Има. За нищо не съжалявам. Те сами го пожелаха. Не мога да побъркам децата и мъжа си, за да откликвам на всичките им прищявки, а да чувам само обиди и заплахи. Приключих, завинаги.
- Публикувана: 30 дек. 2008, 11:24 ч.
- Последно мнение: 25 март 2009, 20:39 ч.
Има ли и други като мен които нямат контакт с родителите си
Тъкмо такава стъпка обмислям и аз за майка ми само обаче.Разбирам те напълно.От една страна страдам,че нямам брат и сестра от друга страна обаче знам,че ако имах то тогава бих била в твоето положение едно към едно.Сега обаче нищо не пречи на майка ми да се държи по същия начин.Опитвам се да гледам отвисоко на нещата и мъдростта да надделява в решенията ми,защото определено тези хора не осъзнават и половината от болките,които причиняват.Единия вариант е да сложиш край вътре в себе си но въпреки всичко да говориш и поддържаш отношения с тях доколкото е възможно-естествено без да се оставяш да те манипулират.Това е по-възвишената и по-трудна постъпка.Все пак това са ни родителите,верно заслужили са го но...те са ни дали живот......Грозно е! Аз съм човек,който винаги се опитва да балансира нещата и в най-черното да намира някоя бяла точица,а когато я няма си я рисувам сама.За да повярвам,че дори и в най-лошото има нещо хубаво.И наистина въпреки всичките горчиви сълзи,които ми причинява майка ми пак съм склонна да и говоря,да не и затварям телефона,да поддържам някакви отношения доколкото е възможно,без да разичтам на нея,без да давам обяснения,без да очаквам разбиране нито нищо-просто за да ми е чиста съвестта и да знам,че въпреки всичко,което ми причинява аз и отвръщам с добро.
Другия вариант е ясен.Биеш им шута и толкова....Само не знам дали тогава ще ти олекне.Защото тази болка,говорим не говорим остава в нас ЗАВИНАГИ....
Желая ти много кураж,увереност,знай,че не си само ти така , че не си сам.Радвай се на хората около теб които те зареждат с положителното....
Другия вариант е ясен.Биеш им шута и толкова....Само не знам дали тогава ще ти олекне.Защото тази болка,говорим не говорим остава в нас ЗАВИНАГИ....
Желая ти много кураж,увереност,знай,че не си само ти така , че не си сам.Радвай се на хората около теб които те зареждат с положителното....
Първо: много голям късмет е, че не искат да общуват с теб. Много е по-зле да поддържаш привидно приятелски отношения с хора, които изобщо не ги интересуваш, а ти се притесняваш за тях.
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
Аз явно съм наивна, но вярвам че хората преминали такъв дълъг "изпитателен срок", имат по-добра ценностна система и по-добра морална отговорност. Което, не само че ще го направи страхотен родител, ами и ще спечели уважението на не малко хора.
Но за едно със сигурност си права eli* "много голям късмет е, че не искат да общуват с теб".
Желая ти от сърце (приемам, че историята е истинска), да си намерил жената която да те оценява и да ти помага. Защото е хубаво когато даваме, но е по-хубаво, когато и получаваме.
Първо: много голям късмет е, че не искат да общуват с теб. Много е по-зле да поддържаш привидно приятелски отношения с хора, които изобщо не ги интересуваш, а ти се притесняваш за тях.
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
Съжалявам родителите ти, отвратена съм от поведението им. Убедена съм обаче, че те са основните губещи от всичко това.
Успех!
здравейте,
много ви благодария за съветите, малко се поуспокоих че не съм сам, и има и други хора които споделят отчасти съдбата ми.
Мирама
Аз се съгласих да издържам сестра ми защото родителите ми ми казаха че те не могат да си позвилят това и винаги се оплакваха че нямат пари, а и никога не съм милсил че те ще ме излъжат, винаги съм им вярвал.
просто мислех че сестра ми разчита само на мен, по принцип съм доста отговорна личност и като обещах да помагам, поемам и някакъв вид отговорност. сестра ми не ми каза че е завършила първото си висше образование и почва второ, все ми казваше че пак са я скъсали на изпити или на държавни изпити и да съм потърпял още малко и щяла да завърши, аз бях категоричен от самото начало, след като завърши трябва да започне работа. никога не съм си мислел че цял живот ще я издържам. просто си мисля че родителите ми дотолкова са свикнали със тази мисъл, че просто го намират вече като задължение, а не като един добър жест между брат и сестра.
preyala
да права си че не е късно никога за висше, мисля другата година да поразпитам за някакви възможности,
годеницата ми в момента прави аспирантура в един университет.
eli*
ами извинявам се за израза но никога не съм чувал досега по арогантно изказване, просто се чудя как може всички хора да ги обобщавате под един знаменател. представете си че вие се бяхте родили в такова семейство, имате ли вина за това, мисля че не.
