ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 457
  • 969
  •   2
Отговори
# 405
  • Мнения: 56
Моми4ета,4естита нова година!
да е здрава и по-оптимисти4на,по-щедра!
прегрьдки Hug

# 406
  • Мнения: 105
Защо момичета аз се спасявам от мъката с турските сериали, сякаш забравям за себе си и се пренасям в друг свят.....чета езотерична литература за прераждания, души, живот отвъд и т.н. гледам сериали и сякаш живота ми не е реален, сякаш се гледам отстрани....живея ден за ден, от книга на книга, от серия на серия/ от турските филми/ и така нямам цел, посока, смисъл, щастие, желание, стимул, живец......спирам. Ходя на работа, върша си домакинската работа като насън, все си мисля, че това не съм аз, аз бях друга -весела, амбициозна, жизнерадостна, и така обичаща живота......!

# 407
  • Мнения: 18
Няма нищо лошо в това  да гледаш сериали, щом ти помагат да се пренесеш в друг свят и да се отърсиш от мъката си. И аз се чувствам много тъжна, като че ли нищо не може да ме зарадва. Гледам да обръщам повече внимание на децата си и така се разсейвам, говори повече с тях и ще се почувстваш по-добре. А тъгата дали някога ще премине, едва ли?! Надявам се като мине повече време всичката ми мъка да остане някъде по-дълбоко в мен и да мога да се смея както преди. Трябва да се справим, нямаме изход, длъжни сме заради децата и родителите си!

# 408
  • Мнения: 3
Здравейте, прегледах темата и реших да се включа в нея...Аз съм вдовица от 5 години. Когато почина мъжът ми бях на 26 години с дъщеря на 3 и половина години и бременна в 7 мия месец. Сега когато пиша тия редове и се връщам на зад към преживяното...не мога да опиша с думи кошмара...но колкото и гадно да звучи времето лекува...и човек се променя.  няма да навлизам с подробности, защото нещата които ми се случиха са като в латино сериал. Много ми помогна тогава психолог ходех може би 2 години. Ако някой се нуждае от съвет бих му помогнала с каквото мога.

# 409
  • Мнения: 67
annien, здравей Hug Да искам да ми помогнеш! Искам да си кажеш мнението за психолозите и за извървяния път до промяната ти. Желая здраве на теб и децата!

# 410
zdravejte momi4eta,

4estita Nova Godina. Ot sarce vi jelaq predi vsi4ko zdrave, mnogo zdrave na vas i semejstvata vi, mnogo sila i kasmet.
Iska mi se vsi4ki da sme zaedno, na edno mqsto ili na blizo da jiweem i rabotim, za mojem da se vijdame i spodelqme. $eta 4esto foruma, no rqdko imam vreme da pi6a. Decata go zaemat, a ne iskam pred tqh da pi6a za golqmata si maka. Pazq silata i usmivkite si za tqh, iskam da sa spokojni, a ne stresirani. Stahuvam se ot gadnite bolesti, mislq si kolko jestoko sme nakazani ot prirodata da prejivqvame tolkova golqma maka poradi ve4na zaguba na liubimi hora, molq se samo za zdrave na BOg, a drugoto zavisi ot nas.
Izvinqvajte , 4e pi6a na latinica, no ne6to ne moga da si prevkliu4a 6rifta.
Annien, mnogo 6te sa ni nujni tvoite saveti za izbavlenie  i ponasqne na makata. Ti ot kade si i koj psiholog bi ni prepor4ala. Ili ako ne ti e trudno i ima6 wreme, moje da spodeli6 za saveti, koito sa ti pomognali i na teb.

# 411
  • Мнения: 34
Annien,ще те помоля ако можеш да ни разкажеш за себе си и така всеки от нас ще може да се поучи от твоя опит.

# 412
  • Мнения: 71
annien ,и  аз  ще  се  радвам да  споделиш  повече  Peace

# 413
  • Мнения: 105
Защо никой не пише или сте доволни от ежедневието си? Е аз не съм детето ми е болно.....аз страдам естествено, след като толкова тежко изживях болеста на съпругът ми, но тогава бях силна,а сега не съм, не мога да се позная....Знаете ли какво преживях преди една година, първо това че е болен от тежка болест и то в последен стадии, борбата ми с нея, операцията, грижите, реанимация, биопсия, висенето пред кабинети със свит стомах от тежките изказвания на лекарите от които не лъхаше никаква надежда, химиотерапията, и накрая момента в който почина и аз държах ръката му, после ковчегът, погребението и последната целувка.....Всичко издържах, а сега съм помия, топка в стомаха, треперене на ръцете, тежки мисли за най-лошото и всичко това ,че детето е болно, аз психически зле.....та това отмен, но вас никакви ви няма с отчетите за това как се справяте?

