Рождените дни?!

  • 33 590
  • 77
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 9 517
Попитах, но отговор не получих, замъгли ме с някакви глупости и избяга от темата, а аз не искам да го насилвам. В понеделник се е напишкал в детската, вчера сутринта се наака в къщи... а от вчера Дядо Коледа от "добрия старец" се превърна в "дъртия старчок"  Cry.

# 61
  • Мнения: 69
 Hug
мило мамино момченце... важното е че ти си до него, каквото и да е ...

# 62
  • Мнения: 430
  Фоксче , успокой се , не ги мисли толкова тези неща.Аз ,че съм голяма ,не мога да ти обясня защо ми е тъжно , как очакваш да го направи едно малко момченце.Няма страшно, всичко ще си дойде на мястото, щом я има любовта!!!! Hug

# 63
  • Мнения: 17 546
Не обичам рождения си ден.
Другото, което ме притеснява е, че не се чувствам аз със това име, с което съм. Това е името на друг човек.

Фоксче, не си писала от декември по този повод. Какво се случва с вас? Hug

# 64
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Оххх, нашият рожден ден мина. Гости, торти, подаръци, емоции.

И два дена след него имам коренно променено дете - вяло, отпуснато, почти болно. Жал ми стана и го оставих в къщи, демек днес не сме на детска градина по домашни причини. Моето момче, което в обикновено състояние досега да е спретнало поне 5 бели от сутринта само си лежи и оглежда с тъжен поглед стаята, държейки без желание някоя играчка. Няма температура, само малко кашля. Не иска да яде, без да се оплаква че му е лошо или нещо го боли. Не иска да говорим. Безмълвно само с поглед ме моли да не сме в една стая. Единственият смислен разговор за днес беше кога умират нервните клетки на човек и после възстановяват ли се.

Погледнах в документите.... Днес е денят, в който е подписан неофициално отказът от БР и БМ е напуснала родилния дом и живота на сина ми.

Последна редакция: вт, 06 апр 2010, 12:32 от Gankata

# 65
  • София
  • Мнения: 9 517
Ганката  Hug

Бижу, отминаха проблемите... до следващия рожден ден, предполагам  Cry. Хубавото е, че рождения ден е веднъж в годината, че иначе... сега в момента си имам едно много будно момче, което по цели вечери ми обяснява, колко лоша майка съм, че съм родила и Дара, вместо той да си живее самичък у дома  Mr. Green

# 66
  • Мнения: 955
Ганката, за тебе и момченцето ти  Hug Hug Hug
При нас двата месеца между раждането и идването у дома всяка година са кошмар. Даже спира да расте детето.
Докога така, не знам...

Последна редакция: вт, 06 апр 2010, 15:00 от маймуна

# 67
  • Мнения: 1 418
Ганката,мисля че няма нищо случайно в живота.Според мен децата знаят и усещат много повече отколкото ние възрастните.Моят като беше бебе го гледаше майка ми,а аз ходех на работа.Беше много ревливо бебе.Когато вече порастна майка ми го попитала защо е плакал толкова много като е бил малък.Отговорил му е бил:- защото мама я нямаше.Става дума за периода до към шестият му месец,а тогава уж нищо не разбират. Hug

# 68
  • Мнения: 2 123
Струва ми се
че драматизирате излишно...  smile3534

# 69
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ти сега като си приютила........ (знаеш за какво става въпрос, че ме е гнус даже да го напиша) и се възприемаш като Спасителка, трай си, че  fight

Момичета,  Hug

Кристи, моята дъщеря откакто я взехме отвреме навреме сочи прозореца и казва "мама". По едно време това "мама" се превърна в "там е другата ми майка". Неизменно сочи прозорец или голямо огледало. В документите й пише, че е била в интензивно отделение дълго време след раждането си и в самото начало БМ е стояла и я е наблюдавала през стъклото отделящо коридора от стаята в която е била....

