Публикувана: 12 ян. 2009, 14:58 ч.
Последно мнение: 27 фев. 2009, 20:06 ч.

Как да науча детето ми да ме слуша?

16 525
147
1

# 15 12 ян. 2009, 22:16 ч.

Мнения: 455

Да, може и да си права .... Thinking

Вероятно неправилно съм разбрала какво имаш предвид - аз също не говоря за подредени по конец играчки и пр. - също не пипам нещо което е започнал да прави защото зная, че е важно за него. Уважавам това, но няма да позволя след игра всичко да остане разхвърляно по земята и да се чудя как и къде да стъпвам. Не е прекалено подреден и затова не се притеснявам за душевното му състояние - поне не все още.
Иначе относно желанието ми да контролирам живота му - може би до някъде си права, но как да не се опитвам да го правя и то на този ранен етап от развитието му?! Нали затова са родителите да учат, предпазват децата си? Това отчасти би могло да се нарече опит за контролиране.
Имаше време в която се бях вманиачила на тема чистота, но това остана много назад във времето - отдавна съм се простила с тези си желания - много преди да се родят децата.

# 16 12 ян. 2009, 22:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Май повечко говорене е начинът. Например, като се знае, че ще идват гости да се подготви детето и да му се каже така и така, ще имаме гости, дръж се прилично и недей да се лигавиш. И моите започват да се лигавят при бабите, но в общи линии винаги са се държали добре извън къщи. И за да не се ядосвам просто гледам да не се мяркам наоколо - който иска да гледа внуци да дойде да си ги вземе. Laughing

А и в градината според мен е неизбежно да има такива случки. Peace

И аз съм им се карала много на моите за разни неща, но в един момент разбрах, че не става така. Започнах да си задавам въпроси в смисъл какво най-лошо би се случило, ако точно в този момент не направят това, което им казвам. И в повечето случаи установявам, че се ядосвам заради това, че са се направили на две и половина, а не че нещото е било толкова важно. Единствено няма компромиси за безопасността.

# 17 12 ян. 2009, 22:31 ч.

Мнения: 2 331

НАшите деца са на 2г. и на 4г.При тях действа личният пример.Ако има кажа:"Хайде да прибираме сега!" и аз започна-става.Но, ако им кажа:"Приберете си нещата!"-не се получава.Поставям условия и при изпълнение на задачката, получават следващата порция забавление.

# 18 12 ян. 2009, 22:34 ч.

София
Мнения: 62 595

Е, да, на малката възраст най-работещият начин е точно "хайде да приберем заедно". За по-големите може "ти ще си прибереш стаята, а аз ще сготвя вечерята. Така поне виждат, че няма един да се юрка, а другият да мързелува.

# 19 12 ян. 2009, 23:11 ч.

Мнения: 4 593

с договаряне...
-ако ти направиш това , аз ще направя еди какво си
-ако капризничиш на обществено място няма да има за теб....нещо любимо -индивидуално е
-ако искаш да те водя един къде си трябва да ме оставиш да си почина за да имам сили иначе няма да мога
-след като събереш играчките ще ядем , после ще спим, а като се наспим ще ходим на гости , но ако успеем навреме да се оправим, ако се кривиш няма да ни стигне времето и ще трябва да си останем в къщи
-аз ще оправя прането , а ти твоите дрехи, ако не ги оправиш и аз няма да изпера любимата ти блуза
-щом ти не искаш и нямаш желание да направиш еди какво си , аз също не искам да направя еди кое си
-тези и тези думи са лоши и не се използват, днес не ги казвай и не ми отговаряй така и ще те почерпя
- щом си толкова послушен(на) тези дни аз съм много весела и доволна и ще ти купя подарък , кажи какво искаш

това са само насоки в договорките , идеята е детето да разбере че ако се държи подобаващо ще има облаги , и всички ще се чувстват добре ,ако се инати и прави напук ще има много спестени положителни емоции
без наказания, без викане , без шамари

# 20 13 ян. 2009, 08:27 ч.

Мнения: 486

Детето мие малко, за да 'слуша', но има правила важат винаги и се спазват от всички.И 'НЕ' значи не винаги.Наказанията й се състоят от това , да не играя с нея за 5-10 мин.примерно и определено действат.

# 21 13 ян. 2009, 08:43 ч.

Мнения: 17

Цитат на: Andariel в пн, 12 яну 2009, 22:34

Е, да, на малката възраст най работещият начин е точно "хайде да приберем заедно". За по-големите може "ти ще си прибереш стаята, а аз ще сготвя вечерята. Така поне виждат, че няма един да се юрка, а другият да мързелува.

Опитвала съм и това , тя да си прибере играчките,а аз да направя нещо друго.Тя ми отговаря да и помогна и после да си върша моята работа.

