Раждане в къщи - 2

Ох, наистина е добре да го направя! Само дето се припотявам при мисълта! 

Сетих се и друго за което се проверява. През бременността след секцио се проверява дебилината на стената на матката.

Няма смисъл от тази проверка.  Дебелината на стената не е significant predictor (не знам как точно е статистическия термин на български  ) за руптура,  т.е. вероятността да получиш руптура не зависи от дебелината на стената.  А изследването само ще те натовари психически ако дебелината се окаже недостатъчна... Нали ви споменах в моя случай, че стената не само че не изглеждаше достатъчно дебела, ами дори на едно място изглеждаше, че изобщо я няма... Така че, не си губете време и нерви с това изследване

Аз не съм казала дали трябва или не трябвада се прави! (все още не съм се информирала подробно кое е нужно и кое не)
Моя позната наскоро ражда повторно със секцио. Тя ми каза, че това са проверявали (не ми е много ясно с каква точно цел). Но някъде назад мисля, че споменах, че стената на матката може да е изтъняла и без да има предишни бременностти и секцио. Въпрос на статистика! 

Момичета, понеже решението за домашното раждане е съпътствано с едно особено разбиране за света и особено за риска като понятие, ми се иска да привлека и Ескориал да кажа нещо по темата за оценката на риска. В стастистиката освен вероятността за дадено събитие (което в нашия случай определяме като риск) има и стандартоно разпределение, т.е. кога най-често се случва това събитие. Пример, от време на време по новините съобкават за някой, който е предсказал самолетна катострофа на точоно определен самолет, а после се оказва, че човекът просто е анализирал марките самолети, съдържанието на логата на компаниите, статистиката за катастрофите в последните Н години по дни от седмицата, дни от месеца, място и пр.
В никоя статистика обаче не се взема под внимание цалостната личност на човека, когато се правят статистики за събития от лично естество. Тъй като всеки човек е уникален няма как да се получат релевантни връзки между характеристики и събития.
Самият човек Е единственият, който определя, какво ще му се случи на него лично и дали ще стане част от "ститстиката" или ще я опровергае. Никой уред не може да бъде по-точен от личностното ни усещане. И всяко събитие може да бъде повлияно (до степен пълно обръщане) от вярата ни (нямам пред вид Господ, ако някой се чуди). Има много малко бъдещи събития, които не можем да повлияем с личностностната си работа, или поне така се твърди (карма), но не съм съвсем сигурна, че не е възможно...
Силата на намерението е могъща. Едно непоклатимо вътрешно убеждение, че тялото зане и може, дори кагот е било наранено, че всичко е перфектно защото изначалният замисъл е бил да бъде съвършенно, няма как да не доведат след себе си изцяло положително развитие.
Съзнавам, че написаното звучи малко сектантски, но не мога да намеря други думи и изрази за тези неща. Не са съвсем "ежедневни" и статистически податливи 
Това е само за да ви напомня, че силата си я имате и носите и с малко работа върху премахването на маските и оковите, които приемате за нея, можете да я използвате както намерите за добре и да постигнете, всичко, което наистина желаете     

Мег, аз виждам нещата по начина по който ти ги описваш.

При мен има един основен "проблем", аз съм силно ментална личности понякога си позволявам да бъда "подплашена" от статистиката, която непрекъснато ми хвърлят в лицето за щяло и нещяло. За мен принципно статистиката си е едва ли не стъкмистика, но това е друга тема... И все пак, много мислене не ми се отразява добре. Смятам, че подсъзнанието ми е далеч по-силно и доста по-адекватно може да оцени ситуацията. Това е най-голямата ми битка общо взето. Да се преборя за интуицията си.
Абе нещо такова... Само дето в момента доста ми се спи е не съм много ясна в обясненията си...

Статистиката дава резултати само за големи групи хора. Т.е. тя е нещо, което е вярно на ниво държава, а не на ниво човек.

Примерно - 10 % от бременностите завършват със спонтанен аборт. Това ще е вярно за големи групи жени - например поне стотина, т.е. един отчетен подфорум.

