Писна ми от злобни деца!

Ето така дяволът чете евангелието!  В това, което съм ПРЕПИСАЛА по-горе ясно е отбелязано, че има ИНДИВИДУАЛНИ физиологични основи на темперамента и характера. Това е да я наречем дадеността порождение. От там нататък започва формирането под влияние на средата, опита и т.н. Среда не означава само семейство.

Как точно определи границите за наречената от теб "корекция" като тесни?! На база какво?

Миличка, звучиш все едно си обградена от глудници майки който търсят удобен момент да насъскат децата си срещу твоето!

Едва ли всички майка оставят децата си да тормозят твоето умишлено!!!
Гледай по спокойно на нещата. Догодина и твоето бебче ще събужда другите и ти не винаги ще можеш да реагираш.
Ако ти е толкова нервно, защо не седиш на някоя по-усамотена пейка е весела книжка в ръка?

Спаске, на база наблюденията ми върху моята дъщеря, племенницата ми и децата около тях, както и на "вече порасналите деца" около мен т.е. от практиката, а не от дебелите книги.
В началото на изявата ми като родител, малко след като се роди дъщеря ми, подходих сериозно - изчетох де що имаше на тема възпитание, развитие и т.н., но разбрах, че не всичко от написаното е вярно и може да се приложи на практика.
Всъщност не разбирам за какво спорим!? И аз и ти сме на мнение, че има "индивидуални и физиологични основи на темперамента и характера" /леле изкриви ми се езика и клавиатурата/ и формиране на характера под влияние на средата /да права си не само на родителите /. А границите на корекциите най-вероятно зависят от индивидуалността на конкретното дете. Какво разбирам под тесни . Явно държиш на конкретен отговор.....Ами да го кажа по друг начин - характерът, който детето притежава по рождение, доминира над придобитото възпитанието /под възпитание нямам предвид обноски, разбира се/ или по друг начин, ако пълната корекция т.е. цяластната промяна в характера приемем за 100 %, то реално, на практика, приемам, че на промяна подлежат до 40% от вродените индивидуални физиологични....

Случилото се взучи кошмарно.
Аз винаги внимавам,че като чувам какви ги има.

Злобно си е, според мен.
Пред нашия блок има моми4енце на 1 и половина и винаги внимава, казват и да не се закача с бебето и няма проблеми.
Виждала съм и неконтролируеми деца.

Бог да ни пази! 

Понеже ни се наложи да прибегнем до детски психолог /не искам да изпадам в подробности за причините/ мога да ви кажа какво ми каза тя - много е важно да не се опитваме да променяме характера на детето.
Каквото си е - буйно или кротко - не можем да го променим, а ако се опитваме прекалено много само може някоя беля да направим и да му оставим белези в психиката за цял живот.
Не виждам защо да не й вярвам, тя все пак това е учила 

Марси, става дума за това, че всяка майка трябва да контролира детето си, специално за кафето - мисля, че не съм длъжна да забавлявам чуждите деца, докато майките им пият кафе. Нямам нищо против да дойдат и видят бебо, след което да си седнат кротко при мамите или пък да си играят пак с мамите в градинката. Ама това: Я ходете да возите с количката бебето /примерно/ си е чиста проба отърване от дръбосъците с намирането на занимавка - а в момента, в който бебо спи, сами разбирате не ми е приятно да го обградят 3-4-5 деца, да го пипат и пищят.
Сигурно сте прави, че след някоя година и моя дребен ще е палав, но мисля, че ще избегна някои неща, които сега не ми харесват /апропо, познавам и майки, с които съм седяла и са възпитали децата си- едно момиченце на годинка искаше да вземе дрънкалката на бебо, майка му каза: не може миличка, това е на бебето, то после няма да има с какво да си играе. И точка. Детето разбра и се заигра с друго/.

