Как да се преборя със себе си?

Проблемът ти е , че постоянно се опитваш да се бориш със себе си. Точно затова и не можеш да се почувстваш щастлива.
Забрави борбата и се опитай да развиеш най-доброто от способностите ти. Научи се да живееш в мир със себе си.
http://misli.hit.bg/peace.html
Весели празници!

Подкрепям напълно последното мнение. Не се бори със себе си. Приеми се. Човек не може да бъде непрекъснато позитивен, но най-позитивното, което може да направи за себе си е да живее в хармония с настроенията си, с тъгите си, с радостите си.

Благодаря Ви!

Относно Латино танците - ще станат скоро 4 години, откакто се занимавам с тях и мога да ги препоръчам наистина на всички. Те са едно от нещата, които ме правят щастлива. Танците сами по себе си. И за моя радост отидох там не да се запознавам с хора, както повечето правят, а защото винаги съм обичала да танцувам. Но всичко, което каза Балу е вярно.

всъщност искам да си намеря и ново хоби, примерно нещо, което е като занаят, но засега не се спирам на нищо.

Това, което казва Mummy попада точно в целта. Това се опитвам да направя с много усилия повече от година. От година ходя на йога при Светла - това пък бих препоръчала на всички, които имат нужда да се поуспокоят. Заедно с други позитивни емоции, които имах тази година (доста пътувания, които също ме зареждат), си мислех, че съм се справила с проблема, поне частично. Бях направо щастлива, до момента докато не успях като че ли да се се влюбя и да си позволя връзка, която отначалото се знаеше, че ще е кратка и обречена.  Да, но за последните 4 години друга такава тръпка не бях срещала.... и естествено сега, в последния един месец нищо не може да ме измъкне от ужасното състояние на самота. Нищо не може да ме заинтригува, пустотата е изпълнила съзнанието ми и мисля, че вече започвам да ставам досадна и за най-добрите си и търпеливи приятели... А не е като да нямам приятели. Естествено, че истинските приятели винаги са краен брой, но при мен са достатъчно, но и познати  - бол - но това не ми пречи да съм самотна. Знам, че любовната мъка ще мине, не ме притеснява това, притесняваме останалото, което пречи и на работата ми, а се притеснявам, че живот и здраве и семейство да имам, ако не се науча да се освобождавам от негативните емоции - тогава мога и семейството да си проваля. Дано да има и такова някой ден, защото колкото и да не е розово и цветно - надявам се, че ще се справя като всички

Искам да ви кажа, че ще се радвам да се запозная със всички вас! И ако някой организира срещи - ще се радвам да науча за тях.

Благодаря ви отново, и пак ще ви пиша!

Движението, развитието, промяната като цяло е същността на живота. Как цветята се събуждат, слънцето изгрява и всички онези признаци на живот уловени в мига и вечността. Естествено картината може да бъде и в по-сива, направо тъмна гама. За добро или лошо, промяната е задвижващият механизъм без който няма живот. Ако дадеш свобода на въображението си и се отпуснеш на себе си, можеш да сътвориш какви ли не промени. И аз сякаш усетих в думите ти, че се бориш със себе си. Не е нужно да си непукистка. Всеки си има свой достатъчно ефективен начин за справяне. Важното е да го търсиш, така че теб да те устройва.
Депресията може да бъде много неприятна с чувството на застой. Сигурно има много неща, които можеш да промениш, а дори не ти хрумва. Започни все от нещо. Хубаво е, че споделяш проблемите си. Тревожното е когато човек ги таи в себе си. Ако неприятното чувство продължава да те мъчи дълго време и не ти дава покой, най-лесния начин да откриеш своите отговори е да си поговориш с добър психолог или психоаналитик май е по-правилно да се казва.

Аз също изпадам понякога в сходни състояния, но с годините съм се научила как сама да си повлиявам на меланхолиите (депресия е силна дума).
Около мен има много момичета, които описват чувствата си подобно на теб и моята лична преценка е, че не определят правилно приоритетите си и просто се лутат в живота. Няма гаранции, че ще постигнеш каквото желаеш, но все пак трябва да знаеш какво търсиш. Няма значение какво имат/нямат хората около теб, а какви са твоите потребности. 

