От дъщерята, която можеше/може да е вашата...

  • 4 832
  • 52
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 654
Поне си си дала сметка какво те чака в живота.
И ще се справиш.
Лошото е че и други хора ще те разочароват , но безразличието на родители е за тяхна сметка.
Бъди винаги усмихната   bouquet  bouquet

# 16
  • Мнения: 2 386
Смисълът на любовта, освен всичко друго, е и в двустранността на чувствата. Когато приемаш, прощаваш и не получаваш същото - просто продължаваш напред, хармонично сам/а.

# 17
  • Мнения: 184
Дам, децата на учителките... Немските ми шефове бяха казвали,че имало изследване, че тези деца имали сложни характери, обусловени от отношението на майките им. Силно и умно момиче си, ще се справиш. Кураж!

# 18
  • Мнения: 604
Мило момиче много е тъжно всичко което прочетох·А дали ти някога си разговаряла с твоята майка ,за начина по който се чувстваш ,за твоята самота и неувереност¿
Eдна силна прегръдка от мен!

# 19
  • София
  • Мнения: 932
Роклята е символ, а не просто поредната рокля. Не ми се вярва тук да има някоя жена, която да е била безразлична какво ще облече на бала.

Съгласна съм с още доста мнения , които са дадени тук , включително и тези , че света не толкова розов и изпълнен с илюзии, както го виждаме в дадена възраст.
Но наистина ми е тъжно от това , което прочетох.Моята дъщеря е още много малка и съм непрекъснато с нея към този момент. Но се надявам и когато порасне и започне да иска да е самостоятелна ( аз го искам това), да не губя , чак толкова връзка с нея, че да не ме е грижа за роклята й за бала - дори това да е нещо глупаво , след време.
Мило момиче успех и може би, ти трябва да се опиташ да възобновиш изгубената връзка с майка си , ако не стане , не се тормози чак толкова. Сигурна съм че тя те обича много, просто явно е по суров човек  и не изразява много емоции,  а може би живота я е направил такава.

П.П. Аз също мисля , че да си родител е за цял живот и не може да си кажеш от един момент - о, не сега имам други грижи и нямам време за детето , то е голямо , отгледах го до тук и ще се оправи само, няма никаква нужда от мен. Поне на този етап мисля така , дано и не се променя с времето.

# 20
  • Мнения: 12 667
Това не пречи майка ти много да се гордее с теб и да разказва каква дъщеря има.
Опитай се да живееш за себе си, а не за одобрението на майка си.

# 21
  • София
  • Мнения: 3 099
Животът е прекрасен, защото ти можеш да направиш някой ден от себе си майката, която не си имала! Това е прекрасен шанс и аз ти го желая от сърце!

Аз имам най-прекрасния баща, който сам не е получил нищо от родители... Сега той има най-прекрасните деца, готови на всичко за него!

Животът винаги се реваншира...

# 22
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
изтормозена ти е душичката... и то не е само защото мама не е до теб... Имаш си и други грижи, прочетох.
В Пловдив, където си сега... тези родители на майка ти или на баща ти са?

# 23
  • Мнения: X
(Позволи ми да се хиля дърташки на наивното вярване в развитието и това, което се случва, когато става това, което сме си мечтали) Била си с баба и дядо. Вероятно някой, Великият дух Маниту, може би, е изпращал средства за съществуване, така че да можеш да се отдадеш на редакторска дейност и поезия, а не да разнасяш чаши и табли в някоя кръчма.

Колко позитивни и насърчителни слова за мечтите за развитието на едно дете. Браво!
А парите не могат да заместят вниманието, ласката и насърчението от майката. Има много момичета, които са разнасяли чаши и табли по кръчмите, но не са се чувствали нещастни и изоставени. Как можеш да сравниш изобщо едното с другото?!

# 24
  • Мнения: 398
Потърси си приятел,от това имаш нужда. "Възглавницата" на 17 год не се заменя с мама а с някой от другия пол.

# 25
  • Мнения: 2 386
Това не пречи майка ти много да се гордее с теб и да разказва каква дъщеря има.
Опитай се да живееш за себе си, а не за одобрението на майка си.
Мдам..

