КГБ = Клуб на Готините Баби - 57 :)))

Жаки , благодаря ти. 

Добче , кво е това (14) пред името ти. 
Да не се връщаш към детските години или аз нещо несФащам. 

Жабче мила -ЧЕСТИТА ВИ СРЕБЪРНА СВАТБА !
МНОГО ЛЮБОВ С КРАСКО,ТА  ДО ЗЛАТНА   ДА Я  ДОКАРАТЕ !





Сребърна сватба
Истинската обич е нещо могъщо. Може би отначало ручей, звънлив и светъл, който скача през прагове и във водопади. По-късно - пролетен порой, гдето руши брегове, отнася мостове, дори скали разсича. А накрая - голяма, топла и дълбока вода...
 Стоян Венев - "Сватбари"
Двама тичахме през юношеските ливади. Без дъх останахме, понесени от лудостта на пролетния бързей. Опърлиха ни жежките води на лятото. А сега... Сега плуваме в широка, тиха вода. Бреговете вече не са смеещо се зелени, нито потънали в зной. Между обгорените от жарта на лятото клони поглеждат плодове. Нашата есен. Календарът не греши - отброил е 25 години. Четвърт век... Глупаво е да питам - помниш ли? Това не се забравя. Бях истинска булка с булчински воал. Нямаше дарове. Вместо това всеки наш гост написа върху сватбената покана едно свое пожелание. Разбира се, желаеха ни любов, дълголетен дом, много деца. Твоят стар баща последен сложи очилата си и бавно написа: "Да остареете щастливи един до друг". Тогава се усмихнах - нима в този ден можеше да се мисли за старост? Стори ми се дори, че това пожелание не е съвсем на място - та дълбоко в него се намекваше (колко смешно!) за заплашващата ни раздяла...
Изваждам поовехтялата от времето сватбена покана. "Да остареете щастливо..." Сега вече знам, че най-хубавото пожелание сме получили от стария ти баща. От сърце ни е дадено то, затова се и сбъдна. А можеше... Та всяка обич е застрашена. Понякога нейният бистър поток, макар и бавно, е покорен неусетно от тинята на еснафството и ежедневието. Понякога злоезичен вятър го вълнува, тъмни скали се мъчат да го раздвоят. Но най-страшното е, когато край водите му се натрупа сухият пясък на безразличието и те умират стегнати в него... Не винаги и нашата вода бе чиста - минавахме през мрежа от водорасли, през сянката на крайбрежни сухи гори. Случваше се в устата ми да нахлуят горчиви капки. Но аз винаги успявах да ги преглътна, да ги превърна в песен (макар и малко тъжна), в усмивка. Имах сила да отглеждам в нашата река красиви лилии и да повикам сред тях златните рибки на детския смях. Всяка жена е вълшебница, стига да повярва в това. Женската и майчина ласка са в силата на ръката й... Обръщам някогашната сватбена покана. На обратната страна, далеч от всички пожелания, ти си написал: "Ще те обичам винаги". Странно, а защо аз нищо не съм написала тогава? Да, спомням си - исках толкова много- много да ти обещая, че ми се струваше, всички листи на света не ще ми стигнат. Такава е младостта...
Сега в лицето ми е спряла есенна усмивка. В синия въздух плуват сребърни паяжини. И ние двамата със сребърна паяжина в косите бавно плуваме ръка в ръка в топлата древна река, наречена обич.
Кинка Константинова

Ха сега  привет на всички приятелки !
Вчера  покрай поледиците  намазах ,че си останах в къщи ,а не на работа!Не ,че си починах ама друго е в дома
Болните още има ли? Мастерче е контузена и Мая - да се оправят! Аз изпитвам ужас от заледено! А миналата зима така се изтопурих  по едни стълби,че кръста ме боля 4 месеца, а задника ми беше синьо челен 1 месец

На всички пожелавам приятен ден !

Светле - лека и пръст на баба ти!

Мери 
Гъбка , разрева ме душко. 
Благодаря ви.

Гъбке, прекрасно написано!И аз се разциврих!

Мастерче и Мая да оздравяват бързо!

Май и аз се разболявам, ама започнах да пия разни илачи, че и ние имаме годишнина след 3 дни и трябва да съм здрава за купона Довечера ще си меря температурата с "термометъра"

ЖАБЧЕ ЧЕСТИТА ВИ ГОДИШНИНА ПРИЯТЕЛКО!!!

ДА ПОСРЕЩНЕТЕ И ЗЛАТНА ЗАЕДНО!!!
 

Сребърна сватба

Погледни, ний сме вече и двамата стари,

младостта неусетно изтля.

Ето: първи сняг моите къдри прошари,

твоят поглед и благ, но без плам.



Преди много години, във този ден същи,

в недалечният южен градец

ти дойде и ме взе, и отведе от къщи,

и бе плах като бягащ крадец.



А пък аз се смущавах и спъвах свенливо

и непривичната дълга пола -

и говореха, толкова светло красива

не съм никога още била.



А на пътя от черква, как ясно си спомням,

една стара жена ни видя

и ни даде да пием от глинена стомна

ненапита чешмяна вода.



И затече водата - ту бистра, ту мътна, -

безпощадния земен живот.

Но скръбта и неволите свързват по-плътно,

а ний вкусихме не един плод.



Сега кротко говорим и гледаме мъдро,

и безмълвна надежда плетем:

пред прозореца нашият внук златокъдър

своя пръв урок гласно чете.

Елисавета Багряна

Зичееее , разциври ме и ти. 
Добре , че съм без грим. 
Поздравих староженеца  от всички и той ви благодари и поздравява.
Приятелко , сърдечно благодаря.

И аз рИвах    заради вас докато го четох    и на Гъбка дето го пуснала и на него рИвах    абееее бабешка работа...

Много сме пикливи в очите май. 

А аз с тва хапче  дето ми го даде кардиоложката да пия (само сутрин по 1табл.) все към кенефа ме тегли.  Оная работа ми прогизна от вода и хартия. 
Упиках пейзажа от всекъде. 

 дааа - ревливи сме ,защото и двете неща са написани много хубаво и докосват сърцето

Куку-руку-кууууу

Да ви видя какви ги вършите ревли такива 
 

Ами ревли сме то и ти ще доДеш на нашето ревливо положение яяяя 

Ааааа,повече от това дето съм в момента не щааааа....

Мастерче , ма и ти си от наща порода.  
Не си по-малко ревла.  
Рядко съм чуствителна , ма като ми се случи , реки правя.  
Затова все казвам , че съм безчуствено говедо.  

Ми да де.....Аз зат'ва се майтапя