САЩ- 89 чифта очи, вперили поглед в Белия Дом

Маца  не съм яла никога но ми се натъртиха в погледа напоследък в супера и почнах да се чудя дали да не ги пробвам.Сега като ви слушам явно няма да пробвам.
Ньоки  пък не съм виждала или чувала

Анет...хаха  ама как сте започнали деня тази сутрин ... ,сладур за какво се сетил рано рано 

миззЗ....прочетох ви  рапсодията по местенето -много е гадно така да останете разочаровани от преместването - явно трябва да си дойдете на тук -почвай да градиш бъдещи планове в главата за да минава по леко времето


Чакам някой да каже за Verizon

  Наминавам, да не изпусна нещо ...
Виктория, за Верайзън смс-ите незнам нищо, навремето ползвах Yahoo Messenger за смс-и, но в обратната посока- разбирай Бг към САЩ, поради мързел (на клавиатурата на пц-то се пише доста по бързо).  А, пък сега поради липса на време направо им се обаждам на хората...   .

Вики, не мога да ти помогна за Verizon, но аз имах такива проблеми с Т-Мобил.

Ньоки и ние обичаме много, мацо болс не съм яла, ама не ми се и иска 

Да ви пусна един интересен сайт с "уроци-игри" за хлапетии :
http://www.starfall.com/

Вики, лошото е, че само аз съм разочарована от местенето ни тук. Децата са прекалено малки, за да разберат. Мъжът ми понеже го направи с голямо желание сега или се прикрива много умело, че наистина е доволен от взетото решение или наистина го намира за положителна стъпка. Трябва да кажа, че от седмица-две (откровено поне ми звучи) казва, че няма да сме тук за винаги. Явно съзнава, че само с добри намерения тук няма да ни бъде. Аз за себе си съм решила, че това тук на този етап не е за моите деца (нито пък за мен, но все пак те идват първи, та мисля главно за тях сега). Днес за пореден път се запитах какво правим тук. Сигурно има такива от вас, които са били в такава ситуация и знаят за какво говоря. На мен ми беше за сефте и от почуда незнаех какво да кажа. Сестра ми както винаги трезво ме върна на земята с думите " Какво се чудиш така е тук". Та ето какво ме възмути: Дядо ми  бе приет в болница тази сутрин със сърдечна недостатъчност (опериран е преди години и  си има проблеми). В кардиологията няма място и го слагат в обикновена стая на друг етаж.Аз отивам да го видя към 5ч. тази вечер. Той все още не е видян от доктор, не му е дадено никакво лекарство, не е закачен за система, както са казали на майка ми тази сутрин. Не са му дали и да яде. В последствие разбрах, че от болницата не им се полага храна. Аз естествено носех с мен, но го направих за да хапне нещо, което да го изкара докато му дадат нещо от там. Това обаче не беше толкова шокиращо, съответно и факта, че трябва да си носят прибори и какво ли още не от къщи. Шокира ме това, че поискаха да донесем пластмасова бутилка с широко гърло, която да ползва за уриниране . Ей тук останах безмълвна, че това хора ли са или какво, за да ги третират така, бе? Пък аз се възмущавах как може като ударят ваксина на сина ми ( който е на година) да не му сложат поне една лепенка, че кръвта му не спираше и не ми дадоха и с какво да попивам и накрая трябваше да ползвам ръкава му. Не очаквам онази детска лепенка със зайчето Бъни, която е получавал до сега там на старото място, нито близалката, нито играчката, исках просто лепенка, ама и това нямат тук. Ето сега знам утре да си нося за следващата ваксина. Ей за такива работи ме е яд. Ей за таза случка днес утре настоявам мъжът ми да дойде с мен в болницата и да види за какво става на въпрос. Защото рано или късно на всеки се случва да мине през такова място, нека види къде сме дошли. Никой не заслужава такова нечовешко отношение, възмутена съм.

Планове за старата Хамерика вече кроя, даже мислих да  правя проучване тук сред вас кои са местата за предпочитане. Незнам дали повечето от вас са били на повече от едно място, за да могат да направят сравнение, но предполагам всеки ще има да каже по нещо интересно. Искам да пробвам на ново място и за предпочитане да  е от по-топлите  . Не ме интересуват публикувани проучвания по нета а за личен опит. Ин дъ мийн тайм тук започвам ремонт, за да ми е ангажирана главата с нещо дейно наместо щури мисли и вайкане по близкото минало.
И аз си мечтая за един дрийм хоум сега, Вики. Много ми е терсене след толкова дълго време в къща и сега на апартамент. Терсене е и да караш кола със скорости след като си карал автоматик толкоз време , ама примирявам се. Не че не мога да карам, карам си, ама като знам че има и по-лесно. Някой ако ме чете сега от страни сигурно се чуди що за терзания имам. Хайде да не се отплесвам.

missZ, дано се оправи дядо ти, искрено го желая!
Последният опит на семейството ми с българска болница е покрай смъртта на баба ми, и е много близко до това, което разказваш. 
Спирам дотук темата със здравеопазването.
За местата ... не знам. Вие имате предимството на гражданството. Ако сте прекъснали връзките с мястото, където сте живели, според мене е добре да търсите работа из цялата страна, пък ако стане на няколко места, тогава да избирате и сравнявате.
Успех ви желая!

