ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 549
  • 969
  •   1
Отговори
# 510
  • Бургас
  • Мнения: 76
Чета всеки ден,и искам да пиша ,но колкото повече минава времето затварям мъката в себе си и не намирам думи за да опиша как се чувствам след 3месеца.В началото споделях всичко с приятели с колеги ,исках да говоря постоянно за него ,но видях че на хората не им е приятно или не знаят как да реагират.А как може мили момичета околните да очакват от нас да загърбим мъката да бъдем като преди или да не говорим за тях все едно че още съществуват.Аз така се чувствам цяла като говоря все едно че е още жив не искам и не мога да мисля за себе си в ед.число.Аз и той не само бяхме но и ще си останем две половинки от едно цяло и детето е красивото чудо на това наше цяло.Мъката и самотата е убийствена,а имах толкова щастие и любов.

# 511
  • Мнения: 1 226
nitka  Hug
И аз бях забелязала, че след известно време хората се връщат към своите проблеми и нашите някак вече не ги вълнуват толкова. Спаси ме разбирането и търпението на родителите ми и 2-3 много близки приятелки/колежки.
Потъгувай си спокойно, нормално е.... Аз се концентрирах върху детето и работата /беше много луда работа - детето, офиса, университета/ и това ми помогна да намеря своите нови ангажименти и начин на живот. Обучението особено някак ме измъкна от ямата, защото бях ангажирана почти денонощно /денем в работата, вечер с детето, нощем учех/.
  bouquet

# 512
  • София
  • Мнения: 2 361
nitka  Hug
И аз бях забелязала, че след известно време хората се връщат към своите проблеми и нашите някак вече не ги вълнуват толкова. Спаси ме разбирането и търпението на родителите ми и 2-3 много близки приятелки/колежки.
Потъгувай си спокойно, нормално е.... Аз се концентрирах върху детето и работата /беше много луда работа - детето, офиса, университета/ и това ми помогна да намеря своите нови ангажименти и начин на живот. Обучението особено някак ме измъкна от ямата, защото бях ангажирана почти денонощно /денем в работата, вечер с детето, нощем учех/.
  bouquet
Съгласна съм с Дрози. Първо е момента на мъката и споделянето й с околните. Следва отдръпването на близките. Този твар им идва в повече. И ги разбирам - те имат своите проблеми и чуждите им идват в повече. Остават няколко приятели готови да изслушват. И този момент е дупката, от която само ние можем да се измъкнем. Преживяване на този период и после е търсене на нови занимания и хора, различни от миналото ни. Хора, които не познават човека до нас и не ни свързват с него. Място, където да потърсим своето ново аз.  Това е може би начина за по-бързото преодоляване на мъката, доколкото е възможно. Тя си остава в сърцата ни. Но започваме да живеем, а не само да се ровим в миналото, което не можем да върнем и в скъпи спомени, но без да можем да се радваме на настоящето.
А ние трябва да продължим да живеем и да се радваме на живота, заради децата ни, заради изгубените любими хора, които сигурно ни гледат отгоре и тъгуват заради нашия скраъбен вид. И най-накрая да се радваме на живота заради нас самите. Така може да дадем щастие и на всички близки около нас.

# 513
  • Мнения: 40
Дааа.....,така е......, за приятелите и близките.Радвайте се, че имате майка и баща и свекър и свекърва.Те никога няма да се отдръпнат, винаги ще са до вас , ще ви подкрепят и разбират.Аз нямам родители ,свекър и свекърва, роднини, всички си отидоха от този свят.Остана само сестра ми, която е в друга държава.Не знаете колко е тежко . Е, имам големи деца, но от тях се крия , старая се да не им показвам колко много  ми е тежко , защото се притесняват за мен.Те самите още не могат да се отърсят от мъката по загубата на баща си.Мира 33, Таниана 74, въпреки всичко, ако може някак си , след време да заживеете самостоятелно ще е най добре.Неговите родители пак ще си ви бъдат близки , но поне да не сте в един и същи дом.Вие сте млади.............Прегръщам всички
ви.

