Литературен клуб - VІІІ

  • 54 282
  • 647
  •   1
Отговори
# 150
  • Варна
  • Мнения: 1 734
С нетърпение очаквам новия роман на Набоков. Който всъщност е един от любимите ми автори. Безкрайно ми харесва неговата лекота на боравене е езика, неговата нова лексика, думите, които сам измисля.
"Дом был безлолитен" - толкова просто изречение, а заредено с толкова емоция.

Сега завърших "Изворът" на Айн Ранд. Също интересен автор, но някак много далеч от мен. Героите й са ми непонятни, не мога да се идентифицирам с никой от тях. Въпреки, че частично споделям философията й, изключваща алтруизма, пак ми е странна тази житейска теза, описана в романа.

Днес си купих "Любовникът от Северен Китай" на М.Дьорас и "Към фара" на В.Улф. Утре ще им се отдам.

# 151
  • Мнения: 1 063
...Днес си купих "Любовникът от Северен Китай" на М.Дьорас....

Това не е просто роман, авторката вмъква и указания към бъдещо филмиране на сценария-книга.
За тези, които четат френски, книгата се откриваше доскоро (поне до м. декември) във Френския културен институт.



# 152
  • Варна
  • Мнения: 1 734
Доколкото разбирам е продължение на "Любовникът" или не?

# 153
  • Мнения: 660
За оправяне на вкуса  , леко блудкав след Червилата на Кандис ,  изгълтах "Модерато кантабиле" на Дьорас /как е правилно да се изпише ? /.

Всъщност чела съм я , но отдавна и не съм я оценила . С такова удоволствие чета още и Франсоаз Саган .

Исках да ви попитам -купувате ли си списание Съвременник ? Преди години го правех редовно и съм попадала на невероятни текстове . След това за известен период изчезна от пазара , а сега гледам отново се е появило .

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 19:16 от ve4erniza

# 154
  • Мнения: 1 063
Eto tuk сме писали с Tsugumi по две изречения ( Simple Smile) за "Любовникът от Северен Китай" - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=317488.msg9563028#msg9563028

"Модерато кантабиле" препоръчвам и филма на реж. Питър Брук.

В началото, когато се включих в тази тема, писах много за Дюрас. Така е, аз също малко.

Писането на Дюрас е 'безкомпромисно', включва автобиографични моменти или интимни настроения, болезнено за четящият. Уникалността на думите, и  начинът по който пише за любовта - за мен това е "Хирошима, моя любов". И не писане, а почерк. Тя е обичала да говори изключително много за литература.

Последна редакция: вт, 27 яну 2009, 20:43 от Ив

# 155
  • Мнения: 2 617
В началото, когато се включих в тази тема, писах много за Дюрас. Втората книга е по-кинематографска, нещо, поначало типично за тази авторка.
Търсила съм да си купя, каквото мога да намеря от нея, особено на български език, но очевидно не я превеждат много. "Модерато кантабиле" е издадена 1993 година (не знам за по-ранно издание). Хубава е и "Хирошима, моя любов". Препоръчвам и "Десет и половина вечерта", преведена на български език, също.
Има стари издания на сборници с нейни разкази.
Писала съм и за "Английската любовница" и "Вицеконсулът"; има ги и на български език.

# 156
  • Мнения: 660
Ив , Тцугуми - благодаря ви , ще се постарая да намеря всичко от нея ! Явно сега съм в "Дюрас " период .

# 157
  • Мнения: 1 210
За съжаление, в момента се намира само "Любовникът от Северен Китай" по издателствата- останалото е изчерпано и непреиздадено.
Завиждам за "Дюрас" периода, защото обичам много настроението, в което потъвам,когато я чета (захлупено небе го наричам - объркано, безтегловно, мрачно дори, но и безкрайно уютно мое).

Минавам на испанска вълна с Анхела Бесера. Горещо замаяно.  Laughing

# 158
  • Мнения: 2 342
Само се записвам.

# 159
  • Мнения: 1 063
Вечерница, приятно четене на Дюрас. (Жалко, не се публикува.)

Оставям темата за Дюрас отворена, защото както казва за нея Депардийо –тя е ‘чудовище’, т.е. нещо необятно и голямо-талантливо, и с труден характер. Надявам се, че Tsugumi, когато има време пак ще се включи с продължение.

fam, и аватарът ти приканва за разговор. (Подбрах началото на случаен стих, не е целият).(Катя Атанасова е прекрасен човек, и творец; 'представите' й за фолклора населяват няколко мои страници.)

