Вижте колко е щастлива мама, че си има ПОРОДЕНИ двама! *25*

Pukanka* тук в тази тема никай няма да ти каже да го махнеш тъкмо обратното  . След стерилитет ще е трудно да го махнеш , аз мисля че няма да ти е трудно да си гледаш едното дете и да си износиш другото през тези 9 месеца организмът се нагажда все пак вдигаш всеки ден детето. Аз съм със секцио и двата пъти и нямах проблеми.Надявам се да вземеш правилното решение за себе си .Аз бих те постветвала да оставиш душичката 

О, ама разбира се. И виж как знаеш,че след стерилитет и аз го искам. Утре в 2.15 съм на лекар.Като се чух с нея по телефона, по-скоро се уплаши,но утре на прегледа ще ме огледа добре и ще каже как съм, какви са рисковете и т.н. Аз съм на 33 години имайте предвид, даже почти на 34, и Дани го родих 3 седмици преди термин, уж лежах цялата бременност само на легло. Всички тия неща ги знае лекарката ми и ще се съобразява и с тях.А доколкото  я познавам,ще извика и поне още 1 лекар за мнение. Влязох при вас,да споделя страховете си.Всички сте минали през това, а при мене е ново чуството.

ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!ВЕСЕЛИ,ЗАСМЕНИ!
Pukanka*желая ти лека бременност и живо и здраво бебче!Децата са радост!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Pukanka*,когато аз забременях с 2-то дете, първото беше все още с колики!
Когато родих 2-то бебе, голямото бебе още не ходеше!
И 2-те ми бременности бяха рискови и трябваше много внимание.
Баби нямаме.Никой не ми е помагал.
Съвсем сама се оправях и с това съм много горда!
Няма как да не е трудно, но си заслужава!
Лека бременност!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! Всички вие и семействата ви да сте румени и засмени, здрави и късметливи!


Пуканка, и аз като Ивка съм с две диванета с разлика 13 месеца и половина. Далече сме от баби и дядовци, таткото пътува от време на време. Живи сме, здрави сме, щастливи сме Е аз напоследък нещо издивявам, но се надявам да отмине. Борис проходи на 11 месеца, и въреки това си искаше вдигане, но както казва Карчита, вдигаш детето всеки ден и организмът ти се нагажда.  Общо взето бремеността и първите месеци бяха най-лесните  ако това е успокоение. КАто чета, второто ви бебе си е благословия,и е желано. Стискам палци  !!! А тук ще намериш много момичета минали по този път, които да те подкрепят в трудни моменти.

Борис нямаше 10 месеца, когато започна да ми целува коремът. Не знам дали усещаше, че има друго същество в мен, или си общуваха по незнайни за нас начини, но винаги като бях легнала и коремът ми щръкнал - той идваше и или ще ме целуне, или ще направи 'брррррр' . Малко лирическо отклонение.

Честита Баба Марта на всички, да сте румени и засмени през цялата година

Добре дошли на *Pukanka* и `Reni`    

happymama как е Крис?

Честита Баба Марта  ,
Добре дошли на Pukanka и `Reni`
Pukanka , честита новина, мисля че е най-хубавата  , леко бременнене и не се притеснявай всичко ще се нареди накрая 

Pukankа, тази новина наистина е Божие благословение. Не се притеснявай за бременноста си и за вдигането на другото детенце. При мен също беше рискова втората бременност, защото децата са с 1.5 години разлика. Първото е раждано със секцио и преди това имам два спонтанни аброта. Но ето, Слава на Бога всичко е наред. Вдигах "каката" до последно и не съм имала повече контракции от обикновено. Дано всичко е наред при теб и да имаш една безпроблемна и спокойна бременност.

Нашата разлика /между децата ми/ е 2г.4м. налагаше ми се да вдигам до последно Елената, пожелавам ти много кураж, късмет и спокойствие *Pukanka*

пуканка - раждай! това е дар божи с всичките му радости и несгоди /2на скарлатина, 2на варицела, 2на вирусна ангина и пневмония и т.н. но пък семейна стая в детска пулмология  / обаче и 2но повече усмивки, радостни крясъци, 2на тежест на шейната, 2 чифта червени ботушки или апрески до входната врата, 2 хавлийки в банята - това са все неща, които ВСЕКИ ДЕН ме карат да се умилявам и благодаря, че ги имам. моите 2 бременности са планирани - втората даже закъсня с 2 месеца, но струва ми се, че всички тук въпреки първоначалния шок, сега изпитват блаженството на 2ното /4-рното/ майчинство 