# 514
  • Мнения: 27
Здравейте на всички
аз съм мъж и ще се радвам да се присъединя във вашият форум,найстина човек има нужда да говори с някой за такива болни теми.Всички около мен се отдръпнаха и странят за да не ме гледат така и за да не ми напомнят по някакъв начин
Загубих жна си преди 2,5 години,някой казват че времето лекува но не е вярно става все по зле
Самотата и спомените ни убиват бавно но сигорно,как да го доживеем този живот,как да се грижем за децата си,за сега се справям но докога и аз не знам  smile3518.Имам дъщеричка на 10 години и само тя ме крепи за да продължа да се боря за нейното бъдеще
Искрено сажалявам за хората в нашето състояние,защото го знам какво е и как се живее така

# 515
  • Мнения: 1 226
Здравей nikiSL,
След като прочетох поста ти ми просветна, че на нас майките не ни е лесно, но пък на самотните бащи е още по-тежко  Sad Признавам си, че не съм си давала сметка какво би било на мъжа ми в обратната ситуация и някак си ми стана по-леко, защото аз съм поела бремето да отгледам детето сама.
Пожелавам ти да намираш сили и мотивация в живота си, както досега, защото дъщеря ти тепърва ще има нужда от твоята опора  Peace

# 516
  • Мнения: 27
Да така ми много ми е трудно и домакинската работа ме затруднява още повече,найстина ми е много трудно и определено се справям много зле,добре че майка ми живее на близо и ми помага
Не мога да си представя какво щеше да е ако я нямаше,как да ходя на работа да я водя на училише да я взимам да и помагам за уроците,направо настръхвам като си помисля какво щеше да е ако бях съвсем сам

# 517
  • Мнения: 40
Здравей niki sl, много съжелявам за това което ти се е случило.Сигурно ти е много трудно, но знам,че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА.Сигурна съм, че ще се справиш.Имам двама много близки приятели на които преди много години им починаха съпругите.Еди-
ният остана с две момченца на 10 г. и на 3 г..Замина за Норвегия и там си ги отгледа и изучи съвсем сам.Сега те са голями мъже с много добри професий и единият от тях със свое вече семейство. Сега те се грижат за баща си .Другият пък остана с момиче и мом-
че също малки.С помоща на майката на починалата си съпруга ги отледа.Те вече също пораснаха.Момичето работи в ПЕНТАГОНА в
САЩ а момчето е студент. Сега и двамата ми приятели се радват на успехите на децата си и са най щастливите бащи на света.Же-
лая ти много сили и търпение.

