Набор практически умения

  • 4 466
  • 71
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Имах колежка на 24, която не знаеше откъде да включи бойлера в офиса.

Мен на много неща ме научиха часовете по трудово, като се замисля. Имахме готварство (соленки!), електротехника (щепсели, крушки), дърводелство (тапициране на табуретка).
И баба и дядо на село - да плета, да садя арпаджик (Вълк, спести подробните разяснения за технологията  Grinning ), да копам.
Не знам отсега на какво искам да уча децата, човек научава това, което го влече. Учили са ме да готвя, но все така го мразя.

# 16
  • Мнения: 984
По трудово съм правила електрическа верига за светофар - светваха крушчици в различни цветове. Даскалът по дървообработване казваше: "От всяко дърво ще направя свирка" и много се стараеше, но при мен не се получи. Mr. Green

# 17
  • София
  • Мнения: 38 523
Мама ме е научила да шия на ръка - и сега се кърпя, като стане нужда.
Тате се опита да ме научи да пиша със 200 удара на БДС, ама не успя - тракам с фонетична!
Със всякаква домакинска техника се оправям добре.
Детето се очертава да е оправно и сама иска да се учи на нещата, които ме гледа да правя.
Много обича да "пере" и да "чисти". Laughing

# 18
  • София
  • Мнения: 395
Аз искам да кажа на какво се научи майка ми заради мен.
Свирих на пиано като дете а тя в детството си е свирила на акордеон.За да поддържа интереса ми към пианото и за да ми е максимално полезна,се научи да свири на пиано.Изпълнявахме на 4 ръце клавирно дуо.Свирих 10г. на пиано с голяма любов особено с нея.
Мисля ,че това ще направя с моите деца - според техните желания аз ще се нагласям.
Чисто практически имам желание да ги науча да рисуват (не станах музикант,но завърших художествена гимназия), искам да ги науча да танцуват,да се забавляват докато се учат на необходимите неща от живота.
Искам да ги науча ,че живота е прекрасен

# 19
  • Мнения: 3 447
Да пали огън, задължително. Плюс още някои горски умения за оцеляване. Плюс екзистенц-минимума домашен майсторлък.

# 20
  • Мнения: 14 654
Мога да бродирам, майка ми ме е научила, но за съжаление плетенето не ми се удаде никога. Баща ми ме научи да плувам. Баба ми ме е научила да бая против уроки  Mr. Green Неща като чистене, готвене и смяна на крушка всеки ще ги направи като му се наложи и няма нужда специално някой да те научи на тях.
За особено ценни смятам уменията да се ориентираш сред природата и да разпознаваш билките, а още по-добре да знаеш и свойсвата им, най-много ме е яд, че това знание се губи. Познавам само жълтия кантарион, мащерката и белия равнец.
Сина ми засега съм го научила как да пресича правилно и да познава някои пътни знаци; да познава фазите на луната и накъде е север. Бих искала да се научи да плува, но с този страх от водата няма да стане скоро.

# 21
  • Мнения: 899
Виж Dona как ме подсети за паленето на огън, много важно нещо. И опъване на палатка или заслон от клони, в краен случай  Laughing . Признавам, че бих се чувствала много бедна без тези практически умения. За "непрактичните" - да не говорим.

А Янечек ме подсети за билките, като дете толкова много съм сяла, брала, сушила, че и сега понякога усещам в пръстите си желание да се метна към някоя поляна. Тази година искрено съжалявах, че не си набрах липа, за да имам хубав чай през зимата. Купешкия не става за нищо. Бих искала да покажа на децата си колкото се може повече неща, пък те да научат каквото пожелаят. Т.е. аз да посоча пътя, да сложа първия камък в основата. А как бихме могли да им дадем добро начало, ако ние самите не знаем?

# 22
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Странно ми е да оставя всичко в ръцете на децата си. Какъв родител съм тогава?

Ясно е, че не мога да им прелея всичко, което знам или умея, но основните умения за оцеляване трябва да си ги научат - елементарно готвене (боравене с котлон и фурна), да си чистят и подреждат стаята, да си поддържат дрехите (перат, гладят, шият), да се съобразяват с другите хора, да шофират, да оцеляват на улицата или където и да било, да пазят природата, да се грижат за здравето си и прочие.

