Психолози,психотерапевти,психиатри

Това е моят психотерапевт.
Уникален е.
На много високо ниво.

Здравейте,
Имам следния проблем. От 4 години баща ми си  въобразил че майка ми си има любовник. Много я тормози и тя заради малкия град го търпи и не иска да предприеме развод. Имаме роднина лекар в семейството който каза че е заболяване но е много несериозен и не иска да помогне да се свържем с някоя болница и да го лекуваме. Отказва доброволно да иде на лекар и в болница и отказва че изопьо е болен. Според него майка ми кара цялото ни семейство да мисли че е болен а той е здрав. Майка е успяла веднъж да го заведе на лекар и лекарката е казала че е шизофреник- след излизане от кабинета е отказал да си пие лекарствата от рецептата и е казал че майка ми и е казала на докторкста какво да говори.
Ох мнохо дълъг и тежък разговор е ...
Та въпроса ми е - има ли вариант лекаря да дойде вкъщи и да го прегледат и приберат в болница насила илио не ?
Друг вариант някакъв да ми предложите ?
Лекар към който да се обърна да ми предложите ?
И аз незнам вече мислих си да ида и се обърна към полиция и други органи но не искам да го оставям сам и без лечение според мен ще си направи нещо или на него или на нпкой друг ...

Здравейте, момичета.

Може би някой може да препоръча психолог, който се занимава със следродилна депресия?

Цитирам поста от тази тема на д-р Тодор Първанов (един от най-добрите) за сходна на твоята ситуация.
Виж повече тук.

Ние сме от малък град, как да направя това да стане в софия а не тук ?

Трябва да говорите с личния лекар на болния. Той трябва да ви даде направление за хоспитализация и след това да се обърнете към избраната от вас болница за да искате болния да бъде настанен там. След като ви дадат дати за прием, можете да действате и да настаните болния в болница за продължително лечение.

Не се страхувайте, психическите болести не са по-лоши от физическите. Лекуват се и се поддържат, има съвременни методи и добри лекари, само трябва да намерите вашия и да уцелите точните лекарства и дози.

Всичко ще бъде наред!

Здравейте,
Много ми е тежко да го изрека, но получих психично заболяване. Поне така казват всички доктори и психиатри. Всичко се получи от едно изрусяване на косата, допреди това си бях ок и нямах никакви проблеми. Най-малкото здравословни. Всичко се получи след тази моя постъпка. Първо започнах да обикалям фриз. салони да се пребоядисам, обаче по-късно във времето развих депресия (такава диагноза ми поставиха) след като си отрязах цялата коса и изпаднах в криза. Започнах да ридая, да плача, да си повтарям, че съм луда, защото никой нормален човек не би направил това. Получих и хрипове, гърчове, тъй като в семейството ми е имало психично болен човек се уплаших да не стана като него и от там депресията ми се засили. В момента си пия хапчетата, но се промених тотално след тази случка. Вярно, че не ги взимам редовно, защото ме е страх все още от тях, но правя усилия. Нещата стават бавно. Много се отчаях да не влезна в болница за психично болни. Все си плача.. Обиколила съм

Curse,на всеки може да се случи подобно нещо.Сигурно си много уплашена,но ако се лекуваш,всичко ще е наред.Ако са ти изписали антидепресанти ,тяхното действие е някъде след втората ,третата седмица-с натрупване е.Трябва да се пият.Бори се и не унивай !!

Ами боря се... обаче от тези антидепресанти се чувствам постоянно уморена, замъглено ми е, нз къде се намирам. Загубих ориентация кога ям, кога спя.. кога излизам. Постоянно съм в меланхолия и ми е самотно. Особено като остана сама. Имам чувството, че всички живеят, движат се, само аз стоя на едно място. Тъжна съм... и ме гледат странно и ми повтарят пий си хаповете.

