На 5г бях като загубих баща си.Винаги ми е липсвало мъжката подкрепа, мисълта за баща и т.н. ,но не мога да кажа ,че ми липсва личността татко.Почти не си го спомням.
- Публикувана: 8 ян. 2009, 12:49 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2009, 10:30 ч.
Да загубиш някого преди да го познаваш
лунен камък, много ми стана мъчно... аз загубих майка си на 29 години и страдам ужасно от липсата й, не мога дори да си представя какво ти е било на теб.
единствената утеха за теб е тази, че със сигурност майка ти е била най-добрата майка на света за теб. звучи банално, но е така! бъди сигурна, че тя те е обичала безкрайно и предай тази обич на своите деца.
единствената утеха за теб е тази, че със сигурност майка ти е била най-добрата майка на света за теб. звучи банално, но е така! бъди сигурна, че тя те е обичала безкрайно и предай тази обич на своите деца.
Може би трябва да се консултираш с психолог..Твърде много сякаш идеализираш образа на майката..Струва ми се нормално да изпитваш липса,но чак пък такава болка, след толкова много години,за практически непознат човек..Не ми се обиждай,не искам да те засегна. 
Моя баща почина,когато бях в пубертета, било ми е ужасно, но животът си върви и здравословно е болката да се изживява, след което да "пуснеш" починалия човек, а не да се вкопчваш още повече..в една илюзия,в едни постановки какво би било, ако..Вкопчването само води до болка и психически проблеми....
Моя баща почина,когато бях в пубертета, било ми е ужасно, но животът си върви и здравословно е болката да се изживява, след което да "пуснеш" починалия човек, а не да се вкопчваш още повече..в една илюзия,в едни постановки какво би било, ако..Вкопчването само води до болка и психически проблеми.... 
Случи ми се днес през деня да прочета първия и втория пост от темата и направо ми се доплака... чак сега мога и искам да отговоря на авторката (а пък за втория пост - супер че е изтрит, ако можех да отговоря днес щях да изляза твърде далеч от добрия тон 
)
Лунен камък това, което ти се е случило е кошмар и за двете ви, и никоя майка не го желае или дори мисли - направо ми се смръзва кръвта! Има много мъдри мисли сигурно, които можем да цитираме, в желанието да те утешим, но едва ли ще можем да стоплим дори и малко душичката ти на дете. Не ме разбирай погрешно, но ти благодаря че ни търсиш като сила, като утеха и като приятел. Убедила съм се, че форума(, в който много рядко пиша) е велик и дано все пак да намериш равновесие за себе си и да вървиш напред!
)Лунен камък това, което ти се е случило е кошмар и за двете ви, и никоя майка не го желае или дори мисли - направо ми се смръзва кръвта! Има много мъдри мисли сигурно, които можем да цитираме, в желанието да те утешим, но едва ли ще можем да стоплим дори и малко душичката ти на дете. Не ме разбирай погрешно, но ти благодаря че ни търсиш като сила, като утеха и като приятел. Убедила съм се, че форума(, в който много рядко пиша) е велик и дано все пак да намериш равновесие за себе си и да вървиш напред!
Лунен камък, аз също изгубих майка си, когато бях на 5 години и разбирам напълно как се чувстваш. Аз поне си спомням моята, макар че спомените ми са доста размити... беше много грижовна, но изморена и болна. Чакала ме е да се родя цели 10 години, а така и не можа да ми се нарадва,да ме види порастнала.... липсва ми, както и на теб твоята майчица 
Не можем да си ги върнем, но можем да дадем всичко онова, което ни е липсвало на нашите деца- цялата обич, на която сме способни.
И да си пожелаем да сме живи и здрави, да бъдем винаги тяхна опора и нека по- малко да са дечицата сираци.( ако можеше и въобще да няма такива)
Не можем да си ги върнем, но можем да дадем всичко онова, което ни е липсвало на нашите деца- цялата обич, на която сме способни.