Марси, въобще не си права. майките може и да не насъскват децата си умишлено, но въобще не им пука какво правят. Пример, таткото почивка делничен ден, малкият заспа в количката (голяма рядкост!) и ние решаваме да използваме спокойствието да пием кафенце. Отиваме в едно кафе, сядаме на най-отдалечената маса, издърпвам количката в страни, синчето да си спи. Да ама видяхме една позната майка с близнаци, няма как отивам да и се обадя аз, културна  , обяснявам и че си почиваме, а тя не, ще дойдат до нашата маса да сме си говорели. Тропнаха се до нашата маса (щото просто нашата беше двойка и нямаше къде) и тая  с цялата си наглост извика децата, които се бяха заиграли, но не и бяха съвсем пред очите и им вика:" Елате тук да видите Яни как спи"  И те дотърчака и аз докато се окопитя, му се надвесиха и той разбира се се събуди и разрева и край на спокойствието... И тая с една невинна физиономия ме пита:"Ама да не би ние да го събудихме?", малееее как побеснях, от тогава никакви контакти с въпросната. То бива несъобразитерност, ама чак пък толкова...
Друг случай, Яни беше още бебе, разхождам го с количката и сядаме в една градинка. На пясъчника до нас си играят 3-4 момченца на около 2-3 годинки. И в един момент като се нахвърлиха върху едното и му затискат главата в пяъка, а то пищи и не може дъх да си поеме  , това за около 3 минути, докато не станах да ги разгоня, аз... Дойде една майка (на момченцето, което биеха) и почна да му се кара  , защо седяло там... Другите майки ги видях после, седяха точно срещу пейката (с майката на потърпевшото) и чоплеха семки... Ми те щяха да го задушат, направо думи нямам.
И разни подобни истории...

Лекси, естествено, че нищо от теорията не може да бъде пренесено като шаблон в практиката. Но определено може да помогне, за да се избегнат някои грешки. Учила съм психология без това да е основната ми специалност и не твърдя, че имам някакви задълбочени познания. По-скоро на ниво обща култура. Имам не малък опит както в общуването с деца, така и с порастнали такива, както ги наричаш. И твърдя, че това, което популярно наричаме характер, а всъщност това е външната му изява, се променя и то доста.



Всъщност аз влязох в спора заради реплика, че характърт НЕ СЕ възпитава и НЕ БИВА да се променя, тъй като не приемам нито едното, нито другото за вярно. И изложих своите аргументи, които са на база прочетено от мен и от моя опит. ЛИЧНО МНЕНИЕ все пак. Всеки е свободен да го приеме или не. Честно казано се дразня, от аргумент "така пише по книгите", когато всъщност в книгите пише точно обратното. Съжалявам, ако съм излязла от рамките на добрия тон.


Към АМИДАЛА: По повод на детските психолози ... Надявам се да сте попаднали на добръ такъв и да ви е помогнал. Но така или иначе репликата да не влиятете върху характера на детето ми се вижда абсурдна, още повече изречена от професионалист. Може би така ми звучи, защото е извадена от контекста на целия ви разговор.
Иначе имам пресен пример с позната майка, която се беше притеснила за по-голямото си дете заради склонността му към автоагресия. И една много учена и титулована детска психоложка я беше направила на маймуна. При едното ходене й беше обяснила как тя е виновна за всичко, как бебетата до година не трябвало да се целуват и прегръщат, защото за нивото на развитието им това било равносилно на сексуално посегателство и най-различни подобни дивотии. На следващото посещение беше отишъл таткото и за огромна тяхна изненада беше чул ТОЧНО обратното. Без коментар.

Тая психоложка определено е от школата на Фройд.
И кво сега - да ги хвърлим ревящите вързопчета в ъгъла и да не им обръщаме внимание че сескуално посегателство
Е...... няма да казвам, че

Според мен няма лоши и злобни деца. Всичко е въпрос на невнимание, възпитание и т.н.

И аз така реагирах. По-безумна дивотия не бях чувала. То целия случай беше фрапиращ.
Като чуя македонската максима "Дете се целува само когато спи" и вече съм наострила ноктите. Нищо, че съм 2/3 македонка.

