Спане с бебето в спалнята,мъжа в друга стая

За всички засегнати съфорумки искам да доуточня,че в никакъв случай не смятам,че седенето вкъщи с детето е безгрижие и е многооо свободно време.Не подценявам труда ви.Но мисълта ми беше,че всеки сам намира идеалната среда в семейството си.
Аз не търся равенство в грижите по детето,поне на този етап.Че нали за това съм в майчинство.



ronkis,аз не мисля,че мъжът ми е в по-изгодна позиция.От многото работа,понякога вижда детето само когато спи.Това ли смяташ е по-изгодната позиция?Е ако приемаш стоенето вкъщи като еднообразие,което бавно те убива,това вече е друг въпрос.



Да,Никол,права си.Но там проблема едва ли е в бебето или в хъркането.

и при нас спим отделно откакто се роди голямото ни дете опитахме около месец да спим заедно но таткото се будеше и несе наспиваше , но за нас не е проблем да спим отделно , сега хголямата на 2год спи при баща си и спят по цяла нош бнепробудно , а аз пак бодувам с малкия на година и три месеца  защото го кърмя . Само че това че спим отделно не значи че сме се отдалечили един от друг , имаме все пак и трета стая /пък и баня , коридор , гардеробна / където като заспят малките можем да общуваме колкото искаме и както си искаме , стига от екшъна през деня да са ни останали сили за това . не виждам проблем че спите отделно даже мъжа ти би трябвало да ти е благодарен че си е на спокойствие , стига да не някакъв е заклет традиционалист и да счита че може да сте интимни само спейки заедно на точно определено легло , че то си омръзва , бе .
А иначе по сериозно може би ревнува или му идват нанагорно новите ангажименти с малкия човек и оттам сте по инзнерваени и двамата , и по уморени което на никой не се харесва , но си мисля че почти всяко семейство минава през такъв период , при нас беше около месец и половина ама не му се дадохме , старайте да сте мили един към друг , и да се възприемате като партньори в трудното , а не да гледате на   другия  като виновен че това ми се случва  . Мъжа ми все ми повтаряше в началто как може да не успявам с къщата и с дететео при все че само тов аправя и как може да се кърми  едва ли не деноношно, а вкъщи да е разхвърляно и да нямам време да сготвя ,е  мина малко време видя че  е така и при други семейства , а и поостана малко вкъщи и видя че шетенето около бебето може да ти заеме почти цялото време , дадох му да попрочете в нета и теми  за кърменето на поискване и се успокои . Друга причина  може да са ви финансови проблеми ако имате такива опитайте се тези неща да не ви пречат да се обичате стига да го искате и двамата , все пак най- доброто което могат да направят за едно дете двамата му родители е да се обичат . И да се скарате опитайте се преди да си легнете да сте си простили  и не се сещайте за неприятни неша , че като пуснем негативините неща на воля намт спиране и става все по лошо .

Le Soleil,моят съпруг също вижда детето си 6 дни през седмицата само докато спи,а еднствения ден е неделя когато може да бъде с него.Относно по изгодната позиция имах в предвид това,че те имат разнообразие-срещат се с хора,контактуват повече,най малкото разнообразяват обстановката(то пак зависи от професията де).Иначе-аз съм си в къщи от вече 3г.,не си стоим само в къщи-даже напротив.Аз съм то типа хората които с повод без повод излизат на вън с детето.Контактите са ми много-даже ми идват в повече понякога когато тръгна по ул..Но факта,че извършвам едно и също,срещам се с едни и същи хора кажи -речи,режима ни е един и същи...това имах в предвид -ако ме разбра
Абе никак не лесно както на съпрузите ни така и на нас домакините!Много пъти съм го мислила,как ще е на работа съпруга ми.Дали няма да направи някоя фатална грешка от преумора.....Но това е -да си родител не е лесно!

С третото близо 10месеца,аз спях в детската стая с бебо,а татито с 2 големи на спалнята,кърмех и така ми беше по удобно,все пак и да е с нас татакото няма как да го накърми.
Когато спях кърменето,всички деца си отидоха по креватите,а аз и тати сме си заедно.Това което ми е странно,колко хърка,че заради това да го гониш човека,ей това го обижда сигурно,а и преди да се роди бебето не те ли дразнеше.Все пак ти си го изолирала доста,може би затова се карате.

То може и да не сте семейство и като спите в едно легло.

Пожелавам ти всичко да се оправи.

