Дете в такси

И аз съм чувала само за софийските и се радвам, че не ползвам услугите им.
В София май е нормално таксиметров да те свали, когато му кефне.
Тук е различно.

И при нас до сега не съм чувала някой да те свали и то за това,че клиента го изнервил.
Все пак нали това им е професията/както се казва риска на професията/

Не съм, казах, че по закон в България могат да возят БЕЗ.
А дали родителят ще приеме или не, това си е негова отговорност.

Във Франция например не е така, шофьорът носи отговорността и при поръчка по телефона, казваш, че си с дете на еди каква си възраст и ти пращат кола със столче.

Изтерясваш  излишно, май. Верно, че мъжът ти не е прав - трябвало е да се защити, ама чак "ощетил детето".
Да се смеем ли, да плачем ли.


П.П. Държа да кажа, че не се заяждам или подобно. Такси неволи от този тип не съм имала, но и когато ползвахме с детето такси, още столчето не бяха задължителни, а само пожелателни. Не са ми се пенили излишно.

Просто понякога подбора на думи - провокира.

Но си права да се ядосваш. В тия студове, киши, мрак, мръсотия така да ги зареже насред път. Заслужава си честитка от фирмата, глоба, поне. но мъжът ти като не помни - май няма да го зарадват.

Оооо, на мен темата ми е болна 
Имам подобен случай. Повиках такси, беше по обед, аз спешно трябваше да отида до работата и да се върна и то с малката, защото нямаше кой да я гледа. Когато повиканото такси дойде, господинчото ме направи буквално на две стотинки, че аз не съм предупредила по телефона, че съм с дете и на каква възраст е. Сега как щял да ме качи, аз защо не съм си носила моето столче от колата, щом съм имала дете съм била задължена да си го возя със столче. Аз обясних, че за личната кола съм си осигурила такова и че не мисля, че трябва да си го разнасям с мен из улиците на София и си мисля, че той би трябвало да има такова в колата си, тъй като е нормално от време на време все пак да се качват и деца. От там той като се разпеняви и започна да ми обяснява какви били цените на столчетата, колко точно място му оставало в багажника, заради бутилката и че ако я няма нея колко точно щял да се набутва...и всякакви такива безумия  Аз реших, че съм чула достатъчно и го попитах ще ме откара ли или да се обадя във фирмата, че е отказал и да ми пратят друг шофьор. Той реши, че все пак ще ме закара, ама ако го спрели полицаи аз съм трябвало да му платя глобата  В друг случай пък попаднах на такъв, който пушеше, и аз най-учтиво го помолих да изгаси цигарата, заради детето. Е, няма да ви казвам какво чудо чух  Накрая мина на червено, щяхме да катастрофираме, едва предпазих детото си да не се удари в предната седалка, но това не му спести уплахата. Но какво мислите се случи - обвини мен, че съм го изнервила като съм го накарала да си изгаси цигарата и аз съм била виновна за всичко, да не съм си помисляла да се оплаквам  И в двата случая записах номерата на шофьорите, обадихме се за оплакване във фирмата и месеци наред разглеждат случая  Вече правя какви ли не комбинации само и само да не ми се налага да използвам услугите на таксита и да си спестя много нерви.

Ако някой бакшиш се опита да ме свали от колата си,защото не си нося столчето за кола,ще направи голяма грешка.
Нямам шофьорска книжка и ежедневно съм клиент на такситата и такова нещо досега не бях чувала.
Да,в семейната ни кола никога не возим детето без необходимото столче,но ако ще трябва да го разнасям и из такситата по-добре пеша да си ходя.
Още повече,че винаги използвам предпазните колани на задната седалка за да обезопася максимално детето.

   Нямах такъв проблем, но съм от Пловдив.   Повече от година се наложи да   караме детето / пък и себе си/  с такси..
    В началото имаше известни неизвестни.    После се е случвало в дъждовен ден и  никакви таксита  да чуя диспечерката по тел. : " Хората с детето на ул. Х  №12" или  Около 7.30 "Вземете хората с детето от Ул."Х" 12  или :" А, вие ли сте...  ще  намеря кола.."

     Верно е че това си е  дългогодишно сътрудничество..   Две години след това още се случва да се качим в такси и шофьора/ ко-
гото никой не помни/ да каже : Здрасти  Найчеее, колко си порастнала..   Още ли ти харесва колата/ защото тя на  2 години им обесняваше : добъл вечел, мноо убавка кола..  Туш.
    Когато ми се наложи да съм в такси със детето   си го гушкам здраво на задната седалка  и се моля на......  всичко и всеки...,
Защото Господ може да носи името си,  и на сина си Исус, и е Йехова  и да е Буда... и да е  всеки африкански племенен тотем.. Всеки старобългарси славянски бог, но смъртта е една.  / Един  е./ Смъртта/ Аз съм почитател на Тери Пратчет/


  последното не беше по темата.
   и накратко... Аз съм налитала на много свестни хора.   по отношение на детето ми и разбиране.

Слънце, ако на мен се случи може и бой да яде  , но милото е прекалено толерантен. И се вързал на глупостите на Бакшиша. След малко обяснения тази вечер мисля, че втори път няма да го свалят от такси заради такива доводи, най-малкото поне няма да плаща за неизпълнен услуга.  

случвало ми се е таксиджия да си запали цигара в колата, въпреки че съм с малко дете и да откаже да я изгаси. на два пъти. не вярвах, че може да има такива хора.
случвало ми се е да ми вдига гранодиозен скандал, че ме чакал вече 5 минути да изляза от блока - отново съм с малко дете.

на аргумента, че след като съм му клиент и му плащам, трябва да се съобразява с моите изисквания, софийският таксиджия отговаря, че нямало такова нещо.

"Софийските" таксиджии са предимно провинциалисти. Само вмятам.

Аз се вбесявам от поведението на някои, но това си е в реда на нещата.

Мъжът не е трябвало да слиза, шофьорът не е имал право да го свали, при така описаната ситуация.

Шофьорът, от своя страна, би могъл да изтъкне, че е почувствал заплаха за собствената си сигурност - детето е крещало, буйствало и било неконтролируемо, което е създало условия за ПТП.

Аха, ясно, значи нашите са столичани и затова нямаме проблеми с тях.

И мен са ме сваляли от такси , заради детето, но още преди да потеглим. Шофьора не обичал деца, защото не стоели на едно място и имало възможност да му оцапат колата. 

Обикновено ме питат дали съм сигурна, че на детето ще му е комфортно без столче, след това дали да затвори прозорците (през лятото) и си пътуваме чудесно. Обаче аз излъчвам МНОГО агресия когато съм с детето и вероятно ги респектирам. 

Моят мъж също се шашка като ревне детето, така че не му се сърди.   

Както каза снощи един познат - "Абе ти живееш в София, аз те питам от къде си"... да - абсолютно двусмислено го казвам.

С детето не съм имала проблеми - веднъж, докато още бяхме с количка, дойде кола, в която нашата "каляска" да я нарежеш няма да се събере - човека се обади по станцията на колега и вс. мина добре. От тогава обаче ми беше обица на ухо да предупреждавам, че съм с количка.

Колкото до отношение - случвала съм на големи идиоти, случвала съм и на страшно учтиви хора. Последния път, когато се връщах от Ирландия, полетът ми кацна близо час преди последния транспорт за Ямбол за деня - нощния влак. Аз на другия ден на работа сутринта. Бях като пребито кученце от път и от други обстоятелства. Явно си ми е личало, защото шофьора на таксито ме попита дали съм добре и ми предложи и цигара да си запаля ( е, пушач съм - признавам си и умирах за една). Но през деня бях изпушила всичко, а на излизане от аерогарата само до купуване на цигари ми беше... Та споделих този факт с него - и цигара ме черпи ( че и 2  ) човека, и всичко възможно направи да стигна навреме до жп-то. Благодарна съм му, че беше човек.

По темата едва ли можеш да направиш нещо, щом не знаеш името на фирмата, за съжаление. 

Мен пък и за много къси разстояния винаги ме взимат точно, защото съм с детето. Заради детето. Шофьор съм, но и на мен ми се налага да ползвам такси много често. Много са любезни и ако се налага да ме чакат да слизам за нещо до магазин - чакат. Някакси винаги са настроени по-добре като видят и детето 
За последните 2 години само веднъж ми се е случило таксиметров шофьор да ме ядоса. Малкия беше болен и го водих до педиатърката. Колата ми на ремонт, сняг - много, вятър - също, а cина ми с температура и едва се влачи. Жалка картинка бяхме откъдето и да ни погледнеш. Спирам първото такси и си казвам за къде съм - онзи ме изгледа и мен и детето, и ми казва - какъв е тоя курс? Бегайте!. Курса си беше за 3 лева, пък аз поне левче още щях да му оставя. По-бясна друг път не съм била. Вярно, че след 5 минути мина друго такси и с усмивка ни превози до вкъщи даже и разказва смешки на малкия, обаче... После още няколко пъти съм го засичала същия шофьор и го пропускам - качвам се в друго такси. Даже в сряда 15 минути мръзнах  (онзи беше единственото такси на стоянката), обаче си изчаках друго такси. Той даже ме и канеше - можело и на близо да ме закара...нямало проблем. Не прощавам лесно, ако става въпрос за детето ми. Така, че те разбирам - ако някой дори коствено навреди на сина ми все едно на мен нож ми е извадил.