Хайде да се запознаем!

  • 221 047
  • 885
  •   1
Отговори
# 555
  • В градината...
  • Мнения: 16 154
Аз оняден си получих заповедта за вписване. Сякаш бях отишла на заколение. Като при някаква супер гадна процедура в болницата.
Не занм дали бих се справила, дали биха издържали изтормозените ми нерви на такива въпроси на дете.

# 556
  • Мнения: 737
Извинявай, Перуника,

Не знам от какво си изтормозена и с какво връчването на заповед асоциираш с процедура в болницата?

Но като имаш дете "Трябва" и да отговориш, и да издържиш, и да пазиш и неговите, и своите нерви, и още много други неща...

# 557
  • В градината...
  • Мнения: 16 154
Заповед за вписване в регистъра на осиновяващите. Шокиращо е да си я получиш.

# 558
  • Мнения: 858
Понякога си мисля, че съм загубила ценно време докато обмислях решението си да подам документи за осиновяване. Но исках да съм сигурна че го искам. Искам да отгледам поне едно детенце и да си дадем взаимно обич, да го гушкам и целувам, да направя всичко възможно да порасне обичано, щастливо и уверено в себе си. С принца се поразминах, но това не е повод да не стана мама. Дано не е късно и прекалено егоистично. Малко ме е страх, но съм готова да се боря с предизвикателствата. Не си представям живота си без дете.

perunika, може би ти е още рано за такава стъпка  Hug . Дай си малко време. 

# 559
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз оняден си получих заповедта за вписване. Сякаш бях отишла на заколение. Като при някаква супер гадна процедура в болницата.
Не занм дали бих се справила, дали биха издържали изтормозените ми нерви на такива въпроси на дете.

О, миличка, въобще не си мисли че знаеш какво значи изтормозени нерви без да имаш дете. Те се раждат с голям набор всякакви размери пилички и ги използват постоянно върху нас. Обаче майките по някакъв неведом начин развиваме мазохистични нагласи и бързо забравяме, че даже и с умиление си спомняме за всякакви екстремни ситуации.

Пожелавам ти много скоро да разбереш за какво говоря.  Hug

# 560
  • Колибите
  • Мнения: 378
Заповед за вписване в регистъра на осиновяващите. Шокиращо е да си я получиш.
На мен ми я пратиха по пощата.

z.2012, според мен няма универсално правило кой кога и как да живее собствения си живот. Едни по-рано, други по-късно стават родители. И аз като теб Hug не си представям живота си без дете.

# 561
  • Мнения: 737
Заповед за вписване в регистъра на осиновяващите. Шокиращо е да си я получиш.


Тези мои тревоги бяха отдавна, но ги помня  Simple Smile

Хайде, Перуника, нищо драматично няма - радвай се, преминал е един етап, доближаваш се до заветната цел Simple Smile).

По-ведро!

# 562
  • В градината...
  • Мнения: 16 154
Анджак, че се доближавам  Tired

# 563
  • Мнения: 737
Не разбирам.

# 564
  • В градината...
  • Мнения: 16 154
Трвеогата идва от там, че наближавам "заветната цел".

# 565
  • Мнения: 737
Пак не разбирам?!?

Тревоги разбирам, вълнения разбирам.

Но, щом всичко това е като на "заколение"... Не разбирам.

Винаги можеш да се откажеш. Не се обиждай, но с тези настроения едва ли е добре да пристъпваш към осиновяване.

Детето ще има крещяща (понякога и буквално) нужда от твоята помощ, за да преживее стреса и адаптацията, ще има нужда от твоята сила и устойчивост, за да изчисти поне малко (върху теб) болката и ужаса си от преживяната самота...

Трябва да го желаеш и да си готова да го посрещнеш с много доброжелателство, устойчивост, любов и търпение... А не да стоварваш върху него своята изнервеност, страх и умора.

Може би си твърде лаконична и нищо не разбирам? Но звучиш така, сякаш нямаш сили и не го желаеш.

# 566
  • В градината...
  • Мнения: 16 154
чувствам се така, както звуча. Просто нямам друг избор и живея с надеждата, че ако срещна детето, нещо в мен постепенно ще се промени. Казват, че и с биологичното майчинство било така - някои не чувстват нищо в началото. Даже моя позната, която скоро роди и детето доста я изтормози при раждането, казвала първите дни на майка си - не го искам, махни го това бебе! Инстинкти.
Мразя да се чувствам притисната от обстоятелствата.

# 567
  • София
  • Мнения: 2 026
Перуника, ще си кажа мнението от позицията на мноооого прясна мама - от 8 август съм заедно с дъщеричката ми, която е почти на 4 години  Simple Smile Имам претенциите да съм много уравновесен човек, владеещ добре емоциите си, а и с огромно нетърпение чаках да се намерим с дъщеричката ми. Само благодарение на огромното ми търпение и на още по-голямото ми желание и обич успявам да оцелея трета седмица на натоварването и повярвай ми, ако ти тръгваш към осиновяването с идеята, че си изнервена, но нещо ще се промени след като се срещнеш с детенцето си - няма да стане така. По-добре се успокой, изясни си чувствата и емоциите и чак тогава давай напред. В противен случай няма да си полезна нито на себе си, нито на детето. Всички ние сме с тебе - ако имаш нужда от подкрепа и съвет - казвай! Hug

# 568
  • Мнения: 3 727
Перуника, съвсем добронамерено - отиди на психиатър или изобщо не се захващай с осиновяване. А сравненията между раждане и осиновяване пък са толкова безумни, че просто нямам думи.

# 569
  • Колибите
  • Мнения: 378
Пък аз в началото помислих, че Перуникова се притеснява, че няма да я регистрират. Първо пиша, после чета Sad.

Алееееееекс, здравей Grinning Hug.

Как сте с дечко Simple Smile?

Общи условия

Активация на акаунт