Но не можеш да кажеш - 10% от МОИТЕ бременности ще завършат със спонтанен аборт. Това не е вярно. Можеш да родиш 18 деца без нито един спонтанен аборт, а може за жалост да ти се случи няколко пъти последователно.

rikk, какво става с теб?

Аз виждам нещата по малко по-различен начин. Когато нещата са в чистия си вид, не са повлияни от философски възгледи, учения и т. н., в природата с животните например, винаги се дава "фира". Винаги нокое животно ще се роди по-слабо, ще загине, ще оцелеят най-силните и най-силните ще запазят вида. В миналото когато жените са раждали само естествено (просто не е имало алтернатива), когато са били неграмотни да четат и не са имали какво друго да слушат освен тялото си и невъоръжената с никакви техники "баба", винаги е имало несполучливи раждания. И това се е приемало за нещо в реда на нещата. Раждаш 10, че да могат да оцелеят поне половината. И те ще са най-здравите и ще предадат най-качествените гени на бъдните поколения. Така сме се запазили като биологически вид. И в това също има равновесие и хармония, зависи от гледната точка. Хората са казвали "така трябва да бъде", "такава е волята Божия" и майките са оцелявали някак си при смъртта на 4-5 от децата си. Аз лично не си мисля че съвъършенството на природата и света около нас означава че всяко раждане без намеса би завършило успешно, а че една част ще са успешни, една ще са неуспешни, но в крайна сметка всичко е устроено така, че в крайна сметка човешкият род да се запази и да стане по-силен.
Мисленето на съвременния човек обаче е различно. Всеки човек се възприема като уникално важен и незаменим. За всеки човек, дори и най-слабия и безпомощния, сме готови да се борим докрай. Невъзможно ни е просто да си кажем "такава е волята Божия", ще си родим друго дете. Така че аз бих посъветвала всяка жена, която е решила да не прибягва до средствата на съвременното общество и медицина, да си направи една хубава равносметка и да прецени дали се е отърсила напълно от начина на мислене на съвременния човек.   

Ако едан бременност при определени условия не завърши успешно, то според мен така е трябвало. Но ако се намеси медицината, хм... детето и майката може и да оцелеят, но дали е трябвало?!
Аз лично никак не харесвам съвременната практика при най-малкия проблем бременните да се тъпчат с  лекарства за задържане само и само да се роди това дете! Но на каква цена?

Тук говоря в един общ случай, който разбира се има множество нюанси, при които крайния резултат не е един и същ.
Просто има неща, където не трябва да пипаме според мен. И едно от тях мисля, че е именно новия живот.
Донякъде разбира жените, които искат да имат деца, може би дори на всяка цена! Но всъщност струва ли си цената?
Може би Кюбит тук ще каже как вижда нещата и от нейна гледна точка. Аз съм само наблюдател все пак, не съм го изпитвала на собствен гръб. Ще ми се да кажа, че знам какво е да се бориш години наред за дете, но не знам... И все пак, и там си има една граница, която не трябва да се пристъпва.

Сещам се сега за един конкретен случай. Моя близка приятелка си нави на пръста, че на всяка цена трябва едва ли не на секундата да забременее. Тя си имаше немалко гинекологични проблеми. Но реши, че е по-важно да забременее, отколкото първо да ги реши. Е, забременя. Бременността й автоматично беше определена като рискова. От самото начало беше ходене по мъките - кървене, спазми, болки... Напъкаха я със задържащи лекарства... В 16-та г.с. й направиха аборт по медицински причини. Бебето имаше страхотни малформации и дори да успееше да го износи, надали щеше да живее... Това разбира се е само един от нюансите, но за мен лично - много показателен...

Обобщението в крайна сметка е, че пак стигаме до оценка на риска.  Имам усещането, че масово докторите не правят адекватна преценка на риска, а непрекъснато се презастраховат...

И да добавя нещо, за да съм по-ясна... Като причина за фатален край на една бременност не визирам фактора "лекарска грешка". Говоря за чисто физиологични, генетични и т.н. причини.

Lady Frost, примери като твоята близка приятелка има. Има обаче и обратните.
Контроверзна е темата, мненията на хората се различават и според мен винаги са обусловени от личният опит и ситуация.

Повярвай ми, не ти се ще. Никой не иска да има такъв опит. Никой не се реди на опашка за него.

Няколко пъти съм се възползвала от конвенционалната медицина. 2 пъти беше животоспасяващо.
Дори не съм се запитала да опитаме ли АРТ. Това беше естественото продължение за нас. И ако трябва - ще приемам медикаменти за задържане.

Ходиш ли на лекар? Ходила ли си? Възползвала ли си се от медицината някога? Ако вътрешният ти глас крещи да следваш принципите на естествен подбор - защо прие секциото? Не те нападам, не го чети с остър тон, не ме взимай погрешно - кротко пиша и имплицирам спокойствие. Излагам моята позиция с ясното съзнание, че всеки друг би имал малко или много различно отношение.  2-рото лице, единствено число е за мое улеснение, не насочено конкретно към теб.
Не може да кажеш, оперираха майка ми от дискова херния и баща ми от рак на дебелото черво (измислени примери са това), супер, живи са, а в същото време да поставяш граници в избора на репродуктивно възпрепятствани двойки.
Защо животът на този мъж с рак на дебелото черво е по-ценен от живота на едно бебе, което ще се роди благодарение на ин-витро? Първите ин-витро бебета (за които се знае официално) са вече в репродуктивна възраст, зрели индивиди, които не се различават по нищо от естествено заченатите деца.
Трябва ли една двойка с проблеми в тази област да е белязана завинаги? Колко жестоко е обществото няма смисъл да дискутираме. Известен факт е, че ако не се бяха появили АРТ-методите много "двучленни" семейства щяха да загубят живота си на различни нива - за съжаление стреса се отразява навсякъде и проблемите с работа, близки, се изострят, а колелото като се завърти един път, няма спиране.
Ако имат ин-витро бебе същите тези хора могат да имат прекрасен живот. Кой е този, който има право да им го отнеме? Бог? Аз лично не вярвам в Бог както е възприеман от широката аудитория.

Всъщност мога да пиша още дълго, но навън вали красив сняг и аз излизам на разходка. Надявам се като се върна да не заваря напрежение и тук.  Темата е една от малкото, които ме зареждат с позитивна енергия. 

Въпроса е доста сложен и определено няма еднозначен отговор. Може би е въпрос на светоусещане и философия като цяло.

Аз не отричам медицината! Напротив! Възхищавам се до какви висоти е стигнала... По-скоро не одобрявам определени методи, не одобрявам подхода на тези, които я практикуват. Имам усещането, че нещата вървят към нещо доста страшно, което ме плаши.


(аз лично не съм много компетентна и нещата, които пиша по-надолу са просто изводи и наблядения, които съм направила от гледна точка на собствения си опит)

Като цяло имам чувството, че нещата се класифицират и се поставят под общ знаменател, всъщност далеч не е така.  Прост пример: ако N брой пациенти ги боли глава, то на всеки от тях, ще им бъде предписано едно и също лекарство...
Фактора "личност" сякаш го няма, а уж всеки е важен... Лично аз много харесвам подхода на традиционната китайска медицина. Там е срам за лекаря, ако някой от пациентите му се разболее. Също така, на всеки пациент се гледа като на съвсем отделен случай и ако двама отидат с главоболие, единия ще го лекуват с едно, а другия с друго...

Ходила съм на лекар, не веднъж... И в повечето случаи съм съжалявала... Винаги съм била претупвана... Не е важно само какво ме боли... Много е важно защо ме боли! Нали така? Важно е как живея, с какво се храня, дали съм под стрес и още много други личностни фактори, за които никой не се интересува... А са важни! Както и Ескориал не веднъж е казвала, всеки човек е уникален сам по себе си. Всеки си е собствена вселена със своите особености, прилики и разлики...

Не знам... просто имам едно усещане, че някъде се прави грешка... Вътрешния ми глас може да крещи едно, но аз съм възпитавана по други модели... И това ме разкъсва... Установила съм, че е много лесно да се живее в крайностите, тогава да се самозалъгваш е страшно лесто... и живота си върви... някак си....