родителите си никой не избира сам и никой не е виновен за постъпките на родителите си,
но всеки сам гради живота си и всеки сам е отговорен за собствените си постъпки спрямо останалите хора.
наистина ме боли че родителите ми се държат по този начин, но не мога да ги променя, опитах да им простя и даже мисля че съм успял отчасти, не ги мразя, защото човек когато мрази единствено наранява себе си като се самоизмъчва вътрешно.
съдбата наистина ми изигра кофти номер, но от тази част на живота си мога само да науча как аз не трябва да постъпвам със собствените си деца, защото знам какво е да си от потърпевшата страна и как боли,и как когато родителите ти постъпват така, ти си мислиш че не ставаш за нищо щом даже и от собствените си родители човек не е обичан. но това както казах е решение на родителите и човек не може да го промени, трябва просто да го акцептира и да направи от живота си нещо по добро, и да не повтаря грешките на родителите си. когато имам деца (пожелавам си 4 или 5), ще се постарая да им покажа какво е наистина да си обичан, ще им дам това което от моите родители никога не съм получил, а много съм си го пожелавал, ще им покажа какво е подкрепа от страна на родител, независимо каквито и грешки едно дете да направи в живота, че винаги ще има някои зад гърба, че подкрепата на родителите е докрайа на живота, че домът на родителите е 24 часа отворен за всяко дете, независимо на колко години е станало, че родителите са едно пристанище в което всияко едно дете може да се прибере, и да получи разбиране, подкрепа и съвет ако има нужда.
сещам се в училище как когато родителите на някои от съучениците ми бяха разведени, как хора със твоито виждане ги нараняваха още повече и такова отношение намирам за много тесногръдо. ако съм те разбрал погрешно, съжалявам , не го приемай за нещо лично или убида.
мисля че тук отношението на родителите ми няма нищо общо с годеницата ми.
със нея беше любов от пръв поглед, досега никога не съм изпитвал такива чувства към жена, просто като я видях знаех че искам да прекарам живота си с нея. не знам дали някои ме разбира, надявам се да. със нея се разбираме и без да сме си казали нещо , винаги знаеме какво мисли другия, по едно и също време си звъниме, понякога се срещаме по едно и също време на някои места, и всеки е сигурен че другия ще бъде там, колкото и невероятно да звучи.
мисля че когато човек срещне жената или мъжа на живота си и някак си го чувства и е сигурен в себе си, и тогава няма значение от колко време сте заедно или колко бързо сте се оженили, просто времето спира да играе някакво значение.
като видях годеницата ми за първи път, бях поканен на рожден ден на един мои приятел в един ресторант,
това вчера го разказах и да не се повтарям пак , ще вмъкна само цитатът
пожелавам на всички весело изкарване на новата година !!!!!
много ви благодария за съветите, малко се поуспокоих че не съм сам, и има и други хора които споделят отчасти съдбата ми.
Мирама
Цитат
А ти нали си пълнолетен, отдавна си минал 18г, щом можеш да изкарваш пари, че и да даваш по 800лв всеки месец на сестра ти. Как така някой ще те кара да го правиш, пък било то и родителите ти?
просто мислех че сестра ми разчита само на мен, по принцип съм доста отговорна личност и като обещах да помагам, поемам и някакъв вид отговорност. сестра ми не ми каза че е завършила първото си висше образование и почва второ, все ми казваше че пак са я скъсали на изпити или на държавни изпити и да съм потърпял още малко и щяла да завърши, аз бях категоричен от самото начало, след като завърши трябва да започне работа. никога не съм си мислел че цял живот ще я издържам. просто си мисля че родителите ми дотолкова са свикнали със тази мисъл, че просто го намират вече като задължение, а не като един добър жест между брат и сестра.
preyala
да права си че не е късно никога за висше, мисля другата година да поразпитам за някакви възможности,
годеницата ми в момента прави аспирантура в един университет.
eli*
Цитат
Второ: съжалявам за това, което ще напиша, но хора с подобни проблеми трудно създават отношения (брак), в които ги третират с уважение. Всеки, който поне малко е възпитан ще изглежда приемлив на фона на родителите ти. + явно съжаляваш, че сте прекъснали отношенията си и им се обаждаш ... т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
родителите си никой не избира сам и никой не е виновен за постъпките на родителите си,
но всеки сам гради живота си и всеки сам е отговорен за собствените си постъпки спрямо останалите хора.
