Публикувана: 25 дек. 2008, 23:05 ч.
Последно мнение: 31 юли 2009, 14:58 ч.

Усещане за .... любов.

42 895
294
1

1
...
3
4
5
...
20
Всички

# 45 27 дек. 2008, 18:43 ч.

на майната си
Мнения: 437

Върна ме мнооого години назад, повече от 10. Беше вълшебно и много болеше, но ми остана само онова усещане, че съм получила достатъчно. Не съжалявам за нищо - дори за болката. Не съм способна да ги опиша - любовите Simple Smile

и усещането от тях. Надали пак ще изживея нещо подобно, не съм сигурна и дали мога да го понеса, но си имам моите красиви спомени. Когато съм сама у дома и ми е чоглаво, си пускам музика, която ме връща там някъде назад, когато бях много щастлива, много млада, много дива и глупава Simple Smile

# 46 27 дек. 2008, 19:10 ч.

Мнения: 473

За мен любовта има много измерения. Любов изпитвам към живота, към природата, към животните и малките деца, към съпруга, към майка ми. Любовта е онова гъделичкащо чувство, което изпълва цялото ми същество и ме кара да се радвам неописуемо, чувството което ме изпълва с еуфория е ме кара да се усещам невероятно щастлива. Любовта към детето ми само не мога да опиша с думи. По-силно чувство не съм изпитвала никога. Тя докосва най-фините струни на женската душа.

# 47 27 дек. 2008, 20:59 ч.

Мнения: 4 664

Цитат на: pasinet в сб, 27 дек 2008, 18:26

А щом една любов е оставила отпечатък в нас, без да се е превърнала в безразличие , омраза или друго тя на практика е вечна. Wink

Това е страхотно ! Ще го запомня ...
Не , че не го знам ... за съжаление .

# 48 27 дек. 2008, 23:38 ч.

Мнения: 1 881

Прекрасна тема.......

Само ще чета......

# 49 28 дек. 2008, 23:55 ч.

Мнения: 293

Любовта има много измерения....Любовта е онова красиво чувство,което ни кара да храним у себе си вярата в доброто,надеждата,че всичко ще е наред.Любовта е онова чувство,което ни кара да се себеотдаваме в името и безвъзмездно..Любовта е като птичка-тя лети и каца,понякога заспива уморена но точно когато изпаднем в лошото тя се явява за да може отново да повярваме , отново да простим, отново да потърсим доброто в себе си. Любовта е онази,която осмисля всичките ни постъпки към добрите ни взаимоотношения,всичките прошки за непростими неща,всичките усмивки през сълзи.Любовта е да искаш да кажеш толкова много а всъщност да мълчиш и....да вярваш,че другия те разбира без да говориш...
Любов е да гледаш как мило същество спи,да бдиш над него,любовта е умилението ,което се поражда в душата ти,чувството,което те кара да забравиш за целия минал ден като зърнеш спящото лице.....невиността , осъзнаваш,че всичко е преходно,че един ден няма да ни има и отново се отдаваш на дробото да победи в душата ти....Любов е всичко онова,което ни кара доброволно да се стремим към доброто и себеотдаваме без да очакваме да бъдем потупани по рамото...Правим го просто,защото е любов!!!!

# 50 29 дек. 2008, 11:37 ч.

София
Мнения: 3 062

Темата е много хубава, но не мога да си събера мислите... Не мога да формулирам всичко,което ми идва в главата.
Да, понякога невъзможната любов се идеализира, и затова е толкова хубава. Най-дълго време съм била влюбена в човек, с когото не мога да живея. Ценила съм всеки миг с него, и не съжалявам за нищо. Но любовта е и друго - да жертваш нещо за себе си за сметка на щастието на другия... Дълга тема. И трудна за мен.

# 51 29 дек. 2008, 11:49 ч.

Мнения: 3 216

Любов-снощи се скарах сьс сьпружеското тяло. Ама много му се разсьрдих. Сутринта се сьбудих и го обичам по сьщия начин както тези 6 години заедно. Обичам го вьпреки това ,че сме толкова различни,вьпреки гадните обстоятелства ,при които жевеем. Обичам го и когато мьлчи. Обичам го ,когато го гледам как стои на стола до мен. Обичам го и тогава ,когато го мразя. Обичам да усещам онези пепердуди в стомаха си,когато отвори варатата...

# 52 29 дек. 2008, 13:44 ч.

Мнения: 1 341

pasient, страхотна тема. Поздравления! Караме да изпитвам още по-голяма обич и любов към любимите и важни за мен хора!

Не мога да опиша с думи всички чувства бошуващи в мен. Само знам, че не мога да живея без любов!

