Цитат
Тоест, пълно безразличие, намиране на любовник, да изоставя децата , къщата, да не му давам пари, да не го слушам за нищо ?
- Публикувана: 18 ян. 2009, 13:22 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2009, 18:13 ч.
Помогнете ми да реша дилемата
не не бих го нарекла точно така.Примерно представи си следната ситуация идва си той тази вечер и ти му казваш утре вечер в 6 часа имам уговорена срещас приятелка за кафе ще се прибереш да гледаш децата и го правиш все пак тези деца не са ти "Чийз" нали не си ги донесла от къщата на майка си.Постепенно разширяваш периметъра на действие,предлагаш да излезете двамата,да отидете някъде събота и неделя.Както вече споменах започваш работа,създаваш си обкръжение.Повярвай ми да се опиташ да угодиш на някой който е пълен егоист е много трудна работа и съвсем нее печеливша стратегия,най напред трябва да вярваш в себе си ,да имаш позитивно мислене и да не търсиш вината самов себе си.
Само ти можеш да прецениш какво да правиш.
Как да ти кажем ние-стягай си багажа или обратното.
Така както го описваш, звучи безнадеждно и безсмислено, но
(нещата отвътре са по-различни. Само едно знам със сигурност-
заради децата не си струва да се търпи и не те трябва да са при-
чина за продължаване на агонията.
Как да ти кажем ние-стягай си багажа или обратното.
Така както го описваш, звучи безнадеждно и безсмислено, но
(нещата отвътре са по-различни. Само едно знам със сигурност-
заради децата не си струва да се търпи и не те трябва да са при-
чина за продължаване на агонията.
Тоест, пълно безразличие, намиране на любовник, да изоставя децата , къщата, да не му давам пари, да не го слушам за нищо ?
Тогава съвсем ще изгуби причината да сме заедно
Нали това ви казвам, че според мен ме използва, какво по - хубаво от едно тихо пристанище сред житейските бури, една патка, която винаги прощава, винаги обвинява себе си, винаги търчи по неговите интереси , забравяйки себе си и всичко на света, една идиотка, дето ти я мачкаш, а тя ти се признава в любов...
Тогава съвсем ще изгуби причината да сме заедно
Нали това ви казвам, че според мен ме използва, какво по - хубаво от едно тихо пристанище сред житейските бури, една патка, която винаги прощава, винаги обвинява себе си, винаги търчи по неговите интереси , забравяйки себе си и всичко на света, една идиотка, дето ти я мачкаш, а тя ти се признава в любов...А ти имаш ли причина да сте заедно, освен търпението заради децата?
Ако ти харесва да си патка, ОК, ама ако не , не разбирам какъв е проблема да си гледаш собствения интерес.
Аз съм за търпението заради децата, НО само ако и двамата родители са на това мнение и взаимно се уважават и са си дали дискретната свобода, без да лишават децата от вниманието си в къщи. При това , само ако децата са малки. В противен случай не бих търпяла подобно отношение. Какво остава да живея с мъж, който не ме е докоснал от 2 години и да не си намеря друг. Кога, като стана бабичка ли ще се сетя за себе си?
bimba, за момента е невъзможно да работя, но и това ще стане, в същото време преди две години , аз оставих тогава едното дете на майка си и отидох да работя в друг град, като твърдо бях решила да не се съобразявам с него и дори да се разведа, е, последва ме там където съм след две седмици и се лепна като гербова марка, за да ми направи второ дете, щом "мисията беше изпълнена" аз размислих и се върнах, а той продължи по старому ...Весело, нали?
Извинявай, ама ти изобщо можеш ли да мислиш?
С какъв акъл ще му раждаш още едно дете, като още веднага си видяла, че от вас семейство не става. Извинявай, че съм малко крайна, ама не мога да разбера хора като теб - раждат едно дете, взимат някакво решение и след като "милият" се примоли му прощават, за капак му раждат още едно дете с ясното съзнание, че нищо няма да се промени и накрая какво .... - отиват да реват по форумите. Ама има една много точна поговорка за твоя случай: " Кой каквото си направи , никой друг не може да му направи".