наистина ме боли че родителите ми се държат по този начин, но не мога да ги променя, опитах да им простя и даже мисля че съм успял отчасти, не ги мразя, защото човек когато мрази единствено наранява себе си като се самоизмъчва вътрешно.
съдбата наистина ми изигра кофти номер, но от тази част на живота си мога само да науча как аз не трябва да постъпвам със собствените си деца, защото знам какво е да си от потърпевшата страна и как боли,и как когато родителите ти постъпват така, ти си мислиш че не ставаш за нищо щом даже и от собствените си родители човек не е обичан. но това както казах е решение на родителите и човек не може да го промени, трябва просто да го акцептира и да направи от живота си нещо по добро, и да не повтаря грешките на родителите си. когато имам деца (пожелавам си 4 или 5), ще се постарая да им покажа какво е наистина да си обичан, ще им дам това което от моите родители никога не съм получил, а много съм си го пожелавал, ще им покажа какво е подкрепа от страна на родител, независимо каквито и грешки едно дете да направи в живота, че винаги ще има някои зад гърба, че подкрепата на родителите е докрайа на живота, че домът на родителите е 24 часа отворен за всяко дете, независимо на колко години е станало, че родителите са едно пристанище в което всияко едно дете може да се прибере, и да получи разбиране, подкрепа и съвет ако има нужда.
сещам се в училище как когато родителите на някои от съучениците ми бяха разведени, как хора със твоито виждане ги нараняваха още повече и такова отношение намирам за много тесногръдо. ако съм те разбрал погрешно, съжалявам , не го приемай за нещо лично или убида.
Цитат
т.е. отстрани не изглеждаш готов за сериозна връзка с някой. Просто го имай предвид.
със нея беше любов от пръв поглед, досега никога не съм изпитвал такива чувства към жена, просто като я видях знаех че искам да прекарам живота си с нея. не знам дали някои ме разбира, надявам се да. със нея се разбираме и без да сме си казали нещо , винаги знаеме какво мисли другия, по едно и също време си звъниме, понякога се срещаме по едно и също време на някои места, и всеки е сигурен че другия ще бъде там, колкото и невероятно да звучи.
мисля че когато човек срещне жената или мъжа на живота си и някак си го чувства и е сигурен в себе си, и тогава няма значение от колко време сте заедно или колко бързо сте се оженили, просто времето спира да играе някакво значение.
като видях годеницата ми за първи път, бях поканен на рожден ден на един мои приятел в един ресторант,
това вчера го разказах и да не се повтарям пак , ще вмъкна само цитатът
Цитат
@pasinet : разбира се че ще се грижа даже и да са близнаци обещавам го най тържественно,
по принцип живота си бих дал само и само годеницата ми да е щастлива, не мога да си представя и един ден без нея.
ако и е писано да живее 100 години, тогава искам аз да живея сто години без един ден, са да не ми се налага да живея и един ден без моята принцеса.
откакто я срещнах живота ми се промени на 180 градуса, това е първата жена в която се влубвам и последната, моята голяма любов в живота, просто когато я срещнах беше любов от пръб поглед. аз бях с приятели във един ресторант, а тя беше със брат си и снаха си. когато я видях не можех да си отделя погледа от нея, приятелите ми започнаха да ми се подиграват, точно в този момент мина един човек който продаваше рози, аз веднага купих 13 рози, това е любимото ми число. моите приятели ми се хилеха и ми викаха ти какво си намислил луд ли си, мадамата е много красива никога няма да ти обърне внимание, не ходи на неината маса, ще те помисли за луд, ще се изложиш и ще се върнеш като припикан заек обратно с розите, но аз не можех да си представя тя да си тръгне от ресторанта и аз да не знам дали някога пак ще я видя, просто знаех че не отида ли при нея , ще си остана нещастен цял живот. та отидох аз при нея и казах здравей и подадох розите и не можех да кажа нищо повече стоях като препариран и потънах в земята от срам, исках да си отворя устата и да кажа нещо ама не ставаше.