Абсолютно!
И проблемът не е в това дали спите в едно легло или не, дали таткото храни нощем или не. Честно да си кажа, странно ми е, защо и таткото трябва да се буди да храни бебето, ако то е на кърма   Всяко семейство си избира само правилата, не се равнявайте по другите как правели, точно това поражда споровете. Уважавайте се, обичайте се, старайте се да си решите проблемите, без да се сравнявате с околните, защото вашето семейство е уникално, както и самите вие като личности   Научете се да работите в екип, това май в момента ви куца, а не спането в едно легло   някой по-горе същото го каза.
И не си единствената изкукала след раждането, да знаеш, че и на мъжът ти не му е лесно и се чуди, какво е станало, та така са ви се влошили отношенията. Трябва време, да се наместят нещата, да подредите живота си вече като сте трима, а не двама

Никога не сме спали отделно (за 12-те ни години заедно), то ние и повече от 2-3 дни поотделно го приемаме като края на света. Миналата година се наложи мъжа ми да пътува 2 месеца в чужбина - е, няма такъв сериал. Сметката за телефони е подсъдима направо. Зависи си от хората и от начина, по които приемат близостта помежду им. Нас все ни подиграват, че ако видят мен, а мъжа ми не е в радиус от две крачки, значи сме пред развод. 
Сина ми спеше до 1 годинка в креватчето си залепено до спалнята. После, след едно боледуване по време, на което направихме грешката да го слагаме да спи 2 седмици постоянно при нас, до към 3 години (до скоро) спеше между нас на спалнята. Сега пак си отиде в леглото до спалнята. Мъжа ми работи на смени и отделно има и друг бизнес т.е. наспиването му е важно, но пък логиката му да не се делим беше - Ти си спокойна като детето ти е пред очите, а аз съм спокоен, когато виждам, че и ти си спокойна. Истината е, че малкия не спря да реве (от колики, зъби и незнам какво) до към 1 година. Мъжа ми обаче спи дълбоко - изобщо не ни чуваше ревовете и приспивните песнички.
За хъркането и той хърка много (едричък ми е), но на детето като тати захърка му действа приспивно. Мен ме дразни хъркането, но чак да не спя .. спя си.
Мисля си, че си изнервена и затова ти се струва, че охладнявате, просто ти липсва близост. Пробвай в почивните дни да спите в едно легло. Или по-правилно е детето да започне да спи в самостоятелно легло. Колкото по-рано, толкова по-добре, даже и да е в стаята с вас. После много трудно се приучават, че на спалнята спят само мама и тати. 

Ако мъжът ми хърка силно, изобщо не знам как бихме спали заедно. Трудно заспивам и е абсурд да спя, ако някой хърка наоколо. По въпроса - спала съм и с бебето отделно понякога, за мен не е било никаква трагедия, нито за таткото 

Спим отделно.
Не го жаля, че е на работа, жаля себе си. Детето ми е много спокойно и си спи, спи си и в креватчето. Обаче моят мъж хърка ужасяващо откакто напълня и аз не мога да спя от него. Реших, че и без това ми е ужасно натоварено с детето, първоначално като съвсем бебче ставах често вечер и в комбинация с хъркането ставаше страшно. Разболях се от недоспиване и се изнервих от постоянното му хъркане.

Имаме прекрасни взаимоотношения и ни е много спокойно.

Направо ви завиждам на тези, които спите отделно.
За съжаление апартамента ни не позволява две отделни спални.

Мисля, че трябва да си прибереш мъжа в семейното легло и да отделиш бебето в свое креватче.
Ние имаме близнаци - от раждането си си спят в легълцата, но пък вечерно време просто не спят. Будих се по 10-15 пъти на нощ. Я за хранене, я за нещо друго. Сега е по-добре, защото пораснаха, но отново не спят непробудно. Ставам само по 3-4 пъти, за да ги успокоявам. Но при целия този ужас и за миг с мъжа ми не сме си и помисляли, да се разделим да спим в отделни стаи. Вечер ставаме по равно - независимо, че сутрин той отива на работа, а аз следобед примерно когато заспят децата мога да дремна за около час.

Децата не са само на майката. Грижите трябва да се поемат и от двамата родители, според времето и възможностите им и винаги да се оценят.

Поущрявай го при всеки изгоден случай, когато ти помага за детето. Така и той ще знае, че забелязваш усилията му /дори и минимални/. Похвалата понякога действа като стимул и кара татковците да се стараят повече.

А, моля, моля, това важи само след като е минал щъркела. иначе спане отделно е лоша поличба.  

А, като мине щъркела ще се съберем, за да ни е гадно и на двамата.

Мисълта ми е, че за мен е чудесно да си имам отделна спалня, в която няма да се съобразявам с никой, но нямаме толкова стаи.