Вероника, през няколко страници си чела  „Спасителят в ръжта”, и ми се иска да ти препоръчам на СелинджърСемейство Глас” и „Девет разказа”, ако вече не си ги открила. Това се намира у нас. Другият автор, чийто език обичам. Миналият месец стана на 90 г. Предпочете ‘отшелническия’ живот, живее в малко градче Cornish, N.H. Селинджър забрани да бъдат екранизирани произведенията му, а също правеше проблем и с преиздаването им. Дъщеря му беше написала мемоари Dream Catcher (2000г.), някъде четох, че не представя баща си в особено добра светлина, т.е. нещо не е спестила.

Всеки момент ще излезе романът на Сири Хуствет „Мъките на един американец”. За нея не съм писала във форума, но има някои части от „Какво обичах”, които си препрочитам. Не може да й се отрече майсторството, с което създава един фикционален свят, но толкова пълнокръвен, че чак не ми се вярва, че няма прототипи. Съпруга е на Пол Остър. Ето ги тук двамата, снимките са от 2007 г., 55th San Sebastian Film Festival - http://www.zimbio.com/pictures/LsTayYykvNh/San+Sebastian+Film+Fe … vXcC/Siri+Hustved


sweetkids_mama да докладва, какво е прочела на английски! И какво ново там на пазара за художествена литература.


Починал е Джон Ъпдайк, авторът е с награда Пулицър. Снощи прочетох.
Миналият месец си отиде големият британски драматург Харолд Пинтер и това се отчете като 'литературно събитие през 2008', защото Пинтър е с почитатели далеч извън театъра.

Последна редакция: ср, 28 яну 2009, 10:31 от Ив

# 160
  • Мнения: 2 617
(Имам някаквъ проблем с форума и се опитах с много мъки да прочета последните мнения. Ако някой има представа, как да си оправя настройките за големината на буквите - не на моите постове, а по принцип на този сайт  Confused)

За Селинджър подкрепям и аз (накрая ще излезе, че правя "хор" на Ив  Grinning ) Вярно е за отшелническия му живот, не знам, доколко се знае, но той е работил към американските тайни служби преди и дори има теория, че в произведенията му има използвани манипулативни техники за влияние върху психиката у читателя (нищо, че е един от любимците ми), известни му от предишната му работа. Вероятно с това се спекулира,т.к. се говори, че убиецът на Джон ленън е бил открит със "Спасителят в ръжта" след извършване на престъплението. Но че книгите му са "взривяващи", това е безспорно.
Издателство "Дамян Яков" издаде няколко негови книги преди години, за което заслужава адмирации, предвид че също не е издаван и превеждан автор.
Прилича на Уортън по отшелническия живот или по-скоро странене от медиите. Той пише докъм 60-те (по спомени говоря за периода) или поне това ни е известно.

Дюрас - казват наистина, че е била с тежък характер (почина в началото на 90-те) . Има интересен живот. За "Любовникът" се твърди, че е автобиографична, живяла е като малка в Индокитай (сегашен Виетнам), след това се връща във Франция, участва в Съпротивата, близка приятелка на известни френски политици. Но това, вероятно всички го знаят. В този смисъл, "Хирошима, моя любов" е също автобиографична по друг начин. Блестяща писателка, влюбена съм в думите й! Съжалявам много, че не е превеждана, твърди се, че има много доктрорати на нейна тема (десетки хиляди, ако не бъркам), което обяснява колко многопластово е творчеството й и възможността да генерира все нов и различен интерес.

След като препрочтеох "Содом и Гомор" от "По следите на изгубеното време" на Пруст, дадох нов шанс на "Баудолино" на Еко. Мога да кажа, че вече "открих" това, което ми се изплъзваше в тази книга преди. Беше единствената негова, която бях оставила непрочетена. Не знам, дали друг съм споменавала, но според мен между всички творби на Еко има свързваща нишка, най-малкото, времева.
Чета друго сега, но за това друг път.