Мило момиче, твоето не е депресия, а е  ОКР, това са натрапчиви мисли, състояние, не болест. потърси психотерапевт, хапчетата няма да ти помогнат. Сама трябва да се пребориш с този си страх, с правилна насока от психотерапевт.Хапчетата са до време, в момента, в който ги спреш, всичко се връща, що се касае до натрапливи мисли. Трябва да осъзнаеш,че си здрава, абсолютно нормална млада жена.

По принцип ад не действат точно така - трябва да си ок от тях а не като надрусана. Ако състоянието се задържи след първия месец значи трябва да ти се сменят. Те са с натрупване и резултата има най рано след месец, а си стария човек най рано след три месеца.

Здравейте!

Решила да съм посетя психотерапевт,но имената от първа стр.нищо не ми говорят,става въпрос за София,ще се радвам,да споделите мнение и препоръки на що-годе нормални цени.
Проблема при мен е страх,че съм болна от нещо,постоянно си внушавам че някъде нещо ме боде,че ще стане нещо със сърцето ми и ей такива работи,само лоши мисли,никаво настроение за нищо,нямам апетит,ям почти насила.Правих си изследвания,ходих на проф.прегледи,всичко е наред,имам инсулинова резизстентност но се храня здравословно и постепенно показателите влизат в норма.Особено вечер,акто легна и ме налягат едни мисли отново се заслушвам в пулса ми,а пък на два-три пъти ми се случи леко да се разтреперя,станах взех валидола под езика и отмина.Много е гадно и незнам,как да излезна от това състояние,надявам се с подходящ психотерапевт постепенно да се избавя от тези лоши и депресивни мисли.Не съм пила хапчета до момента,с изклюяение на Валидол понякога,мента глог и валериян и един успокоителен чай пия вечер.
Приемам всякакви съвети на всички преминали и излезнали от тези състояния.

Привет,

на първо място искам да ти кажа,че не си луда и няма да полудееш, така,че не се притеснявай. Това,че имате човек с психично заболяване в семейството е важно и е добре лекарите да го знаят. Има наследственост в тези неща и е добре да се изключи или да се вземе под внимание дали симптомите ви имат сходство.

Каквато и да ти е диагнозата, радвай се че я имаш. Защото има хора които дори не могат да разберат от какво са болни, има такива за които няма лек, има такива които нямат пари за лечение.

Дали е психично или физическо заболяването, няма никакво значение, пак е заболяване. Хубавото е,че има лечение и при правилния лекар и лекарство с точната доза и терапия с психолог, ще се оправиш без време.

Не случай хора, които ти казват, че не трябва да пиеш лекарства. Това може да ти го каже само лекар. Много често такива хора или не са преживяли това което ти или са го преживяли в много лека степен и са се справили без лекарства.

Бих ти дала следните съвети - на първо място намери си добър лекар. Препоръчвам ти д-р Кръстникова от 4 километър, както и д-р Карадалиев, пак от там. И двамата приемат и в частен кабинет на ул. Раковска 201 А, център МОРЕА. Започни от това да си намериш твоя лекар и той да ти постави правилна диагноза.

След това идва правилното медикаментозно лечение, което е с продължителност минимум 6 месеца. Искам да ти кажа,че антидепресантите се пият ВСЕКИ ДЕН по едно и също време. Не може на своя глава да взимаш или да не взимаш и да ги спираш. Това не е хапче за глава и трябва да се пие редовно! Така,че когато ти дадат дадено лекарство, го приемаш по дадената ти схема, иначе няма смисъл да го приемаш, нищо няма да ти помогне!

И третия компонент е спорт + психотерапия. На първо място ти препоръчвам спорт като плуване, йога или ходене/дълги разходни из природата. Помага адски много. Ако можеш всеки ден, още по-добре. След това си намери добър психолог, но не от тези дето стоят и се слушат само какво говориш, а от тези които комуникират с теб. Давам ти избор: Орлин Баев, Инна Бранева, Рада Наследникова. И тримата са добри, работят по различни методи, ти ще си прецениш кои да избереш.