pasinet, ами да, имам причина,обичам го, чакам и се надявам нещо да се промени, страхувам се да не сгреша и като се разделим после цял живот да мисля, че може би ако бях потърпяла още малко, ако бях изчакала да отпаднат някои и други ангажименти, да поотраснат децата, може би щяхме отново да бъдем щастливи заедно...Причината да не търся друг мъж е в това ,че 1.няма да изпитам с никого другиго онова, което изпитвам с него ,може да е много много рядко,но е върховно преживяване \ може би точно ,защото е рядко чак на мен самата ми стана смешно!\
2.не ми се занимава,някой си, отнякъде си ,с неговите бръмбари и проблеми ,не,мерси, имам си достатъчно мои
3.смятам,че това е грях, ще ми тежи на съвестта, ще се измъчвам, ще се чувствам виновна и пред децата, омърсена, недостойна....с една дума гадно
и 4.ако ще е гарга да е рошава, не обичам половинчати неща,да се срещам тайно, да увъртам, да лъжа...не, това не е в мой стил, по - склонна съм да си строша рогата в стената , да тропна с крак и да сложа една тлъста точка веднъж завинаги...
Освен това аз толкова време съм живяла без това, че вече някак не ми и липсва, май даже съм забравила как се прави
чак на мен самата ми стана смешно!\2.не ми се занимава,някой си, отнякъде си ,с неговите бръмбари и проблеми ,не,мерси, имам си достатъчно мои
3.смятам,че това е грях, ще ми тежи на съвестта, ще се измъчвам, ще се чувствам виновна и пред децата, омърсена, недостойна....с една дума гадно
и 4.ако ще е гарга да е рошава, не обичам половинчати неща,да се срещам тайно, да увъртам, да лъжа...не, това не е в мой стил, по - склонна съм да си строша рогата в стената
, да тропна с крак и да сложа една тлъста точка веднъж завинаги...Освен това аз толкова време съм живяла без това, че вече някак не ми и липсва, май даже съм забравила как се прави
tania28, да, забременях, да родих детето , но не НА НЕГО, а на СЕБЕ СИ... Исках второ дете, пък и не бих направила аборт при каквито и да е обстоятелства, това е убийство , но пък това за абортите е съвсем друга тема...Не съжалявам , че съм родила децата, те са прекрасни, и са най - стойностното , което съм направила през живота си...
И не "рева по форумите", а просто търся различни мнения, интересно ми е , какво мислите, как бихте постъпили, от друга страна никой никого не задължава да чете писанията му...
А и нямам нужда да ме съдиш, а от съвет...
И не "рева по форумите", а просто търся различни мнения, интересно ми е , какво мислите, как бихте постъпили, от друга страна никой никого не задължава да чете писанията му...
А и нямам нужда да ме съдиш, а от съвет...
Със съпруга ми сме женени от 6 години, но сме заедно близо 7...
Проблемите започнаха преди около 5 години - не прави секс с мен, често пътува, лъже ме за пари, и имам чувството , че ме използва...
Не ме бие, не злоупотребява с алкохол и други вещества, държи се добре с децата - в този смисъл нещата не са фатални, но ...връзката с него отдавна е престанала да ме удовлетворява...Имаме две деца и заради тях търпях и се надявах на промяна, но положението става все по - нетърпимо...Случките са много и разнообразни и няма да ми стигнат и 8 страници да ги опиша...
Въпреки всичко, което ми е причинил той твърди , че ме обича, че няма друга и така нататък, но аз не мога да му вярвам вече...
Не вярвам да се промени и не знам какво да правя...Накратко, да се разведа ли или да търпя, може би да променя нещо в себе си, знам ли ?
Ако любовта безвъзвратно си отиде струва ли си да я съживяваме с електрошок?
Проблемите започнаха преди около 5 години - не прави секс с мен, често пътува, лъже ме за пари, и имам чувството , че ме използва...
Не ме бие, не злоупотребява с алкохол и други вещества, държи се добре с децата - в този смисъл нещата не са фатални, но ...връзката с него отдавна е престанала да ме удовлетворява...Имаме две деца и заради тях търпях и се надявах на промяна, но положението става все по - нетърпимо...Случките са много и разнообразни и няма да ми стигнат и 8 страници да ги опиша...
Въпреки всичко, което ми е причинил той твърди , че ме обича, че няма друга и така нататък, но аз не мога да му вярвам вече...
Не вярвам да се промени и не знам какво да правя...Накратко, да се разведа ли или да търпя, може би да променя нещо в себе си, знам ли ?
