Дилема.

Аз пък си мисля ,че си търсиш оправдание да го махнеш това дете ,защото не ти стиска.
Пишеш ,че мъжът ти си пийва,но не е агресивен .Че кой ли мъж не си пийва ,по важно е да не ви тормози и да е отговорен.
 Щом казва ,че ще се грижи,значи поне мисли да го прави.Сам може би няма да се справи,но затова сте двама.А и има още две жени в къщата,които вярвам също много помагат.
 Много чуствителен и емоционален човек,какво по хубаво от това..?
 За ставането през ноща ,не го оправдавам.Но май повечето мъже не го правят и това не ни пречи да се решим на второ дете.
А,това за бутането на количка и воденето на две год. дете е най смешното оправдание ,което съм чувала.Ще се научиш не е толкова трудно.Предполагам ,че той денем ще е на работа и едва ли ще може да ви придружава на разходките ви.
 Според мен проблема е само в теб.Щом искаш това дете и той го иска ,имате покрив над главата ,има кой да ти помага (още две жени),дори имаш решение къде ще спи по голямото дете не разбирам какво очакваш да чуеш от нас.
 Дано вземеш правилното решение,за мен то е само едно и ти го знаеш.

Аз имам дете на 1 г. 8 мес. и изобщо не мога да кажа че съм готова за второ дете. Моят мъж също не помага много, защото няма време. Работи на 2 места, сега ще започва и 3 работа за да може да ни издържа и да не ни липсва нищо. Много е малко първото ти дете, за да се решиш отново да станеш майка, пък и жилищното ви пространство е доста ограничено. И все пак ако аз съм на твое място няма да махна детето. Може да ти е трудно в определен период от живота, но след това съм сигурна че няма да съжаляваш.

Аз пък да ти кажа какво стана.Планирахме второ дете.Стана каката на 3 и решихме-действаме.И забременях и като ме почнаха дяволите как не го ща,как закроих планове да го махам,насточих дата за аборт,почнах да лъжа мъжа ми,че бебето не се вижда.Бях в 7 ма седмица тогава.Тръшкане и половина как не го ща.Докрая на бременността бях такава.За всяко нещо рев,рев ,рев.Ако аз бях на мястото на мъжа ми нямаше да изтрая.Как не ме застреля с пушка незнам,по едно време аз не се търпях,какво да кажа за другите...

Сега вече имам едно чудесно весело момченце на 8 месеца.Утре ги прави 8 те де.И се чудя и мая на себе си как съм могла да мисля такива простотии.Явно не съм била напълно с главата си.Всеки има трудни моменти.Още нещо,което ще кажа.Мъжа ти може и да си пие ,но е с тихо и кротко пиянство.И какво значи пийва си?То и аз си пийвам,не минава вечер без да пия 2,3 чашки червено вино.Пиянка ли съм?Не се напивам,не правя зулуми,отпуска ме и ме сгрява.Какво толкоз?
А даже съм жена и майка на 2 деца!

Да,но помисли ,че ще го лишиш от другарче и приятел в игрите.
 Не те обвиинявам,решението си е твое ,но опитай се да претеглиш везните.Какво губиш и какво печелиш ако оставиш бебето.

Мдаа да се допълня сега.Много ми е съвестно дето съм ги мислила такива,особенно като ги видя как играят двамата.Малкия само чака да чуе откъде идва гласа на каката и пълзи натам.Много е интересен как се ослушва като командос и наднича тайно.

Мързи ме да чета цялата тема, но много искам да напиша нещо. Мила Стилиана, запази това дете. То ще ти донесе толкова щастие, колкото не можеш да си представиш. Нищо не става случайно на този свят, трябвало е точно сега да забременееш. Нека хората около теб се поразместят малко, да направят място, да помогнат с каквото могат. Чудесно е, че мъжът ти иска бебето. Някой ден това бебе ще стане един голям и благодарен човек, а възрастните ще са си отишли. Не можем да командваме всичко в този свят - днес ще бременея, а днес няма. Не става така в живота. Днес имаш любов, имаш мъж, имаш бебе в корема. А утре какво те чака? Никой не може да ти каже със сигурност. Как тялото ти ще реагира на аборта? Не знаеш. Ако по-възрастните не се сещат да помагат, в което се съмнявам, трябва да им помогнеш в това. Да им кажеш и да им покажеш, че ги обичаш, че вярваш в тяхната подкрепа и любов. В тая загубена държава човек не може да си купи нито апартамент, нито детегледачка, нито детска градина да намери. Но аз съм от поколението, което остана без деца по тази причина. Дълбоко съжалявам. Никога няма да имаме средства прилично да раждаме и отглеждаме децата си, но въпреки това трябва да упорстваме. Ограбват ни настоящето ден след ден. Ходим на работа, а живеем мизерно. Унизени сме толкова, че чак не ни се мисли - болно е. Пожелавам ти много любов и вяра в собствените ти сили и в провидението.

Мисля,че двамата трябва да вземете решението!Тук не можеш да получиш отговор,че едното щяло да има другарче нямало да има това са глупости,никой от нас не знае точно в какво положение си.Със сигурност няма да ти е лесно и в двата случея може и мъжа ти след време да стане алкохолик знаеш ли?С това темпо на пиение сама казваш.Успех!

