Литературен клуб - VІІІ

  • 54 122
  • 647
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 4 358
А за продължението на Вино от Глухарчета някой да има отзиви.Става дума за Сбогом Лято на Бредбъри.
По принцип се разочаровам от т.н продължения, но в този случай знае ли човек newsm78

# 436
  • Мнения: 2 486
Бъни, зариби ме с Вино от глухарчета, даже вече я почнах-много красиви описания в началото, със сигурност ще я прочета с удоволствие!
Много ти благодаря!

# 437
  • Мнения: 30
Бъни, споделям твоето мнение за "Вино от глухарчета", но за съжаление продължението "Сбогом, лято" ме разочарова. Бледо е на фона на пъстротата от детски преживявания в първата. Звучеше ми така, сякаш Бредбъри се е насилвал да си спомня детството и  като че ли трудно са му идвали думите. Иначе я има онази типична за него мъдрост, която ти внушава без да наставлява.
Вероятно за човек, който не е чел първата част, "Сбогом, лято" би имала същото очарование.

# 438
  • Мнения: 4 358
troya   и аз така предположих.С повечето продължения на книги е така.
Гигова   ишмай търпение.В началото ми беше леко скучна книгата, но това е субективно все пак.Но крайното чуство което остава от прочита и....кара те да искаш още и още носталгични спомени за собственото ти детство.

# 439
  • Мнения: 9 052
Значи препоръката е да се прочете първо Сбогом лято и после Вино от глухарчета . Така ги и подхващам.

# 440
  • Мнения: 30
Значи препоръката е да се прочете първо Сбогом лято и после Вино от глухарчета . Така ги и подхващам.


Аз бих те посъветвала да прочетеш първо "Вино от глухарчета", а после и "Сбогом, лято", но между тях вмъкни и нещо друго Wink

# 441
  • Мнения: 9 052
Значи препоръката е да се прочете първо Сбогом лято и после Вино от глухарчета . Така ги и подхващам.


Аз бих те посъветвала да прочетеш първо "Вино от глухарчета", а после и "Сбогом, лято", но между тях вмъкни и нещо друго Wink

Преполових веч Сбогом лято. не ми харесва този стил. Същата работа беше с Дървото на вси светии. Очаквах нещо различно, а то все едно съ9ата книга пак я чета  Sad

# 442
  • Мнения: X
" Из живота на един безделник"- макар да намирам "непрокопсаник" за по-добра и адекватна за превод дума, Laughing се оказа ужасно скучна книжка. Прекалено много пейзажи, луни, слънца и цветя. Разводнено и прекалено замечтано,някак безцелна та чак тъпа романтика, която ме кара да се отнасям и заспивам без да ми остане нищичко в главата. Сега се отрезвявам с "Конформистът" на Алберто Моравия. Добре започва, цветята са скъсани, гущерите- убити, точно четиво като за моята болна фантазия. Мдаа...

# 443
  • Майничка
  • Мнения: 14 190
Подкарах една поредица на Сергей Алексеев "Съкровищата на Валкирия", "Избраният от Валкирия" и так далее. Оприличиха ми автора на Незнански, та се подлъгах. Нищо общо с него, но пък как го докарва на Дан Браун в почина "Носим вода от кладенци всякакви в името на интригата"!
Но, естествено, някакви си 2000 години са прашинка време за необятната руска душа, та интригата се простира от време оно,обединяваща братския арийски народ от Москва до Калкута, с препратки към етнография, семиотика, геология, история и каквито още ВУЗ-овски дисциплини се сетите и периодично проявяващи се лайтмотиви "Да пием, да пием...!" и "Жените, жените, ах, ангели са те...!"
Накратко: до книга, две - добре, ама 5 дотук идват множко, Кастанеда вече го игра този филм. Laughing

# 444
  • Мнения: 30
Gargamela, пишеш забавни ревюта на книги! Hug С това за "Латифе ханъм" ме разсмя, а пък С. Алексеев си го "унищожила" само с едно-две намигвания.

# 445
  • Мнения: 9 052
Аз след като не успях за 2 ри път да се разбера с произведение на Бредбъри, зарязах опитите и се захващам със Софи Кинсела и Метлите - да видим.
Страсти по госпожица Пондероса се чете. Не е нещо без което не може , но се чете.
"Нежна е нощта" не е ли за по младите?  Нещо не мога да си предсатвя да я чета сега , а я харесвах на времето много. Завръщане в Брайдсхед също сега не бих могла да прочета.

# 446
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Ако имах списание, щях да наема Гаргамела да ми списва рубриката с литературни рецензии  Laughing

Снощи довърших "Победителят е сам" на Коелю.

Определено той не е моят автор, въпреки че тази книга не е пълна с притчи и готови рецепти за живота. Хванах се да я чета само, защото ми е подарък.

# 447
  • Мнения: 4 358
Аз пък се включвам да споделя за Оризовата майка на Рани Маника.Завладяваща книга.
От тези в който има случка, има действие, в същото време в това действие има толкова материал за размисъл.
В главната героиня със сигурност би се припознала всяка нежа----в различните ситуации разбира се.А за силата на духа й просто нямам думи.
Действието се развива в Малайзия по преме на и малко след Японската окупация.
И на фона на всичко това една силна жена която с цената на всичко брани собственото си семейство.
Обаче най ми харесва това, че главната героиня е представена не като някаква Мадона даваща всичко от себе си за децата, за семейството.Прави го....но авторката е втакала чисто женски и не само женски слабости в този персонаж.
И въпроси които си задава героинята на които едва ли има еднозначен отговор.
Лично на мен книгата ми допада много.Още не съм я приключила.Наслаждавам се Heart Eyes

# 448
  • Мнения: 1 210

Накратко: до книга, две - добре, ама 5 дотук идват множко, Кастанеда вече го игра този филм. Laughing

Мислех си, че книгите са три, освен ако някоя не е разделена.
Иначе рецензията е  Joy Съпругът ми едва издържа първата част, а аз поради тази причина изобщо не се захванах на това хоро.

# 449
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
В момента чета сборник със съвременна турска проза. Авторите са само жени, представени с по 2-3 разказа.
Харесват ми. Леко тъжни, носталгични и много нежни.

Общи условия

Активация на акаунт