1001 нощи - екрана погледнете и кърпичките извадете - част 5

за какво става на въпрос понеже ми излизат йероглифи

Тайна

кажи ми да гледа 1001 нощи и тогава пак да те заговори


сега погледнах анкетата, единствения който няма глас е Надиде

Приказка за цар Шахриар и брат му цар Шах Заман

Отдавна, много отдавна, в незапомнени времена някъде към Индия и Китай живял цар, който имал двама синове. По-големият от тях се казвал Шахриар. Когато царят починал, той наследил баща си и управлявал народите мъдро и справедливо. По-малкият пък се наричал Шах Заман и станал владетел на персийския град Самарканд.
Царували двамата царе цели двайсет години, без да се виждат, и на Шахриар му домъчняло за малкия му брат. Затова изпратил везира си да отиде в Персия и да го доведе. Шах Заман се зарадвал на поканата, натоварил шатрите на мулета и камили, назначил везира си за управител, докато отсъства, и поел със свитата и стражите си на път.
Ала не пътували дълго, когато се сетил, че бил забравил нещо. Върнал се в двореца и видял, че жена му и един от робите му се държат за ръце. Шах Заман бил много ревнив и на мига извадил меча си и ги убил. После се върнал при кервана и продължил пътя си, додето стигнали града на брат му.
Зарадвал се Шахриар на брат си, излязъл да го посрещне, прегърнал го и седнали да си поприказват и да похапнат. Шах Заман обаче все си мислел за станалото с жена му и не му вървели нито приказката, нито яденето. Брат му забелязал това, но не го попитал за причината.
На другия ден му предложил:
– Дай да отидем на лов, пък дано ти се отпусне сърцето!
Шах Заман отказал и брат му отишъл сам на лов.
В царския дворец имало прозорци, които гледали към градината. Надзърнал Шах Заман през тях и видял жената на брат си да се целува край фонтана с един черен роб. “Боже, помислил си, това е по-лошо и от моето!” Мъката му изчезнала, апетитът му се върнал и той седнал да яде и да пие.
Върнал се цар Шахриар от лова и като заварил брат си весел и засмян, го попитал:
– Братко, защо преди беше толкова тъжен и какво се случи, та сега си тъй усмихнат?
Шах Заман отвърнал:
– Ще ти разкажа защо бях тъжен, но, моля те, не ме карай да ти казвам от какво се развеселих!
– Добре, първо кажи какво ти беше!
И Шах Заман му разказал за това, как жена му и робът се държали за ръка и той ги убил.
– А какво възвърна доброто ти настроение? – попитал го Шахриар.
– Моля те, не настоявай! Не искам да знаеш!
Ала брат му не се отказвал, продължавал да го увещава и накрая Шах Заман му признал какво бил зърнал в градината край фонтана.
 – Искам да го видя с очите си! – възкликнал тогава цар Шахриар.
– Престори се, че отиваш на лов, скрий се при мен и ще го видиш! – му предложил брат му.
Царят наредил да се приготвят за път, изпънали шатрите извън града, а той повикал слугата си и му казал:
– Аз ще съм в шатрата си, но ти не пускай никого!
После се преоблякъл и тайно се върнал в двореца. Застанали двамата братя на прозореца и зачакали. След малко в градината се появили черният роб и царската жена и започнали да се целуват. Шахриар почервенял, пребледнял и рекъл на брат си:
– Давай да се махаме от тук, че не мога повече да ги гледам! И няма да се върна в двореца, додето не срещна някого, който е по-зле и от мен!
Двамата излезли през тайната дворцова вратичка и поели навън от града. Вървели, що вървели и стигнали морския бряг. Седнали да си починат, пийнали бистра изворна водица и се загледали в морската шир. Изведнъж водата се развълнувала, вдигнали се вълни и от нея до небесата се вдигнал черен стълб. Братята бързо се покатерили на дървото и се скрили сред листата. А стълбът се превърнал в джин – страшен великан с огромни крака и ръце и сандък на главата. Дошъл той при дървото, седнал, свалил сандъка, отворил го и от вътре излязла чудно хубава девойка.
– О, господарке, искам да поспя! – изръмжал джинът и положил глава на коленете u.
Той заспал, а тя вдигнала очи към дървото и съзряла братята. Отместила главата на джина от себе си и им направила знак да слязат долу.
– Страх ни е да не се събуди великанът! – прошепнали те.
– Слизайте веднага, иначе аз самата ще го събудя и той ще ви погуби!
Слезли Шахриар и Шах Заман, а девойката им наредила:
– Искам всеки от вас да ме целуне по веднъж! – и понеже те се смутили и не знаели какво да правят, тя ги подканила: – Хайде, първо ти, после другият!
Нямало как, двамата един след друг целунали девойката. Тогава тя извадила една връв с много пръстени по нея и ги попитала:
– Знаете ли какво е това?
– Не – отвърнали те.
– Това са пръстените на мъжете, които накарах да ме целунат. Правя го, защото този джин ме отмъкна в деня на сватбата ми и ме затвори в сандък, за да не ме вижда и докосва никой! Сега аз му отмъщавам за злината! Дайте ми и вие по един пръстен!
Двамата братя много се учудили, дали u по един пръстен и си рекли:
– Е, този великан е по-зле и от нас! Нашето дередже изобщо не може да се сравнява с неговото!
Върнали се двамата в двореца. Цар Шахриар отсякъл главата на жена си и на черния роб и намразил жените. От този миг нататък започнал всеки ден да поръчва на везира да му води по една девойка, женел се за нея, вечеряли, а на сутринта я убивал. Това продължило три години. Хората в царството му много се уплашили и забягнали в други земи, за да спасят дъщерите си. Не останала нито една девойка в царството и везирът се видял в чудо какво да прави.
Везирът имал две дъщери – по-голямата се казвала Шехеразада, а по-малката – Дунязада. Голямата, която била прочела много книги и знаела много интересни истории, като научила какво мъчи баща u, му рекла:
– Татко, омъжи ме за царя! Аз или ще умра, или ще спася народа си от злината му!