# 53 29 дек. 2008, 14:08 ч.

Мнения: 21

За мен любовта е онова велико чувство, което прави хората нежни, което ги кара да пресичат на червено без да се замислят, да гледат на света с розови очила, да обръщата внимание на малките неща, да заспиват късно, но с усмивка на уста. Изобщо усещането, че обичаш и че си обичан прави хората по-добри, по състрадателни, по-вежливи и по уверени в себе си. Любовта към любимия, децата, родителите, приятелите ,е това което ме прави влюбена в живота!

# 54 29 дек. 2008, 14:38 ч.

Мнения: 8 758

Любовта е усещане за сила.
Силна съм, защото давам любов, а пък когато получавам се чувствам като господар на света - могъща някак си.
Мога да се преборя с всичко и се чувствам като най-прекрасното и най-значимо същество на този свят. Simple Smile

Най-слаба емоционално съм се чувствала при липса на любов. Тогава се и разболявам физически, винаги.

# 55 2 ян. 2009, 11:00 ч.

Мнения: 398

Много хубава тема.

като си посъбера мислите ще драсна и аз някой ред , но сега ще ви копна нещо за любовта:

"Случвало ли ви се е да гледате в друг човек, сякаш поглеждате в душата си? Да се разхождате из нея и да откривате мечтите си? Да намирате себе си в друг човек и да се влюбвате – по-силно, по-чисто и по-истински от всякога? Да обичате, без да искате? Да давате, без да очаквате в замяна? Да търсите, без да се страхувате дали ще намерите...

Случвало ли ви се е да почувствате времето събрано в допира на ръцете ви, в срещата на очите ви, в момента, в който дъха и на двама ви спира... Сърцето ви долавя ритъма на другото сърце и бие заедно с него... и за него...

Случвало ви се е да усещате потока на енергията която струи от вас, протича от другото тяло, превръща се в светлина и се връща обратно в сърцето ви, за да го зареди с топлина и да подхрани ритъма му...

Случвало ви се е да разбирате някой друг човек по-добре отколкото разбирате себе си - сякаш сте били там във всяка негова радост и болка, сякаш чувствате сълзите му по собственото си лице и изпитвате радостта му през собствената си усмивка... Случвало ли ви се е да виждате времето през самото време – там където то няма граници и няма предел... където живота е само едно пътуване което прави светлината по-ярка и любовта по-силна... "

# 56 2 ян. 2009, 13:00 ч.

Мнения: 919

По темата не се наемам да напиша нещо,но това много ми хареса.

Цитат на: petq B в пт, 02 яну 2009, 11:00

"Случвало ли ви се е да гледате в друг човек, сякаш поглеждате в душата си? Да се разхождате из нея и да откривате мечтите си? Да намирате себе си в друг човек и да се влюбвате – по-силно, по-чисто и по-истински от всякога? Да обичате, без да искате? Да давате, без да очаквате в замяна? Да търсите, без да се страхувате дали ще намерите...

Случвало ли ви се е да почувствате времето събрано в допира на ръцете ви, в срещата на очите ви, в момента, в който дъха и на двама ви спира... Сърцето ви долавя ритъма на другото сърце и бие заедно с него... и за него...

Случвало ви се е да усещате потока на енергията която струи от вас, протича от другото тяло, превръща се в светлина и се връща обратно в сърцето ви, за да го зареди с топлина и да подхрани ритъма му...

Случвало ви се е да разбирате някой друг човек по-добре отколкото разбирате себе си - сякаш сте били там във всяка негова радост и болка, сякаш чувствате сълзите му по собственото си лице и изпитвате радостта му през собствената си усмивка... Случвало ли ви се е да виждате времето през самото време – там където то няма граници и няма предел... където живота е само едно пътуване което прави светлината по-ярка и любовта по-силна... "

# 57 2 ян. 2009, 13:18 ч.

Мнения: 7 472

"... любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада....."

# 58 2 ян. 2009, 16:40 ч.

# 59 2 ян. 2009, 22:25 ч.

Мнения: 280

Баба и Дядо бяха заедно 54 години. Той си отиде и тя чака времето когато отново ще се съберат.В последните му дни баба го храни,сменя памперсите му и подрежда намачканото му легло по 5 пъти на ден.И след цялата изтощителна поредица сядаше до него,галеше го по бялата коса и запечатваше всяка секунда.Това видях аз отстрани.Тогава ги видях като двама обичащи се,а не като моите Баба и Дядо.

Препоръчани теми

Той е Царят, а ние..?

СЕДМИ клас – 8 – Още малко и ваканция, здравей! (11.06.2018–17.06.2018)

653
Набори

Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 46 ~

Ще заговори ли София на мьеко?

Причина:

Причина: