Публикувана: 1 ян. 2009, 17:03 ч.
Последно мнение: 21 септ. 2009, 14:33 ч.

Литературен клуб - VІІІ

54 134
647
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мислите за книгата „Градината на желанията“?
Какво мислите за книгата "Оризовата майка" и какви са впечатленията ви от нея?
Какво мислите за книгата „Аутопсия на една любов“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мислите за книгата „Градината на желанията“?
  
  Форумът има различни мнения за „Градината на желанията“. Някои участници смятат, че е разочароващо, наивно и без магическа атмосфера. Други го определят като загуба на време с посредствено съдържание. Въпреки това има и положителни отзиви, като един участник го описва като „много хубав, но много тъжен“. Повечето мнения обаче са критични към книгата.
- Какво мислите за книгата "Оризовата майка" и какви са впечатленията ви от нея?
  
  Обединени текстове: „Оризовата майка“ е описана като разтърсваща, тежка и съдбовна книга, която има силно емоционално въздействие и разкрива тежки съдби. Участниците във форума споделят, че това е много хубава, но тежък роман, който ги вълнува дълбоко. Книгата също така се възхвалява за вдъхновяващото си съдържание, дълбокия емоционален заряд и ярките герои. Читателите я описват като интимен и съкровен разказ, който оставя трайно впечатление след прочита. Различните гледни точки в повествованието добавят към нестандартния стил на разказване, което прави книгата още по-въздействаща и запомняща се.
- Какво мислите за книгата „Аутопсия на една любов“?
  
  Мненията за „Аутопсия на една любов“ са смесени. Някои читатели имат смесени чувства към книгата, като я описват като потискаща, емоционална и визуално запомняща се. Други смятат, че не е толкова добра, колкото са очаквали, и намират края за объркващ. Въпреки това се подчертава, че ярките образи са най-голямото предимство на книгата.
- Какво мислите за книгата "Гълъбът"?
- Какво мислите за книгата "Чун Куо"?

# 360 8 май 2009, 15:58 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: Вероника- в пт, 08 май 2009, 15:52

Единствено Виктор Пасков е светло изключение в съвременната ни проза-според мен.

Също и Пътувaнe пo пoсoкa нa сянкaтa на Янa Букoвa, 18% Сиво на Карабашлиев, а се надявам и много други, които още не съм прочела Grinning

# 361 8 май 2009, 15:59 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: Вероника- в пт, 08 май 2009, 15:52

Искрено ми е мъчно,че е така-можете да си направите експеримент,да прочетете нещо от Блага Димитрова-"Лавина" или "Пътуване към себе си" например и след това да прочетете нещо от някой от съвременните български автори-сравнението за мен беше тъжно Thinking

Чела съм и двата романа на Блага Димитрова- честно казано едва ги дочетох.

От съвременните български автори харесвам Алек Попов и Георги Господинов.

# 362 8 май 2009, 16:00 ч.

Мнения: 4 782

Цитат на: Вероника- в пт, 08 май 2009, 15:52

Блага Димитрова - "Пътуване към себе си"

Любима ми е Heart Eyes

# 363 8 май 2009, 21:39 ч.

Варна
Мнения: 1 734

Цитат на: Ellea в пт, 08 май 2009, 15:58

Цитат на: Вероника- в пт, 08 май 2009, 15:52

Единствено Виктор Пасков е светло изключение в съвременната ни проза-според мен.

Ще добавя и Димитър Динев

# 364 8 май 2009, 21:56 ч.

Мнения: 30

Като говорим за български автори, бих добавила и Елена Алексиева. Харесвам и някои неща на Георги Господинов, но той като че ли зацикли в темата за соц-времената и започна да се повтаря...
Наскоро прочетох "Захвърлен в природата" на Милен Русков - заслужава внимание, със сигурност ще потърся и друго от него.

# 365 8 май 2009, 22:17 ч.

София
Мнения: 3 359

Цитат на: Ellea в пт, 08 май 2009, 15:58

Надали са много....аз съм по-скоро песимистично настроена и споделям мнението на Вероника за това, което в момента излиза изпод перото на българските писатели. Не само липсва психологизъм и някаква по-дълбока идея, а липсва дори елементарно умение да разкажеш една свястна история с герои нормални съвременни хора. Все пак като всяко изкуство писането също има някаква техника- на изграждане на образите, на развитие на сюжета- там нещата са просто плачевни. ooooh!

За сравнение с по-старите български автори бих посочила Блага Димитрова, Димитър Димов, Антон Дончев, Павел Вежинов.

# 366 18 май 2009, 20:19 ч.

Мнения: 1 159

Бооже,този Стефан Цвайг ме ИЗУМИ!Къде се е крил до сега?Много ми хареса,много!Идва ми точно по поръчка,точно ми отговаря на настройката за такъв тип книги,просто съм във възторг! Hug

# 367 18 май 2009, 21:25 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 369

Цитат на: Вероника- в пт, 08 май 2009, 15:52

Прочетох първите сто страници от "Четвъртък" на Здравка Евтимова-какво да споделя се чудя,има някакъв разказ,описания,няколко метафори се въртят през страница две-магазини за дрехи втора ръка,вмирисани мазета,кофи за боклук и просяци,мазни телеса,платена любов,всякакви сравнения със Сахара...Едва ли ще я дочета.

