Не мисля, че има подобно нещо.
Освен може би като изискване, ако подадеш документи за осиновяване.
Освен може би като изискване, ако подадеш документи за осиновяване.
- Публикувана: 21 ян. 2009, 17:46 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 12:29 ч.
Право на детето на стая
На мен ми се струва тъпо да насаждат на децата от най-ранна възраст този индивидуализъм и дистанцираност, което според мен води до отчуждение... даже не тъпо, ами тъжно
Както вече писах, нашето семейство получи такъв апартамент и бяхме разделени в стаи по полов признак.
В самостоятелна стая съм от 3-годишна, братята ми бяха в друга. Ами да ти кажа си имахме прекрасно детство - в моята стая имаше типично момичешки работи - детска кухня, тоалетка, кукли, а в тяхната - палатка /!/ и разни техники, които и двамата обожават. Това тяхното не бих искала да е в моята стая. Слушах си каквато музика пожелая, рисувах, учех, четях книжки на спокойствие, много се радвам, че живота ни беше устроен именно така.
Това ще го осигуря и на моите деца. Братята ми са ми едни от най-близките ми приятели, с тях си споделяме абсолютно всичко, въобще за каква дистанция иде реч.
Всичко си зависи от семейството - може цял живот в една стая да живеят и пак да не могат да се понасят, ето това е тъжно вече.
Моята кипра си има собствена стая. Е познайте колко обича да си седи в нея - няма нищо против, стига и ние да сме там. Иначе идва да види "кво става"
Когато бяхме малки с брат ми, нямахме своя стая, камо ли пък две отделни. През зимата семейството имаше хол и дневна; в единия ъгъл на дневната ни бяха креватите и бюрото, в другия - библиотеката, масата за хранене, умивалник, печка.
През лятото имахме една таванска стая, която ползвахме най-вече за спалня (то пък кой се свираше през лятото вкъщи).
Не ми е липсвало пространство, някак си. Даже си спомням, че като ходих за първи път в НДК (на 11г.), обяснявах на една приятелка как тая ми ти зала нииищо не е в сравнение с нашата дневна
Когато бяхме малки с брат ми, нямахме своя стая, камо ли пък две отделни. През зимата семейството имаше хол и дневна; в единия ъгъл на дневната ни бяха креватите и бюрото, в другия - библиотеката, масата за хранене, умивалник, печка.
През лятото имахме една таванска стая, която ползвахме най-вече за спалня (то пък кой се свираше през лятото вкъщи).
Не ми е липсвало пространство, някак си. Даже си спомням, че като ходих за първи път в НДК (на 11г.), обяснявах на една приятелка как тая ми ти зала нииищо не е в сравнение с нашата дневна
Мои познати кандидатстват за осиновяване, и това беше едно от условията - да има приготвена отделна детска стая. При условие, че не знаят от какъв пол ще е детето, обзаведоха я в неутрално бежово. Проверяващите са останали доволни. И сега имат празна детска стая, без сигурна гаранция, че в нея ще влезе обитател 
В същото време когато жена забременее или роди, никой не пита къде и при какви условия живее.
Сега се замислих, как ли изглежда един 10-стаен апартамент за ромско семейство с 15 деца
В същото време когато жена забременее или роди, никой не пита къде и при какви условия живее.
Сега се замислих, как ли изглежда един 10-стаен апартамент за ромско семейство с 15 деца
това за отделната детска стая при осиновяване не го знаех...звучи ужасно. значи ако искаш детенце и не може да забременееш, то трябва да си дотолкова богат, че да си позволиш голям дом...сякаш това е най-важното, стая та стая...аз имах моя стая едва когато станах на 18 г., пък станала съм човек 
Моето, живо да го ожалиш, си няма стая. Спим тримата накуп. Поне си има легло, не че се е скъсала да го ползва...
Когато купувахме апартамента и се чудехме на глас какво ще правим ако имаме дете, брокерката ни каза, че преди няколко дни едно семейство с две деца си е купило апартамент с чиста площ от 40 кв.м. и са се радвали все едно са си взели 4-стаен. Така че дупе знае две и двеста. Ние едно време живеехме на един таван, който беше една стая около 20 кв. и една малка в която се събираше само леглото на нашите и моята кошара, в която спах до 1ви клас. Сестра ми беше сама в голямата стая.
Когато купувахме апартамента и се чудехме на глас какво ще правим ако имаме дете, брокерката ни каза, че преди няколко дни едно семейство с две деца си е купило апартамент с чиста площ от 40 кв.м. и са се радвали все едно са си взели 4-стаен. Така че дупе знае две и двеста. Ние едно време живеехме на един таван, който беше една стая около 20 кв. и една малка в която се събираше само леглото на нашите и моята кошара, в която спах до 1ви клас. Сестра ми беше сама в голямата стая.