И да си пожелаем да сме живи и здрави, да бъдем винаги тяхна опора и нека по- малко да са дечицата сираци.( ако можеше и въобще да няма такива)
Извинявам се, че пак се намесвам, но се надявам потребителката, която днес се изгаври с мъката на това момиче вече да е с бан.
Беше много грозно и отвратително
Беше много грозно и отвратително
Аз се надявам лунен камък да не е прочела. Добре, че бързо го изтриха.
На мен ми е малко трудно да разбера авторката. Нормално е да има някаква мъка, ама да е чак толкова голяма при положение, че почти не познаваш човека..... По скоро фактът, че майката е мъртва и няма шанс никога да я види е подтискащ. Но ако беше жива и тя го знаеше, просто беше някъде далеч и явно не проявява интерес да види дъщеря си, примерно я е изоставила.... тогава усещането щеше да е по различно според мен. Поне хора, осиновени и непознаващи родителите си казват, че не страдат особено по тях, някои дори никак и дори не искат да ги виждат. Баща ми ме е изоставил на 3 год примерно и никога не съм имала вопиюща нужда от него. Единствено обикновено любопитство съм проявявала да се запозная с него. Може би с майките нещата стоят по по различен начин, не знам.
Все пак мисля, че е по трудно да загубиш човек, който си познавал, отколкото такъв, който не си познавал.
Все пак мисля, че е по трудно да загубиш човек, който си познавал, отколкото такъв, който не си познавал.
Аз съм била на същата възраст, когато майка ми е починала.Като бях малка често си поплаквах за нея, но сега вече съм го преодоляла.Мисля си, обаче,че е по-тежко да загубиш човек в по-късна възраст.Заобиколена съм от хора, които много обичам и се ужасявам от мисълта, че може да им се случи нещо лошо.Може би се чувстваш нещастна и неудовлетворена от живота си, и затова по-често е и майка ти в мислите ти.Когато съм отчаяна и аз я споменавам.Пожелавам ти да имаш по-щастливи дни, да бъдеш спокойна, обичана и обичаща, тогава тъгата по майка ти ще избледнее.
NikiFin, между изоставено дете и сираче разликата е огромна. Все едно да сравянваш майчините чувства на жена загубила детето си и тази, която го е оставила в дом.
Когато човек загуби родител толкова рано, образът винаги е идеализиран. И защо да не е така?! Майката не се е отказала от детето си, живота я е отнел. Аз два пъти съм присъствала когато на дете е казвано, че майката си е отишла. Начина, по който изразяват мъката си е просто ... цялата болка на света!
Когато човек загуби родител толкова рано, образът винаги е идеализиран. И защо да не е така?! Майката не се е отказала от детето си, живота я е отнел. Аз два пъти съм присъствала когато на дете е казвано, че майката си е отишла. Начина, по който изразяват мъката си е просто ... цялата болка на света!
Накара ме да се замисля. Не за това, че майка ти е починала, когато си била толкова малка, че да не я помниш достатъчно добре, а за това, което изпитваш след толкова години. Винаги ми е ставало мъчно и жал за деца, които са съвсем малки и изгубват някой от родителите си, но не съм осъзнавала, че на един по-късен етап от живота си те ще изпитат мъка затова, че не са били достатъчно време с въпросния родител.
Сега, когато вече съм майка, разбрах, усетих, осъзнах и почувствах много неща, много емоции.
Сега, когато вече съм майка, разбрах, усетих, осъзнах и почувствах много неща, много емоции.
аз загубих мама преди 13 години бях тогава на 19 но толкова много я обичах и тя мен и изведнъж я няма много ми е мъчно и почти всеки ден плача ,че не е до мен да види внучетата си/моите близнаци които сега са на 6 годинки/тя толкова ми обещаваше ,чеедин ден като се омъжа ще ми помага и ще ми гледа децата ,но за съжаление не ги видя много е гадно да загубеш близък времето не ликува както си мислят няки хора.
Препоръчани теми