От по-горните мнения съм съгласна с тезата, 4е ку4ето не е игра4ка, а е отговорност и грижа.....само дето никаде не про4етох каква любов е....колко положителни емоции може да донесе на вас и на вашето семейство този нов 4лен- неудобствата с космите, пишкането, 4истенето, и времето за разходка немогат да бъдат аргумент за пропуснатите ползи от общуването с животно/и..... Пък защо вси4ки се нахвърят върху децата колко бързо им омръзвало....и така да е - каквото сме си отгледали и възпитали. Аз познавам деца дето мило и драго дават за ку4ето си и всеки ден го разхождат с удоволствие, както и други - дето мрънкат .....както хората, така и децата са разли4ни
ПС.Взехме си ку4е, защото мен много (ама ужасно много) ме беше страх от ку4ета и предавах този страх на децата - сега донякъде съм го преодоляла - страх ме е от някои големи ку4ета...и то да не направят нещо на мойто
Второ: дъщеря ми се оказа алерги4на към ку4е след като го бяхме взели - ГПто и алерголога бяха на "моя страна" - ку4ето да остане ( слава богу, 4е не говорим за тежка реакция) Та да се похваля - след година и нещо пробите са отрицателни : т.е. идеята за насищане с алергени работи, но това ве4е наистина е отклонение от темата
С други думи : аз съм твърдо "За" домашен любимец - пък дали ще е ку4е/котка/рибки все пак е въпрос на възможности