Да, това ми е най-важното - стая та стая за детето ми.
Не е защото искам да насаждам индивидуализъм, а просто искам нормален живот!
Не е защото искам да насаждам индивидуализъм, а просто искам нормален живот!
И да допълня моето мнение - абсолютно правилно е детето да си има стая. Затова първо се мисли, после се ражда. Не намирам за нормално живеенето на 4-ма души в гарсониера, нито дори на 3-ма, както е в момента моето семейство. Затова търся възможност за по-голям апартамент.
А колкото до 4-членно в 40 квадрата - изобщо не виждам повод за радост.
Дилянка и нана,
Добре, че не всички първо мислим, а след това раждаме, защото ако карах по вашата максима щях да раждам сега, а не преди 10 години. Навремето живеехме в една гарсониерка от по-малко от 40 квадрата и там се родиха и двете деца. Едва от няколко години сме на по-широко и децата имат обща стая. Нищо им няма на децата, че са живяли в една стая с нас докато тръгнаха на училище, дори си спомнят с умиление къде и как бяха креватите им, какво местехме, че да се съберем около масата и куп такива дреболии, които на теб може да ти се струват кошмарни, но на нас не ни пречеха особено, защото с това разполагахме. А и децата знаят, че е важно човек да се движи напред и сърце да е широко, пък битовите неща не са центъра на Вселената. Всичко, което в момента имаме е плод на нашите усилия, а не е паднало от небето. Ясно ми е, че след някоя и друга година ще имат нужда от свои стаи, защото са разнополови, но засега това е положението. Важното е да сме живи и здрави и да се обичаме и разбираме.
Добре, че не всички първо мислим, а след това раждаме, защото ако карах по вашата максима щях да раждам сега, а не преди 10 години. Навремето живеехме в една гарсониерка от по-малко от 40 квадрата и там се родиха и двете деца. Едва от няколко години сме на по-широко и децата имат обща стая. Нищо им няма на децата, че са живяли в една стая с нас докато тръгнаха на училище, дори си спомнят с умиление къде и как бяха креватите им, какво местехме, че да се съберем около масата и куп такива дреболии, които на теб може да ти се струват кошмарни, но на нас не ни пречеха особено, защото с това разполагахме. А и децата знаят, че е важно човек да се движи напред и сърце да е широко, пък битовите неща не са центъра на Вселената. Всичко, което в момента имаме е плод на нашите усилия, а не е паднало от небето. Ясно ми е, че след някоя и друга година ще имат нужда от свои стаи, защото са разнополови, но засега това е положението. Важното е да сме живи и здрави и да се обичаме и разбираме.
nana77
И аз искам всяко дете да си има стая. Ама това, че трябва да си планираш децата по броя на стаите... По тая логика нито мен, нито брат ми щеше да го има. Когато аз съм се родила нашите са живеели на квартира - една стая за трима ни. Така докато станах на 6 години и им дадоха гарсониера. Тогава се роди брат ми. По-късно успяхме да се сдобием с двустаен апартамент - една стая за мен и брат ми. Голям кеф. Е пак оцеляхме и хора станахме. Или родителите ни трябваше да чакат 15 години да могат да се сдобият с двустайно жилище за да имат две деца.
Сега и ние с две деца живеем в две стаи. Такива са ни възможностите за сега, това сме си купили. Никой с нищо не ни е помогнал. Живот и здраве след години, повече. Не мога обаче да чакам да стана на 40 години и когато се сдобия с голямо жилище (евентуално) да раждам и отглеждам деца.
И аз искам всяко дете да си има стая. Ама това, че трябва да си планираш децата по броя на стаите... По тая логика нито мен, нито брат ми щеше да го има. Когато аз съм се родила нашите са живеели на квартира - една стая за трима ни. Така докато станах на 6 години и им дадоха гарсониера. Тогава се роди брат ми. По-късно успяхме да се сдобием с двустаен апартамент - една стая за мен и брат ми. Голям кеф. Е пак оцеляхме и хора станахме. Или родителите ни трябваше да чакат 15 години да могат да се сдобият с двустайно жилище за да имат две деца.
Сега и ние с две деца живеем в две стаи. Такива са ни възможностите за сега, това сме си купили. Никой с нищо не ни е помогнал. Живот и здраве след години, повече. Не мога обаче да чакам да стана на 40 години и когато се сдобия с голямо жилище (евентуално) да раждам и отглеждам деца.