Хайде да се запознаем!

  • 221 040
  • 885
  •   1
Отговори
# 540
  • София
  • Мнения: 828
Аз съм психолог и работя със семейства на осиновители. Ще се радвам, ако мога да ви помогна със съвет или емоционална подкрепа. Hug Hug Hug

Това е чудесно! Надявам се, че съветите и емоционалната подкрепа са безвъзмездни, защото рекламата в този форум не е по правилата.

# 541
  • Мнения: 12
 Laughing Разбира се,че са безвъзмездни. Както писах-тази тема ми е в сърцето. А и се включвам в темата само с ник, така че............
Наистина въпросите, проблемите и победите на осиновителите са много- ще се радвам ако мога да съм ви полезна с опита,който имам като специалист в тази област. Целта е една- повече осиновени деца и щастливи семейства след това.

# 542
  • на път
  • Мнения: 2 804
............
Наистина въпросите, проблемите и победите на осиновителите са много- ще се радвам ако мога да съм ви полезна с опита,който имам като специалист в тази област. Целта е една- повече осиновени деца и щастливи семейства след това.


 Hug
може ли координати моля?

# 543
  • Мнения: 712
Наистина въпросите, проблемите и победите на осиновителите са много- ще се радвам ако мога да съм ви полезна с опита,който имам като специалист в тази област. Целта е една- повече осиновени деца и щастливи семейства след това.
Благодаря ти, че се включи!  bouquet Със сигурност ще имаме въпроси... Simple Smile Hug Аз дори отсега мога да питам, но не знам, кога ще ми остане време да пиша... А може ли да се представиш като специалист - например, как си натрупала опита си (от колко време работиш), към коя област имаш афинитет, водиш семинари за подготовка на кандидат-осиновители или имаш частна практика и придружаваш семейства в следосиновителния период, детски психолог ли си и т.н...
Още веднъж благодаря и хубав ден!  Hug

# 544
  • Мнения: 12
Здравейте,
наистина не се представих, защото не исках да се натрапвам като "специалист" в тема, в която специалистите сте по-скоро вие Simple Smile
имам дългогодишен опит в работата с деца, като едно от направленията в които съм специализирала е работата с осиновителни семейства и осиновени деца - потбор и обучение на кандидат-осиновителни и приемни семейства, семейни и психологически консултации в следосиновителния период, организиране на групи за взаимопомощ на осиновители. Преминала съм специализация по темата в Италия, където системата за подкрепа на осиновителите и децата е развита много добре и доста отдавна.
Можете да ми пишете на лична или тук във форума Hug

# 545
  • Мнения: 2
здравейте,
на 37 години съм и съм решила да осиновя дете. вече съм готова с някой документи. искам да попитам, дали някой знае за съдържанието на т. нар препоръка. Ще прочета всички съвети с удоволствие. предварително благодаря

# 546
  • Колибите
  • Мнения: 378
здравейте,
на 37 години съм и съм решила да осиновя дете. вече съм готова с някой документи. искам да попитам, дали някой знае за съдържанието на т. нар препоръка. Ще прочета всички съвети с удоволствие. предварително благодаря

Здравей, мила бъдеща мамчо:hug: Hug, добре дошла при нас  bouquet.
Препоръчвам ти да си набавиш книгата Фани Давидова-Пенева:"Разрешително за родители. Как да осиновим дете в България. Стъпка по стъпка." Там има примерни текстове на препоръки, както и безценни съвети по всичко вълнуващи осиновителите въпроси.

Предполагам обаче, че бързаш, затова ти пращам на лични моя вариант, който е взаимстван от книгата Hug.

Успех Peace!