# 22 13 ян. 2009, 09:23 ч.

Мнения: 941

аз процедирам така, когато ми отговори или ми каже че съм лоша, тя е малка и това за нея е голяма обида, аз първо и казвам че принцесите, защото тя е принцеса не говорят така, почти винаги действа при нас. Но ако не обърне внимание спирам да и говоря, след малко се усеща и почва да мисе извинява. Когато кажа нещо два пъти и то не се чува спирам и за да чувам, тя вече почна да го схваща този момент. За подреждането, процедирам различно, зависи от моята нагласа и от нейното настроение, аз знам кога мога да я накарам да оправя сама и кога да кажа че ще оправяме заедно. Във всички случаи ако остане нещо по земята след като е подреждала и не го прибере аз го изхвърлям, някои наистина изхвърлям други скривам, но в повечето случаи преди да го взема тя почва да доприбира.

# 23 13 ян. 2009, 09:46 ч.

Мнения: 455

Добро утро!
Какво да Ви кажа - нито един от сочените по-горе методи не действа при баткото ни.
Имаше период в който наистина действаха и сме ги прилагали, но .... човека захитря и вече не ни се връзва. Това да спра да му говоря - тогава ще настъпи рай на земята!
Да - и сме обяснявали, че отиваме на гости или пък обратно - на нас ще ни идват гости, в тази връзка да се държи прилично и пр. - нищо!- отговаря "Да, добре" и като дойдат хората елате ни вижте - ние сме държани на въже цяла година и сега са ни отвързали. Бяло петно!
Какво да Ви кажа?! - ще се обръщам към специалист за да ни помогне защото явно не се справяме като възпитатели.
Дано някой даде съвет, който не сме опитали и помогне.

# 24 13 ян. 2009, 09:51 ч.

Мнения: 958

Аз пък съм на обратното мнение.
Много крайни ми се виждат някои мерки, от дадените тук.
Не мога да приема, че детето ми няма да ми възрази, или да не смее да ме погледне, или пък да не си разхвърля играчките. Против съм и шамарчетата.
Наказание също, с мярка. Закани и заплахи..НЕ Naughty

Иначе губиш уважението на детето, това че те слуша, вече е породенно от страх и в един момент осъзнаваш че децата ти се крият от теб, лъжат те и не ти споделят.
За мен лично, това е най-големият ми страх. Не искам да прекрачвам тънката гранциа уважение-страх.

# 25 13 ян. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 9 814

Ами слушането и възпитанието не са много далечни понятия.
Когато искам да ме слуша дъщеря ми се опитваме да сключим нещо като договор.
Тя "слуша" мен, но и аз "слушам" нея. Така детето се учи поне за мен на уважение към родителя. И знае че, молбата ми да си подреди играчките например ще бъде възнаградена с мил жест от моя страна, а няма да бъде просто безропотно подчинение.
Това с неслушането е своеобразен протест от страна на детето, провокиран от поведението на родителите му.

# 26 13 ян. 2009, 10:29 ч.

sofia
Мнения: 8 938

Цитат на: Франческа Салиери в вт, 13 яну 2009, 10:07

Когато искам да ме слуша дъщеря ми се опитваме да сключим нещо като договор.
Тя "слуша" мен, но и аз "слушам" нея.

Ето това е истината. При нас този метод работи в повечето случаи.
Естествено често ми се налага да напомням кой какви задължения има и примерно като иска да разпилее още играчки, го спирам и го карам да прибере другото, което е разпилял и тогава да прави каквото знае.
Е, снощи изтрещях....прибирам се - направили си в кухнята "къща" с бар-столовете и разни чаршафи и възглавници....до тук добре.....ама докато видя, че някакво шише с вода е в ръцете на големия и едната възглавница беше подгизнала - нарочно.....е, не се сдържах и се развиках. После цяла вечер бях "лоша".
Иначе наводненията съм ги ограничила да се случват само в банята. Почти се научи като прави свинщини да чисти след себе си.

# 27 13 ян. 2009, 10:53 ч.

Мнения: 156

Всяко дете е различно, най-важното е да са ни живи и здрави

# 28 13 ян. 2009, 13:25 ч.

Мнения: 5 577

Сина ми /4 години/ си разтребва играчките. Веднъж отказа -изхвърлих всичко, което беше по пода в кофата! Нови рейнджъри, абтомобилчета, всичко. Всеки път ще става така. Може да разхвърля, не може да прибира, от къде на къде?

Не позволявам да ми се качва на главата, още от малък. Много ми е добър, и не е лиглю. Става каквото аз кажа. И сега с бебето съм така. За мен това е правилния подход, още от бебета.

# 29 13 ян. 2009, 14:12 ч.

Мнения: 4 593

Цитат на: Франческа Салиери в вт, 13 яну 2009, 10:07

ето това е идята на договарянето, детето да не се чувства подчинено

Препоръчани теми

Как да приуча детето да спи само в стаята си?

Медицинска бележка?

Твърде загрижен баща?

Тропането на децата и съседите

Причина:

Причина: