По-добре под наем в една гарсониера на края на света, отколкото денем и нощем да сте под един покрив. ПОговорете с мъжа ти, направете сметките и решете кога и как можете да се изнесете. Не ти трябва ни имот, ни нищо, само да си жива и здрава, че както си я подкарала ще се съсипеш заради другите.
- Публикувана: 11 ян. 2009, 15:37 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2009, 19:49 ч.
За "отровните родители" ...
Не мога да ти вляза в положение, майка ти е права донякъде, че нямате свой дом, не ти го казвам за лошо, но или си пълен мазохист или не знам, как може да живеете там? 
Нервите няма кой да ти ги възстанови, какво изобщо още правите там, покажи им, че можете да се оправяте сами, недоумявам просто...
Нервите няма кой да ти ги възстанови, какво изобщо още правите там, покажи им, че можете да се оправяте сами, недоумявам просто...
Добре , че ви има ...
Не смея да стана от компютъра , защото още съм зашеметена , не знам какво правя , забравих ютията върху блузата на детето . Накратко , да внеса малко яснота .
Едно дете съм . Баща ми е имал и друг брак , от който имам сестра , по-голяма с 6 години , той не контактува с нея , нищо , че има 3- ма внуци .
На 36 години съм .
Когато съм се родила майка мисъс съвсем ясно съзнание и желание и с помощта на баща ми ме е зарязала в родилния дом , преоблякла се е в тоалетната и ... избягала , защото имало карантина и трябвало да седи по-дълго там . Това тя го разправя забавлявайки се и смеейки се , като шега и закачка .
Смятам , че съм горе долу интелигентен и чувствителен човек . Никога не съм им създавала проблеми като дете - е , една изтрита двойка по химия , едно закъсняло прибиране след кънки и счупен при каране на колело зъб на 17 .
Завърших училище с отличие , влязох първа по успех в Медицинска Академия , но си избрах фармация . Завърших със златен медал , връчен ми лично от ректора на Академията . Преди да завърша се омъжих , родих дете . Гледах го да 4 годинки , после започнах работа и едновременно с това завърших и магистратура в чужбина . Владея 4 езика . После си смених работата , но забременях . Родих второто си дете , гледам си го и до момента . Така станах на 36 , без да усетя . Нормален живот , дори добър за много хора , не постигнали и толкова ! Но , недостатъчно за моите родители ... за да ме заобичат !
Живеем с тях от 15 години . В един апартамент . Свиваме се , съобразяваме се , лишаваме се ... Само мир да има , но не ... С мъжа ми не се занимават - ядат мен ! Изяждат ме , няма къде да се скрия ! Аз съм виновна за всичко - според майка ми съм виновна за всичко , не съм постигнала нищо , не съм си изработила свой дом , не се грижа добре за големия / защото за нея малкия не съществува /, ...
В същото време с буквално паднали от небето пари си купиха и обзаведоха свой дом , в който обаче не искат да се местят , защото съм щяла да зарежа големия и да не се грижа за него , щял да ходи като прошляк и гладен , защото с баща му не сме могли да го издържаме ... и хиляди подобни безумни обвинения , безумни ... Сега и домът , в който живеем бил нейн , да сме се махали , като другите - под наем или с кредит ... а самата тя доброволно напусна работа още в далечната 1994 , точно когато забременях , защото не й се работело вече , било подтискащо . Сега аз ще трябва да напусна моята работа , защото няма кой освен мен да гледа малкия , поне докато не го приемат в градина .
При един от поредните скандали баща ми заяви , че вече не съм му дъщеря , днес го потвърди - с гордост !
Чувствам се толкова самотна , изоставена ... може би както тогава в родилния дом , когато майка ми от срам се е криела на горния етаж , докато баща ми ме е взимал от акушерката . "Да дойде бащата на детето без майка . " - така казали .
Психолог е решение , което опитах ! Хомеопат - също ! Вече чувствам , че назрява момента за окончателено скъсване на отношенията . Мъжът ми ме подкрепя , но той не усеща всичко , често липсва и аз пак съм сама . Напълно сама . А трябва да съм щастлива , за да не тровя децата !
Просто съм много уморена ... и много сама !
Не смея да стана от компютъра , защото още съм зашеметена , не знам какво правя , забравих ютията върху блузата на детето . Накратко , да внеса малко яснота .
Едно дете съм . Баща ми е имал и друг брак , от който имам сестра , по-голяма с 6 години , той не контактува с нея , нищо , че има 3- ма внуци .
На 36 години съм .
Когато съм се родила майка мисъс съвсем ясно съзнание и желание и с помощта на баща ми ме е зарязала в родилния дом , преоблякла се е в тоалетната и ... избягала , защото имало карантина и трябвало да седи по-дълго там . Това тя го разправя забавлявайки се и смеейки се , като шега и закачка .