Депресията се лекува от лекари и който не знае се казват психиатри а не психолози и психоаналитици. Ако наистина е депресия това е сериозно заболяване и трябва да се лекува от лекар а не да се търси помощ по форумите... От самосебе си депресията не минава...
Ако пък е просто обикновена любовна мъка ще трябва да стисне зъби и да търпи... Сама минава след известно време...

Аз все пак не мога да си обясня как може хубава, умна че и с добра работа жена да се чувства нещастна.
Някои жени дават хиляди левове да са хубави и умни и пак не стават такива а ти си такава (по собствените ти думи) и пак си недоволна..

Аз съм на 30г. изпадала съм в депресии ,но никога не са свързани с възрастта.Даже сега се чувствам по-добре отколкото на 20г.
И аз съм на 500км. от близките си и роднините което най-често ме депресира,но се свиква с годините.

Ти самата си си дала отговор на какво се дължи депресията, въпросът е дали си даваш сметка, че това е единствената причина - самотата... Колкото и да ти е наред всичко останало, самотата може така да те смаже, че да не виждаш светлинка от никъде. Хоби, излизания с приятели, пътувания - вършат работа, но са само заместители...
Дано Новата година ти донесе сродна душа и много любов! Това ще те излекува моментално от всички мрачни мисли!

п.п. толкова ми е познато, това което пишеш... аз си бях докарала и паник дизордер по същите причини... минава, всичко минава с едно "обичам те"...

Помогни на някой .Направи подарък на човек ,който най-малко е очаквал.Вземи за някой уикенд някое детенце от дома и го заведи на сладкарница.Направи чай и кекс и покани старата си съседка.Тогава мисля,че ще бъдеш удоволетворена от себе си

Мдаааа, знам за какво говориш - това е онази празнота, която се запълва само от пухкаво и кискащо се през лиги бебе + мрънкащ, ревнив негов баща... Ще ти се случи, после никога нищо няма да е каквото го описваш, та моят съвет е:  enjoy!

Не се и опитвай, няма да спечелиш нищо от това.
Вълнувай се , гори , изгаряй щом това ти казва сърцето ... просто бъди ТИ !
Първата стъпка към решаването на един проблем е неговото осъзнаване - фаза на която си видно.
От тук нататък остава още една , но решаваща крачка.

Успех и късмет, харесай се сама и другите ще те последват !

И не искай невъзможни неща! Животът не е точно приказка, нито мъжа, който ще срещнеш принц на бял кон, пък и те после всичките стават еднакви . Не пробирай до безобразие, не мисли, че всичките са по-долу от теб, не са на нивото ти и не те заслужават, защото ще дойде момент, в който, ако постъпваш така, просто няма да те искат. Намирай радост и щастие в малките неща. Разбира се, не позволявай никой да се възползва от това, че се чувстваш сама в момента и би си позволил да нарани чувствата ти. Изобщо оценявай това, което имаш и не бива да ти се струва, че имаш по-малко от другите, което те кара да се чувстваш така в момента.

Напълно подкрепям!

Желая ти през новата 2009 да срещнеш хора, чрез които да дойде промяна в живота ти!

 
Тази вечер весели се с приятели, направи нещо за себе си (купи си нещо лично за теб), пожелай си най-хубавата и успешна година и ще запалиш една свещичка в очите си - радостта

Съвсем скоро и аз се чувствах така - самотна, депресирана, сърдита на себе си и на околните... и то защото един важен за мен човек ме огорчи.. Спасението ми бяха приятелите, излизанията с хубави хора, помогнах на приятелката си с ремонта на апартамента й... в общи линии си намирах какво да правя, за да не се ядосвам и да изпадам в тежки депресии.
Намери правилните хора, ако много ти тежи - сподели с някого и гледай напред с усмивка!