ся за вдигането - ако си бременна в 7-8-9 месец или пък по-ранен, и вдигнеш от раз 10 кила, 100% ще си докараш контракции или аборт. обаче! ако организмът ти е свикнал с ежедневното вдигане на първото дете, то тежестта не е неочакваае - тялото ти всъщност живее с тежестта на първото дете, така че това не е шок за него. всички тук сме имали контракции разбира се, но контракции имат и жените без деца. не мисля, че това трябва да е причина за притеснение - ако изобщо получиш контракции, ще реагираш в движение и според ситуацията. в началото с беменността ми с камен бях с кървене, контракции, чудесии. трябваше да лежа в болница, обаче нямах баби, които да поемат пипа, и си останах в къщи. просто пренесох живота на пода - мтракът на пипа беше на пода, играехме на пода, хранех я на пода, смъкнах повивалника на пода, пълзях с нея по пода - 2 месеца не видгнах нито едно кило. нещата се успокоиха и от 13та гс. натам падна едно подмятане, подхвърляне, носене, висене на детето с главата нагоре - абе каки ли не маймунждулъци правехме. това моето беше малко глупаво, но явно някой горе ни е пазил - мен, пипа и нероден камба. 2рата ми бременност беше много енергична всъност, въпреки първоначалните 10 седмици инжекции в задника.

другото успокояващо нещо, което мога да ти кажа е, че колкото по-малка е разликата, толкова е по-лесно. едно е да имаш корем и да лашкаш количка с дете на 1 година, което ако си късметлийка няма още да ходи; друго е да си с корем след дете на година и 5-6 м., което не ходи добре /моят случай/, а трето е да си с корем и да тъчиш след камикадзе на година и 8-9 месеца. мен ако питаш, първият вариант би следвало да е най-желан 

и сега за удоволствията от наличието на баба. имам си мама от 3 дни /утре тръгва/ и в резултат на това, 2 дни изкарах на учебните ски-писти на щастливеца с един пич ски-учител на име сашо. вчера падах като змей и най-лошото е, че не можех ид а се вдигна. супер унизителна ситуация! падаш, край себе си виждаш 4-годишни бръмбари, които НЕ карат на рало и НЕ падат, а ти дори не можеш да си вдигнеш дирника. днес обаче бях фурия - минавах х 50-70 метра със завои - леви и десни, като дори спирах когато трябваше /вчера се хвърлях в посока сашо и се надявах човекът да успее да удържи засилката на масата ми  /, като успявах на около 60 % да нацеля щеките, маркиращи слалома. струва ми се, че днес изключително изненадах сашката - на моята възраст, с моя заседнал живот, че и с 2 деца - мисля, че човекът преосмисли тезата си за 30+ годишните 'лелки'. а аз лично за себе си и във връзка с карането на ски мога да кажа, че съм много, много голям пич  

за децата - здрави са, все още не са оскарлатинени, но с жизнерадостен трепет очаквам туй щастие да ни връхлети. в четвърък, на 5т-ти, пипа ще има тържество в ДГ. от сега се умилявам - моето голямо пораснало момиче ще рецитира стихчета за МЕН. а през туй време камен ще се търкаля в ъгъла на стаята, ще се дере, ще мята играчки насам-натам и ще излага кака си. класика! 

 

за това мога цял роман да напиша

МИли мами,дано мама Пуканка да е взела решение и то да задържи бебчето.Притеснявам се,че не пише.Но в крайна сметка всеки има право на избор.В многодетната ни тема имаме няколко мами с три породени дечица!

Честит празник!

Честит празник, девойки!   
Пуканке, обмислете го с половинката, но моят личен съвет е, че ако имате финансовата възможност да отгледате това дете и ако нямате сериозни здравословни проблеми, съмнения въобще не трябва да имате. Второто дете се гледа несравнимо по-лесно от първото - поне половин година не ти трябват ни адаптирани млека (някои изобщо не 'опират' до тях), ни дрешки, нито място - купуваш само памперси, а може и без тях. И количка си имаш, и двойна можеш евтина да си намериш, въобще второто дете е като един бонус към първото.  Няма непреодолима трудност - тук повечето от нас нямаме баби под ръка. Раждай, без да се притесняваш много, защото ще видиш, че като вземеш бебето в ръце, ще се чудиш как изобщо са могли да ти минават други мисли през главата. Безкрайно съм щастлива, че имам и второ дете и благодаря на Господ, че му позволи да избере мен за негова майка!
Теди Николова, какви ботуши, бе слънце?  То вече за сандали става време...