Публикувана: 6 ян. 2009, 19:53 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2009, 20:31 ч.

Липсва ли Ви комуникацията,разговорите,човешкото...?

2 958
37
1

Гост

# 15 7 ян. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: NikiFin в вт, 06 яну 2009, 23:21

Съответно на вечеря или изобщо вечер когато сме всички заедно е невъзможно да се говори, защото не се чуваме, децата само тропат и пищят и трябва да си крещим и просто ни се убива желанието за разговор, поне моето.

Същото е у дома,при това Ния го постига сама този ефект,бебето само седи и се пули кротко Mr. Green

В малкото ценни часове сле девет вечерта понякога говорим,по-често се наслаждаваме на тишината Simple Smile

# 16 7 ян. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 1 897

Понякога да.
Ежедневието ни е доста натоварено, а синът ни е много активен, емоционален и енергичен и изисква непрестанно внимание.
Често ми се иска да споделя нещо, да поговорим, да погледаме заедно телевизия или просто да помълчим заедно, но улисани в грижите по него и в домакинските задължения понякога сме толкова уморени, че заспиваме заедно с детето.
Добре, че за почивните дни, празниците и бабите, та успяваме да намерим време и за себе си. Wink

# 17 7 ян. 2009, 10:45 ч.

Мнения: 301

Понякога и аз имам такова усещане - говоря, а не ме чуват или просто, сякаш не мога да му кажа всичко, което искам - вечерта не ми стига. Случва ми се, когато съм изнервена и претоварена, а може би тогава очаквам най-вече без да говоря да ми прочете мислите. Ежедневието ни е забързано и има дни, в които се виждаме само на вратата, докато си предаваме детето. Работа, нощни смени, непрестанно бързане за някъде. Вечер детето е превъзбудено и иска цялото внимание и на двамата.
Всъщност е толкова зле, когато аз реша, че всичко ми върви наопаки. Иначе, мъжа ми не е от приказливите, даже е мълчалив. Mr. Green

Реално си говорим по време на вечеря (затъкваме устата на детето с храна) и след като малкия заспи. Последните години най-вече си шепнем в леглото вечер. Не мога да се оплача - в леглото става разговорлив. В колата също. Аз съм тази, която има нужда да говори (прекалявам често). Когато му се оплаквам от това просто ми отговаря - "Бърборко сладък, не се ли умори?".
Ако има нещо за решаване, обсъждане, нещо важно (различно от моето "да си поговорим просто така") винаги намираме време.

# 18 7 ян. 2009, 11:30 ч.

Мнения: 53

На мен не ми липсва комуникацията с мъжа ми - с него винаги има какво да си говорим и време да си го кажем. Рутината и в нашето ежедневие я има. Но от време на време, намираме повод да излезем от нея.
Липсва ми комуникацията с хората въобще, защото от три години си стоя у дома и си гледам децата и вече просто не издържам. Искам да работя, да се върна на работа. Дано тази година това се случи най-сетне. Дано !!!

# 19 7 ян. 2009, 11:50 ч.

Мнения: 627

Имали сме такива периоди, каквито описва авторката. Но преди децата. Сега сме доста заети с тях и просто няма време за толкова телевизия.
Освен това Дядо Коледа ми донесе "Не се сърди, човече". Голям купон става в къщи с него.

# 20 7 ян. 2009, 11:53 ч.

Мнения: 2 388

Не, не ми липсват. От нас зависи да ги има. Ако ги няма, значи не са ни нужни толкова в момента.

# 21 7 ян. 2009, 12:03 ч.

Мнения: 919

Ние не прекарваме много време заедно,та повечето от разговорите водим по телефона. Laughing

По-скоро ми липсват излизанията вечер,преди излизахме по-често. Grinning

# 22 7 ян. 2009, 14:27 ч.

Мнения: X

А ние толкова много говорим по цял ден в офиса, че вечер просто си седим по комповете и се наслаждаваме на тишината, когато заспи детето. Винаги имаме време - кога в колата, кога на обяд, кога докато се излежаваме сутрин. Но и двамата не обичаме от онези разговори "хайде, да поговорим за нас", направо се изприщваме и двамата. Той пък е доволен, че аз предпочитам да си говорим с часове за работа, вместо да го засипвам с хиляди женски неща /дрешки, пердета, обзавеждане, пък еди коя си приятелка какво каза и какво направи/, за които си говорим обикновено жените.