# 414
taniana74,
 Сама ли живееш? Има ли около теб близки хора?
В кой град живееш? (ако мога с нещо поне да те утеша)  Колко са големи децата ти?
 Не оставай сама! Намери повече хора около себе си! Имаш нужда от подкрепа.

# 415
  • Мнения: 3
Не знам, какво да пиша момичета мъката е без думи.Мразя живота си.Бъдете здрави.

# 416
... Лошото е, че колкото и време да минава,в каквато и ситуация да сме все остава това чувство.
 Все едни и същи мисли: "ако бяхме двамата, колко хубаво щеше да е", "защо не беше баща им да им се радваме заедно", "ако беше баща им това нямаше да се случи"...
 Тези мисли те преследат доживот и други го казват.

# 417
  • Мнения: 84
Неизбежно,да си мислим,но ние за повечето неща така мислим.Ако не бях излязла днес нямаше да срещна този човек,ако бях излязла с 15 мин по рано щях да хвана рейса,ако бях сготвила по късно щеше сега яденето да е топло и нямаше да го загрявам.Просто всичко от ежедневието се върти около този въпрос,но това минава и идва друго.Все си мислим,че нещата щяха да са различни,но няма как да бъдем сигурни в нищо.Аз може да си задавам въпроси,но няма смисъл да ги казвам на глас.Не желая детето ми един ден да си ги задава,защото ги е чуло от мен.Някак не мога да свържа изразите "Да продължа напред" и "Ако баща ти беше тук" Де да знам аз не противореча,просто така си обяснявам нещата.Всеки ден чувам от поне 5 човека по 10 пъти израза"Ако" Мисля,че е нещо нормално в ежедневието ми.

Последна редакция: ср, 13 яну 2010, 20:51 от neotralna

# 418
  • Мнения: 18
Струва ми се,че си много самотна,taniana 74 и ти ти самата си избираш тази самота, недей така! На всички им е тъжно, моят съпруг почина вероятно от същата болест, ходене по мъките е, знам го! Детенцето ти ще оздравее, мисли позитивно! Ако си близко до София, може да се видим, ако имаш желание, аз живея в Перник, иначе съм от Стара Загора, децата ми са големи, но все още имат нужда от мен и повечето ми време минава с тях, имам и доста приятелки, с които избягвам самотата. Опитай и ти .

# 419
  • Мнения: 105
Права си, много съм самотна, ама много ......къде са ми приятелите.....защо не се обаждат, може би незнаят как да се държат с мен? Родителите ми много се притесняват за мен, много, но баща ми е с болно сърце и аз нищо не споделям с тях защото те много плачат за моята съдба- т.е. вместо те да са ми опора аз им звъня да им казвам спокойно всичко е наред оправям се имам пари много съм добре и така, което естествено не е истина! Така че те не са ми опора и немогат да ми бъдат, родителите му също те само изискват от мен и даже усещам намеци за обвинения ,че аз съм го гледала по болниците и имам някаква вина за смъртта му, дъщеря ми в тежък пубертет, понижи успеха, дрехите, мисленето и/къде ми отиде старото момиченце, защо се промени така?/сега синът ми е болен и то сериозно така мисля! Да самотна съм живея сама със сина ми , а дъщеря ми учи в друг град, да самотна съм, да боли ме, че нямам опора, че никой не ме пита как съм, но и да ме попита как ще оправи всичко, да боли ме, че не само че почина, но и ми остави на ръцете и родителите си ,които нямат друго дете освен него, да боли ме ,че върша мъжка работа, да боли ме и съм самотна, но не го правя сама това а такава е действителността. След нова година ходих с приятели на кафесред наши приятели - пълно заведение, но аз пак бях сама там и още повече ме заболя от присъствието си там - сама сред тълпа от хора, които само ми повтарят"Дръж се" хубаво но за какво........да се държа!
 

Общи условия

Активация на акаунт