И най-важното е да знаеш,че няма от какво да се страхуваш. Това което се случва с теб е процес при които имаш нарушена функция на движението на невротрансмитерите + някои хормони. Това си е чисто физически процес, макар,че се изявява в главата. Не се плаши и не се заклеймявай като луда, погрешно е. Минала съм по този път и знам какво ти е, но повярвай ми ако самане си помогнеш, няма кой.

Бъди стриктна и вярвай в себе си. Лягай си по едно и също и ставай по едно и също време. Никаква музика или телевизия в стаята в която спиш. Добре е да проветряваш преди лягане. Също така, недей да пушиш, пиеш и употребяваш наркотици!

Излизай често на разходка, чети хубави книги или гледай приятни комедии, нещо което да те разсмива.

УСПЕХ!

Привет,

има някой заболявания като тези с обмяната на веществата, диабет, Хашимото, които могат да имат връзка с евентуална депресия, но тяхното контролиране няма да облекчи състоянието ти кой знае колко. Инсулиновата резистентност е много неприятна ако мога така да се изразя и определено влияе и на настроението.

Относно психическият ти проблем, не ми звучи като да ти трябват лекарства, но това може да го каже само лекар. Прилича ми на тревожно разстройство ( страх за здравето, безпокойство, депресивност, апатия, нежелание за активност, притеснения, колебания ), но всички може да се овладее. Възможно е няколко месечен прием на АД да ти помогне, но не се наемам да поставям диагнози и да давам съвети.Ако може без лекарства, още по-добре! Но ако се наложи - не се плаши от тях и си ги пий както е указано, с точен ден и час всеки ден, без никакво спиране на собствена глава!

Писала си,че искаш психотерапевт - говориш за психолог предполагам, а не за психиатър?

В горния си пост съм дала 3 имена на които можеш да разчиташ. И тримата са добри и мисля,че ще имаш добър резултат с тях. Рада Наследникова организира и констелации ( това са групи от хора ) и мисля,че ще ти е интересно да се срещнеш и с такива и да видиш,че не си ти единствената която има някакви проблеми, има доста по-страшни неща!

Действай, обади и им се и поговорете, избери си някой и започни терапия.

Валидол си взимай колкото искаш, както и чай. Можеш да почнеш с дълги разходки, много помагат, както и плуване. Не стой на затворено и се движи. Ограничи телевизия и интернет, направи си добър режим на сън и се храни редовно.

Всичко ще е наред, ще видиш. Сама ще повярваш в себе си и ще разбереш,че няма от какво да те е страх!

УСПЕХ!

Oceanborn,толкова добре си ме разбрала  ,да,една тревожнсот ме е обзела и страх най-вече да не се появи някакъв сериозен здравословен проблем на някой от близките ми и как ще го понеса.Всичко започна през септември,когато един роднина на мъжа ми получи инфаркт но се оказа лек,сложиха му байпас и е добре сега,но тогава когато разбрах,влезнах в нета и изчетох всичко де що има по този случай,вечерта ми се учести пулса,стана ми лошо,корема ми на топка,внуших си че нещо ми става със сърцето и че всеки един момент може да ми се случи,ами ако се случи навън когато съм с децата,уплаших се и се озовах в спешното,направиха ми кардиограма,кръвно,всичко нормално.И така оттогава немога да се оправя и все такива мисли ме спохождат вгнездили са се в мен и това е,особено,като дойде време за лягане умирам от страх,че нещо ще се случи.Ходих до личната,тя ми даде направление за психиатър,затова сега искам да отида при психотерапевт,защото като отидох при психиатъра,той само ме изслуша,каза ще ти предпиша лекарства,даде ми рецептата и това беше,аз обаче ме хвана страх,като каза че едното е със зелена рецепта,че по принцип е за епилептици и така.Когато съм заета с нещо,не мисля и съм добре но в моментите,в които нищо не правя отново лошите мисли ме връхлитат,а пък и в нета или по телевизята като чуя за някой трагичен случай и това ме скапва още повече.
Ще се свържа още утре с Рада Наследникова или някой от другите,които препоръчваш и се надявам да имам някакъв напредък