# 23 7 ян. 2009, 14:46 ч.

Мнения: X

Определено не ми липсват...не работя и през деня имам достатъчно време за тук,за приятелки,за децата...
А вечер си говорим ,докато вечеряме,разни случки от деня,в повечето случаи смешки,ако има интересен филм,го гледаме заедно...странно,но не се запалихме по филмите от нета newsm78

,
играем на монопол с детето,дори се замислихме дали да не купим скрабъл...изобщо компютърът не е посещаем всяка вечер,има толкова по-интересни неща за правене...
Като наваля снега,два дни подред излизаме в градинката отсреща да се бием с топки...
Всичко е въпрос на организация и приоритети...

Сериозните разговори ...те са колкото може по-редки,от тях голяма полза няма...

# 24 7 ян. 2009, 15:01 ч.

Мнения: 473

Аз не обичам да говоря много, а и не обичам да съм слушател. Уморявам се да слушам някой дълго време, губя интерес към това, което ми казва. С мъжа ми си допадаме доста в това отношение, той е много щастлив, че жена му не е бърборана. Говорим по време на вечеря, преди да заспим, когато ходим само двамата на ресторант, на спа, но общо взето не ми липсват дългите разговори, достатъчна ми е тази комуникация.

# 25 7 ян. 2009, 16:04 ч.

ВАРНА
Мнения: 1 840

говорим си и си споделяме постоянно. истории от сорта "сега нямам време или желание да говорим ,щото еди какво си има по телевизията или играя на компа" в нашата къща няма.

# 26 7 ян. 2009, 20:59 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Цитат на: ПатенцеE в в … 6 яну 2009, 19:53

Не знам как е при вас но нас рутината ни убива или по-скоро мене.Работа,след това вечеря,а след това единия пред компютъра,а другия пред телевизора.И какво се оказва,че нямаме време заедно.Време в което тишината да е над всичко,да обсъждаме нас,грешките си,плановете си,болешките си,мечтите си...просто да комуникираме.Някак си сме като съквартиранти като се замисля....и направо ме хваща лудост...

Същото е и при нас. Напоследък съм адски изнервена, сигурно и той... преди малко пак се скарахме за глупост.

# 27 7 ян. 2009, 22:51 ч.

София
Мнения: 3 064

Не, не ми липсва, говорим си достатъчно, и с мъжа ми, и с приятелите. Рядко се случва да се забием вечер всеки пред своето си занимание. А в нета също се комуникира човешки, защото се комуникира с хора Wink

Например с приятелите си чатя през целия ден, което не се е случвало преди, като имаше само телефони, така че и с тях съм в непрекъсната почти връзка. Също така се виждаме често с приятели.

# 28 7 ян. 2009, 23:20 ч.

Мнения: 25

Да говорим, си малко и то за децата ,ако някои иска да сподели нещо различно добре.На мен така ми е добре ,а и на него май.И това е до стачно ,иначе ми действа изнервящо и не го понасям.

# 29 7 ян. 2009, 23:32 ч.

Бургас
Мнения: 675

Говорим и си споделяме, с времето се научих да не чакам най-подходящия момент, ако искам да си поговорим, даже ми е приятно, че мога да инициирам разговор и да обсъдим нещата, ей-така, напр. в колата. Важното е, че разговаряме, че има комуникация.
Друг е въпросът, че има моменти, в които мъжът ми ревнува от компютъра, даже го заплашва, че ще го унищожи, но за това съм виновна аз и форумът, разбира се. Mr. Green

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Бившата му!

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: