колко време след ражднето ви помагаха роднините?

Свеки ми помага около 2 седмици и после майка пое за около още 3-4 седмици.

Според мен си е хубаво да имаш някой да ти помага поне първия месец. А също така много си зависи и от бебето. Моите и двете бяха ужасно ревливи, това за спането по 5-6 часа и краткотрайното пробуждане за хранене, само съм го чувала, но не съм го виждала наживо  С голямата ми дъщеря, майка ми стоя ок. 2 месеца и беше поела изцяло домакинската работа, за което съм и безкрайно благодарна. С малката се оправяхме сами с мъжа ми, но той имаше ок. 45 дена отпуск по бащинство, за което време аз успях да стъпя на крака и да поема нещата в свои ръце.
Не отказвай помощ, по-леко ще ти е, поне в началото! Това, разбира се, при условие, че нямаш проблем с бабите.
Успех  

Ние сме се оправяли напълно сами, но само с едно бебе. Таткото имаше 3 седмици отпуска. Толкова чак домакинска работа не е имало. Той готвеше за нас, а аз само гледах бебето първите 3-4 месеца. Баби са нужни ако има и голямо дете, което да иска повече грижи.

Майка ми ми помагаше първия месец,после сами се оправяхме.Добре ,че беше тя,иначе едва ли щях да се оправя сама.Майка ми вършеше цялата домакинска работаа-готвеше,чистеше,переше ни дрехите и бебето гледаше,за да мога аз да поспя.Аз само го кърмих и после пак тя се занимаваше с него.Естествено като си тръгна,всичко ми дойде доста на нагорно,защото нямаше кой да ми помага,а мъжа ми беше по цял ден на работа.Хубаво е да има някой поне първия месец да ти помага.

Майка ми беше тук 20 дена. Честно казано, имах нужда от тази помощ защото родих със секцио, Че полуЧих и усложнения в последствия... Освен Че ме отменяше за много неща, вклюЧително и за нощното будуване, имаше на кого да оставя бебето за да ходя по болници и прегледи. След като си тръгна се наложи да продължа ходенето с бебе. И не Че не е възможно, но беше по-лесно без бебе.

В твоя слуЧай обаЧе след като ще се връщаш толкова рано на работа, бих извикала помощниците когато тръгна на работа. И ако има наЧин и по-дълго да останат, бих се радвала. Изобщо не е все тая дали ще дадеш едно бебе на 6 или 8 месеца да ти го гледат навън Чужди хора.

Ха, помощ ли? 
Що е то? 
Сами се оправяхме. Трудно беше, но това са едни от най-прекрасните ни спомени сега 
Роднините се запознаха с бебчо едва 7 месеца след раждането, като им го заведох на гости в родината.

Не zнам кое е по трудно, мила... да гледаш малко бебе или да имаш посещение от родителското тяло, докато си с малко бебе.

Да, каzали са ти вече, ама и аz да ти повторя... таралеж в гащите си е това. Много е важно от самото начало да си раzпределите правилно zадълженията... Гостите перат, чистят, готвят, ти се zанимаваш с бебето. Имай предвид, че поне 50% от майките и свекървите идват с намерението да гледат бебето, докато ти се zанимаваш с домакинската работа и като им стане ясно, че са ги повикали да се правят на "чистачка", zапочват сълzи и обиди. Най добре е да ги подготвиш с това още преди да са пристигнали, че иначи ще ти се раzкаже играта.
Още по добре ще е поне една седмица мъжът ти да си остане в къщи zа да привикне и той с бебето и раzбира се тогава да няма баби покрай вас. В самото начало ще ви трябва време и да се преоткриете като родители, zащото вие вече не сте само "двойка", а има и едно малко човече с вас.

