Бях в гимназията когато започнах да не се храня и да не ходя по кафета, за да мога да спестя джобните и да купя обувки.
В един момент лудостта ми изби съвсем и започна да не ми стига да имам определен модел обувка, а започнах да я искам във всичките и разцветки.Това е болестно състояние, съвсем на ясно съм.
Имам ужасно много обувки и истински се привързвам към тях.Не мога да си представя да ги изхвърля.
Когато им мине модата, старателно ги почиствам, прибирам в кутии и подреждам.
От време на време ги отварям и просто им се любувам.Донасят ми много спомени.
Не разрешавам на никой и по никакъв повод да ми обува или пробва обувките.
Имам всякакви - от изискани тънки токове до груби ботуши.На моменти съм - понякога имам периоди на 10 сантиметрови токове, а понякога имам периоди на равни ботуши с напъхани вътре дънки.Това е според настроението.
Краката ми са хубави, но никога не са чак толкова хубави без висок, тънък тон.
Първото нещо, което забелязвам в хората са обувките.И ужасно се дразня на разни, които имат възможности, имат претенции, а са тръгнали по пътищата с някакви оръфани, евтини обувки.
Красивата обувка може да направи и най-обикновения тоалет, забележителен!
Божеее все едно аз съм го писала