Ако любовта безвъзвратно си отиде струва ли си да я съживяваме с електрошок?
Е че вие кога се запознахте, кога се оженихте, че пък и още година след сватбата не си била желана вече
Много бързо развитие на нещата.
Аз лично не бих живяла с електрошок. Всеки има право на щастие и радост. Все пак веднъж се живее
pasinet, ами да, имам причина,обичам го, чакам и се надявам нещо да се промени,
Те нещата с чакане не се променят, а с действие. Ако мислиш, че поне малко държи на теб и те обича, а не си му безразлична и те иска само заради слугуването и "тихото пристанище", има надежда да измислиш нещо, с което да го провокираш. Да чувства, че те изтърва например. Ама ако мислиш, че не му пука дали ще си тръгнеш или не, тогава не виждам надежда.
А за това
Цитат
Причината да не търся друг мъж е в това ,че 1.няма да изпитам с никого другиго онова, което изпитвам с него
Наистина бързо е, пак благодарение на неговото упорство, той е от друга държава, аз стажувах там, запознахме се, аз си заминах, той започна да ме преследва, пристигна в България, след известно време заживяхме заедно, но без брак, той ми предложи, аз казах , че не ми се иска, бях само на 18 когато се запознахме и на 19 , когато той ми постави ултиматум, че или подписваме, или си заминава и няма смисъл да си губи времето...Казах , ще помисля, докато мислех си направих тест, и се оказа че съм бременна с първото...Ожених се...Нататък историята я знаете...
Още една подробност, за него това е втори брак, от първия има дъщеря, с която не общува, и е доста по - голям от мен, с 13 години...Не че това има някакво значение , де...
И, да , аз сама съм си виновна...Но живота ми не свършва на 27, нали?Въпроса ми е как да го живея от тук нататък...
Още една подробност, за него това е втори брак, от първия има дъщеря, с която не общува, и е доста по - голям от мен, с 13 години...Не че това има някакво значение , де...
И, да , аз сама съм си виновна...Но живота ми не свършва на 27, нали?Въпроса ми е как да го живея от тук нататък...
tania28, да, забременях, да родих детето , но не НА НЕГО, а на СЕБЕ СИ... Исках второ дете, пък и не бих направила аборт при каквито и да е обстоятелства, това е убийство , но пък това за абортите е съвсем друга тема...Не съжалявам , че съм родила децата, те са прекрасни, и са най - стойностното , което съм направила през живота си...
И не "рева по форумите", а просто търся различни мнения, интересно ми е , какво мислите, как бихте постъпили, от друга страна никой никого не задължава да чете писанията му...
А и нямам нужда да ме съдиш, а от съвет...
И не "рева по форумите", а просто търся различни мнения, интересно ми е , какво мислите, как бихте постъпили, от друга страна никой никого не задължава да чете писанията му...
А и нямам нужда да ме съдиш, а от съвет...
Аз не те съдя. Съжалявам, че така си го разбрала. Просто не мога да разбера хора като теб.
pasinet, ами да, имам причина,обичам го, чакам и се надявам нещо да се промени, страхувам се да не сгреша и като се разделим после цял живот да мисля, че може би ако бях потърпяла още малко, ако бях изчакала да отпаднат някои и други ангажименти, да поотраснат децата, може би щяхме отново да бъдем щастливи заедно...
Не разчитай много на това. Казвам ти го най-добронамерено от личен опит. И колко време мислиш да го чакаш- цял живот ли?
Не си го причинявай. сигурна съм, че не го заслужаваш. 1.няма да изпитам с никого другиго онова, което изпитвам с него ,може да е много много рядко,но е върховно преживяване \ може би точно ,защото е рядко
чак на мен самата ми стана смешно!\2.не ми се занимава,някой си, отнякъде си ,с неговите бръмбари и проблеми ,не,мерси, имам си достатъчно мои
3.смятам,че това е грях, ще ми тежи на съвестта, ще се измъчвам, ще се чувствам виновна и пред децата, омърсена, недостойна....с една дума гадно
и 4.ако ще е гарга да е рошава, не обичам половинчати неща,да се срещам тайно, да увъртам, да лъжа...не, това не е в мой стил, по - склонна съм да си строша рогата в стената
, да тропна с крак и да сложа една тлъста точка веднъж завинаги...Освен това аз толкова време съм живяла без това, че вече някак не ми и липсва, май даже съм забравила как се прави
1. Откъде знаеш, че няма да изпиташ с никого другиго онова, което изпитваш с него. Пробвала ли си?