Как беше при мен... Като се роди малката мъжът ми си вzе 3 седмици отпуска, докато аz си върна силите от раждането. Моето бебе съвсем не спеше и ядеше както каzват(а има и такива, това е истина), а почти постоянно мрънкаше, че я болеше коремчето от 5я ден (zа сметка на това само до 4та седмица). Не съм домакинствла в къщи докато съм била сама с нея, честно каzано не го правя и сега. Като се прибере мъжът ми от работа му връчвам малката, а аz готвя. Чистим и перем в събота и неделя. Така че на мен помощ в домакинската работа не ми трябва.
Майка ми и баща ми идваха когато малката беше на 6 седмици и много нанагорно ми се видя  . Те дойдоха да я "видят" и реzултатът беше, че аz прекарах 2 седмици в кухнята или бягаща по магаzини, беz да мога да си видя детето. И всеки път аz като почвах да се zанимавам сама с нея имаше сълzи. Свекърите ми дойдоха 2 седмици по късно и там същата история. Слава богу от тук нататък сме си сами, само тримата и то поне в следващите 5 месеца 

Помощ???
Не, благодаря. Колкото пъти са идвали роднини "да помагат", на първата седмица всички крещят "помоооощ, искаме да сме сами".
Реално погледнато, помощ би се наложила когато бебока реши да опознава света и трябва да бъде пазен от .....себе си (възраст между година и две).
Майка ми ни гостува за кратко-този път в МОЕ отсъствие оправяше и чистеше. Повода за гостуването и беше завършване на гимназия на голямата щерка. За две седмици не успяхме да се скараме. 
Свекърва ми ни беше на гости миналата година-да помага. Ужас. След около седмица ВСИЧКИ деца забравиха какви са им задълженията, "беля с крака" взе да вилнее из къщата (бабата махна решетките из къщата-не можела да ги прескача  ), абе не искам да си пропомням. То не може с четири деца къщата да е подредена като аптека. Не ми стига бабата, ами и внучка и дойде... за месец. След 4-месечен престой (трябваше да е 6 месеца  ) си замина (внучка и я прибра с нея). Помощ ли???? Аз си трансферирах децата до и от у-ще, аз пазарувах, за готвене  - голям враг и беше печката (не можела да се оправи с градусите  ), миялната и беше враг #1; предпочиташе да си пере дрехите на ръка (бабата е от София, ама живее сама и така си била свикнала  ). Като сготвеше нещо, не си правеше простата аритметика, че децата са 4 (четири)+ двама работещи родители+ нея самата. Котки не обичала-аз какво да направя-да махна заради нея котарака ли??? Решила да бели картофи (добре, няма проблем), ама защо за бога обелките на около 2 кг картофи е решила да пусне в мелни4ката на мивката  Успя да да задръсти тръбите, изгори мелачката на мивката, задръсти миялната (която в последствие блокира). Зарекох се в близките 100 години, "помощници" да не видя.

 
 
 

И мен майка ми и свекърва ми още откак разбраха, че съм бременна, постоянно се чудят горките, кой щял да ми помага като родя... А аз от своя страна, още преди да имам намерение да забременявам, наблюдавайки през годините близки и приятелки, твърдо бях решила, че децата трябва да си ги гледат майка им и баща им.  Така че бабите са поканени на гости (от сума ти време, незнайно защо и двата чифта родители склониха да дойдат чак сега, като се роди бебто  ) но аз съм им казала в прав текст - каня ви да ни дойдете на гости, да разгледате страната и да си почивате. Бебето аз ще го гледам, къщата - също. Те си ме знаят, че съм си малко (доста) дива, и свекърва ми все пак попита - ами кой ще ти помага? Ами затова си имам мъж, викам аз 

Никой с нищо не ми е помагал. Гледаме си детето със съпругът ми. Той се занимава с Изабела много - къпи в повечето случаи, слага я в леглото вечер, излизат заедно на разходка, играят, храни я често вечер. Естествено всичко това е вечер и в почивните дни. През деня сме двете заедно от деня в който се прибрахме от болницата. На всичкото отгоре когато си между 2 култури, които си противоречат в абсолютно всичко е мнооого сложно. Всичко което четеш, чуеш и видиш си противоречи и всичко винаги ще е грешно. Така че късмет. Хората са различни, аз определено не търпя да ми се бъркат и месят между ръцете.

