ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 564
  • 969
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 13
араm4е, искрени съболезнования и от мен....гушкай детенцето си, то е част от вас двамата....дано то да ти даде сили и вяра да продължиш напред...прегръщам те силно

# 496
  • Мнения: 105
Честит празник мили приятелки едни по-познати други по-малко.....Честитя ви празника, за много от вас причиняващ болезнени спомени като на мен, защото на миналият 8 март бяхме заедно! Само едно искам да ви кажа, че оцелявам зарад вас за това ,че ви има, за това че ме слушате и четете, за това че тук е място в което се чувствам сред свои. Благодаря, че ви има!  bouquet  bouquet Hug Heart Eyes Hug

# 497
  • Мнения: 13
Честит празник и от мен на всички жени, които имат моята съдба....първият 8 март сама-без него...Благодаря на всички за подкрепата и разбирането! Hug

# 498
  • Мнения: 16
Мили Дами,
Честит осми март!
Пожелавам ви много сила,много надежда и дано болката все някога да позатихне!
Аз изгубих баща си преди 10 години и все още боли! Вярвам ,че е винаги до мен и ме пази!
На 39 ден от неговата кончина бял гълъб влезе в стаята в която спях,вярвам,че това е бил той!

# 499
  • Мнения: 13
Днес е един от дните в които липсата му ме задушава, не мога да мисля за нищо друго освен за него, за всички онези красиви мигове ,който никога няма да се повторят, за това как е възможно този добър човек да свърши земния си път толкова бързо и мъчително....как да се справя с болката си, как да продължа живота си напред....не се сещам за нищо друго , освен да препрочитам историите ви и да пиша тук....вие ме разберате

# 500
  • Мнения: 105
Всяка от нас има такива дни и то през ден или всеки ден....но трябва да се ангажираш с нещо! Аз опитах с плетене и с гоблени - не стана защото умът ми е свободен, а ръцете заети....та започнах да се занимавам със следните неща:
1. следя турски сериали - с цел да ме извадят от реалността и да мисля за чужди дори измислени проблеми.
2. Чета езотерична литература/Филолог съм, но такива неща не бях чела/ с цел да намеря отговори на въпросите, на които нямам отговори
3. Ходя на работа - учителка съм и децата ме разведряват, както и техните проблеми.
4. Имам истинска ферма, към която тичам след работа всеки ден, но отглеждам във феисбук и виртуална, като в нея садя, бера, ора ит.н доя кози и крави ит.н., но се усещам, че мисля за тези глупости често през деня:"Например за фермата във фейсбук - Боже дали са ми готови ягодите за бране, а дали тиквите ми са пораснали, дали кокошките имат яица и т.н." Възрастен човек съм ще ме обвини някои, но аз ще отговоря"Хора търся начин да избягам от истината, да мисля за друго....да се спася от мъката, вината и липсата.... и ако прочетохте внимателно ще видите че си е чиста проба бягство от действителността по мой си начин! " Това е....моля пишете какво мислите, нали е нормално?!?!?!?!?

# 501
  • Мнения: 40
Браво, taniana 74!!! Поздравявам те за това ,което правиш.Ангажираност - това е спасението.На мен също тази ангажираност ми помага много.Гледам непрекъснато нещо да правя така, че умът ми да е зает с нещо.Тези дни имах възможност да прочета по обстойно този форум и другия "сам. родители". Много болка има и тук и там, но смятам, че много по полезни можем да си бъдем като всяка една от нас разказва, какво конкретно прави и дали от това което прави се чувства по добре или по зле.Иначе виждам,че когато се е създал този форум от няколко момичета,които горе долу по едно и също време им се е случило нещастието са си станали вече близки приятелки, виждат се и т.н.,което е много хубаво,но вече с времето все по малко пишат."Новите" пък не знаят какво да пишат, защото се страхуват да не се повтарят.И общо взето писането звучи малко като поезия.Разбира се, че е добре да си изливаш мъката,олеква,но пък това което си направил и си се почуствал добре /конкретно/ го споделиш ,така ще помогнеш и на другите , особено на "новите".Тези дни много си мисля за    арам4е  , иска ми се да разкаже, какво й се е случило и да й кажем ние какво сме правили в началото, защото всяка една от нас все някакви мерки е взела за да се справи с мъката, или пък да не повтаря грешките ни.   Прегръщам ви.

# 502
  • Мнения: 36
Освен да кажа "Здравейте и от мен"!
Вчера погребах съпруга си...на 27 години...просто незнам какво друго да кажа...
Добре ,че е малката ми муцунка ,за да има за какво да се боря и да бъда силна!
Hug аз също погребах съпруга си на 27год. Сега тече пета година от тогава.... много вода изтече... много неща се промениха в живота ми. Като се обърна назад имам чувстото, че е било не преди 5 а преди 100 години, и в същото време помня всичко сякаш е било вчера.
Момичетата са ти казали - детето ще е едничката ти опора и смисъла да продължиш напред. Аз съм с две деца и честно ако не бяха те кой знае   Cry Първата година минава като на сън, в тичане по документи, инстанции, живееш ден за ден, от помен на помен... Поне при мен беше така. Спомени на всяка крачка, снимки, видеозаписи ... всичко те натъжава. Дори срещите със семейни приятели и разликата че ТИ вече си САМА.
Но ... повярвайте, това минава. Душата се съвзема след година, година и нещо. Започваш да се събуждаш за живот. Сега е трудно да го приемете.
Аз започнах да чета повече, къде книги, списания,  къде по форуми, мисля че научих много неща. Особено ми помогнаха психологическите сайтове, където обясняват за депресията, за мъката по изгубен човек... това се случва и хората са го изследвали и обяснили.
 Hug Не се отчайвайте и не се предавайте. Тук винаги ще намерите подкрепа и ще бъдете разбрани.
Вярно че вече пиша по-рядко Embarassed , не намирам всеки път верните думи за утеха на поредната душа изгубила половинката си. На времето мразех да ми казват, че ще ми мине и че ще се излекувам от мъката. Сега оценявам лечебната сила на времето
Намерете силата в себе си и продължете напред. Простете на миналото - то е изиграло вече своята роля
 Heart Eyes

