Как да науча детето ми да ме слуша?

Ок. А кой е твоя подход? Как постъпваш ако детето ти каже: "Няма да си вдигна чинията." или "Не сега, по-късно...ще го направя." ?

Авторитарен, Авторитетен и Либерален са трите основни подхода за възпитание според литературата. "Взаимно уважение" го няма.

На моите обяснявам много лесно - както вие не искате да си вдигнете чиниите, така и аз няма да поискам да ви изпера дрехите или да сготвя. Като каже някой, че по-късно ще направи нещо, нямам претенции, ако времето на правене е без значение, но ако правенето на определеното нещо е свързано с правенето на нещо друго, то настоявам. Например, ако те не вдигнат чиниите от масата точно сега аз няма да мога да заредя миялната. Просто е. Съмнявам се да има човек, който винаги да прави нещата в определеното време и да не отлага. Като бяха малки гледах да правя нещата с тях, после започнах да им казвам те да правят нещо, а аз правя друго. Но в никакъв случай не е било те да работят, а аз да гледам или да лежа. Наясно съм, че не може да става винаги така, както го искам. Писах в един от постовете си - в повечето случаи съм се дразнела не толкова от това, че не искат да свършат нещо, а че не го вършат точно когато и както аз кажа. Което от своя страна е тъпо, защото те не правят нещо лошо, а аз само се нервя заради това, че приемам отказа им като незачитане на авторитета ми. Откакто престанах да изисквам да правят нещата по мой вкус и време обстановката вкъщи стана много по-добра и децата започнаха "да слушат" повече. Графикът им така или иначе налага някаква ритмичност в ежедневието и гледам да не утежнявам нещата.
Мисля, че като цяло много се изисква от децата. Ако на 5 години си хвърля опаковката от вафла в кофата за боклук (а не я зарязва на масата или на средата на стаята), оставя си дрехите на стола (а не да се въргалят по земята), и се храни чисто (не хвърля храна на покривката или под масата), на мен ми е достатъчно.

Според литературата.... Има различни литература. Това, което най-много ми се вписва в тукашната (форумска) представа за либерален подход във възпитанието  на английски съм го срещала   като "permissive". Със сигурност не е това моят стил или поне този, към който се стремя. Има подход, основан на взаимното уважение, Иса, не си попадала на такава литература, затова.


Не мога еднозначно да ти кажа каква ще е реакцията ми, защото може да зависи от куп фактори - конкретна ситуация, емоционално състояние на детето, възраст и прочие. Не е изключен вариантът да го оставя да я прибере след малко, нито да кажа, че първо ще трябва да я прибере, пък после ще правим каквото иска да правим, примерно да се къпи. Второто съм го прилагала. Бърз е като пушка.

Isa,
Eто тук според мен си напипала много точно нещата, поне както аз ги усещам. Граници има, както ги има в отношенията между всеки двама души. Но аз не се опитвам да определям границите на детето, а моите си. Примерно "Не искам да ми се бърка в чантата" е моя граница - това е моята чанта, тук не ми е приятно никой да пипа, съответно е забранена територия. Децата могат да си определят свои граници или поне на това искам да ги науча. Те може да не са същите, като моите. Синът ми примерно сега не иска да се подстригва. Изглежда пообрасъл вече и прическата му не ме кефи много, но косата му е негова лична територия и няма да му я пипаме, докато той не ни позволи.
Не съм съгласна, че има само три подхода към децата - животът е сложен, има най-различни комбинации и всъщност дори не е необходимо да имаме точно определена система или подход. Примерно аз не мога да кажа дали подходът ми към мъжа ми е авторитарен или либерален - просто не на това равнище са ни отношенията  Същото и с децата.
В смисъл, всичко това са ми разсъжденията, не искам да кажа, че абсолютно никога не изпушвам и не правя грешки, съвсем не е така. Но философията ми на действие е тази.
Що се отнася до това дали сме равни с децата - за някои неща не сме равни, ние носим повече отговорности и така трябва да бъде, имаме по-голям опит и съответно ролята да напътстваме, да подпомагаме децата да се учат. Но за други неща сме равни - и ние, и те, сме личности със сходни стремежи, страхове, с едни и същи човешки права и т.н.

Това е подкуп. Не мисля, че е добра идея.

Не мисля, че е подкуп. Не съм предлагала аз да се къпе. Той скочи от масата, зарязвайки си чинията, изведнъж ентусиазиран, че иска да си играе във ваната.

Причината да НЕ си прибере чинията беше ентусиазмът за къпането.