Това детето ти  да има братче или сестриче ,не мисля че е глупост.Ако за теб е така за мен е нещо прекрасно.Мъжът и след време може да стане алкохолик,но може да бъде и най прекрасния баща с добра кариера и доходи. Затова писах да претегли положителните и отрицателни страни.
Според мен няма място за сравнение . Тя има съпруг ,който я обича и иска това дете и в крайна сметка ,въпреки ,че има косури и трески за дялане ,по нейните думи се разбира ,че не е лош човека.
 Към авторката на темата ,искам да попитам-ако съпругат ти обещае да помага повече в отглеждането на децата ще промениш ли решението си за аборт ?

 А,какво мислят майка ти и баба ти?Да не би те да те навиват?

Мила Стилиана, след аборт се чувстваш гадно за цял живот. Не е за приказване. Никога не се забравя, а след  време започва да те гризе съвестта и да си задаваш въпроси, които формират чувството ти за вина. Аз признавам само абортите по медицински показатели. Трудностите са навсякъде. Има и по-трудни ситуации от твоята. Мен лично ме притеснява това симпатично пиянство да не се задълбочи по-нататък. Бъди сигурна, че ще обичаш второто си дете толкова силно, че не би представила живота си без него. Ще има още някой да обичаш и който ще те обича.  Да разговаряш с човек, който си попийва е безсмислено. И моите деца бяха с подобна разлика, никой не можеше да ми помага, но всичко си е наред - децата пораснаха,  дойдоха други трудности и животът си върви.
Някой те беше попитал защо, след като знаеш че мъжът ти си пийва,  не ползваш контрацептиви. Много правилен въпрос, не се сърди.
Дано намериш най-доброто решение за всички.  

                                                     Здравей Стилияна!
 Далеч съм от мисълта да те критикувам,а и какво право имам да го правя. Опитвам се да се поставя в твоята ситуация и да те разбера, най- много да ти кажа аз какво бих направила и да ти разкажа аз как се справям в подобна ситуация, от там нататък вече ти избираш.
 И така:  Моята ситуация е подобна- двустаен апартамент, две деца и безотговорен съпруг.  С тази разлика, сме самостоятелни и мъжът ми почти  не пие ,само ако някой ни гостува,но в рамките на 1-2 чашки/   Разбираме се  добре, но по отношение на работата и помощта хич го няма- много го мързи горкият/ тежко наследство от свекър ми/   За децата си се грижа самичка- и двамата сме сираци,така че нямам и странична помощ.  Понякога ми се налага да върша и мъжка работа, но вече така съм свикнала, че не ми тежи- мъжко момиче съм и от малка се боря сама с живота. Не че понякога не ми писва, но благодаря на Бога че ми дава сили и кураж да вървя напред и да се справям.  
  Никога не съм си и помисляла да имам второ дете, макар че и на двамата ни се искаше, но не смеехме да се решим, защото сме със много скромни възможности,а и няма кой да ни помогне за нищичко.   Но... ето че се случи .... оказа се , че съм бременна и пред мене стоеше същата дилема - да бъде или да не бъде.  Мъжът ми беше категоричен- да направя аборт/ въпреки,че той обича децата иму се искаше 2 деца, но не му стискаше/ как ще се справяме с 2 деца.  
  Аз също се ядосвах, че съм забременяла и се чудех как да постъпя. Исках това детенце, а същевременно се страхувах, знаейки, че целия товар ще е на моите плещи . Как да постъпя?  На всичкото отгоре бях приемала лекарство, не знаейки още че съм бременна.  Отидох и се посъветвах с 1 гинеколожка- тя ме успокои и каза : Никакъв аборт! Ще го раждаме!"   "но докторке, нямаме пари за второ дете."  " Децата се гледат с любов, а не с пари." -отговори ми тя.  За по сигурно се допитах до втори лекар- той също ми каза, че лекарството е безобидно и дори ми прочете какво пише за съответното лекарство в 1 книга"лекарства и бременност"  Аз също дълбоко в себе си не исках да убивам бебенцето си/ макар че,признавам си ,бях изкушена да извърша този грях/сега не знам дали бих си простила/ и добре че не го сторих.  Молих се на Бог ,ако нещо няма да е наред с детето ми, да стане така ,че да направя спонтанен аборт, ако не, всичко да протича нормално.  Няколко дни след молитвите ми ме обзе такова невероятто спокойствие и започнах да си мисля с любов за моето бебенце. А и малката ми 4 ггодишна дъщеричка бе много щастлива. Тя милата все се молеше за братче, а аз си казвах:" и аз искам, но няма да те огрее." Но ето че плахите ни мечти се сбъднаха и страховете ми се изпариха- всичко мина успешно и сега  си имам още една умна, красива и добричка малка принцеса на 2г. и 8м.  Нарекох я Йоана което в превод означава:" Благодатен е Господ "или "Божия благодат"
  Наистина съм безкрайно благодарна на Бог за моите дечица. Сега съм много щастлива,че постъпих разумно и задържах това бебче, а с него дойдоха и повече благословения и щастие в дома ни!  А и си е много хубаво с 2 дечица и знаеш ли, ако бяхме по-богатички, бих си родила още едно-въпреки че съм вече на 36г. Вярно, аз нося товарът, понякога ми е трудно,но си заслужава- те са моята сладка грижа моята надежда ,щастие и гордост!
   И така- споделих историята си, аз на твое място не бих направила аборт, мисля, че след време няма да съжаляваш!  Все пак, ти решаваш- изборът е изцяло твой!  
  Аз ще се моля да направиш най- добрия избор и да си щастлива за решението,което си взела !     С  най-добри чувства