тогава тя ми се усмихна, имах чувството че срещу мен е една прекрасна фея, каза ми да седна на тяхната маса и така ......
по принцип живота си бих дал само и само годеницата ми да е щастлива, не мога да си представя и един ден без нея.
ако и е писано да живее 100 години, тогава искам аз да живея сто години без един ден, са да не ми се налага да живея и един ден без моята принцеса.
откакто я срещнах живота ми се промени на 180 градуса, това е първата жена в която се влубвам и последната, моята голяма любов в живота, просто когато я срещнах беше любов от пръб поглед. аз бях с приятели във един ресторант, а тя беше със брат си и снаха си. когато я видях не можех да си отделя погледа от нея, приятелите ми започнаха да ми се подиграват, точно в този момент мина един човек който продаваше рози, аз веднага купих 13 рози, това е любимото ми число. моите приятели ми се хилеха и ми викаха ти какво си намислил луд ли си, мадамата е много красива никога няма да ти обърне внимание, не ходи на неината маса, ще те помисли за луд, ще се изложиш и ще се върнеш като припикан заек обратно с розите, но аз не можех да си представя тя да си тръгне от ресторанта и аз да не знам дали някога пак ще я видя, просто знаех че не отида ли при нея , ще си остана нещастен цял живот. та отидох аз при нея и казах здравей и подадох розите и не можех да кажа нищо повече стоях като препариран и потънах в земята от срам, исках да си отворя устата и да кажа нещо ама не ставаше.
тогава тя ми се усмихна, имах чувството че срещу мен е една прекрасна фея, каза ми да седна на тяхната маса и така ......
пожелавам на всички весело изкарване на новата година !!!!!
...представете си че вие се бяхте родили в такова семейство, имате ли вина за това, мисля че не....
Моята майка е правила и казвала по-лоши неща. Още поддържаме отношения, тя е от този тип, който ти внушава, че не може да се справи сама с нищо и аз се чувствам зле за нея ... пък и не е директно груба. Пълно е с много лоши родители, хората не са идеални. Аз имам вина, че се оставих майка ми да ме използва по този начин, вече съм пълнолетна
. ...че родителите са едно пристанище в което всияко едно дете може да се прибере, и да получи разбиране, подкрепа и съвет ако има нужда. сещам се в училище как когато родителите на някои от съучениците ми бяха разведени, как хора със твоито виждане ги нараняваха още повече ...
Аз никъде не съм написала, че ще бъдеш лош родител. И никога не съм мислила и/или писала, че да си разведен е нещо лошо. И изобщо кой в наше време мисли, че е ненормално да бъдеш дете на разведени родители?
Za radost s moite roditeli vrazkata ni e super,pri men ne6tata sedqt taka.Majat mi e germanec,i poradi fakta 4e az sam ot balgariq nqmam nikakav kontakt s negovite roditeli,deteto ni ne poznava drugite si baba,dqdo nikoi ot stranata na ba6ta si.Za tqhno ne6tastie oba4e vrazkata mi sas saprugami e super.Jalko e oba4e i mi e ma4no za koeto. :lol :cry:ima balgari i balgari,no za tqh ot novinite po tv.i reklamata za balgarite -6tom e balgarin znazi................magat samo da sajalqvat,4e namat vrazka s nas 
Твоята история ми напомня за тази на баща ми и неговите родители. И той има сестра- по- голяма, която с 300 зора е успяла да завърши педагогическо образование и той през цялото време е бил манипулиран от родителите си, че тя е негова кръв, винаги ще е до него и той трябва да й помага, а и била болна- имала астма и т,н. И баща ми ходел като луд да й носи багажи с храна и да търчи по свирката й. Майка ми разказваше как като са били гаджета той все говорел каква красива и умна сестра имал и бил наредил нейни снимки навсякъде в стаята си 
След това баща ми се оженил и си взели жилище с майка ми- разбира се трябвало и на "кака" да се вземе - да не е на квартира. И пак баща ми си изтеглил всички влогове, за да не тегли тя кредит, отделно баба ми и дядо ми постоянно са й давали пари, защото тя така и не се ожени и стана 150 кг- била сама и трябвало да й се помага. Постепенно баща ми прогледна за какво става въпрос- добре че се повдигна въпроса за прехвърляне на собствеността на къщата на баща ми- сестра му като зейна, то не бяха клетви и обиди- сърдеше се с години на родителите си. Поне това отвори очите на баща ми и разбра как е бил манипулирам през всичките тези години. Само че вече беше късно- родителите бяха остарели, а никой не може да върне изхабените нерви на найка ми, която през цялото време е виждала всичко, но е търпяла.