Абсолютно това е и моето мнение. 
Никой не ни е помагал, нито сме искали, нито ни е трябвало. Мъжът ми си взе 5 дни отпуска, но можеше да се върне още на втория ( това при положение, че имахме и 3 годишен батко).
И трети път да забременея, не бих си и помислила да викам който и да е, особено пък след като няма да тръгна от първия ден на работа, а чак след 6 месеца. Нещо са те наплашили ми се струва. 
За справка, първото бебе дори татко му не беше при нас, а той беше адски ревлив. Оцеляла съм, така че нищо не може да ме уплаши. 
За мен принципът " който си има деца да си ги гледа" е абсолютно правилен! Бабите и дядовците са си изгледали техните и сега им е време за заслужена почивка. На гости при баба или тя самата да дойде на гости е ОК! Обаче да извикам една баба незнаеща език и да я затворя 6 месеца в къщи да ми гледа детето и да ми чисти( виждала съм достатъчно такива примери около себе си и съм говорила с такива баби и дядовци )...ами не го разбирам, съжалявам. 

И аз съм така. За баткото - сестра ми помагаше, защото мъжа ми работеше много до късно.

За бебето в комбинация с 3 годишен батко - двамата с мъжа ми сами. Мъжа ми имаше 2 седмици отпуск и после сама. Трудно беше в началото защото водех баткото на детска за по 3 часа на ден да си играе с приятелчета и си беше хамалогия докато отида да го заведа и трябва пак да го взимам. Но се справя човек (стига да е здрав и раждането да е било леко). Но за първо бебе би трябвало да се справиш и сама.
Аз така съм свикнала да се оправям сама че някои да ми дойде на гости ОК но да ми помага - не искам

Я едно по-различно мнение да внеса в темата на самостоятелност и независимост от бабите и дядовците. Ако не беше дошла майка ми за известно време в началото, не знам, как щях да издържа - след една изтощителна и ужасна бременност, работейки до последния ден се започна с то не беше рев, то не бяха писъци, кърмене през 2 часа, бушуващи хормони, от които ревях нонстоп и съпруг, който дори в 5 дневната си отпуска трябваше да работи от в къщи и не беше много от помощ. И аз отначало не исках помощ и малко насила дойде майка ми, но съм ѝ много благодарна, че го направи. Който казва, че е лесно в началото просто е бил късметлия, първите три месеца обикновено са доста трудни, особено при първо бебе. Осъзнах се може би, точно преди да се върна на работа, а вече бях напълно на себе си, след около 9 месеца. Но колкото бебета, толкова и мнения. 
После бяхме сами за 2 месеца и на 3 месец се върнах на работа, когато дойде свекърва ми, после пак майка ми и накрая пак свекърва ми. Така до 17 месец, когато тръгна на градина. Имаше много трудни моменти, не беше лесно, но с чисто сърце казвам, че си заслужаваше. Ставам все по-голям привърженик на идеята детето да има връзка с бабите и дядовците си и да си познава добре цялото семейство, времето прекарано с тях беше чудесно за поставяне на основите на двата езика без да се намесва местния все още, двамата с баща му се чувствахме спокойни, че е в добри ръце, аз тръгнах на работа спокойна, а не преуморена, и кърмих 13 месеца. Естествено, не за всичко бяхме съгласни едни с други, имахме много караници, но в момента, в който родителите осъзнаят, че бабите не могат да не дават ум, защото все пак и те са гледали деца и не е като да няма, какво да кажат, става много по-лесно. Любовта, която дават на детето ни е незаменима. Като видя, как му се радват и ми се пълни сърцето.
Разбирам, че подобна ситуация не е за всеки, само предлагам моето мнение и опит. Все пак, ние имахме място за тях, те имаха желание, че дори и дядовците също ни гостуваха. Аз нямах избор и трябваше да се върна на работа, така че, все щяхме да плащаме, но финансово беше същото, като да го даваме на градина, пари от тази ситуация не се спестяват. Недостатъците са, че трябва да съжителстващ с родителите си отново, след период на пълна независимост (както е за повечето от нас в чужбина) и това предполага период на нагласа и неразбирателства; известно отстъпване на контрол върху решенията за детето, но това става така или иначе в градините; ако не говорят езика, трябва да им превеждаш често; трябва да им търсиш забавления и запознанства; в САЩ е трудно без кола, освен ако не си в голям град с добър транспорт.
Тези 17 месеца ни сближиха много със семействата ни и смятам, че това е положителен резултат. Така че, ако към ситуацията се подходи с добри намерения и открито сърце, нещата могат и да са много лесни. Актрес, ако се разбирате не виждам защо да не опиташ. А пък ако и се връщаш на работа, базирайки се на моя опит, го препоръчвам. Децата променят живота ни по много начини, въпросът е да се търси положителното във всяка промяна. 