# 518
  • Мнения: 27
БЛАГОДАРЯ ТИ НАИСТИНА ИМАМ НУЖДА ОТ ТАКИВА РАЗГОВОРИ
ПОЗДРАВЯВАМ АВТОРА НА ТЕМАТА

# 519
  • Мнения: 27
ИЗПРАТИХ ТОВА ЛИЧНО НА ЕДИН УЧАТНИК В ФОРУМА НО СЕ ЗАМИСЛИХ ЧЕ ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ГО ВИДЯТ
Здравей сега ще ти раскажа нещо и се надявам да ти дам поне малко смелост
Моята жена се самоуби,реши че живота и е труден и ни остави с дъщеричката ни сам сами,бях много объркан в този момент страдах и я мразех за постъпката й.След седмица започнах да си изливам мъката в сайт за запознанства пишех на много жени и си изливах мъката,незнам защо съм реагирал така имах нужда да говоря с някой,там срешнах една жена която се заинтересува и продължихме да пишем известно време,на въпросите ми дали е семейна и защо е на компютара ми отговаряше с лъжи
След месец се разкри неиният съпруг е починал на една дата и месец с моята жена но 3 години по рано,адско съвпадение
С ТАЗИ ЖЕНА ВЗАИМНО СЕ ИЗМЪКНАХМЕ ОТ ДУПКИТЕ В КОЙТО БЯХМЕ ПОПАДНАЛИ,МНОГО СЪМ И БЛАГОДАРЕН И ТЯ НА МЕН
ПЛАМНА ЕДНА ИСТИНСКА ЛЮБОВ В РАЗБИРАНЕ И ОТДАДЕНОСТ,ВСИЧКО БЕШЕ АДСКИ КРАСИВО И НЯМАХМЕ ПРОБЛЕМ ДА СИ ГОВОРИМ ЗА ЗАГУБИТЕ СИ
ТАКА НИ ОЛЕКВАШЕ,КОГАТО СЕ ГОВОРИ ОЛЕКВА.ПРЕДИ 3 ДЕНА СЕ РАЗДЕЛИХМЕ СЕГА МЕ БОЛИ МНОГО ПАК ИЗГУБИХ ЧОВЕК НО ПО МОЯ ВИНА
АЗ ИСКАХ ДА СЪЗДАМ СЕМЕИСТВО С ТАЗИ ЖЕНА,НО Е НЕВЪЗМОЖНО ТЯ ЖИВЕЕ ПРИ РОДИТЕЛИТЕ НА СЪПРУГА СИ ИМАТ БИЗНЕС С БРАТ МУ И Е НЕВЪЗМОЖНО ДА ЗАРЕЖЕ ВСИЧКО ЗАРАДИ МЕН
ПОНЕ ТАКА МИ ПОСТАВИ НЕЩАТА,НЕ МОГА ДА Я РАЗБЕРА НО НЕ МИ ХАРЕСА ПОЧУВСТВАХ СЕ ИЗПОЛЗВАН И РЕШИХ ВСИЧКО ДА СВЪРШИ ДО ТУК
ИНАЧЕ СЪВЕТА МИ Е ОБЩУВАЙ С НЯКОЙ ГОВОРИ,НАИСТИНА ЩЕ ТИ ОЛЕКНЕ
ПРИ НАС ПРОБЛЕМА Е ГОЛЯМ,НЯКОЙ КОЙТО НЕ Е ПРИЖИВЯЛ НЕЩО ТАКОВА НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА НИ РАЗБЕРЕ,НЯМА ДА МУ ХАРЕСВА ДА СЛУША ДА ГОВОРИШ ЗА МЪЖЪТ СИ
ЗНАЕШ ЛИ ДНЕС СЕ РЕГИСТРИРАХ В ТОЯ ФОРУМ ЗАЩОТО НАЙСТИНА СЪМ РЕШИЛ ДА НАМЕРЯ ЖЕНА В МОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ ДА СЕ БОРИМ ЗАЕДНО В ЖИВОТА СИ,ДА ОТГЛЕЖДАМЕ ЗАЕДНО ДЕЦАТА СИ С УСМИВКА И ЛЮБОВ
САМ ЧОВЕК ТРУДНО СЕ СПРЯВЯ ,НЕ СЪМ СИ ПОМИСЛЯЛ ЧЕ МОГА ДА ДОВЕРЯ ДЕТЕТО СИ НА НЯКОЯ РАЗВЕДЕНА ИЛИ МОМА,НЕЗНАМ ЗАЩО НО СИ МИСЛЯ И ГО ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ ЧЕ ВОВЕК КАТО НАС КОЙТО Е СТРАДАЛ МОЖЕ ДА ДАВА ЛЮБОВ НА ОКОЛНИТЕ
АКО ИСКАШ ПИШИ МИ НА СКАЙП СПОДЕЛЯЙ ЩЕ ТИ ОЛЕКНЕ,СИГОРЕН СЪ
СКАЙПА МИ Е nikisl2 ЩЕ СЕ РАДВАМ АКО МОГА ДА ПОМОГНА И ДА ТИ ВДЪХНА ПОНЕ МАЛКО ЖИВОТ

# 520
  • Мнения: 27
момичета чета ви и очите ми са пълни със сълзи
ГОСПОДИ КОЛКО МЪКА ИМА ИМА ПО ТОЯ СВЯТ А АЗ СИ МИСЛИХ,ЧЕ Е НАКАЗАЛ САМО МЕН

