Любов и секс

Е, че кой говори за стискане. И двете неща са реални и възможни в живота, случвали са се на повечето хора, ако не едното поне другото. Питането беше, кое е носило по голямо удовлетворение.

Първото, поне така си мисля

Хех, малко късно влизам в темата, ама какво да се прави...
Няма да наблягам на "идеалната" комбинация, вие добре сте я описали досега.

За чистия секс или казано физиологично - ето цитат от един филм:
"... Знаеш ли на какво е подложено тялото по време на секс? Зениците се разширяват, артериите се свиват, телесната температура се покачва, сърцето препуска, кръвното налягане се увеличава, дишането става учестено и плитко, мозъкът изстрелва множество електрически импулси от никъде на никъде, жлезите бясно секретират, мускулите се свиват и отпускат сякаш се опитваш да вдигнеш товар три пъти по-тежък от теб. Това е жестоко и толкова опасно, че ако Господ не го беше направил невероятно удоволствие, човешката раса щеше да е изчезнала преди много векове! ..."

Демек, опасна гимнастика... с невероятно физическо усещане. Поради това е неуместно директното сравнение със следващото, а именно
За чистото влюбването или казано платонично - това е абсолютния наркотик за ума, дори химически доказано. Проблем става когато човек започне постоянно да търси нова доза...

За комбинацията от двете или казано космично - усещанията тук дори могат да минат за трансгалактически, толкова е силно, че двете предишни поотделно бледнеят...

И понеже уж всичко в тази тема е хипотетично - Паси, я кажи какво те тормози де факто, та ни хвърляш в тези дълбоки хипотетизми...? 

Не е нещо конкретно , мои си размисли, че само битовизми напоследък из форума, искаше ми се да накарам другите да пишат за неща, които някак ме вълнуват, за това наредих три теми по празниците. 

Иначе за протокола, айде да кажа и аз, да не авторката само да пита. Никога през живота си не съм обичала чисто платонично. Имала съм любов от разстояние но вече е била консумирана, с една дума знаех какво точно губя, а не един копнеж по нещо неживяно. Правила съм и секс без чувства, което пък съвсем не е оставило трайни следи у мен. Не ми се е случвало да копнея за секс, за любов обаче да.

Ето тогава и моят отговор:
Секс, ако трябва, винаги ще се намери с кого да се направи... винаги. Дори ако е и със себе си.
Любов, хммм, тук нещата стават сложни, точно защото не може да го контролираме... Сравнено с просто секс, чувството е в пъти по-велико. И си заслужава повече.

Ако имам такав любов от разстояние, какво бих направил? Бих я пазил и бих й се радвал. За секса в такъв момент - вж. началото на поста. 

Бих предпочела невъзможна за консумация любов, защото в опита си да я осъществя тя ще бъде огромен емоционален и интелектуален двигател за мен, чудеса от храброст ще направя преди наистина да я отпиша като "невъзможна", стихове може да пропиша, ще опозная самата себе си по-добре. И кой знае какво още.
Аз съм от тези, дето секс без чувства (всъщност без любов) никога не са правили.
Един страстен секс без чувства не би донесъл нищо освен моментно удовлетворяване на нагона.

Аз лично не мога да правя секс с човек, от който не съм привлечена. А аз привличане на чисто физическо ниво не чувствам, ако нещо в човека не ми хареса адски много. Секс на ниво механика, с кой да е, стига да е хубав, не е нещо за мен. Не съм и правила секс с човек, към който да не съм изпитвала някаква страст, страст и на физическо ниво, и на ниво характер. Не знам дали някой разбра нещо... 
В тоя смисъл...не знам. Такава голяма споделена любов, която да устои на разстояния, пречки и прочее, че да се поддържа, още не съм преживявала. Горното обаче го познавам като чувство. И то далеч не е бездушно, поне за мен. Може да не е "любов", но носи изключителен заряд, въпреки всичко. И не съм сигурна, че бих издържала на такива големи чувства, които да не мога да удовлетворя - не защото не ми е привично да имам силни чувства, а точно защото едни такива силни емоции, след като ме изядоха отвътре, ме накараха да не се опитвам да абсолютизирам. Това е любов, това е секс, това е приятелство - от разграничения няма смисъл. Всяко нещо е преживяване, а всяко преживяване първо отразява този, който го преживява, и после е някакъв факт.
В тоя смисъл - сексът е общуване. Поне за мен. И то много дълбоко такова, без значение дали ще е за една нощ, за десет или за хиляда. Може да е като среднощен разговор с непознат човек по интернет, в който да усетиш най-голямата взаимност в живота си. Дали има значение ще си говориш ли пак с този непознат, или не?... Щом тази "голяма" любов не може да ти даде това общуване, как ще е толкова голяма? Да, може да е на всякакво платонично ниво, може да чувстваш изключителна свръзка, но сексът \във всякакви измерения, не като чиста механика\ е може би най-чистото преживяване между хора. Или между някои хора.
Между други пък любовта и в най-голямата си извисеност е мръсна работа, та...

Аз вече не я схващам съвсем темата, защото от една проста алтернатива се превърна в нещо с 330 условности По последно зададените параметри ще трябва да си променя избора - ако вече е налице любов, няма как да избера удовлетворителен секс без любов, защото той не би бил чак толкова удовлетворителен за мен. Станаха твърде много ако-та и нещо зачезна смисълът

Аз точно заради това прописах стихове като ученичка

Нито едно от двете не бих избрала за траен период. А за кратък период (който ще отмине), може би бих избрала любовта.

Не прочетох всичко,явно се включвам късно.
Но ще отбележа,че нищо в тоя живот не си струва,ако няма любов.
А за секса да не говорим?
Харесват ми отговорите на мъжете по темата.
Отдавна съм на мнение,че жените не обичат да правят секс без любов.
Просто се оправдават,че им се искало!

Е,аз съм от тия дето... как го беше казала авторката... за "милото със страхотния секс", дето нямало смисъл да се коментира! 

Ама Pronobis добре го е написал-космична комбинация от двете!

Божееее, Паси, бъркаш ми право в сърцето...
Изживяла съм описаното няколко пъти...
Но всичко минава...

Ето и една по-различна ситуация от мен.
Голяма любов,страст,секс-страхотен!Обаче се случи,че разстоянието ни раздели,та останахме без секс(поне аз де,човека може и да е правил нещо,поне не съм го разбрала).Та така да се каже,взаимната любов ни крепеше,кой доколкото можеше да го показва,макар и по нета или телефона,докато не се събрахме.Обаче в рамките на 5 години се събраха много раздели,заради разстоянието,пак се събирахме,пак разделяхме и така докато окончателно не заживяхме заедно.В крайна сметка се оказа за мене,че секса сам по себе си не значи нищо,когато няма любов.Страстен секс може да се изживее с много хора,за кратко време,любовта-ако не друго,то поне оставя трайни следи в сърцето,крепи,дава сили и много други неща.Сами по себе си просто нямат смисъл за мене сякаш.

Защо да е различна ситуацията това си е "класика в жанра" според мен,още повече че сте имали възможност да оцените това което имате в моментите в които не сте били заедно,това ви е давало сили да дерзаете и да не се опирате пред превратностите на съдбата

ами защото май не прочетох за връзка и то за 5 годишна на далечно разстояние та затова като различна ситуация го определих а не като различна съдба,защото наистина е класика в жанра