# 26
  • Мнения: 2 448
Роклята е символ, а не просто поредната рокля. Не ми се вярва тук да има някоя жена, която да е била безразлична какво ще облече на бала.

Това пък за пръв път го чувам, символ?!  Thinking На какво? Изобщо не ми е пукало какво ще облека на бала си, купих си роклята сам сама , без присъствието на майка ми или нейното одобрение. И то в последния момент. Дори нямаше кой знае какъв избор на официални тоалети тогава и взех една свръх официална, която никога повече не облякох.
Аз самата съм живяла при майка си и баща си, но и двамата ми родители са толкова различни и далечни като душевност и всичко от мен, че никога не са ми били близки, не са разбирали проблемите ми и нещата, които ме вълнуват. В един момент дори спрях да споделям каквото и да било и до сега е така. Но не ги обвинявам, не са длъжни да са като мен, нито аз съм виновна, че не съм като тях. На моменти се чувствам като сирак, но съм разбрала, че такава ми е била съдбата, никой не избира родителите си, но пък не значи, че трябва цял живот да се жалва за това и да иска нещо от някой, което той не може или не иска да му го даде, пък било то и собствената ми майка.

# 27
  • Мнения: 2 492

Какви табли , какви насмешки - на момичето му е тъжно , чак пък такъв сарказъм .  Thinking

Към авторката ...
Това трябва да те направи още по силна .
Не се оставяй на самосъжалението .
Уважавай родителите си , приемай ги такива каквито са и им прости .
Така ще можеш ти да продължиш напред и собствената ти съвест ще е чиста .  Heart Eyes

# 28
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
(Позволи ми да се хиля дърташки на наивното вярване в развитието и това, което се случва, когато става това, което сме си мечтали) Била си с баба и дядо. Вероятно някой, Великият дух Маниту, може би, е изпращал средства за съществуване, така че да можеш да се отдадеш на редакторска дейност и поезия, а не да разнасяш чаши и табли в някоя кръчма.

Колко позитивни и насърчителни слова за мечтите за развитието на едно дете. Браво!
А парите не могат да заместят вниманието, ласката и насърчението от майката. Има много момичета, които са разнасяли чаши и табли по кръчмите, но не са се чувствали нещастни и изоставени. Как можеш да сравниш изобщо едното с другото?!

Не виждам нищо негативно в "словата" ми. Не виждам нищо лошо в реалността, намирам много лошо, обаче, в колективното блеене, самосъжаление и пр. нереални "насърчения" с неизвестна цел.

ПП. Малко би ми било тъпо да съдя само по думите на едната страна. Не знаеш как изглежда от страна на родителите и какво им коства, нали? Или развиваш телепатия. За мен е по-нормално една тинейджърка да преиграва, особено докато не съм прочела и другата страна.


ПППП. По-насърчително и позитивно ли ще звучи да закудкудякам: Миличка, сладичка, ти си върховничка, ти си чудничка, бъди себе си, преодолей тази безкрайна мъка и студенина, горканка объркана, майка ти е лоша, ти си невероятна, казах ли чудничка и, по дяволите, мелодрамата ти губи времето

# 29
  • Мнения: 1 470
Какво да ти кажа-гадост...И аз все се опитвам да избягам от това,но...
Опитай се просто да го заровиш някъде дълбоко...Продължи пътя си,така както ти мечтаеш,така както ти го виждаш...Иначе ще се загубиш в това препускане,и надбягване със себе си,но никога няма да чуеш желаното-"Браво,справяш се прекрасно,аз се гордея с теб"...Не се залъгвай...Приеми го,и продължи напред...Аз съм жена на 33г,и макар да живея на 10мин път от нашите,се чувствам все още като теб...И макар че имам всичко в живота за което съм мечтала,никога не чух тези думи от устата на родителите си...Да не ти пука!!!Направи както мен,вкарай болката и обидата в нещо градивно,и ще стигнеш висините...

Общи условия

Активация на акаунт