# 547
  • Мнения: 37
аассии
Поздравявам те за решението!  Simple Smile

В този форум има стара тема с препоръка от искрица-надежда (ако искаш ще ти пратя линка).
 Hug

хмм не било от този форум... а от http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=485.0;wap2 

# 548
  • Мнения: 32
Здравейте момичета:)
Чета ви от известно време и сега реших да ви се представя.
От скоро съм майка на едно прекрасно 4 годишно момче. Освен това имам и 8 годишен биологичен син. Разделени сме с баща му така че основно сама ги отглеждам. Имам подкрепата на майка ми, братята ми, сестра ми и на моите приятели:)
Форума много ми помогна да взема решението си да осиновя Кристиян и най-вече темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=392399.0
Имах някои притеснения, но това което прочетох ми даде куража от който имах нужда:)
Сега мисля че извадих голям късмет с моето момче. Ето преди малко например го слагам да седне на един висок стол и му казвам: "Ох дупе!", а той след малко: "Мамо, твоето дупе е по-голямо"
Скоро ще ви пусна снимки да го видите какъв е красавец:)

Благодаря за всичко споделено от вас!

# 549
  • София
  • Мнения: 828
Добре дошла Шу ши  Hug
Сигурно е весело у вас с две момчета на 4 и 8 години  Grinning

# 550
  • Мнения: 32
Благодаря! Не ни е лесно, но нещата започват да се нормализират:)

# 551
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Форума много ми помогна да взема решението си да осиновя Кристиян и най-вече темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=392399.0
Имах някои притеснения, но това което прочетох ми даде куража от който имах нужда:)
Сега мисля че извадих голям късмет с моето момче.

Много се радвам да прочета това. Мъчно ми е, че напоследък форумът поувехна и подобни теми отпътуваха назад в страниците и в библиотеката. а те са много, много полезни за новите кандидат-мами.

Попътен вятър в живота на двете ти момчета!   bouquet

# 552
  • Мнения: 737
Здравей, Шу-ши!

Честито и бъдете здрави и щастливи - ти и твоите двама мъже!  Hug Hug

Ох, как ме разчовърка поста ти - искам още едно момче ooooh! #Crazy Joy

П.С. Ау, и чакам снимки, щом може!

Обещавам и тук да се отчета със снимки (качих във Фейса няколко) от най-интересната част от годината ни - ваканцията!

Последна редакция: пт, 24 авг 2012, 12:47 от mama-Ira

# 553
  • Мнения: 6
Здравейте!Ние имаме биологичен син на 12 г. и осиновен син на 7,5 години.При нас е от бебе.Това лято решихме да му кажем истината -живял е в корема на друга мама и като се е родил тя го е оставила в болница за да можем ние с баща му и батко му да го вземем.Първо решихма,че не ни е разбрал.До вчера вачерта ,когато започна да разпитва защо батко му е роден от мен, а той не.Къде е другата мама.Може ли да му я покажем.Тя как се казва.Къде живее.Защо го е оставила в болницата ние да го вземем.Иван-Асен обожава баща си.Не посмяхме да му обясним ,че той също не му е истински баща.Сега малко ме е страх от следващият ни разговор.Ще се радвам ако някой е имал такива проблеми и сподели с мен опита си.

# 554
  • Мнения: 737
Здравей, Кrasit,

Трудно се дават съвети, но смятам, че едно нещо е основното - не се бой от тези въпроси, те са толкова нормални!

Добре, че ги задава, можеше и още да мълчи, да се лута и да се мъчи с тях... Ех, и моя да бе толкова словоохотлив. Той само изстрелва веднъж на тримесечие или полугодие нещо и след това се затваря пак, а нещо в главата там цъка...

Синът ти вече не е малък - 7 и половина вече е много разумна възраст (мале, вярвам ли си?). Аз в такава ситуация отговарям точно и спокойно на конкретния въпрос доколкото мога.

Бързам да го взема от занималня, затова съм кратка.
Само спокойно, това е толкова нужно на синът ти! И... нали не си представяте, че той ще заобича по-малко таткото от това, че е осиновен? Какво значи " не му е истински баща"?

Вие сте му мама и татко.

Общи условия

Активация на акаунт