Или просто не ти се занимава, както си написала по-надолу. 2. Защо ще се чувастваш виновна, омърсена и т.н. ?
Виновна за какво - за това че искаш да имаш до себе си мъж, който да те обича, да ти обръща внимание, да те глези , да те уважава. Всеки човек има право да иска това. Всеки има право на щастие. А и мисля, че при такива отношения ( каквито описваш, че имате с мъжа ти) децата ти някой ден като порастнат по-скоро ще ти бъдат благодарни, че си се разделила с него, отколкото да те упрекват. Това също го казвам от личен опит. Майка ми е от този тип хора, които търпят в името на децата - търпя цял живот баща ми, който слушаше роднините си и вкъщи непрекъснато й вдигаше скандали за какво ли не, който не й помагаше с нищо, който очакваше от нея да му бъде освен всичко друго и домашна прислуижница, и за какво? Сега е на 56г. и все още го търпи - не го обича, на моменти не го и понася , нямат какво да си кажат дори, тя е нещастна. А ако го е зарязала още като е била млада сега може би щеше да има до себе си човек, който да я заслужава, да бъде щастлива, както заслужава. Казвам "може би", защото какво ще стане е Божа работа. Знам, че моето мнение сигурно е различно от това, което искаш да чуеш и се надявам наистина да не го изтълкуваш грешно. Пожелавам ти да намериш сили и да решиш проблема си както е най-добре за теб.
Ние не сме тези който ще решават какво да правиш с живота си ,но миличка според мен мъжът ти те използва за прислужничка а с друга мачка чаршафите помисли трезво 2 години да недокосва жена да ама не според мен .Взимай си децата и бягай на далеч от този та ти си само на 27 животът е пред теб.Някъде те чака истинският мъж който да те направи щастлива!!!Все пак животът си е твой ти решаваш аз само изказвам мнение
Моят съвет е да събереш смелост и да го напуснеш. Моят случай е подобен-живеем в мойта къща, кара моята кола, цялата бяла техника като климатик , пералня, парно и др. съм купила с мои пари , имам отделен апартамент в голям град и т. н. Той не пипва нищо в къщи , не е правен ремонт от 13 г. и като тръгнем колата някъде -дай пари. В леглото не си пасвахме, аз правех копромиси. Итака 5-6 години. Намерих си любовник и случайно забременях. Казах му , че може да не е от него. Аз отричах-исках нещата да се оправят и да бъдем семейство. Да, ама не. Следва психически тормоз и детето на практика си го отгледах аз до 1,5г.Той спеше в друга стая. Но един ден не издържах и казах-край. Цял месец ме тормози да се съберем, че ме обичал. А аз си заживях с бащата на детето и то го прие като роден баща , какъвто е. А другият -бившият все още след 6 месеца ми се обажда от време на време и ми заявява че си иска семейството, самоче то никога не е било такова .
Благодаря Ви от сърце , момичета!За всички съвети ...
таня28, не се чувствам обидена, ако ще се обиждам , да не бях пускала темата, като я пуснах очаквах всякакви мнения, въпроси и дори обвинения, не я пускам, за да чуя онова, което ми е изгодно ...Просто тук , в този форум има хора с много повече опит и преживелици, които биха могли да ми дадат ценен съвет, за мен ценно е ВСЯКО мнение,благодаря ви за съчуствието, за разбирането, понякога всеки човек има нужда да сподели с непознати, просто мненията са по - безпристрастни...
Жалко, че не се включи и някой татко , може би щеше да даде ценен съвет от мъжка гледна точка...
таня28, не се чувствам обидена, ако ще се обиждам , да не бях пускала темата, като я пуснах очаквах всякакви мнения, въпроси и дори обвинения, не я пускам, за да чуя онова, което ми е изгодно ...Просто тук , в този форум има хора с много повече опит и преживелици, които биха могли да ми дадат ценен съвет, за мен ценно е ВСЯКО мнение,благодаря ви за съчуствието, за разбирането, понякога всеки човек има нужда да сподели с непознати, просто мненията са по - безпристрастни...
Жалко, че не се включи и някой татко , може би щеше да даде ценен съвет от мъжка гледна точка...