ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 565
  • 969
  •   1
Отговори
# 480
  • Мнения: 84
 Hug Винаги само да се почувстваш по добре  Heart Eyes

# 481
  • Мнения: 40
kami7,спомените са много и навсякъде.По улиците, в супера ...........на където и да се обърнеш - спомени.Налагам си да не мисля, но не се получава.Бягах / в други страни /, но това имаше само временен успех. Накрая разбрах , че с това бягство само ще фалирам ,а резултат никакъв.Не знам какво да правя.Нищо не ме радва.Може би само дъщеря ми ме крепи, защото сме заедно и има нужда от мен. Тя е студетка редовно обучение, трябва да я изуча.Ако не е тя........Имам прекрасен син и снаха с бебе,но като съм с тях виждам целия си живот като на кино,когато аз си гледах децата и мъжът ми беше до мен заедно с майка му, която почина няколко дни преди него.Разказвам всичко това за да ми олекне, защото всички около мен ми казват,че съм много силна и ми се възхищават,а на мен ми е трудно да играя тази РОЛЯ.Радвам се, че ви намерих, защото само тук намирам хора, които ме разбират.

# 482
  • Мнения: 13
Да предположим, че има жвот след смъртта, че душите им продължават да бродят някъде там...виждат ни и ни чуват....може би са добре... на мен лично не ми става по-леко оттози факт, не ми намаля болката, не ми се запълва дупката в душата. Това което аз искам, а и всички вие мили момичета не е възможто- те да се върнат и да ни гушнат!!!Да него вече не го боли, но мен ще ме боли душата доката съм на този свят CryНе съм много сигурна, като ми казват, че времето ликува....полагам старание да се разсейвам и т.н. ама всичко е само театър...разбиране намирам само тук ....в повечето случай само чета, без да пиша

# 483
  • Мнения: 125
Zdravejteмили момичета,
и аз повече чета и плача и ми остава малко време за писане. Пък и ми е толкова тежко че само трябва да пиша за болка и мъка. Опитвам се да съм силна , но ми е много трудно. Скоро ще стане 1 година от загубата на моя съпруг и таткото на децата ми. Вие помени правите ли?
Чувствам се слаба, глупава, несигурна. А трябва да съм силна, знам.
На гробище не ми се ходи, дано да не е грешка това. предпочитам да гледам снимки, но спомените болят непоносимо.
пазя усмивките за децата си а куража и силата за работата. Но като остана сама е сташно.
Искам и аз да променя обстановка, но нямам сили.
Стах ме е за децата, за живота.
Ако имам време бих искала да посещавам психолог. Имам нужда от отдушник, но не искам да натоварвям околните.
Чета и все едно аз съм писала това, което пишете вие, затова и рядко пиша.
Имам чувството, че с времето и аз не ставам по-силна, а напротив. Много ми е трудно.
сега децата излязоха и съм сама. Опитвам се да мисля, че трябва да ги посрещна, да ги чакам. Моля се само д аса живи и здрави и аз , за да ги гледам.
Желая и на вас сили и здраве.

# 484
  • Мнения: 40
mira33,всички снимки и албуми съм прибрала.Така ми се иска да направя хубави рамки със семейни снимки,но не мога.Скоро отворих един албум и такава силна болка и мъка ме връхлетя,че го затворих като попарена.За психолога....Аз ходих. Той беше и психолог и психиатър.Практикувал е като психоаналитик в САЩ.Нямаше кой знае каква полза.Говорехме си и стигахме до някакви изводи,които аз и без него си ги правех.Единственото хубаво беше ,че ми предписа много леки транквиланти за да можех да почна да спя, да се храня и да не съм толкова свръх активна.При мен тогава това беше проблем, много се натоварвах със задачи, работа,много тичах и не усещах умора.Сега това се оправи.За помените...След три месеца ще стане една година.Ще направя некролози,ще отидем с децата и най близките приятели на гробището.До сега не съм правила помени.Аз и семейството ми сме АТЕИСТИ.Паля често свещи в къщи и на задущниците раздавам.Taniana74 за живота в отвъдното..........всеки има право да вярва в каквото поиска.Аз съм много земна и вярвам само в това което науката е открила и доказала.Насилих се и прочетох книгата на Лиана Андонова "Живот в отвъдното" или нещо подобно беше. Прочети я,на теб може да ти помогне.Прегръщам ви........

# 485
  • Мнения: 6
здравейте, мили момичета тези три дни бяха много трудни за нас..... със сина ми направихме некролог сами, станаха 6 месеца без нашия любим човек.... а не сме се променили... става все по-трудно за нас... времето не е лек...напълно сами в този ужасен мъжки свят...
вчера цял ден плаках, оставих се на болката. Наистина ли, и след годината все ще е така... Въпреки, че съм убедена, че аз няма отново да намеря щастие, дано някои от нас да го намерят.
Никой не може да ни помогне нито психолог дори бог.... забравени в болкаи самота. на мен ми писна вече да бъда такава. Искам отново да мечтая, да се усмихвам и да ставам с надежда ... за каквото и да е. Но това няма да стане, нали...

# 486
# 487
  • Мнения: 36
Момичета, мъката е голяма и ще боли. Писала съм в началото на темата, но вече все по-рядко намирам думи. Всеки трябва да намери пътя си сам. Направете усилие да продължите живота си.
Четох че от сълзите и черното което носим ,на мъртвите душите им се лутат и не могат да намерят покой. Така те "виждат" как страдаме и заради това не могат да идат там където им е отредено да са. Сами решете дали си заслужава ....
 Hug

Надявам се, че четете и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=469264.0;all

# 488
  • Мнения: 13
new-new благодаря за линка към новато тема.....четох и писах....правя усилия, но не мога да се преборя с болката в душата си, със  самотата и празнотата която изпитвам....черното го свалих на 40ден, опитвам се и да не плача, за да не плува във вода и да може да намери покой, доколкото е възможно....всичко бих опитала, за да преодолея тази болка.....това не е живот.....моля се да дойде и за мен края, може и да не е християнско, но  аз вече не вярвам в нищо друго, освен в животта и смъртта

# 489
  • Мнения: 2
Освен да кажа "Здравейте и от мен"!
Вчера погребах съпруга си...на 27 години...просто незнам какво друго да кажа...
Добре ,че е малката ми муцунка ,за да има за какво да се боря и да бъда силна!

# 490
  • Мнения: 67
apam4e Hug
И аз не знам какво да ти кажа, освен, че те прегръщам, че те разбирам....................И че всички тук сме насреща ако имаш нужда! Целувки!

# 491
  • София
  • Мнения: 2 361
Арам4е, кураж! Hug
В този период любовта към детето помага най-много!
Радвай му се . С него ще са ти за момент най-хубавите мигове!

# 492
  • Мнения: 84
apam4e,много съжалявам,приеми моите съболезнования и целуни детенце  Hug

# 493
  • Мнения: 105
apam4e, днес сутринта прочетох......прегълтах, прегълтах, тръгнах да ти пиша, но тъй като незнам какво спрях! Спомних си как съм се чувствала тези първи дни, не че сега е нещо по-различно, боли ме отвътре та ме къса, но се хващам, че се усмихвам от време на време...учителка съм та децата ме развеселяват! Съжалявам....защо става така незнам, още търся отговорите, още го чакам!  Hug

# 494
  • Мнения: 40
араm4е, и аз днес прочитам..........И аз не знам какво да пиша. Приеми мойте най искрени съболезнования.Страшно много съжелявам, толкова млад човек............Прегръщам те и много сили.........

Общи условия

Активация на акаунт