Ще ми бъде интересно, ако други допълват още информация за споменатите автори.

Последна редакция: ср, 28 яну 2009, 10:51 от Tsugumi

# 161
  • Мнения: 197
На мен "Баудолино" много ми хареса, прочетох го на един дъх и искрено се забавлявах, друг е въпроса , че се почувствах доста "неерудирана" Embarassed Казах си, Боже, толкова неща не знам, знам ли го в момента какво точно пародира?
В момента съм на "Хроника на птицата с пружина" на Харуки Мураками...Пленителна книга!Започнеш ли я веднъж трудно се оставя...Единствено на моменти малко се дразня от повторенията,едни и същи ситуации се преразказват по сто пъти ooooh!Освен това като че ли прекомерно много време е отделено на ...не знам " битовизмите" или не знам и аз как да се изразя...."Станах, измих се, направих си кафе, изкъпах се, смених си бельото, сложих сол във водата със спагетите..."Загуба на страници общо взето  Rolling Eyes

# 162
  • Мнения: 2 617
Ив, сега видях снимката на Сири Хуствет и Пол Остър. Съжалявам за тривиалния коментар, но колко много са остарели двамата. Спомням си за едно тяхно интервю във френското ELLE от Коледния брой, 1991 година (N 2398 от 23.12.1991 год.). Това беше и първото списание ELLE, което изобщо си купих и още го пазя, на корицата с блестящата Isabelle Adjani. След това вече не му изневерих и до сега (българското не го следя). Тогава, мисля, още не ставаше дума за нея, а по-скоро за неговата литература за него (как ли се е чувствала тя). Снимките им са от дома им в Бруклин, заедно с двете им деца, жалко, че нямам скенер тук. Не съм чела книгата й, повлияна от това и че Остър не ми допада.  Confused

Nightwish, мен пък точно това ме възпря в "Баудолино" -стори ми се толкова по-обикновена и по-малко претенциозна в сравнение с други негови книги.
Относно Мураками, точно тези "битовизми" у него много ми допадат, създават ми безкрайно по-близка атмосфера, един вид споделяне.
Не знам, доколко сте забелязали, но в съвременната японска литература "кухнята' има много голяма роля.

# 163
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 283
"Към фара" на В.Улф. Утре ще им се отдам.


Аз не можах да се преборя с тази книга.

В момента дочитам "Татул" и след това ще е "Сто години самота".

"Любовникът от северен Китай" на няколко пъти го заглеждам по книжарниците. Знаете ли, че съм силно предубедена относно сюжети и пейзажи, развиващи се в Далечния Изток, относно герои в романи от там, относно писатели от там. Признах си. Embarassed

Единстеният ми досег е "Китайски загадки" , но то беше отдавна, в ученическите ми години. Да си призная хареса ми. Simple Smile
Подмятам и вкъщи една книжка с японски разкази (даже и автора не помня) и не посягам към нея.

# 164
  • Мнения: 605
Цитат
Днес си купих "Любовникът от Северен Китай" на М.Дьорас и "Към фара" на В.Улф. Утре ще им се отдам.

Това са и моите най-нови книги  Grinning. Само да видим кога ще им дойде реда. Във връзка с книгата на М.Дюрас се чудя дали първо да не прочета първия вариант на романа "Любовникът"и след това "Любовникът от Северен Китай" за да ги съпоставя  Rolling Eyes

Много ми харесва насоката в която тръгна темата, въпреки че, засега само чета с удоволствие коментарите ви, а не мога да се включа с нищо смислено. Напоследък много книги ми минаха пред очите и през главата, но нищо смислено не мога да споделя, много съм зациклила  Embarassed.

В момента чета "Африканеца" на Жан Мари Гюстав Льо Клезио - кратък автобиографичен разказ за детските му години прекарани в Нигерия, с леки щрихи и от военните години във Франция. Харесва ми стила му, многообразието от образи и усещания, които предизвиква у мен, с описаните с много любов картини от Африка.
 

Последна редакция: ср, 28 яну 2009, 15:00 от Luisalote

Общи условия

Активация на акаунт