Биз, едното не изключва другото, поне за мен. Нищо не пречи детето да си има връзка с бабите и дядовците без да бъде оставено на тяхно отглеждане и не мисля, че отказа от помощ когато детето се появи на бял свят или на принципа " баба за вкъщи" лишава детето от връзка с дядовците и бабите. Напротив, дори смятам, че е по-добре за самите възрастни родители, защото доста от тях са вече достатъчно уморени и със свои отговорности, ангажименти, болести, не е най-малкото честно към тях и годините им да се ангажират с нещо, което е задължение на родителите създали детето.
Не коментирам вашия случай, който е по-различен и за вашата ситуация това е оптимален вариант, така че не ме разбирай погрешно!
Просто съм се нагледала на затворени в къщи, необщуващи с никой и откъснати от средата си( и половинката си понякога) възрастни хора, за които стоенето в къщи с детето се превръща в затвор, не в радост. Това не мога да го разбера. Тежко е и е трудно да откъснеш някой на тази възраст от средата му и да го поставиш в непозната такава, където да живее в постоянен страх, че ако нещо се случи не дай си Боже дори не може да се оправи с езика, за да обясни какво е станало. Примерите за доведени възрастни родители на такива начала са ми много, не мога да ги събера на пръстите на двете си ръце и това са само хората, които познавам. Още колко такива има...не е ясно.
Също отношението към възрастните хора като към "длъжни" да участват в отглеждането на децата аз лично съм го виждала само в БГ.

За мен възрастните родители са тези, които са си заслужили почивката и трябва да се радват на децата, не да ги обслужват или гледат защото "трябва".

Това, което ти описваш като ревящо бебе го изживях с Калин съвсем сама ( по принуда, тогава нямаше кой да ми помогне), но нито за минута не съжалявам, защото това ме научи много как да се справям с всичко и да разчитам на себе си в такива ситуации, защото след това ми се е случвала такава повече от веднъж. Дори още по-важно- връзката, която имам с Калин сега е на съвсем различна от това, което щеше да бъде ако имахме помощ. В този смисъл на думата единственото нещо, за което съжалявам е, че го нямаше баща му, защото и сега се усеща, че им липсва и на двамата това време. НО...с ръка на сърцето си признавам, че имах неоценимата му помощ с Елена, когато вършеше повече от 50% от работата, въпреки че работеше.
Всяка ситуация е различна и всеки се старае да извлече максимума от обстоятелствата, затова няма общовалиден правилен и грешен вариант, както и ти казваш. 
Моят съвет към авторката е да следва сърцето си- ако ще се чувства по-спокойна с помощ, няма нищо срамно, нито грешно да послуша инстинкта си. Ако смята, че има вариант това да стресира допълнително срещата и с бебето, по-добре да остави посещенията за момента, в който вече си имат установен режим и да поканят дядовците и бабите на гости. 

Междувременно препоръчвам МНОГО много много четене за отглеждането на деца, за да се подготви максимално за пристигането на малкото човече. Никоя баба и никой дядо не знаят по-добре от майката и бащата кое е най-добре за детето, само че това " знаене" не се получава за една нощ с раждането на детето. Винаги съм го казвала, човек като си купува кола прочита поне една книга за това как оперира колата, но като си взема куче или си ражда бебе, голяма част го прави на импулс, от там идват много от "стресиращите" моменти.   

mайка ми ми помагаше в началото.
не съм си и помисляла да я викам за помощ, тя пожела, а аз прегърнах идеята с голямо удоволствие.
щяхме да се справим и сами разбира се, но жената беше голяма мераклийка  и си се гледахме близо 2 месеца (дойде 20тина  дни преди раждането)


бих повикала майка си на гости, не да ми помага.
2 месеца са много за уроци по гледане на бебе