Дойдох тук преди 6 години.Имах осигурена работа във фаст фуд и толкова. Още първия месец ми стана ясно,че това което съм си мислила няма да ми падне даром от небето само защото живея в чужбина. И имах 2 варианта или да се откажа и да се върна или да запретна ръкави да уча и да работя и да се опитам да постигна нещо тук.
.......
Със сигурност не се виждаме като емигранти, работещи по 16 часа на ден, които не могат да си видят децата и себе си от бъхтене..
Много често в договора ти за работа има опциа релокейшън. Фирмата те изпраща там където си необходима, без да се интересува къде живееш. Към времето за работа прибавяш и това за път и се оказва,че у вас се прибираш само да спиш.
Момичетета от Дъблин да кажат как се живее в трафика.
НИкой не ви казва да не тръгвате.Човек не знае на какво е способен преди да е опитал.Но не тръгвайте с прекалено високи очаквания.
Да има ред и закони.Те се спазват от всички.Ако на теб ти сложат глоба за паркинг и на БМВ паркирало до теб слагат, без да се интересуват коя кола на кой е.
Но е трудно, много трудно в началото.И колкото по малки очаквания имаш, толкова по малко ще си разочарован.