Но аз не мога да се примиря с това... Усещам, че има граница, която нетрбва да сепрескача. А тя е много тънка и много лесна за прескачане. Трудно е да се намери баланса. Но дори и да не успеем, не пречи да се опитваме! 

Оф, малеее, доста оплетено стана и май нищо не казах! Ама карай...

Защото им предоставяме изцяло отговорността, която всъщност ние трябва да си носим. Не може някой друг да носи отговорност за теб и да очакваш да се държи така, както ти се иска - той ЩЕ се презастрахова. Не мога да виня докторите в това, защото всъщност ние сами си го искаме негласно от тях.

Когато поемеш отговорността за себе си изцяло, тогава идва момента, в който трябва САМ да си прецениш риска. Ако трябва да изходя от моите си виждания - абсолютно съм съгласна с Лилибон, че статистиката е полезна и ценна само за големи групи хора. Тя не може да се приложи едно към едно за конкретния човек. От друга страна, дори и да можеше - кажете ми какво ви казва следното: 80% няма да се разкъсаш, 20% - ще??? На мен лично това нищо не ми казва. Така или иначе трябва да се приготвя и за двата варианта. За мен са еднакво възможни, така, че трябва да съм готова.
Вече кой колко риск може да поеме - това е съвсем друга тема. В интерес на истината, докато бях неинформирана относно това какво точно представлява раждането, си мислех, че има много рискове. Колкото повече се информирах - риска за мен намаляваше. Това, което беше най-важно за мен беше да съм способна да се вглъбя и да слушам изцяло тялото си по време на раждането. Бях абсолютно сигурна, че то ще ми подскаже, ако нещо не е наред. Т.е. риска изцяло отпада в този случай. За мен лично нямаше риск на моето последно раждане. За секунда не съм изпитала страх. Преди раждането - да. Доста пъти и за най-различни неща, свързани с него. Имаше даже страх, че ще ме хване страх на самото раждане. Е - капка страх не дойде, когато контракциите започнаха. Всички страхове се изпариха. Дори и страха от риска

И накрая, искам да кажа, че много ми хареса поста на heureuse. Напълно мисля, че не трябва да се намесваме в естествения подбор. Природата си знае работата. Ако някое дете не трябва да се ражда - просто трябва да го приемем като факт. И аз имах аборт и знам какво е да чакаш дете и то да не се роди. Трудно ми беше да го приема, но нямах много избор. И единственото спасение от отчаянието беше да го приема.
Съвременната медицина върши наистина чудеса и спасява недоносени бебета, спира аборти и т.н. Но наистина - на каква цена? Какво поколение създаваме по този начин? Дори и дефекта да не се прояви видимо в спасеното бебе, дали няма да се предаде в поколението му? Защо причиняваме това на нашите си деца?
Ако е било писано - ще стане.
А и аз като Мег мисля, че "писаното" понякога може да бъде повлияно от нас и нашите желания. Но не и преди да спрем да си мислим, че сме по-велики от Природата.

Мдам... И ти си права... Аз това имах предвид, когато казах, че усещанията са ми едни, а съм възпитавана другояче... И като се замисля, по-лесно е да кажеш, че някой друг е виновен, а не ти...

Вижте, нека темата се ограничи до раждането в къщи. Кой трябва и кой не трябва да се ражда е твърде обширна тема, по която всеки взима своето решение.

Има го и другия пример - след безпроблемно зачеване, безпроблемна бременност се ражда дете със сериозни проблеми.
И тогава?  Ааа, то имало естествен отбор!

Отворената тема е твърде щекотлива, аз не бих се изказала категорично, защото знам, че бих направила абсолютно всичко, за да живее детето  ми.

Погледнато от друг ъгъл си е точно така... естествен подбор! Той не работи само на ниво зачеване и бременност.

Темата е сложна и универсален отговор не търся (надали и има). Търся отговори за себе си.  Нали знаете, всеки от своята си камбанария!