blagodarim ti
лично аз бях забравила приказката
много е интересна

Той хал хабер си няма за филма...ама не пречи да го обуча малко...

anubhis
  за приказката

ха,  така и трябва -  казвай ако има успех

И на мен ми направи впечатление учтивоста им, всички казват Да си жив и здрав и Да ти е сладко, Златни ти ръце и т.н. А в темата за ББ4 много и се подиграваха на Самие, че говорела така.Аз си знаех,че не го прави да се мазни, а така си е възпитана, но други не го приемаха това.

Момичета, замислих се, че досега не съм гледала подобен филм откъм режисьорски похват, а именно да снимат играта основно на очите им. Давам си сметка, че част от силното въздействие е именно заради това, отделно историята е много силна. Общо взето браво на съседите, добър замисъл и добро изпълнение.
А учтивостта им е просто прекрасна, всички източни народи я притежават. Това за мен би била голяма награда детето ми да ми каже, че са ми златни ръцете заради вкусната манджа, да си пожелаваме "Да ти е сладко!", въобще такива дребни наглед жестове могат да ни направят деня много по-щастлив.

и аз почнах така да говоря на мъжа ми-да ти е сладко и тем подобни:)
първия път,когато го казах,ме погледна учудено и каза-да не си болна нещо:)))))))))))

Ето даже турчина ,който ми писа сега, започва всяко изречение с Душа : Душа, аз не съм го гледал този филм, Душа, ще потърся да видя какво мога да намеря, душа!А ни ме знае, ни ме познава.

да права си и аз се чудех защо така говори тази жена (Самие)
но доста хора я приеха и казваха меме
 

Дано някой със задълбочен опит от Турция обясни по- добре, но знам, че възрастните жители, кореняците на Истанбул говорят един толкова любезен език, че е направо недостижим за по- младото поколение.
Аз като гледам филма се разчувствам направо като старите хора, дето от най- малкото им се насълзяват очите. Хем е приказка, хем е реалност. Нямам думи.

в началото на филма и аз си мислех,че дядо Бурхан е голям гадняр,както би бил в някой латиноамерикански сериал,ама не,той бил душичка:)

ама на мен ми беше смешно как живо- здрависваше всичко живо ... и някак не и подхождаше на физиономията -  една двулична и остра

а за душата в университета имахме колега от истамбул и все се базикахме с "душата"

и мен с това ме плени

Душа на турски е Джан.Както забелязвате и във филма обръщението е Джанъм,буквално превода е душата ми.
Джанъм беним-душа моя