# 521
  • Мнения: 67
nikiSL, здравей. Добре си ни намерил. И аз като тебе благодаря на момичето създало тази тема, защото тук намерих разбиране, подкрепа и приятели. Няма да крия, че малко се изненадах от това че толкова бързо си намерил нова любов и чак си искал да създадеш семейство, но браво. Ти за 2.5 години си минал през най тежките моменти и ще се радвам да споделиш. Пожелавам ти кураж.
 Момичета Hug

# 522
  • Мнения: 27
ЗДРАВЕЙ КАМИ КОГАТО НЕШО ТИ ЛИПСВА ТРЯБВА ДА МУ НАМЕРИШ ЗАМЕСТИТЕЛ
АЛКОХОЛ 2-3 КУТИЙ ЦИГАРИ И ДРОГА НЕ СА СПАСЕНИЕ
ЗАГУБИЛА СИ ЧОВЕКА КОЙТО Е БИЛ ВСИЧКО ЗА ТЕБ,ЗНАЧИ ПОСТАРАЙ СЕ ДА НАМЕРИШ ДРУГ ЧОВЕК КОЙТО Е ИСТИНСКИ И ДА БЪДЕ ВСИЧКО ЗА ТЕБ
НЕ СЕ СРАМУВАЙ КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА,ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ТИ ,НЕ СА УСЕЩАЛИ БОЛКАТА
НЕКА СИ ГОВОРЯТ ВЪПРОСЪТ Е ЧЕ ЖИВОТА НЕ Е СВЪРШИЛ И ПРОДЪЛЖАВА,БОЛКАТА ЩЕ Я ИМА ВИНАГИ НО КОГАТО Е СПОДЕЛЕНА С ПОДХОДЯЩ ЧОВЕК УЛЕКВА
НАЙСТИНА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАРАВЯМЕ ГЛАВА В ПЯСАКА И ДА ЧАКАМЕ ДА ИДЕМ ПРИ ТЯХ
ВСИЧКИ ИМАМЕ ДЕЦА ЗА КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАРАЕМ ДА ПОЛУЧАТ НАЙ ДОБРОТО ОТ ЖИВОТА
НАЛИ ЗАТОВА СМЕ ГИ СЪЗДАЛИ
МОЯТА ДЪЩЕРЯ МНОГО ЧЕСТО МИ КАЗВА ТАТЕ ИСКАМ ДРУГА МАЙКА,КАКВО ЛИ ЧУВСТВАТ ТИЯ ДЕЦА КАКВО ЛИ ИМ Е НА ТЯХ
ДНЕС ОПРЕДЕЛЕНО СИ ПОПЛАКАХ ИМАХ НУЖДА ДА ИЗЛЕЯ МАЛКО МЪКА

# 523
  • Мнения: 40
nikiSL, малко съм объркана от това което прочетох........Случило ти се е нещо много ужасно.Мисля си , че човек се справя по трудно с мъката в сърцето си, отколкото с битовите трудности.Това, че толкова бързо си започнал да мислиш за нова връзка и семейство, за мен значи , че се справяш много добре. Успех.

# 524
  • Мнения: 27
АЗ СЕ ПОЧУВСТВАХ МНОГО ПРЕДАДЕН,МОЖЕ ДА ИМАМ ГРЯХ НО НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА ПРОСТЯ НА СЪПРУГАТА СИ ЗА ПОСТЪПКАТА Й
МОЖЕ БИ ТАКА ИСКАХ ДА И ГО ВЪРНА,КАКВО ДА И ВЪРНА НА КОГО ДА ГО ВЪРНА НА МРАМОРА ЛИ
НЕЗНАМ МОЖЕ И ДА ГО ПРИЕМЕТЕ ,ЧЕ СЪМ НАПРАВИЛ НЕЩО МНОГО ГАДНО НО ТАКА СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛ И ОТ ТОВА СЪМ ИМАЛ НУЖДА

Общи условия

Активация на акаунт