Колкото родители, толкова и теории за възпитание, нали 
Ние с мъжа ми не сме от най-настоятелните, когато става въпрос за подреждане- бих казала, че откакто и малкия почна да шава и играе, положението с играчки навсякъде стана неудържимо и просто сме се примирили, че с две момчета е така и че си маркират територията, като оставят играчки навсякъде....могат да подреждат, но не стои подредено за дълго, но не сме особено вманиачени на темата (само като ще имаме гости, искаме поне първите 5 мин да е подредено, но предупреждаваме гостите какво ще настане)... що се отнася до отговарянето (защото  такава беше първоначалната питанка)- още не сме стигнали дотам, но със сигурност няма да го допусна- така, както сега не оставям без последствия, ако големия ме удари, играейки се и мислейки, че е смешно.... но всеки родител знае какво има ефект като реакция- за някои е наказване, за други викане, или натъжаване- на мен ми се струва, че ще използвам натъжаването като стратегия, тя най-работи, защото рано или късно големия син ми се извинява- иначе наказването и викането специално за това няма ефект- при нас лично...не знам при останалите как е, но ние често сменяме тактиките, защото децата растат и на периоди пробват различни неща, различни граници- и ние се нагаждаме спрямо тях, нямаме предварително фиксирани идеи, но въпреки, че налучкваме как може да ги манипулираме в даден тип ситуации- с похвала, подкуп*сделка, заплаха*ултиматум или наказание, в много от случаите ги оставяме да бъде по тяхната, стига да не се наранят или да не ни струва много работа и главоболия след това... и четиримата сме много упорити-децата включително, и като си правим взаимни отстъпки, без някой от нас винаги да командва парада, някак си по-лесно съжителстваме....

Като гледам колко смятащи се за перфектни и даващи се за пример родители има тук ме напушва смях. Да не говорим, че не вярвам това дето го казват да е 100% истина, важното е да се изкарат добрите майки. Лесно е да си добра майка, когато детето ти го позволява. А ако ограничено мислиш, че всички деца са като твоето, само родителите са различни тогава е лесно и да виниш другите не че наистина са направили грешка, просто са виновни, че  не се действали точно като теб и децата им не са реагирали точно като твоето.  Всички тъпи дикусии идват от там, че някои хора не могат да си представят, че децата са различни или поне има такива, които излизат от общоприетите рамки.

Andariel, за наглото ти поведение изобщо не съм груба, даже съм прекалено търпелива. Помолих те да престанеш да говориш за мен и да си измисляш врели некипели кво съм казала и какво чувствам към децата си. Аман от нахалници дето знаят по добре от мен самата какво правя, мисля и чувствам. На какъв език да ти кажа да престанеш да говориш измислици безсмислици по мой адрес. Имам чувство, че нарочно ме предизвикваш за да те сиктердосам баш както си заслужаваш и да ме баннат след което. Аман, спирам да ти отговарям. Ще оценя ако изобщо спреш да ми четеш постовете (и без това не са предназначени за теб и тебеподобни) за да не се дразниш от това, което пиша за СЕБЕ СИ, СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА и СОБСТВЕНИТЕ СИ РОДНИНИ за разлика от теб, която непрекъснато пише за мен без да ме познава и грам. А какво пиша за тях си е моя работа, набии си го в главата, не можеш да ми кажеш какво да пиша, при положение че това изобщо не те засяга. Ако не можеш да уважаваш съфорумците си изобщо не виждам как можеш да уважаваш когото и да било, включително собствените си деца.

Ами, хайде, продължавай! Това, което знаят всички тук за теб е от твоите постове. Никой не ти слага думи в устата, защото и без това си многословна в оплакванията си от цялата рода и целия свят. Успешно настройваш всички против себе си, дори и такива като мен, които са те защитавали (за което в момента безкрайно съжалявам).  Точно на мен не ми говори за уважение към съфорумците, защото твоите постове са образец на лошо отношение и обиди. Нека да те баннат, че да спреш да сипеш публично жлъч по адрес на най-близките си хора - децата и роднините си. Още малко и екзорсист ще търсиш за тях. То бива, бива, ама твоето направо е уникално! Е, нали много ти харесва да си уникална, черна овца и т.н.? Ето, уникална си по лошо отношение към всички покрай себе си. Я кажи, ти изобщо позваваш ли един човек, към когото да се отнасяш с любов, внимание и да не се оплакваш от него? Във всеки твой пост или тема има само оплакване от децата ти. или от роднините ти. Кога си написала нещо хубаво за някого? Кога си взела отношение по някоя тема, пък ако ще да е най-клюкарската или най-сериозната или най-глупавата и да кажеш нещо хубаво, да направиш комплимент на някого? Край, дори не ти съчувствам вече, защото ти и това не оценяваш! Оправяй се сама както можеш, защото от дума не разбираш! Каквото повикало, такова се обадило.

