Дилемата маичинство или работа

Целодневната помощ не ми е била проблем, щях да взема жена да го гледа.
Успех с избора!

В този случай мисля, че е добре да се върнеш на работа, но ако си убедена в избора си и не се измъчваш от съмнения по цял ден, защото от това ще страдаш и ти и работата и детето. Никой никога няма да те измести от сърцето на детето повярвай ми, втора мама няма. Хубаво е че за сега ще се грижат за него близки хора, които познава. Свободното време, което имаш ще прекарваш качествено с детето си и ще наваксвате за времето през което те няма.

Ако детето не беше кърмаче, щях да ти кажа да приемеш, след като има кой да го гледа и не се налага да посещава ясла.
Но при това положение, направо не знам... Ако можеш някак да организираш кърменето, всичко ще е наред. С ревността ще се сравиш, рано или късно ще тряба да минеш по този път. 

за мен лично до 3 годинки по възможност  е хубамо мама и бебе да са заедно.
За самостоятелност на едногодишно като цяло ми е смешно да се говори.
вие си преценявате, но аз не бих...

Напиши си някъде плюсовете и минусите и отговорът сам ще се покаже.

При мен лично дилема нямаше. Финансовата страна на нещата за моето семейство беше жизненоважна. Освен всичко останало раздялата ще се случи рано или късно, а шансът, който ти се дава в професията не винаги е налице.
Така че според мен няма за какво да се чувстваш виновна. Приеми предложението.

МНого сложно наистина. Аз отказах предложение за работа, но  нямах кой знае какъв избор, защото няма кой да гледа детето през деня, а заплатата не беше толкова висока, че да си струва да плащам на гледачка. Честно казано, понякога е по-лесно, когато обстоятелствата решават вместо теб.

Иначе да, възможно е детето да се привърже към баба си и да плаче за нея, когато я няма. Виждала съм го, аз също съм плачела с часове, когато по-дълго ме е гледала баба ми, а после нашите са ме взимали. Това не  е повлияло грам на отношенията с майка ми, но тогава сигурно е било тежко и на двете ни.

Но пък от друга страна децата са с различен темперамент. Някои до петгодишни са залепени за полата на майка си, други от съвсем малки показват признаци на самостоятелност. Ако твоето е от втория тип, може би няма да е проблем да тръгнеш на работа по-рано.

С първото ми дете се върнах на работа като той стана на 1 год, като първите 2 мес. работих на половин ден и така преходът беше плавен. В началото отпуск си взе майка ми и го гледа тя ( а той беше свикнал много с нея и не чувстваше особено отсъствието ми). После взехме бавачка, но с бавачката не се получи особено добре и като стана на 1 годи  4 мес. го дадохме на ясла. Аз реших да се върна на работа не по финансови причини, а защтото вкъши вече ми стан мноооого тягостно да стоя - не съм от домошарите и просто усещах вече, че се задушавам и прецених, че з детето няма да е добре да бъде по цял ден с една нещастна и истерясала майка, а е по-добре да бъде по -половин ден с мама, но тя да е доволна и усмихната. Крмех на поискване, но 1 мес. преди да се върна на работа започнах да поразреждам кърменията, за да привикне постепенно да суче по-рядко и така като се върнах на работа кърмех сутрин, после в ранния следобед като се прибера, а като започнах да работя на пълен работен ден кърмех преди и след работа, после вечер и по няколко пъти нощем. Не съм се цедила, но понякога се прибирах с препълнени гърди (малкия веднага ги изпразваше с огромно удоволствие  ) Не съжалявам, че се върнах на работа, на детето му понесе добре раздялата, а аз се почувствах преродена, въпреки че в начаото ми беше страшно мъчно за малчото и много се тревожех, но това се преудолява. Сега с бебата обаче не ми се връща на работа и ще си я гледам дълго - всичко си е въпрос на вътрешно усещане. Важното е само и майката и детето да са добре 

моето майчинство е една година, тоест остават ми три месеца  ясла още не съм намерила, няма никакви места. сами сме тук. и аз много се замислям... за пари в момента няма смисъл да се връщам. всъщност като платя яслата, ако искам да е хубава, то ще работя за остатъка от заплатата си, който ще е смешен. и съм се спряла на вариант да търся ясла, а междувременно да търся и по-високо платена работа. ако намеря такава работа, ще наема детегледачка в началото, докато се освободи място в ясла. мъчно ми е и на мен, спор няма. но... някак имам чувството, вътрешно, че все по-трудно ще ми става, не знам защо. просто съм сигурна, че ще е така. и в този смисъл - довери се на вътрешния си глас, вслушай се 

напротив не става по-трудно , а по-лесно, както за родителя, така и за детето. просто към 3 годинки детето ужасно много се променя и иска всичко да върши само, да има повече социални контакти със себеподобни, да се учи и т.н....моето 2 месеца преди да тръгне на градина без дори да знае какво точно е това се будише и лягаше с въпроси днес ще ходили, утре ще ходи ли...и ходи с кеф.....
Това дете което за 3 години 2 пъти е оставало за по уикенд с баба си иначе е нон стоп като ваденка за мен....нямаше рев, нямаше драми, просто на по-осъзната възръст нещата стават по-есетствено....и е съвсем друго от това да оставиш бебето си за цял ден на някой....

Мартани - пред мен стои същата дилема, като бебка е с месец по-малка от твоя син. Ако бях на твое място бих се върнала на работа, защото при мен условията са доста сходни, макар и финансовия аспект да е по-належащ. Истина е, че ако мъжът ми получаваше по-прилични доходи, нямаше и грам да се колебая да си остана у дома поне до 1г 6м на детето, и после да го пусна на ясла. Но при положение че на теб ти предлагат повишение и доста по-сериозна заплата не бих пропуснала шанса, не се знае кога ще е изпадне друг. А за това дали детенцето ще се привърже по-силно към някой друг, не мисля че ще стане толкова лесно. Моята голяма дъщеричка сега вече на 4г и 5м предпочита баба си и дядо си пред нас, но като беше малка си търсеше мама при всяка възможност.
Премисли, плюсовете, минусите - трябва да решиш сама, както ти подсказват ума и сърцето.
  Успех с решението.

П.П. Аз също съм кърмачка, и сега се опитвам да намалявам от дневните кърмения които нямат определен брой, ще наваксвам вечер и нощем.

Мартани дилемата наистина е сложна.
Аз избрах да си остана при детето си. Обстоятелсват също ми дадоха този шанс да избирам .
 Чвствам ,че по-добре от мен ,никой неможе да го гледа.
Макар ,че понякога усещам ,че в повече ми идва майчинството и се притеснявам това да не се отрази на детето ми.
Но за щастие таткото помага и ми разрешават по-няколко часа отпуск.И през този опуск на моменти се улавям колко ми липсва сина  ми.Мисля ,че аз ще го понеса по-тежко ,от колкото той.Спомням си колко ревах,като се отби сам .
Нели е права -всичко е въпрос на вътрешно усещане,поне за мен е така.
Що се отнася за самостоятелността на децата за мен поне на тази възръст е доста рано.
Но и всяко дете е различно.Брат ми беше като залепен за полите на майка ми .
Що се отнася до ревността ,колкото и да вярвям ,че никой неможе да ме измести от сърчицето ме ,все пак ме глождеше от върте когата не протягаше ръчички към мен  а ме удостояваше с бегъл поглед ,в периода когато две петнадесет годишни момичета се грижеха за него .
Но ревноста е доста егоистично чувство,така че забрави за нея .Тежко е ,но все пак ако на детенцето му се отразяват дабре грижите на баба му ,опитай .
Успех

Рано или късно ще трябва да се "разделите" с детето, това е драма, която се преживява, повярвай ми. Аз тръгнах на работа по половин ден, когато синът ми беше на 10 месеца. Имам детегледачка, от която съм много доволна. Помага и майка ми. Въпреки че и двете ги обича много, няма съмнение че аз съм неговия фаворит  . В момента, в който се прибера никой друг не съществува за него. Никой не може да замести майката. От друга страна аз бях започнала да се отегчавам вкъщи и връщането на работа ми се отрази много добре, наистина според мен е по-добре стокойна и щастлива мама, отколкото изнервена и оттегчена домакиня. Но все пак всеки решава сам за себе си. Аз съм намерила своя баланс - съчетавам работата с майчинството. Относно самостоятелността - аз не мисля, че на 1 година е рано за такава. Дори факта, че детето общува с различни хора смятам, че му се отразява много добре. Колкото и да обичаме и ревнуваме децата си, все пак те са отделни от нас хора и не трябва да свикваме да ги задушаваме и ограничаваме само с нашето присъствие. За кърменето - не се притеснявай, много деца след годинката сами отказват сученето, защото престава да им бъде интересно, но дори и това да не се случи винаги можеш да го кърмиш сутрин, вечер и през нощта. А и той вече е доста голям - на 11 месеца бебето съвсем спокойно може дневните хранения да ги замести с пюрета, каши и други. Успех в избора и много щастие за семейството ти.

Направи това, което смяташ ти за правилно! Каквото и да решиш, ни най-малко трябва да се чувстваш гузна 
Аз вече тотално съм изперкала вкъщи, липсват ми контактите с хора, офиса, работата, колегите... Но моята дъщеричка сега има най-голяма нужда от мен. Другата есен, живот и здраве се връщам на работа. Имам големия късмет мъжът ми да не взима отношение относно дилемата - работа или гледане на детето! Той си е ОК и с двата варианта, решението е изцяло мое

Успех в избора !