Така че не губи повече време- бъди сигурен, че ти и семейството ти ще сте винаги на второ място след сестра ти. Не допускай да се месят в отношенията с приятелката ти и ако трябва не контактувай с тях- те рано или късно ще разберат, че са сгрешили
Баба ми чак сега- на 80 г. започна да си признава колко пари е давала на леля ми скришом и колко неблагодарна била тя сега- защото не я поглежда
След това баща ми се оженил и си взели жилище с майка ми- разбира се трябвало и на "кака" да се вземе - да не е на квартира. И пак баща ми си изтеглил всички влогове, за да не тегли тя кредит, отделно баба ми и дядо ми постоянно са й давали пари, защото тя така и не се ожени и стана 150 кг- била сама и трябвало да й се помага. Постепенно баща ми прогледна за какво става въпрос- добре че се повдигна въпроса за прехвърляне на собствеността на къщата на баща ми- сестра му като зейна, то не бяха клетви и обиди- сърдеше се с години на родителите си. Поне това отвори очите на баща ми и разбра как е бил манипулирам през всичките тези години. Само че вече беше късно- родителите бяха остарели, а никой не може да върне изхабените нерви на найка ми, която през цялото време е виждала всичко, но е търпяла.Така че не губи повече време- бъди сигурен, че ти и семейството ти ще сте винаги на второ място след сестра ти. Не допускай да се месят в отношенията с приятелката ти и ако трябва не контактувай с тях- те рано или късно ще разберат, че са сгрешили
Баба ми чак сега- на 80 г. започна да си признава колко пари е давала на леля ми скришом и колко неблагодарна била тя сега- защото не я поглежда
У нас вуйчо ми е бебето на семейството. Той все трябва да бъде щаден, да му се сложи да яде, да му се изпере, да му се изчисти, да бъде пратен на море, да не му се говори за проблеми, че той е с "много крехка психика". Майка ми пък винаги се е оправяла сама и не можеше да понася как го глезят и хвалят, а нея все я критикуваха.
Сега вуйчо ми е на 50 години и още живее с майка си. Никога не е живял другаде, няма жена, няма приятели. Прехвърлиха му къщата, защото той щял да гледа майка си. Само че тя все още му готви, пере, чисти и го командва. Няма да забравя как на погребението на майка ми вуйчо ми си седеше в стаята по гащи, играеше игри и пиеше бира, а ние посрещахме хората, готвихме, чистихме, организирахме.
Сега вуйчо ми е на 50 години и още живее с майка си. Никога не е живял другаде, няма жена, няма приятели. Прехвърлиха му къщата, защото той щял да гледа майка си. Само че тя все още му готви, пере, чисти и го командва. Няма да забравя как на погребението на майка ми вуйчо ми си седеше в стаята по гащи, играеше игри и пиеше бира, а ние посрещахме хората, готвихме, чистихме, организирахме.
Ето го батко, бе! 
Ето и другите две теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=378709.0
и
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381654.0
Само не заключвайте темата, да се посмеем!
Ще цитирам мъдреците:
Значи ето го и батко!
Ох, направо ще умра от смях!
Ето и другите две теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=378709.0
и
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381654.0
Само не заключвайте темата, да се посмеем!
Ще цитирам мъдреците:
Значи ето го и батко!
Ох, направо ще умра от смях!
Ето го батко, бе!
Ето и другите две теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=378709.0
и
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381654.0
Само не заключвайте темата, да се посмеем!
Ще цитирам мъдреците:
Значи ето го и батко!
Ох, направо ще умра от смях!
Ето и другите две теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=378709.0
и
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381654.0
Само не заключвайте темата, да се посмеем!
Ще цитирам мъдреците:
Значи ето го и батко!
Ох, направо ще умра от смях!
autumnsphere,не е честно
Тъкмо се чудех как още никой не е познал батко и си мислех да припомня разказите на цялата рода,ама ти си ме изпредварила!!!И аз се присъединявам към молбата темата да не се закльчва!Е те такова семейство НЕМА!!! 