Ще ми е интересно да ми дадеш някое заглавие на книга за възпитание, основаващо се на взаимно уважение и евентуално равноправие /ако  това е включено/. Може да бъде на английски или немски.


Съгласна съм да оставиш сина си с по-дълга коса. Но как би стоял въпроса ако откаже да се къпе? Ако откаже да си мие ръцете, да си сменя дрехите? Всичко това е също негова лична територия...  Имаше един филм /не му помня името  / главния герой получи момченце на около 4-5 години, което да отглежда. Той много искаше да не нарушава волята на хлапето. Остави го да не се къпе, да пикае по улицата и в саксиите и прочие...Щом детето кажеше, че не желае да прави нещо, мъжа общо взето се съгласяваше. Накрая го викнаха в училище да му кажат, че сина му трябва да се къпе, защото е станал 'смръдльото' на класа.


Трите типа на възпитание, които съм посочила, са всъщност трите типа на управление. До колкото с мъжа ти безспорно сте равни - няма как да сравним нещата с децата. Освен, че възрастните имаме повече задължения - имаме и повече права.

Тъй като за мен спора е много интересен днес попитах моята психоложка дали следва да сме с равни права с децата си и съответно да сме равнопоставени. Както и дали можем да възпитаваме без да ограничаваме. Отговорът й беше, че децата биха се ужасили ако усетят, че са равни с възрастните и че е невъзможно да се възпитава без да се ограничава. Разбира се - това си е нейното /макар и на специалист/ мнение. 

То самите възрастни не са равни помежду си, камо ли децата да бъдат равни на възрастните. Понеже никой не може да каже къде е границата за детските права, всеки персонално си поставя такава и според нея и собствените си разбирания си гледа децата както и според самите си деца. В общи линии ми изглежда глупост да се ходи и пита който и да било как да си гледа човек собствените деца. Още повече, че другите няма да те разберат до там, че да са в състояние да ти дадат приложим съвет

изчетох темата от любопитство -  е разбира се, пак се е разразила битка - но са дадени и много правилни съвети

Ами едва ли ще откаже да се къпе, ако го направи през пубертета примерно, не бих го насилвала, но ще го приема като симптом, че нещо в отношенията ни не го кефи и се бунтува. Което си е негово право. Ако пикае в саксиите, както във филма, за който говориш, определено ще го приема като агресия и ще търся причината.


Ами не бих казала, че управлявам, по-скоро насочвам. Само давам пример, мнение и информация, напътствам. Ние сме хоризонтална структура, ако трябва непременно някаква метафора от управлението да използвам. Естествено, има много ситуации, в които нещо просто е необходимо да се направи, но досега не ми се е налагало да насилвам децата или да ги наказвам, за да постигна някаква "управленска" цел. Ако всичко е наред, те сами сътрудничат.

А що се отнася до психоложката, нещата за които говоря, също са писани от психолози, не един и двама. Сигурно не ги е чела, защото са по-нови, на български няма почти нищо. Но също може и да не е разбрала много добре за какво точно иде реч, може и аз да не съм го обяснила много ясно. Защото не е точно да се каже, че не ограничавам. Както по-нагоре обясних, има неща, които съм заявила ясно и последователно, че силно не желая и не ми е приятно да се правят. Просто очертавам собствените си граници, вместо тези на детето. В известен смисъл самият заобикалящ свят поставя граници на хората, не всичко може да се прави и определено далеч не всичко се прави, а децата по дефолт искат да се държат "правилно". Те са социални същества и им е заложено да се стремят да се интегрират в средата си. Ако искаш литература за взаимното уважение и зачитане, иди на линка в подписа ми, тепърва ще има и още публикации за автори по темата, защото съм се затрупала с книги за тези неща.

Човешките права на възрастните са права и на децата - право на свобода, на собственост, право да не бъдеш малтретиран и дискриминиран, право на труд и право на почивка. Макар че собствеността и труда са в детски вариант. Иначе децата имат и още други права.

Ето някои заглавия на английски:

Playful Parenting
Connection Parenting: Parenting Through Connection Instead of Co … e Instead of Fear
Raising Our Children, Raising Ourselves