А на колко те ще пожелаят да се научат е неизвестно.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Ще се опитам да ги науча да не се сливат с масата.
Да виждат красивото и да ценят хармонията във всичко.
На останалото Неволята ще ги научи.

# 24
  • Мнения: 4 892
На много неща ми се ще да науча детето/децата си. Да видим.
Практическите неща в домакинството ги мога. Нямам проблем да сменям крушка, да лепя тапети, да пробивам с бормашина и т.н. За чистенето няма да споменавам, все пак елементарна хигиена и подреденост няма да пропусна. За готвенето не съм убедена, може би взаимно ще се учим. Мога да готвя съвсем малко неща, а си мечтая да имам време, за да правя кулинарни специалитети, а не просто да изпържа яйце..... Да, на тези неща заедно ще се учим. Не мога да плета, а баба ми е факир. Парадоксалното е, че съм чувала, че плетенето успокоява, а мен само като гледам как някой го прави и ме хващат дяволите.
Та ако детето ми има желание да се научи на тези неща само - няма да го спирам.
Ще ми се обаче да има и вроден усет за някои неща. Да е естет. Няма да скромнича, бива ме в някои естетически моменти, харесвам си ги Simple Smile
Не мога да готвя, но за сметка на това разкошно подреждам маси, ордьоври, салати.
Сервизи, чаши, салфетки, вази с цветя и прочие посуда комбинирам.
Обожавам да експериментирам в обзавеждане, да създавам уют с някои дребни детайли. Майсторя сезонни украси. Сега съм си сътворила коледна.
Обичам да опаковам подаръци. Изобщо всякакви такива неща.
Никой не ме е учил, майка ми хич не я бива. Просто усет.
Надявам се да се въодушеви покрай мен.
Тези неща носят спокойствие и уют.

Много хубави неща за непрактическите умения е написала Шанел и много хубави за практическите е написала  Умбра.

# 25
  • Мнения: 24 467
От така посочените умения за мен е най- важно да ги науча да си правят преценката кога си струва да се бъхтат сами и кога- просто да викнат когото си трябва,  Laughing кога нещоправенето е и полза и удоволствие /да наблягат тогава/, кога е безсмислено /Не обичам оная: "Залудо работи...", до нищо хубаво не води./. Да ги науча ми се ще да си ценят труда и усилията, да са постоянни, когато започват нещо- да го довършват, щото една камара народ като почне си остава с почването.  Laughing
Повечето от така изброеното /от авторката/ съм научила не от родителите си, а когато ми е трябвало и е нямало някой подходящ наоколо да ми свърши работата /крушки, шиене, чистене, готвене/ или просто съм питала някой наоколо. За някои неща- от баба  си и родителите си, за други- от училище /имаше интересни кръжоци на времето, часове по трудово обучение/, от познати и съседи и винаги- когато ми е било нужно.

# 26
  • Мнения: 3 634
Гледам повечето не са се изказали относно практичността...

Заведоха ме в банката като дете. Обясниха ми какво е разплащателна сметка, как се внасят пари, къде се покриват разноските по апартамента. След това ми показаха нотариален акт, що е то данъци и как се попълват разните декларации. В 8-ми клас ми връчиха приходите в семейството и започнах да планирам и разпределям бюджет. През всичкото време отговарях организационно за плащането на сметките. За мен най-важното умение е да запазиш покрива над главата си и да връзваш двата края. Другото е полезно, но не и практично.  Peace

# 27
  • Мнения: 2 161
На банкиране сама съм се учила.Когато си харесах като ученичка едни много,много,много скъпи ботуши,просто си взех едната детска книжка и си ги купих.Културно и тихо.След една година като рещих да се омъжвам,ауууу.

# 28
  • Мнения: 3 447
Хаха, Шанел, аз с детската книжка си взех жартиери  Laughing

# 29
  • Мнения: 2 161
А,не се съмнявам в теб.

Общи условия

Активация на акаунт