Западните майки

Точно вчера си говорихме по тоя повод с Торнеросе - тя се възмушаваше как се надували от хвалби тукашните майки. Аз и обясних че не се надуват, ами просто се радват истински на успехите на малките създания и от друга страна пък хвалейки децата си по този начин ги стимулират и един вид им показват - ето виждаш ли че забелязвам това което правиш, защото си важен(а) за мен

А от друга страна се сблъсках с много интересн факт. Тъй като щерката има синдром на хиперактивност и дефицит на внимание, та ми се налага да общувам с лекари от специализираната клиника и от отдел Просвета и разни други инстанции.
Та какво ми направи впечатление - всички тия хора с които общувам там ми се възхищават колко съм загрижена за детето си, как се старая да му помогна и хиляди неща от сорта, като винаги наблягат на това и ме сравняват с тукашните майки
Аз направо съм в чудо - толкова ли са безразлични тук към взъпитанието и развитието на децата си, че едва ли не аз съм изключение.
И което най ме поразява е един друг коментар - ми като всички майки от източния блок децата им са много рано научени на самостоятелност    и то защото щерката може примерно сама да си обува и връзва обувките от 4 г и разни ей такива детайли.
Не знам дали е само в немско така - ако имате поглед споделете 

Тук има всякакви родители, но за почти четирите години през коите се движа в този "социален кръг"  (на деца и родители до към 9-10 години) ми е направило впечатление, че рядко се срещат невъзпитани деца! Говоря за социално възпитание - децата са изключително внимателни към дъщеря ми, дори момченцата; винаги и обръщат внимание, помагат и, когато е нужно, много рядко се държат неприлично. Това са впечатленията ми от градината й, от детските площадки, където ходим и от многобройните посещение до увеселителните паркове.

По въпроса за възпитанието - аз съм противник на насилието, но съм и против това взаимоотношенията между родителите и децата да спрат на ниво "приятелство". естествено, детето трябва да чувства, че съм му приятел, т.е. да знае, че може винаги да разчита на мен при нужда, но взаимоотношенията родител/дете трябва да са на по-различно ниво - все пак аз съм родител и в някои случаи АЗ казвам как ще станат нещата; аз диктувам играта, а не тя. Опитвам се дамеря баланса между двете, което не е лесно, но за сега да чукна на дърво метода работи - Изабела е самостоятелна (нали е с майка от соц. блока ), независима, но в същото време е много "послушна", т.е. ако започне да прави нещо, което е нередно и и се направи забележка, след 1-2 опита спира.
По повод странните родители - вчера бяхме в Gymboree - много хубаво място за игра - там сме на летен лагер всяка сряда от 2 до 3.30 с още 5 деца; имаше и една майка - англичнка, според мен към 40-те с 2 деца - момченце на възрастта на Изабела и бебе-момиченце. Тази жена бе абсолютен звяр към детето си! Непрекъснато му се караше и го порицаваше, не на висок глас, но със "страшен" глас (и аз го използвам понякога, но само в краен случай). А вината на момченцето бе, че е срамежливо и не се включва в игрите. В един момент тя го хвана за ръка и започнаха да тичат заедно, но тя падна, при което повлече и него и той явно си удари устата, защото се разплака. Тя го заведе встрани и му се накара едно хубаво, затова че плаче. Не знаяБях доста шокирана и дори объркана - и аз съм изпадала в ярост от поведението на детето си, но случаите се броят на прсти, а при тях детето дори нямаше видима вина.

Слава богу, аз такива майки познати нямам-всички се грижат самички за децата, татковците им помагат само в събота и неделя, а повечето работят за по няколко часа вечер , защото парите си трябват!

Но навсякъде си има черни овци!

Тук в Дания ги има всякакви. Оба4е много си глезят децата като цяло. Има например много деца на по 4, 5 годинки с биберон в устата или пук все ги возят в коли4ка. Децата им имат много право да определят наи-разли4ни безумия. За бой да не става и дума, в Даниа е забранено със закон, могат да те вкарат в затвора. Много са родителите за съжаление, които се предават бързо в процеса на възпитание и затова децата им се ка4ват на главата. И като стане сериозно търсят помо6т и то става една курвава и мутна, харе4ене на пари, психологи4ески сеанси и не знам си какво о6те...
Понеже работя с деца постоиянно се сблъсквам с такива проблеми. А то просто трябва търпение и постоянство Ама вържи им разпрявай. И все ми викат на работа: Ама как се оправя6...