Смятам , че съм горе долу интелигентен и чувствителен човек . Никога не съм им създавала проблеми като дете - е , една изтрита двойка по химия , едно закъсняло прибиране след кънки и счупен при каране на колело зъб на 17 .
Завърших училище с отличие , влязох първа по успех в Медицинска Академия , но си избрах фармация . Завърших със златен медал , връчен ми лично от ректора на Академията . Преди да завърша се омъжих , родих дете . Гледах го да 4 годинки , после започнах работа и едновременно с това завърших и магистратура в чужбина . Владея 4 езика . После си смених работата , но забременях . Родих второто си дете , гледам си го и до момента . Така станах на 36 , без да усетя . Нормален живот , дори добър за много хора , не постигнали и толкова ! Но , недостатъчно за моите родители ... за да ме заобичат !
Живеем с тях от 15 години . В един апартамент . Свиваме се , съобразяваме се , лишаваме се ... Само мир да има , но не ... С мъжа ми не се занимават - ядат мен ! Изяждат ме , няма къде да се скрия ! Аз съм виновна за всичко - според майка ми съм виновна за всичко , не съм постигнала нищо , не съм си изработила свой дом , не се грижа добре за големия / защото за нея малкия не съществува /, ...
В същото време с буквално паднали от небето пари си купиха и обзаведоха свой дом , в който обаче не искат да се местят , защото съм щяла да зарежа големия и да не се грижа за него , щял да ходи като прошляк и гладен , защото с баща му не сме могли да го издържаме ... и хиляди подобни безумни обвинения , безумни ... Сега и домът , в който живеем бил нейн , да сме се махали , като другите - под наем или с кредит ... а самата тя доброволно напусна работа още в далечната 1994 , точно когато забременях , защото не й се работело вече , било подтискащо . Сега аз ще трябва да напусна моята работа , защото няма кой освен мен да гледа малкия , поне докато не го приемат в градина .
При един от поредните скандали баща ми заяви , че вече не съм му дъщеря , днес го потвърди - с гордост !
Чувствам се толкова самотна , изоставена ... може би както тогава в родилния дом , когато майка ми от срам се е криела на горния етаж , докато баща ми ме е взимал от акушерката . "Да дойде бащата на детето без майка . " - така казали .
Психолог е решение , което опитах ! Хомеопат - също ! Вече чувствам , че назрява момента за окончателено скъсване на отношенията . Мъжът ми ме подкрепя , но той не усеща всичко , често липсва и аз пак съм сама . Напълно сама . А трябва да съм щастлива , за да не тровя децата !
Просто съм много уморена ... и много сама !
Знаеш ли, от това, което си написала, мога да ти кажа, че тези хора може да са ти биологични родители, но само толкова! Нищо не те задържа при тях. Вземете децата, махнете се и прекъснете ВСЯКАКВИ отношения с тях. Майка ти те е изоставила - изостави я и ти. Не си пропилявай живота - те ти го изсмукват!
Грабвайте си децата и си тръгвайте веднага оттам. Вие сте си отделно семейство и няма какво да търсите при тези енергийни вампири. Все ще си намерите подслон някъде! Дори и мизерен, пак ще е по-добре от това гнездо на оси.
Боли когато си засегнат от родител, но тепърва ти предстои да усетиш колко боли ,когато те обиди и засегне детето ти. Стегни се и се махай от там докато има време, въпреки,че си закъсняла доста!Лошото е,че си търпяла доста години, а децата ти попиват тези отношения между вас и си мислят,че така е нормално.
Много ми стана мъчно за теб.Колкото и да се опитва човек да разбере, да бъде силен и т.н, пак боли от обидите на близки.
Момичетата са ти го казали. Бягай оттам, бягай на всяка цена. Време е да задействаш инстинкта си за съмосъхранение и да се махнеш.По- добре да даваш парите си за наем, отколкото за лекарства.От личен опит ти го казвам - аз съм на 35 и често ми се е искало да си отида по този начин, макар и други да са задвижващите сили и емоции. И вече давам пари за лекарства.
Задръж с това решение. Винаги можеш да го направиш, но после тия хора ще имат повече власт над децата ти. Те ще правят с тях това, което правят сега с тебе. Аз съм върл противник на алкохола, но понякога той действа като упойка, като обезболяващо,да изтърпиш нетърпимото. Затова сега спри да ревеш, сиписи нещо- най-добре малко винце (предполагам, че мъжът ти не е в къщи), облечи децата (може и без тях) и излез до близкия магазин. Помотай се половин час навън и после светът ще е..... не толкова мрачен.