аз си мислех, че по- малките градове е така. Миналата година и на мен ми взимаха кръв (много яко - с една огромна спринцовка, аз се дръпнах като видях в началото) и сестрата ми вика "Натискай сега тук с памука". Аз натискам ама и чакам да сложи спринцовката настрана и да ми даде лепенка. Да ама не. По едно време се сетих и питах, та ми дадоха. От ония на роло, дет' като тръгнеш да ги махаш после си сваляш и кожата с тях. _{Да не споменавам, че ми остана белег до ден днешен.}

А не моля в по -малките градове дават лепенка . Поне аз си я получавам винаги. За здравеопазването не искам да коментирам , ама да кажа благодарение на лекарите дядото на съпругът ми живя 2 години повече / и си беше с акъла човека/
Мис З успех ви желая, и честит рожден ден с малко закъснение

Тандури, и аз го препоръчвам на "младите". 
Той малко христоматиен си пада сайта, по данни от търсачката и архива.

Но си струва припомнянето, определено!
П.п. Първата му поява във форума за мене датира от 2005г., и съответно беше активно и ефективно използван след това:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=54699.0

За Verizon и аз не мога да помогна - ние сме с АТТ ( Сингюлър) от както сме тук .
МисЗ на мен твоите терзания ми се струват напълно разбираеми . Прочетох и чета и сегашните ти коментари - уви някои неща в Бг не се променят. Отношението е едно от тях - като се започне от магазинерката в кварталния магазин , сервитьорката и стигнем до медицинския персонал и т.н. Всичко това съм сигурна преди не ти е правило впечатление - просто си знаела че е така ,  но сега след толкова години на друго място е като "трън в очите" .
  Ако аз съм на твоето място бих се чувствала абсолютно по същия начин ( макар да мърморя , че тук съм на "село при кравите   ") .
Поради една или друга причина сте се решили на тази стъпка - време за адаптация винаги е необходимо . Но хубавото в случая е , че винаги  можете да се върнете тук ( имате паспорти - вратите са отворени).

Нито ньоки , нито маца болс съм яла - в готварския обсъждаха мадамите "ньоките" , обаче мен нещо не ме влече да експериментирам ( виж ако е за тортички може   )

Анет у вас с малкия "пират" май наистина не скучаете ( и аз се смях от сърце ... )
Руми  и аз като Ирка реших че съм пропуснала голямата новина   . Аз имам приятелка която забременя 5 м след секцио ( е не беше планирано де) Роди си нормално без проблеми .

Ньоките са много вкусно нещо, но никога не бих се захванала да ги правя от скрач.

МисЗ, много съжалявам, че така се случва с дядо ти. За коя болница става дума?

missZ, това, което най-много ме впечатлява от разказите ти е, че казваш "аз за себе си и за децата си съм решила". дано да е само мое впечатление, но ако съм права, помисли добре. не оставяй напрежението, стресът, разочарованието от неуспешното  преместване да те накара да развалиш взаимоотношенията си със съпруга ти. успех ви желая, каквото и да решите  !

missZ, с риск да звуча цинично, но с най- добри чувства бих казала, да си сложиш розовите очила и да се възползваш максимално добре от плюсовете, които би могла да намериш за теб и семейството, на родна земя. Изработи си дългосрочна стратегия, наслаждавай се на хубавите мигове, а на дребни неща не се ядосвай... Мъчно ми става като ти чета постингите, но съм сигурна че скоро ще стане, както ти го искаш... Положението с болниците в БГ е страшно, не ми се дават и на мен примери, че ми е болна тема... Скорошно оздравяване на дядо ти желая!!!! 

Миз3, писах, трих, не съм добър съветник нито за БГ, нито за друго място. Искам само да ти предложа съчуствие затова, което преживяваш и пожелание за по-спокойни моменти, каквото и да решиш/решите.

Дано това, което изпитваш е до голяма степен период на транзиция, адаптация, и да отмине. Дай му време, пък ако се окаже, че не е просто транзиция, имаш врата и за други места по света!  Има едно казване на английски, "If mama ain't happy, nobody ain't happy."  Клише, ама много вярно. 

Олелеее Мисс З...много страшно ми звучи това което пишеш - не беше така преди 10на години бе хора ,какво е станало с тази държава??!!
Много съжалявам за дядо ти -супер гадно отношение,миличкия  .
Да вземе някой да дойде и да им каже на тези  тука дето 3 часа им се виждат супер много да чакат в ЕР и междувременно ги черпят сокчета и т...н
УАУ потресена съм от разказаното от теб!
Ела тук в ГА топличко е ,хората са приветливи  ...сравнявам само с ПА (само там съм живяла преди ГА)
-------------------
Познайте какво ще готвя утре за 8 човека  (американци)- пълнени чушки  -  само 1 от тях е ял чушка веднъж във нас и от тогава не спира да говори и сега всички искат чушки  ,трябва да напълня поне 2 тави -толкова много не съм правила до сега


Хора снощи гледах филма Once  ,направо се разбих от страхотна музика - тотално ми напълни душата филма -да не казвам колко пъти превъртах 2 от песните във филма..........наистина нямам думи да опиша колко истинска музика има във филма.Много спиритуално ми подейства.Някой друх захласвал ли се е по филма?

.