Ами не знам при другите как е, но на  моите всяка дума на похвала и проява на радост направо им пада като роса - така светват и се стимулират да продължават в същия дух! Драго ми е, че и извън дома да са, хората пак ги поощряват и ги хвалят, като се държат добре, за което съм много благодарна. Зъболекаря оня ден например при всяко отваряне на устата му повтаряше колко добро момче е, как умее да слуша, колко добре се справя, и т.н. Друг е въпроса, че аз не се сещам много-много да хваля чуждите деца  , та понякога като чуя някоя майка да се изкаже хубаво за моите, се сепвам, и гледам да наваксам, ако все още има шанс

А мен на моменти запо4ва да ме изнервя това 
В магазина ни спират поне по няколко пъти и запо4ва едно умилкване. Понякога детето се изнервя и запо4ва да пла4е.
Може да ме с4итате за паранои4ка, но аз вярвам в уро4асването 

Брой ме и мене в отбора!

Аз не вярвам в урочасване и т.н., но се дразня от интимничене с мен. Например вчера в магазина една продавачка два пъти ми вдигна кръвното. Първия път ме бутна леко и се извини "sorry, dear". Каква "dear" съм и аз на нея!? Аз има много силно развито чувство за собствено достойнство (малко високомерна си падам май) и подобно отношение ме обижда.
Иначе и аз се гордея, когато ми кажат каква сладурана е Изабела. Вчера няколко пъти и направиха комплимент и аз направо летях! Като си нямам самочувствие за външния вид, поне на дете го докарвам.

Ставаме 2 

Тук казват, 4е децата са "царе". Те и затова са толкова разглезени. Всяка сряда е ден на детето- не се ходи на у4или6те.
Като бив6а "Au Pair" мога да споделя, 4е майката(разведена) много рядко яде6е с децата си, ама то е застото име6е кой да се грижи за тях. А една приятелка ми разказва как 4есто в "нейното семейство" майката затваря децата в колата,( тогава бяха 3, сега са 4) и с детегледа4ката тръгват  на разходка по магазините.

Тия французи ме убиват 
Само поводи за по4ивка си търсят 

ей zа такова неЩо тука и zатвор може да отнесеШ
иначе от контактите с немски мамета ми прави впечатление, че определено се zанимават с децата. И татковците се вклучват доста активно. Най Шантавото неЩо, което видях бяха две мамчета, легнали на асфалта пред блока и мъниците им правеха очертания на тялото с табеШир . Играеха си на полицаи

За Англия мога да кажа 4е майките са едни от най-лошите.Може би  и затова %-та на забременяване при деца от 12 годишна възраст е много висок.Прави ми впе4атление как не обръщат внимание на децата си,как ходят сополиви,мръсни,тръшкат се по земята и майките си стоят и нищо не правят.В пове4ето слу4аи си пафкат цигарките и си бърборят с някоя приятелка.И тук не може да си удряш детето на публи4но място ама щото ги оствят да си правят каквото си искат затова са на туй дередже дет се вика.Е аз не си пребивам детето,но понякога въдворявам ред с едно две шамар4ета 4е ина4е не разбира/то не 4е тогава влиза в 4ас де/.Прави ми впе4атление 4е и тук татковците са по-грижовни и по-добре гледат децата.В4ера като се връщахме от пазар минахме покрай една кръ4ма дето все се събират пиянки и подобни и толкова кофти ми стана като на едната маса имаше детенце не пове4е от 2 годинки и едвам гледаше от димилника вътре.та англи4аните толкова си противоре4ат-хем тръбят 4е детето имало права,4е не трябвало да се удря а от друга страна не си прилагат законите щото 80% от тях да бяха с отнети родителски права.Скоро даваха за едно семейство където и трите дъщери имаха деца като най-малката сестра беше на 12 а наи-голямата на 16 и бабата беше адски щастлива.На година само от помощите дето полу4ават заради децата могат да си живеят преспокойно та даже май сега ще се по4ва кампания да не се дават помощи на малолетни родители.Ама е така щото тук се дава прекалена не свобода а СВОБОДИЯ на децата.Може би все пак методите на Макаренко дават ефект

И аз май бях така, ама съм го позабравила. Не исках да правя например бейби шауер, заради страх от уроки. Като ученичка се опитвах да обясня уроките на една позната германка, ама тя изобщо не разбра за какво става въпрос. И тука веднъж се опитах да го обясня, но пак не стана. Доколкото знам, го обясняват с някакъв атавистичен страх, залегнал у нас от времето на кръвния данък и отвличаните за робини момиченца, т.е. не е хубаво да се разчува много хубаво за детето ти.
Но като си нямах друг свой човек тук освен татето, като гледах тези бебета, наистина ми ставаше много драго някой да им се възторгне. По-малко самотно е като че ли. Е, има го и момента, че не съм и познавала вас тогава