А утре потърси решение за излизане под наем
Момичетата са ти го казали. Бягай оттам, бягай на всяка цена. Време е да задействаш инстинкта си за съмосъхранение и да се махнеш.По- добре да даваш парите си за наем, отколкото за лекарства.От личен опит ти го казвам - аз съм на 35 и често ми се е искало да си отида по този начин, макар и други да са задвижващите сили и емоции. И вече давам пари за лекарства.
Задръж с това решение. Винаги можеш да го направиш, но после тия хора ще имат повече власт над децата ти. Те ще правят с тях това, което правят сега с тебе. Аз съм върл противник на алкохола, но понякога той действа като упойка, като обезболяващо,да изтърпиш нетърпимото. Затова сега спри да ревеш, сиписи нещо- най-добре малко винце (предполагам, че мъжът ти не е в къщи), облечи децата (може и без тях) и излез до близкия магазин. Помотай се половин час навън и после светът ще е..... не толкова мрачен.
А утре потърси решение за излизане под наем
И аз не мога да разбера как още сте там? На място, където те обиждат ежедневно, не трябва да се стои за нищо на света.
Аз моите родители съм ги отрязала за къде-къде по-минимални изцепки. Според тях също всичко, което си имат си е тяхно и не трябва да се надявам да получа каквото и да е, като че ли ме вълнуват техните имоти... Истината е обаче, че съм напълно самостоятелна и нямат грам с какво да ме манипулират, това е единствения начин да си живееш спокойно и доволно - казвам го от опит.
Аз моите родители съм ги отрязала за къде-къде по-минимални изцепки. Според тях също всичко, което си имат си е тяхно и не трябва да се надявам да получа каквото и да е, като че ли ме вълнуват техните имоти... Истината е обаче, че съм напълно самостоятелна и нямат грам с какво да ме манипулират, това е единствения начин да си живееш спокойно и доволно - казвам го от опит.
Вчера прочетох книгата на Теодора Димова - "Майките". Прочетете я - ужасна е, ама наистина. Въпреки това я свърших за три часа. Има защо да се прочете - всеки ще намери вътре своите майка и баща, себе си. И ще види колко малко понякога може да бъде камъчето, което да обърне колата на иначе равен и широк път.
Много, много познато. 
С майка ми сме ужасно различни, тя е доста конфликтна личност, а е и учителка. Вечно поучава, съветва, търси си какво да чопне другия, все трябва нейното да става. Много тормоз е имало, спасението е да не сте заедно. След като се омъжих не я смятам за проблем. Виждаме се доста рядко и то, когато аз преценя, чуваме се по телефона пак, когато аз реша и така. Дистанцирах се съвсем умишлено и тя знае, че не можем да живеем заедно. Казвала съм и - няма да я оставя, но и няма да живея с нея. Сега сестра ми има разправии и е изнервена до краен предел - и на нея и казах, че докато не се изнесе няма да има затишие и спокойствие. Майките понякога могат да имат пагубно влияние върху децата си, затова пък децата могат да дистанцират собствения си живот от тях и да имат други важни фактори в него. Гледай си собственото семейство и остави майка ти да си плещи, колкото ще.
С майка ми сме ужасно различни, тя е доста конфликтна личност, а е и учителка. Вечно поучава, съветва, търси си какво да чопне другия, все трябва нейното да става. Много тормоз е имало, спасението е да не сте заедно. След като се омъжих не я смятам за проблем. Виждаме се доста рядко и то, когато аз преценя, чуваме се по телефона пак, когато аз реша и така. Дистанцирах се съвсем умишлено и тя знае, че не можем да живеем заедно. Казвала съм и - няма да я оставя, но и няма да живея с нея. Сега сестра ми има разправии и е изнервена до краен предел - и на нея и казах, че докато не се изнесе няма да има затишие и спокойствие. Майките понякога могат да имат пагубно влияние върху децата си, затова пък децата могат да дистанцират собствения си живот от тях и да имат други важни фактори в него. Гледай си собственото семейство и остави майка ти да си плещи, колкото ще. Добре , че ви има ...
знаеш ли, от това, което си написала, мога да ти кажа, че тези хора може да са ти биологични родители, но само толкова! Нищо не те задържа при тях. Вземете децата, махнете се и прекъснете ВСЯКАКВИ отношения с тях. Майка ти те е изоставила - изостави я и ти. Не си пропилявай живота - те ти го изсмукват!
Грабвайте си децата и си тръгвайте веднага оттам. Вие сте си отделно семейство и няма какво да търсите при тези енергийни вампири. Все ще си намерите подслон някъде! Дори и мизерен, пак ще е по-добре от това гнездо на оси.
Не искам да се съглася с това. Има хора, които в яда си не се чуват какво говорят, но не фо мислят наистина и бързо им минава. Надявам се да са просто от този тип хора.
Моите родители са например така. Преди две години се наложи да живеем за месец с детето при тях. Бешеее.......не искам да си спомням
Никога не сте ли обмисляли вариант квартира?