# 503
  • Мнения: 13
new-new вярвам ти миличка на това което казваш, защото си го преживяла. Надявам се и аз след 5 години да вляза тук и да кажа, да и аз оцелях ....времето наистина лекува! И аз да мога да дам една искрица надежда на тези които са изпаднали в нашето положение.Такива като теб за които е минало повече време трябва да пишат, за да виждаме ние новите, че живота ще продължи , макар и тежко и много бавно и за нас....Имаше моменти в които мислех, че за мен всичко свършва с неговата смърт, молех се и аз да умра, но сега след почти 2 месеца започвам да виждам нещата малко по-различни. Налага ми се да живея и да се боря, незнам още за кого и заради какво....аз си нямам детенце.....Единстено се моля душата му да се върне на този свят, няма значение в какво тяло, просто да се върне!!!

# 504
  • Мнения: 40
Благодаря ти new-new!

# 505
  • Мнения: 125
и аз благодаря на всички момичета, които се опитват да ни окуражат и да ни вдъхнат сила. възхищавам им се.
аз на моменти намирам сили, на моменти пропадам. боря се, заради децата, заради себеси, заради него........знам че трябва, но е толкова трудно.
искам да ви попитам нещо, относно помените. на 13 април става една година от загубата на съпруга ми. знам, че помени се правят съботата преди деня. но четох в църковния календар, че от Лазаров ден до Томина неделя не се правят помени. А тази събота е точно преди Томина неделя. Чудя се , кога трябва да се направи помена. 13 се пада вторник. не знам. можете ли да ме посъветвате.
от все сърце желая на всички ни сила, здраве, любов и късмет.    Hug

# 506
  • Мнения: 84
Мира,рових,рових,но не видях дали може в събота,обаче в вторник може.Аз сам ги правила когато се падат допреди годината и после понеже е на Коледа винаги предишната събота.Ще питам един свещеник довечера и ще пиша със сигурност,но помена си е помен,когато го направиш няма да сгрешиш.Той е най-важния за душата на човека,нито сълзите,нито спомените могат да му помогнат толкова,колкото една панахида.

# 507
  • Мнения: 40
Незнам какво да пиша.Пак ПОТЪВАНЕ, пак ЯМА. Един ден добре, два дена зле и все така........ДОКОГА???????

# 508
  • Мнения: 125
благодаря неутрална. Ще ми бъде от полза.
Мила Иллен, и аз съм така. само чакам децата да се върнат. а те са вече големи и не са само до мен. и аз съм толкова самотна. майка ми също живее далеч. и толкова ми липсва съпричастното и рамо. живея със свекъра и свекърва си и ми е много тъпо. не ми е хубаво с тях. а това утежнява мъката ми, че цял живот бяхме сбъчкани с тях, и не доживяхме да сме си самостоятелни. това ме изяжда отвътре. знам че не трябва да мисля така и се опитвам. моля се само за здраве, защото ужасът от болестите е още по-горчив. моля се за всички да се радват на здраве, а другото .ще се борим.с буците в гърлото.
Четох че е хубаво да се ходи на гроба и да се прекъдчва, а на мен така да не ми са ходи вече там, все плача и ми е кофти да ходя така сред хората. а и само усещам колко е далеч.
имаме нужда от много помощ и обич за преодоляване на тази несгода, но кой да ни я даде.
сега единствено при майка се чувствам добре, но дали ще имам късмета да се преместя......дано
пишете, споделяйте, тук мисля че се разбираме. поне аз като чета, все едно аз говоря.
не знам дали с някоя от вас живеем наблизо за да се видим, ако имаме време и желание и да споделим как се справяме.
за сега здраве на всички и на семействата ви.   Praynig   Hug   Peace

# 509
  • Мнения: 105
И аз живея със неговите родители, не точно заедно....но почти....те са млади нямат 60 години, имаме ферма и те преди години се преместиха да живеят във фермата като си построиха къщичка там, та фермата остана по наследство за мен, пък родителите му живеят и се грижат за нея там и така аз живея сама в къщата но им се чувствам задължена, първо, че те работят за мен и за децата ми, пък и нямат друго дете освен съпругът ми...но ме тежи от това че съм жена, че немога пълноценно да се грижа за фермата, а той ми я остави на мен, за това че нямам и няма да имам него никога повече, за това, че освен всичко остави и родителите си на мен! Просто някой път си казвам, че все съм недоволна и че трябва да съм им признателна за това което правят за нас, но .....тази самота .......това, че неприемам смъртта, това,че живея в някакъв свят от спомени....без мечти, без бъдеще, незнам какво има пред мен, как ще го изживея толкова млада с две деца останала сама....пред моите родители нищо не казвам, защото се притесняват, а искам да са добре....нищо неискам от тях и нищо не давам....ще стане година от смъртта през май, но аз неизлизам от дупката....само отвреме на време....

Общи условия

Активация на акаунт