аз също настръхнах, докато го четох 
- Публикувана: 19 ян. 2009, 17:13 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2009, 10:28 ч.
За всички които чакаме, поздрав за вас момичета!
Вой
Родена за да бъда майка,
аз прегръщам чуждите деца.
Колко ли сила имам,
че мога още да се усмихвам
на всяка горда дебеланка.
А в мен сърцето вие като ударено куче,
скимти на умряло душата ми
и пак се усмихвам на всички.
Обичам нощта, моята вълшебница
докосва ме със своята най-ярка звезда
и аз съм при нея моята малка мечта.
Но дойде ли деня,
ръцете пак са празни
и в стаята се носи един подтиснат вой.
Дано този вой завинаги престане да се чува
Родена за да бъда майка,
аз прегръщам чуждите деца.
Колко ли сила имам,
че мога още да се усмихвам
на всяка горда дебеланка.
А в мен сърцето вие като ударено куче,
скимти на умряло душата ми
и пак се усмихвам на всички.
Обичам нощта, моята вълшебница
докосва ме със своята най-ярка звезда
и аз съм при нея моята малка мечта.
Но дойде ли деня,
ръцете пак са празни
и в стаята се носи един подтиснат вой.
Дано този вой завинаги престане да се чува
Написано е така красиво, с толкова много чувство! Като се замисля само, че изразява такава болка, защото нашата болка е наистина огромна, и осъзнавам, че трябва да говорим за чувствата си! Колкото и да ни боли, не бива да затваряме болката в себе си и да и позволим да ни съсипе! Ina_maria, въпреки че се разплаках докато четях, благодаря ти за написаното! Всеки ден се моля за всички нас. Успех!
Искам да ви споделя нещо което написах преди 5 мин. след като разгледах този форум и тази огромна болка тук. Всички искаме само едно дано Бог ни даде сила и смелост да го постигнем . Моля се за всички нас .
Опашка за нещастници
Редим се на опашка пред кладенеца на желанията,
където за златна монета всеки получава своя блян...
.Опашка за нещастници
Редим се на опашка пред кладенеца на желанията,
където за златна монета всеки получава своя блян...
:И ето мечтаният ден ни застигна,
още малко... само крачка остана.
Кога сме тъжили, от болка сме викали -
натрапчиво чувство, но вече го няма.
Надеждата свята с молитви съшита
в миг следващ и беше реалност.
До кладенеца пристъпих с усмивка честита
...огромна верига - ръце впити в благодарност.
................................
Харесва ми и твоя финал но е нормално всеки да го завърши по разли4ен на4ин но и твоя финал е добър 
Като цяло целта беше просто да внеса нотка оптимизъм. Прекалено тъжно ми се стори и ми домъчня за начина, по който се чувстваш.