Книгата не съм чела, но сравнително често пускат разкази на Здравка Евтимова в литературната страница на съботния Труд, така че съм я запомнила. Разказите стават за четене, малко в стил разкази с неочакван край - но са толкова брутални и с такава ужасна атмосфера, че не бих си причинила тръпката да чета цяла книга (а и предполагам, че става досадно в един момент - в разказите ясно усеща един повтарящ се модел и след първите 2-3 вече не е интересно).

Стефан Цвайг ми е от най-любимите Hug

Има новели, които така те държат, че буквално се тресеш от емоция... "Писмо на една непозната" е абсолютното безумие... почти не си спомням друго нещо така да ме е хващало за гърлото...
И Мария Антоанета много харесвам Peace

# 368 18 май 2009, 21:59 ч.

Мнения: 1 159

hedra,тъкмо нея сега ще си чета преди лягане!Попадна ми тук едно сборниче с негови разкази и новели-такива сравнения и описания!...

# 369 19 май 2009, 11:33 ч.

Мнения: 2 243

Виждам, че доста хора тук са харесали "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова, но аз лично мъча тази книга от известно време и подозирам, че ще я прочета до края най-вече благодарение на ината си (който далеч не е малък Simple Smile

). Намирам стила за твърде претенциозен за моя вкус. Не че не обичам образен език, не че не обичам метафори, когато са използвани с мярка и поставят акцента върху моменти, които трябва да се запомнят. Но когато са наблъскани една връз друга, те взаимно се омаломощават, "спъват" повествованието и правят изказа твърде хаотичен. Направо се чувствам "изгубена в образа". Mr. Green

Преди това прочетох "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон и намирам, че тази книга е блестящ пример за това как една добра история може да бъде разказана по най-добрия възможен начин, така че да остави наистина трайно впечатление. Препоръчвам.

Прочетох и "Преследване на дива овца" на Мураками и ми се струва, че това е романът му с най-избистрена концепция и съответно облечена в най-подходяща форма, хареса ми определено.

# 370 19 май 2009, 14:52 ч.

Мнения: 1 008

Взех от библиотеката 100-разказа на Бредбъри-има нещо омайващо,увличащо в тях.Все още не съм прочела Сбогом лято-отлагам,отлагам-може би,защото Вино от глухарчета е толкова мечтателно,замайващо хубав,че всяко продължение ще бъде бледо копие.Може да я оставя за края на лятото.
Туве Янсон,възхитена съм-вече писах май "Невидимо дете" и "Филифйонката,която вярваше в бедствия" са ми любими."Нейната собстевна буря бе винаги най-страшната,но така е било от край време.А в дъното на душата си,Филифйонката малко се гордееше със своите бедствия,за които само тя си знаеше"

Стефан Цвайг и "В навечерието"-тази книга може да промени виждането за света,за хората и взаимоотношенията-препоръчвам я.

# 371 20 май 2009, 09:32 ч.

Мнения: 2 694

Хм, май отдавна не съм записвала тук за мой срам Blush

В последно време, както обичайно, чета едновременно няколко книги, което е ужасно неуважение от моя страна, но ...така съм сигурна, че всяка една от тези книги ще пасне на моментното ми настроение, а то се мени твърде често Wink

Та едновременно чета "Книга на безпокойството" на Фернанду Песоа (или по-точно на многото му хетероними), Дзифт (подарък от любимия) и "Лотарията" на любимия ми Кортасар. Странното е, че последната книга изглежда ужасно скучна на пръв поглед (и дума не може да става за сравнение между нея и "Игра на дама"), а в същото време с някакви невидими нишки успява да привърже към себе си четящия, да опоетизира посредствените хора (доколкото има такива изобщо при Кортасар) и техния живот дори да стане интересен на читателя. Скучна книга, казах си в началото. Сега се радвам, че продължих Wink

# 372 20 май 2009, 09:45 ч.

София
Мнения: 3 359

Цитат на: Котка в вт, 19 май 2009, 11:33

). Намирам стила за твърде претенциозен за моя вкус.

Моите впечатления от книгата се покриват с твоите. По време на четенето не можех да се освободя от чувството, че метафоричността е самоцелна. Поне аз не усетих някаква голяма дълбочина. Даже на 50-та страница вече ми се струваше, че ще се задуша от толкова завързани образни фрази накуп. Дано авторката съумее в бъдещите си книги да използва по-добре своите писателски възможности, защото иначе би било жалко....

Аз в момента съм на по-несериозна вълна- чета "Френски уроци" от Пиер Майл. Леко и забавно кулинарно пътешествие. Grinning

Последна редакция: ср, 20 май 2009, 23:37 от sweetkids_mama

# 373 20 май 2009, 09:51 ч.

Мнения: 4 358

Цитат на: Вероника- в вт, 19 май 2009, 14:52

Филифйонката,която вярваше в бедствия" са ми любими."Нейната собстевна буря бе винаги най-страшната,но така е било от край време.А в дъното на душата си,Филифйонката малко се гордееше със своите бедствия,за които само тя си знаеше"

Чухте ли за панайра на книгата в НДК.Книгите ще се продават без ДДС което си е минус къмто 20 %.
В неделя дали ще работи newsm78

да врзема да го посетя за лов на книжки.