# 70
  • Мнения: 17 546
Погледнах в документите.... Днес е денят, в който е подписан неофициално отказът от БР и БМ е напуснала родилния дом и живота на сина ми.
Нищо при нас не е случайно... Sad Прегръщам ви! Hug

Бижу, отминаха проблемите... до следващия рожден ден, предполагам  Cry.
Лошото е, че не са... Sad Ще повярвам в магии и в такива глупости накрая, не ми се смейте. След посещението на майка ми у дома за един ден ни сполетяха 100 беди, а накрая и със здравето - и на мен, и на мъжът ми. Добре, че децата ни са добре.
Братовчед ми вчера си били на вилата (една ограда ги дели с местото на нашите) и в неизмазаната къща намерил завряно между тухлите сурово яйце. Майка ми ходи по врачки и баячки и се занимава с такива неща. Това е просто отвратително, момичета. нямам сили и нерви вече да и търпя идиотщините... Sad

# 71
  • Мнения: 1 249
Струва ми се
че драматизирате излишно...  smile3534

И не се учите от сериала "Приятели", ами правите изводи от опита си, срамота ... Sunglasses


Бижу,

Не си се обадила за часовника.

# 72
  • Мнения: 17 546
Бижу,

Не си се обадила за часовника.
Не съм добре, Miraetta. Sad Гледам да не мърдам много-много. Само за неща, които не мога да отложа. Преди три дни приключих серия инжекции, сега пия по три пъти на ден по една шепа лекарства. Нека се закрепя малко и тогава. Hug

# 73
  • Мнения: 1 249
Бижу,

Не си се обадила за часовника.
Не съм добре, Miraetta. Sad Гледам да не мърдам много-много. Само за неща, които не мога да отложа. Преди три дни приключих серия инжекции, сега пия по три пъти на ден по една шепа лекарства. Нека се закрепя малко и тогава. Hug

Съжалявам да го чуя. Hug
Ще го получиш по куриер:)
Когато можеш си освободи пощата.
Скорошно оздравяване !
 Hug Peace Hug

# 74
  • Мнения: 1 249
Ти сега като си приютила........ (знаеш за какво става въпрос, че ме е гнус даже да го напиша) и се възприемаш като Спасителка, трай си, че  fight

Момичета,  Hug

Кристи, моята дъщеря откакто я взехме отвреме навреме сочи прозореца и казва "мама". По едно време това "мама" се превърна в "там е другата ми майка". Неизменно сочи прозорец или голямо огледало. В документите й пише, че е била в интензивно отделение дълго време след раждането си и в самото начало БМ е стояла и я е наблюдавала през стъклото отделящо коридора от стаята в която е била....

Като млада и влюбена Simple Smile си кореспондирах с един младеж, не се срещахме, само си пишехме.
От глупост ли, от наивност ли, не знам от какво... бях споменала нещо, почти като хвалба си беше, ама не беше истина, младежка заблуда беше, да не речем лъжа от моя страна, но ласкава за мен.

Минаха десетки години.
Вече омъжена с деца като проучих някои неща за произхода си  направо ме обзе страх, че тази моя младежка лъжа се оказа чистата истина.
Вкамених се от уплаха.

После събрах сили, поокопитих се  и се опитах да издиря момчето (отдавна мъж) за да видя дали това съм писала или се заблуждавам от изминалия дълъг период от време.
Оказа се, че той  отдавна е в чужбина.
Чрез съученици под друг предлог го издирих и след проявите на обикновена учтивост, го попитах дали има спомен какво съм писала за това и онова.
Той ми повтори историята.

Няма как като бебе да съм я запомнила. Дори вербално едно бебе не може да опише това, дори да е чуло подобни думи.
Така и не намерих обяснение.

Но не се концентрирайте и не се измъчвайте за тези неща.
Не се изразявам добре, но наистина животът и бъдещето е у вас  Hug Hug Hug

 

Общи условия

Активация на акаунт