Човек не може да си избира роднини, но поне с приятелите трябва да се чувства добре. Намери си нови приятели, щом тези не те устройват
- Публикувана: 1 ян. 2009, 16:15 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2009, 22:14 ч.
Поддържате ли приятелство ако ви връзват често?
Има разлика между това да не се срещате/чувате често и връзването. Сигурна съм, че имате близки, които чувате веднъж годишно примерно, но сте убедени в приятелските им чувства, знаете, че винаги можете да разчитате на тях при нужда. Докато тези, с които поддържате уж редовни контакти и ви връзват... хмм...
Имах такава приятелка, десет години. Не ме е използвала за кошче, даже много интереси и мнения споделяме, има чудесно чувство за хумор, изслушвала ме е. Но е много егоцентрична и сприхава. Колко тенекии ми е връзвала, колко пъти ми е отлагала, за да се види с някой друг и други такива. Иначе като се видим "Много те обичам, чудесен човек си". Като й покажеш, че не ти е приятно, се сърди. "Не ми дръж сметка".
Един ден ми писна и спрях да я търся. И така една година. Наскоро ми се извини, търси ме няколко пъти. Вече не се сърдя, но и не ми пука за нея. Като се обади, лафим се и толкоз. Нито може да разчита на мен, нито смятам да я търся.
Един ден ми писна и спрях да я търся. И така една година. Наскоро ми се извини, търси ме няколко пъти. Вече не се сърдя, но и не ми пука за нея. Като се обади, лафим се и толкоз. Нито може да разчита на мен, нито смятам да я търся.
Ще поддържате ли приятелство с хора, които редовно и системно ви обещават, че ще се видите, или ще ви дойдат на гости, и в последният момент все нещо им изкача, и се отмятат, после разбирате, че отмяната е била защото са предпочели да отидат и да се видят с други приятели?!
С такива познати, определено не.
Искат все вие да ходите при тях, за да се видите, на тях все им е невъзможно да мръднат извън квартала им.
Такава съм аз. Искам все да се виждаме в заведения, които са около нас или ако ще си ходим на гости, пак да е в нас. Приятелите ми приемат този мой недостатък.
Като се видите говорят все за техните проблеми , радости или вълнение, а ако се опитам аз да споделя нещо , веднага прекъсват и връщат темата към тях?!
Трудно споделям, дори и с много близки хора. Обичам да изслушвам и ако мога да дам някакъв съвет, дори и на хора, които са ми просто познати. Явно се усеща, защото много често някой ми доверява нещо. Не ми тежи.
Хич не бих ги търсила повече. 
Не, не поддържам. Едно време имах някакъв толеранс, сега и него го няма.
Нещо съм се превърнала супер интровертно същество, та и от хора много нужда нямам. Натоварват ме общи приказки с
познати " кой кво прави".
Нещо съм се превърнала супер интровертно същество, та и от хора много нужда нямам. Натоварват ме общи приказки с
познати " кой кво прави".
Май не бих поддържала такива приятелства .
не....
Достатъ4но лицемерие има сред заобикаля6тите ме за да го допусна сред приятелите ми....
както и при вси4ко останало залагам на ка4еството, а не на коли4еството...., т е може един да е, но да е приятел....а не само да се нари4а така...
Достатъ4но лицемерие има сред заобикаля6тите ме за да го допусна сред приятелите ми....
както и при вси4ко останало залагам на ка4еството, а не на коли4еството...., т е може един да е, но да е приятел....а не само да се нари4а така...
По темата, не бих и не съм търпяла подобни приятели, защото не са.
Приятелството е дълбоко чувство според мен и е завинаги. Или го има, или го няма.