Второ дете от втори татко

Здравейте на всички. На авторката само мога да кажа да побърза с развода и с брака със следващия. Така всичко ще е наред. Сега да Ви разкажа моята история: Имам дъщеря от първия си брак, която е на 13 години. Сега имам втори брак и съм бременна във 2-рия месец. Мъжът ми също има дете от първия брак. Имам усещането, че не се радва особено на бъдещото ни дете и за него винаги на първо място ще си остане първото му дете. Няма и за миг да се поколебая да го зарежа ако се държи без уважение към мен. С голямо желание исках това дете и мога и сама да си го отгледам. Лошото е, че дори и да се разделим, то ще се води на негово име, т.е. ще има право да го вижда /живот  здраве да се роди и всичко да е ок/, ще ми трябва разрешението му за излизане в чужбина, за паспорти и т.н. Някой има ли в подобна ситуация?

Разбира се, че сме говорили. Отговорът е: "Глупости. Не е така." и млъква. Няма да каже - много се радвам, щастлив съм или нещо подобно ... Все като му заговоря за бебето - пас.  И поведението му показва, че му е все тая. Дори по-скоро се притеснява да не би новото дете вкъщи да ощети неговото първо. Ако нещо ми се допие - първо го купува след 1-седмично напомняне и второ - първо на детето си дава /все едно то е бременно/. От сега прави сметки как нямал да ми помага, въпреки, че дават 15 дни отпуск от работа на бащата, когато му се роди дете. А бебето го правихме умишлено и пак защото аз исках. Вчера ми каза: "мъжът задължително трябва да направи бебе, иначе жената ще го скопи." А аз съм толкова щастлива, че ще си имам второ 

Evana, може би аз повърхностно обяснявам нещата, за да не се впускам в подробности. Моите мисли не са от хормоните, а още много преди за забременея.... Последният ни скандал беше 2 дни след като разбра, че съм бременна и то за глупости - започна да ме блъска и каза, че иска развод /правихме сватба преди 3 месеца/. Направи огромен скандал, чак децата после ме питаха дали наистина ще се развеждаме. Каза, че ще направи всичко възможно така, че за неговото дете аз да съм най-мразената жена на света. А детето си няма майка и иска аз да съм му такава, но той и забранява.  Тя е на 7 г. и иска да я осиновя, той не разрешава. Насила хубост не става. Забравих да спомена, че неговите родители са против мен /дори за ми посягали и са ме обиждали/ и той въпреки всичко пак ходи там с детето. Връщат се с 10 огромни чанти с подаръци по Коледа само за неговото дете, все едно, че аз и моето дете не съществуваме. А моят род ги е приел като свои - каквото има за моето дете, такова има и за неговото.  Не съм за порадъците им, не са ми и притрябвали. Исках сплотено семейство, а не 2 лагера. Неговото разсъждение: "не ме интересуват вашите взаимоотношения - твоите с майка ми и баща ми, нали се държат добре с детето ми. "Да не говорим, че тези баба и дядо не спират да бълват глупости по мой адрес и криеха храна преди време като ходехме, никога не са ни посрещали и изпращали.  Та почти съм сигурна, че е въпрос на време кога ще се разделим.

Благодаря ти, най-после, че ме разбра. Има още много по-сериозни ситуации, но няма да ви занимавам с тях.  Моите родители са разведени и са от хората, които винаги защитават чуждото. Баща ми е с мнооого голяма мъжка солидарност. Пример: първия път, когато се развеждах побесня не защото първия ми мъж ме е удрял неколкократно, ами защото беше продал едни вещи, които бяха на баща ми. Той самия се държеше ужасно с майка ми през целия ми живот докато бяха заедно. За него това, че мъжът удря жената било нормално. А майка ми е жена с недобро здравословно състояние. Тя чак се разплака от щастие като й казах за бебето. Знае за проблемите ни, но не искам да я товаря с тях. Тя и преди ми казваше - само се тровиш с тия хора, но пък и се надява да се оправят нещата. Но аз не търся помощ от никого. Едно дете отгледах сама, мога и второ. По-скоро проблемът ще е от това, че ще трябва да му искам разни разрешения, когато живот и здраве детенцето се роди.

Благодаря на Олинце за пожеланията! Дай Боже всекиму!
Mily, недей да бързаш толкова да се разделяш! Нали сте се събрали след неуспешни връзки? Би трябвало да сте щастливи, а не да се карате. Ти сигурна ли си, че причината е само в него. От моя опит знам, че когато тръгна с рогата напред по собствено усмотрение, без да имам нещо черо на бяло, а просто предположения, никога не оставам доволна накрая. Мъжете (тази част от тях, които са категоризирани като "добри" мъже) на първо място обичат да са мъже. Те така се разнежват, когато ние сме нежни с тях, когато им споделим, че имаме нужда от подкрепата им. Те имат нужда да им казваме, че ги обичаме, както и ние. Затова искам да ти кажа - пробвай дето се казва "с памук да му извадиш душицата". Ако ти се държиш студено с него, защото си решила, че той не те иска с твоето детенце и бебето, без да ти го е казвал, нормално е и той да се чувства зле. Нормално е в такива случай да страни от теб и да търси утеха в най-близките му след теб - детенцето си и родителите си. Може би затова той ходи често при майка си и баща си. Може би затова показва повече загриженост към своето детенце, отколкото към вас. Той е сигурен, че то го обича. Докато в теб не съвсем....
Пробвай да му покажеш, че го обичаш, че щом сте направили бебе, това значи че искаш сте винаги заедно. Може и той да е несигурен. Един такъв разговор, в който и двамата си разкажете какво изпитвате може много да ви помогне. И в крайна сметка, нищо не губиш.
Не бързай и бъди силна! Всичко ще се оправи!

Хора, аз вярно съм бременна!!!!!    
Съвсем бледа е чертичката, предполагам, че е защото подраних с няколко дни с теста. Ами сега?!?!?

Mila_mamo, ЧЕСТИТО!!! Аз имах веднага 2 черти и след няколко дни пак повторих теста - същия резултат. Изчаках и да отида и на видеозон и бременността се подтвърди. Благодаря на Бог, че всичко засега е нормално. А относно любовта ми към него я показвам постоянно: аз съм тази, която го моли да имаме поне 1 ч. на ден за нас двамата, аз съм тази, която го целува, като мина покрай него. Аз не искам да ходя никъде без него. И не защото искам да го "Вържа", а защото смятам, че истинските взаимоотношения се градят ежедневно - с мили думи, жестове, загриженост. И когато срещам само изрази - остави ме сега, мисля как да изкарам пари, какво може да си мисли човек. Аз ходя по родителски срещи и на двете деца и аз им помагам в у-ще. Пробвах една вечер да изляза за 2 ч. за да видя реакцията му - изобщо не забеляза, че ме няма. Чувствата му са били кратки и сега е сигурен, че няма къде да му избягам и може да си прави каквото си иска.

Mila_mamo кой ден ти е от закъснението? Ако е много рано може и на видеозона да не се види сакчето. Ако нямаш търпение пък - кръвен тест! Но със сигурност си бременна!