Системата за ранно развитие на Глен Доман?

много много ме заинтригувахте... не съм запозната със системата.. но подобни амбиции са ми чужди... бих разбрала ако майката има страст към нещо и заразява детето с това.. но амбиции всичко да може и да знае са странни

Аз искам да си ги сваля и разгледам от чисто любопитство, защото в ДГ, която ще посещава синът ми са въвели този начин на "четене"' на думи - фотографска памет...
Нямам болни амбиции, не бързам децата ми да порастват, ще разгледам, ще отсея инфо - пък може и нещо да приложим, знае ли се...

Децата сами определят доколко можеш да правиш опити да развиваш някави умения или не.
Преди няколко седмици бях на рожден ден на четиригодишно момиченце, което си прочете само заглавията на  книгите, които му подариха. Родителите му са ми приятели от студентските години и последното, което мога да кажа за тях, че биха направили компромис с щастливото детство на дъщеря си само и само да й набутат в главата непривични за възрастта умения. Тя просто е проявила интерес и те са помогнали. Естествено, преди това все пак са й чели книги  

Аз съм тотално объркана...

Писах в подфорума, в които често се заседявам, но и тук ще пиша с малки допълнения...

Не познавам системата на Глен Доман, не помня и в университета да сме се спирали на нея, въпреки специалността ми... Всичко е въпрос на желание...

Аз прочетох "Пипи Дългото чорапче" на четири, а "Богат Беден" на шест. От втората нищо не разбрах, но я прочетох - цялата... Дъщеря ми е на година и единадесет месеца, но от преди два месеца брои до десет. Знае колко е корен квадратен от двадесет и пет. 25:5 и 18:9. Знае азбуката  и има около 30 песнички в репертоара си, но половината на руски. Не се е "метнала" на мен, нито на баща си, макар, че той е докторант. Осиновена е. Но  пък съм се заканила да докажа, че педагогиката е преди генетиката.

bobkas , тя разбира ли смисъла на корен квадратен? А как брои - например може ли да преброи пет коли, пръстчетата, предмети или само изрежда едно, две, три....
При тази система ми хареса това, че за да се запомни пет - се дават картончета с пет точки, три с три точки и т.н

За първи път чувам за тази система. Колкото за фотографската памет за четене - и двете щерки безпогрешно си разпознават дивидитата с филмчета, които са наредени на шпиндел, над 50 и изглеждат идентично, само надписите им са различни, написани на английски и ръкописно. Т.е. невъзможно е да ги четат. Но като им се пригледа някой филм да видиш как се ориентират!

Иначе малката брой на бг и английски до 20, примерно, но не е моя заслуга, а на системата на Хелън Дорон. Напоследък нямам грам време да се занимавам с тях, но като малки съм им обръщала доста внимание, без да си поставям грандиозни цели.
И двете са много различни, с различни интереси и таланти. Опитвам се да поощрявам талантите им.
За гените - голямата е добра художничка като татито.

Системата на Глен Доман всъщност е в основата и на метода на Хелън Дорон. Аз лично съм леко резервирана заради родителските амбиции, които се поощряват и могат да излязат от контрол. От друга страна, мозъкът на децата в най-ранна възраст е толкова пластичен, че няма лимит колко информация може да поеме, стига да е поднесена правилно, интересно, с обич и внимание към детето, а не с цел да развиваме генийчета. Цялата концепция за ранното развитие (не конкретно на посочения метод) не предполага ранна интелектуализация, а внимание към детето от най-ранна възраст, третирането му като отделна личност, занимания с него, игри, общуване...

Не съм съгласна с това твърдение. Децата се стремят към одобрението и любовта ни, а много често амбициозните родители поставят тези неща под условието детето да е гениално и то се стреми да достигне тази гениалност. Съгласна съм с Емем нужните за възрастта умения и тяхното развитие са далеч от владеенето на чужди езици и азбуката. Кажете ми кому е нужно едно дете на 2 да знае азбуката или да се прави, че брои като изрежда думите за числа една след друга? В ранна възраст е важно да се усвоят други неща, но те не изглеждат като общоприето доказателство за интелигентност- реденето на пъзели, количеството и вида на въображаемите игри, способността да кооперира с други деца, координацията и тн. тези неща са далеч по- важни за цялостното развитие от запаметяването и възпроизвеждането на "Тенк ю". Мозъците на децата са като попивателна, но за мен е по- важно не просто да ги пълним с ненужна за възрастта им информация, а да ги научим да мислят самостоятелно, да правят връзка между нещата, да използват уменията си, за да взимат решения.
Децата се водят по нас и нашите очаквания, а идеята е ние да им помогнем да станат самостоятелни и за целта трябва да придобият умения, които да им служат за нещо повече от спечелването на нашия възторг. Четенето, писането и броенето не дават никаква преднина в живота, защото когато и другите деца започнат да ги учат изравняването става много бързо.