А и имаш хубава професия. Можеш да наемеш жена и да почнеш работа. Предпочитам финансови затруднения, пред такъв тормоз.
Точно това, че сте зависими ( като живеете в тяхното жилище ) , те поставя в тази ситуация мисля
после тия хора ще имат повече власт над децата ти. Те ще правят с тях това, което правят сега с тебе.
Те вече правят това с големия , но през призмата на огромна обич и загриженост ! Сигурно затова продължавам да се държа - за да го спася от разрушение ! Малкия не ги интересува , той засега е в безопасност .
А причина ... вероятно е чисто финансова ! Няма кой да ни помогне в това отношение ! По думите на майка ми аз и мъжа ми "цицаме " от това , което те дават , но не за нас , а за големия ми син . Те гледат него , а ние вегетираме наоколо . Свекър ми и свекърва ми знаят за тези проблеми , но и те живеят от едни заплати - а пък са и 6 човека на 70 квадрата .
Навремето , когато завърших и бяха що годе нормални , се появи възможност да отворим аптека с един познат . Помолихме баща ми да ни позволи дая направим в гаража му , който тогава работеше като магазин за ... твърде секси бельо , така да го кажа . Поискахме да ни даде отсрочка от 2 месеца за наема , за да изплуваме по-бързо . Той не се съгласи и буквално ми измъкна хляба от ръцете , а веднага след това даде гаража под наем и той вече 10 години работи като ... аптека ! ... а аз работих 7 години като редови фармацевт , без да мога да си помисля да имам нещо свое ! После пак можеха да ми / ни помогнат , но ... си купиха кола , после гараж , после пак кола ...
Не мога да си го позволя !
А в новия апартамент са обзавели стая за големият ми син ! ... само за него . Дори му предложиха да живее с тях ... Няма да си дам детето !
Не психолог е решението на този етап . Първо се отдели от тях , тогава вече може да потърсиш помощ ...
Явно имаш престижна професия - не можете ли да живеете под наем ?
Мъжа ти няма ли родители ? Те не могат ли да ви помогнат за малкия .
Лично аз също имах много проблеми с майка ми - и тя ми е приказвала какви ли не врели - некипели - от това как не ме е искала да се раждам , до това как нищо не съм направила и така нататък . Точно отровен човек
На мен съпругът ми ми помогна да се отърся от всичко и да се излекувам от нервното напрежение . В един момент престанах да се занимавам с нея - не се виждахме , не и се обаждах , когато се роди детето не съм я викала за помощ ... игнорирах я напълно .
Не знам оттогава еплаши ли се , какво стана - се га е по - ниска от тревата и се опитва да ми е първа приятелка . Но НЕ сме живели заедно .
Махай се оттам възможно най - бързо .
Явно имаш престижна професия - не можете ли да живеете под наем ?
Мъжа ти няма ли родители ? Те не могат ли да ви помогнат за малкия .
Лично аз също имах много проблеми с майка ми - и тя ми е приказвала какви ли не врели - некипели - от това как не ме е искала да се раждам , до това как нищо не съм направила и така нататък . Точно отровен човек
На мен съпругът ми ми помогна да се отърся от всичко и да се излекувам от нервното напрежение . В един момент престанах да се занимавам с нея - не се виждахме , не и се обаждах , когато се роди детето не съм я викала за помощ ... игнорирах я напълно .
Не знам оттогава еплаши ли се , какво стана - се га е по - ниска от тревата и се опитва да ми е първа приятелка . Но НЕ сме живели заедно .
Махай се оттам възможно най - бързо .
И аз съм на мнение,че трябва да се махнеш,но също така съм на мнение,че ти няма да го направиш.Щом досега си търпяла,а и вече си на 36,не на 16...за съжаление смятам,че нямаш този кураж за едно такова радикално решение.Мисля,че дори нямаш смелост да им се опълчиш Какво те е задържало до сега там?Съжалявам за острата критика,но ти съвсем спокойно би могла да се издържаш самостоятелно с професията,която имаш...това и сама го знаеш.А и човек с упорство и труд може да постигне почти всичко.Нито сте малки със съпруга ти,нито сте глупави,че да не можете да се устроите самостоятелно.Родителите ти няма да се променят,промени се ти-бъди веднъж за винаги твърда и се докажи пред себе си и пред всички.
Какво те е задържало до сега там?Съжалявам за острата критика,но ти съвсем спокойно би могла да се издържаш самостоятелно с професията,която имаш...това и сама го знаеш.А и човек с упорство и труд може да постигне почти всичко.Нито сте малки със съпруга ти,нито сте глупави,че да не можете да се устроите самостоятелно.Родителите ти няма да се променят,промени се ти-бъди веднъж за винаги твърда и се докажи пред себе си и пред всички.