Както и да е. Децата се раждат чисти, без предразсъдъци, задръжки, ограничения. Те се появяват после, наложени от нас и от околния свят. Така си мисля аз. И ако не внимаваме и не ги възпитаваме, могат да станат точно и лоши и злобни.

От всичко изчетено по темата виждам, че мамите с малки деца са най-остри в изказванията си и смятат, че едно дете на 5 години вече е достатъчно голямо, за да има едно отговорно поведение спрямо околните. И аз си мислех същото когато Марти беше на 2 години и с наше приятелско семейство, чиято дъщеря беше тогава на 5 години, ходихме заедно на почивка. Та през цялото време той плачеше за нещо, защото не можеха да поделят играчките с каката и аз все си мислех, че тя го дразни нарочно и понеже е по-голяма трябва да е по-внимателна и разсъдлива. Да, обаче сега моят син е в тази възраст, според околните е много разбрано и добро дете, от една дума разбира, но си е дете. Дърпа си играчките от племенника ми, който е на 10 месеца, защото са негови и на детенцето на кумовете ни се дразни някога, когато са ни на гости. В никакъв случай няма да им посегне, да ги бутне или нещо от сорта, внимателен е с тях, защото му е обяснено, че те са малки и много лесно могат да се наранят, но при него всичко става  с много малко обяснения. Но и той когато се люлее на люлката трудно отстъпва място и не се замисля, че може да удари някое дете, което преминава покрай люлката, а и едва ли трябва точно той да мисли за това. Майките, които са довели децата си на площадката трябва да следят къде ходят те и да ги пазят от люлките и въртележките, както и аз самата пазя своето дете и го предупреждавам винаги да се пази. Така, че мили мами, не давайте категорични мнения, защото не се знае какви ще са вашите деца на тази възраст. Всички минават през периоди на агресия, на Марти това беше някъде към 2,6годишна възраст. Много му харесваше да бута детето на моя приятелка, което е с една година по-малко от него, и то не защото изпитваше злоба или ревност, а просто защото му беше много интересен начина по който малката падаше.

Точно за това говоря!!! ЗАЩОТО МУ Е ОБЯСНЕНО! Няма значение с колко обяснения става. Важното е, че става!



Естествено! Не мога да очаквам, че другите ще пазят МОЕТО дете. Смятам определено, че е моя грижата да опазя детето си, но в същото време е мой ангажиментът и да не допускам то да се превръща в заплаха за околните, особено за по-малките. Ако той хвърля пясък по другите деца, не смятам, че трябва да остана безучастна, а другите майки да си пазят децата, защото са си техни. Просто би трябвало поведението ни да е двупосочно.


Нали не си го оставяла да я бута постоянно, само защото не е от злоба, а от любопитство?! 
Вярно е, че никой категорично не може да каже какъв ще е сина ми сле 2-3 години. Но, повярвай ми, категорично мога да ти кажа, че няма да допусна повод да бъде коментиран във връзка с това, че е посегнал на друго дете и това е останало без последствия.

Сигурно прозвучах като майка-чудовище.  Но не съм. 

Хаха, не си. Мисля по абсолютно същия начин ... и не се смятам за чудовище  ...

Драга, Спаске,
освен, че писах, че му е обяснено и за това не посяка, написах също, че той по принцип е много разбран и всичко става с 2-3 думи при него. Но имам приятелка, чието дете е колкото моя син и двамата са коренно различни. Другото дете е много буйно, импулсивно, посяга, инати се, въпреки че аз познава много добре майката и тя определено не е от тези родители, които оставят децата да си правят каквото искат. Напротив, налагат му здрав контрол, но въпреки всичките им усилия детето редовно си навлича гнева на чуждите родители, защото непрестанно създава конфликтни ситуации. Има моменти, в които е същински ангел, много лесно се общува с него, но през по-голямата част от времето си е страшно палав.