Вчера ми се мярна мнението на Глен Доман за детските люлки, пързалки, катерушки - за него са били напълно излишни  
Е, не мога да подкрепя такива теории!
Децата трябва да са малки възрастни ли?
Иначе да, ще дам малко повече от себе си да учим повечко неща (докъдето имат желание, разбира се).
Имаме най-различни карти - с цифрички под формата на групички от предмети, с буквите и с цветовете. Даже да кажа, че на малката й беше много интересно   Повтаряше заедно с батко си доста неща, а тя не говори чак толкова много  
Аз гении не искам - не съм чула за щастлив гений 
Искам да се научат на концентрация и внимание, също така да отсяват информация 

С това съм изключително съгласна 

На мен ми е непонятно защо смятате, че ако детето може да чете, то автоматично е научено под натиск, лишено от игри, въображение и родителска близост. Или пък винаги едното е за сметка на друго. Бях толкова щастлива, когато се научих да чета и можех сама да хвана, която искам детска книжка, на пет години. Има деца, които не се правят, че броят, а могат да преценят, че имат три коли, че виждат две кучета много рано, дори преди две години. И причина заради това надали са родителските амбиции. Съществуват някакви стандартни таблици,  например, за разпознаването на цветовете , обикновено се счита за възраст, в която малчуганите биха могли да ги назоват 2,5г. Синът ми доста рано ги научи и то като наблюдавахме любимите му коли на улицата. Просто му казвах "тази, мамо, е червена, другата е синя". Той можеше с часове да ги гледа така или иначе, мисля че с нищо не съм навредила като междувременно съм обяснявала и цвета на колата. А буквите ги научи, защото ни подариха цветен пъзел и просто му казах коя на кой е, той за по-малко от седмица ги запомни. Това знание може и никак да не му е необходимо, но  не  му осакатява останалите умения или отношенията му с мен или баща му. Думи на английски помни, само като чуе във филм, а понякога ни пита и винаги много се смее като запомни нова.
По цял ден приема различни роли, въображението му никак не е пострадало от някое и друго знание. Достатъчно креативен е.  А и има възможност да тича навън колкото си пожелае, не вървя след него да му рецитирам таблицата за умножение . Има си постоянна компания връстници и с някои от тях се сработва прекрасно, други не са му дотам любими, но и децата имат предпочитания Мисля, че е жизнерадостно и весело дете.

Естествено, че не смятам такова нещо. Аз също можех да чета на 2 годишна възраст, но вероятно не си срещала истински амбициозни родители, които искат детето на 3 да знае 3 езика, да смята, да пише и какво ли не. И аз се учудих колко са много, но когато търсех детска градина за моето дете видях, че в много от 3 години си имат часове по български, английски и математика, не играят, а учат и това по желание на родителите. Това е някаква крайност и коментирам нея, а не нормалното запознаване на детето със света. Няма да крием буквите от децата си я. Просто е лесно да сбъркаме любознателността на детето със собствените си амбиции и е хубаво да насочваме интереса му към важни за възрастта умения, а останалите ще си ги придобива фоново по време на игрите. Като в твоят пример с научаването на буквите- има ги в книжка и той ще ги научи, но няма да го запишеш на място, на което ще звъни звънец и ще седи на чин, за да научи тези ненужни за възрастта му неща вместо да играе.

Много моля някой, който е запознат по-добре със системата за четене, да ми обясни как да се справя със следното:
Свекърва ми е детска учителка (вече пенсионерка) и учи сина ми на буквите.
В ДГ, която той ще посещава след месец, ми обясниха, че работят по системата на ГД и НЕ ТРЯБВА да го учим на буквите 
Какво да предприема - все пак свекърва ми е научила стотици деца да четат буква по буква, и сега да й кажа "не, няма да го учиш на буквите - ще учи направо думи" 
Разбирате колко е деликатен въпросът...очаквам вашите съвети 

прочетох за метода на Глен Доман - той е психотерапевт и изследва възможностите на мозъка, в частност на детския мозък;
интересен и съвсем логичен метод като не става дума за затрудняване на детето с поредното "учене", а игра с карти и картинки; флашкартите са му особено известни; много от нещта децата учат по този начин - с игра и съвсем естествено;
Амбициите на родителите, когато те натоварват децата, определено не водят до нищо добро. Но развиването, подкрепянето на детето, особено когато то проявява интерес е нещо съвсем различно.
Не трябва ученето да се обърква с учене на чин и затормозяване на детето - това са остарели методи, които можеби някои родители си спомнят от ученическите години. Става дума за учене чрез игра, учене по естествен начин. Например ученето на език от ранна възраст не затруднява детето, защото е естествено - то не го учи седнало на чин, а като комуникира с определени хора на този език. Така както учи българския език; Нарча се имерсионен принцип и е познат в света. За съжаление обучението като област е консервативна област. За човешкия мозък се знае малко и само в последните години има страшно много експерименти и нови модели за учене. До 1960 година хората не са знаели, че дясната половина на мозъка също има своите определени и ВАЖНИ функции, считали са че е едвали не за равновесие, а основните и важни функции се намират само в лявата половина на мозъка. Счита се, че и образованието така е насочено - да развива лявата половина. Да си предствим, че започнем хармонично да развиваме и дясната половина - отговорна за сложни геометрични фигури, за музика и неезикови звуци, за ротация на обекти, за нелочгическото мислене и интуицията, за усета за посока и т.н.
Почти всички родитли искат децата им да са щастливи и усмихнати, ако на детето харесма да чете по метода на Глен Доман, защо не - никой няма да го насилва надявам се...
Незнам защо винаги почти във форума като става дума за развиванена децата или деца с по-големи спсобности се скача, че горкичките ги затормозяват, не са щастливи, пресират и т.н. Децата са различни ище пораснат като различни възрастни...и важноо е да останат щастлив възратни, защото колко са истински щастливите...

Аз съм съгласна и с Бояна и с valerie.
Любознателното дете научава много информация. Тя може да включва букви, а може да не ги включва, те не са единствената информация на света. Ако случайно детето научи буквите или цифрите, това не значи, че някой от болни амбиции му ги е налял в главата.
Но както казах и в началото, за мен система за ранно развитие, която учи детето на запаметяване на букви и думи, ми бие много на зубрачество и не мисля, че това може особено да подпомогне интелекта на детето. Може, от гледна точка на това, че нещо се запаметява, но само толкова. Дали са думи, дали са картинки, дали са марки на коли, за интелекта на детето резулатът е сходен.
Способността да се четат непознати думи обаче развива интелекта.