А какво е да живееш със свекър?

Аз съм живяла със свекърите половин година като бременна с първото ни дете. Свекървата изтърпях (и тя мен) но свекъра... Той си е свикнал да е глава на семейство, да командва и да си дава мнението за всичко, което обикновено грам не му влиза в работата. Когато се виждаме рядко, не ми пречи изобщо, но ако пак се налага да живея с него, ще откача. Направо ме втриса, като си го представя. Даже и без скандали и неразбирателства, си е дразнещо такова съжителство.
Например, когато ми подарих тостера за Коледа, свекъра ме извика да ми покаже как да работя с него, как се пуска, как се спира, даде ми инструкции какъв хляб да купувам, да съм мажела с масло или маргарин филиите, отгоре шунка и кашкавал, можело и с друг колбас, но така ставало по-вкусно. Предупреди, че покритието е тефлоново, да не съм го надеряла, и даже ми каза, как да го чистя.
Старият ми тостер се развали две седмици по-рано, да спомена. 
С други думи - аз не бих живяла със свекър, свекърва, майка, баща, брат, сестра и други роднини, извън собственото ми семейство.

Това не е съвсем вярно, в нашия случай свекървата е за предпочитане за съжителство, но свекъра НЕ
Живях със свекър около година, докато оправим и обзаведем нашето си жилище, изтраях защото знаех че са преброени дни, иначе бих предпочела да даваме повечето си пари за квартира, но да ни е по спокойно.

Иначе наистина много зависи от това що за човек е твоя свекър, но все пак никога няма да можеш да се отпуснеш на 100 % и винаги ще трябва да се съобразяваш с него.
Няма да можете дори и гости да си поканите спокойно... и куп други неща

Без да се замисля тегля кредит,независимо,че после ще ми е доста трудно с връщането.

Това го бях забравила, наистина не е за пренебрегване, много е неловко

Ами...убедихте ме.И май доста бързо Няма и да си го помислям вече.Дори бях започнала да го споменавам пред мъжа ми.От днес-край с тази тема
Обмислях го ,защото кредит за 30 год ми звучеше като воденичен камък на шията.Освен това си мислех че може пък малко да има помощ за детет-вземане от детска,гледане ако е болно...
знам ли ,мислех че позитивите може да са повече от негативите..

Зависи от човека, ако е свестен човек, защо не.
Мъжете много се водят.

Аз бих си живяла под наем, ако кредита ще ме тревожи (но само не и с роднини).

Нека да разкажа и аз мъничко.
Живяхме 7 години абсолютно независими и надалече. Родих и отгледах 2 деца, като работех почти през цялото време. В един момент съпругът ми реши, че не иска и не му харесва повече така, а аз имах вече крещяша нужда от почивка и помощ за децата. Ето ни обратно-при "мамето" и татко (неговите родители). Не можем да си позволим собствено жилище. Първите 3-4 месеца-радости около децата, работа върху адаптацията им, осигуряване на детска градина, търсене на работа за нас.
Свекър ми изисква да го уважават и под това разбира включително да не му се противоречи. Ако изкажа мнение, с което не е съгласен, трябва да млъкна-така ми го каза веднъж. Озъбих му се, че не е само той човек. Всеки има право на мнение и нужда да бъде изслушан, не само той. Отговорът му беше-"Коя си ти ма?, откак почна работа и стана много важна. ". Оттогава изобщо не разговаряме. На бъдни вечер приготбяхме 2 отделни трапези-моята беше много скромна, защото не ми оставиха никакво време и достъп до печката. Свекърва ми и съпругът ми застават изцяло зад него-те си мълчат, когато той говори-така ги е научил. Понякога и по тях вика. Казаха да не му обръщам внимание, че си бил такъв. Опитва се да ме контролира да не се къпя много, а и децата, че водата е скъпа, е отказа се най-накрая. Мнението му за жените е, че са по-евтини и от спанака. Имам още много за разказване, но ще стане дълго. Свекърва ми не пада по-долу по маниери и възпитание.
Налага ми се да обмислям алтернативи за "спасение" от ситуацията и хората.

Дано се отделите по-скоро!

Разбира се, че отделно е по-добре, но искам да кажа за моя дядо (свекър на майка ми), който живя с нас докато почина. Той ни гледаше с брат ми ( не ходех на детска градина), готвеше от време на време и редовно миеше чинии. Според майка ми проблемът винаги е бил, че не може да се разхожда неглиже и да се отпусне пред него.
Та мисълта ми беше, че зависи от човека, но все пак е чужд мъж в къщи.

Естествено, че  не  може  и  дума  да  става, че  хората  са  еднакви, но  все  пак  ще  споделя  и  моя  жизнен  опит.............. Живея  под  един  покрив  със  свекър  вече  7  години. По  начало  той  си  е  особен  човек, но в  началото  на  брака  ни  просто  се  успокоявах, че  ще свикна. Е, не  стана  точно  така.....Изнервих  се  максимално  от  непрестанното  му  мрънкане, от  намесата  му  за  щяло  и  нещяло. Просто  ми  дойде  в  повече  факта, че  се  превърнах  едва  ли  не  в  слугиня  на  неговите  прищявки. Уморих  се  да  слушам  как  навремето  направил  това  направил  онова, а  налице  няма  нищо, което  да  потвърди  думите  му. Продължавам  да  се  грижа  за  него, но  просто  по  задължение. Неуважението  му  спрямо  мен  ме  накара  да  си  върша  задълженията  по  принуда, а  не  със  желание.

Преди 2 месеца теглихме кредит, ще го изплащаме 20 години, много ще ни е трудно, но се надявам, че ще се справяме някакси. При нас също имаше вариант или по-скоро предложение да живеем със свекъра, изобщо не съм се замисляла- отказах категорично, човекът не е лош, ама аз съм се омъжила за сина му, не за него и нямам намерение да се съобразявам ежеминутно с още някого. Причините Unknown_lady ги е изброила доста изчерпателно, няма да се повтарям.

Е такова определение не бях чувала-определено ме разсмя!

Амииии, Арвен, освен че авторката вече е решила за себе си, това го написах за да не се забравя, че един свекър също толкова добре може да съсипе нечий живот, колкото и аналогичната, но по-често спрягана половинка.

При нас никога не е стоял варианта да живеем с някой. Първо--няма с кой, трябваше да се тъпчем при свекърите в три стаи 5 човека. Не става.
Родителите ми имат голяма къща, но не ни устройва града. Пак не става.
Та затова кредит му беше майката. Засега се справяме, макар и трудно.
Обаче свободата не мога да я заменя с нищо.