Бъдещи ЮНСКИ мами 2009! Тема № 23

Всяко начало е трудно, но детето самичко те учи. Свекърва ми живее в съседния вход, майка ми и тя е на 20-ина минути от нас. И на двете съм безкрайно благодарна за помощта както след раждането на дъщеря ми, така и сега. Ако не са те, досега трябваше да съм зарязала и следването си. Малко помощ никога не е излишна. Лошото идва, ако започнат да се месят и да дават "полезни съвети".

Somebody, вълнувам се за твоя преглед почти толкова, колкото се вълнувах и за моя. Знам колко много искаш да разбереш пола на бебо. Ще чакаме да пишеш как е минало.

Петя, благодаря за сайта с борда за количка. Хареса ми и мисля да изпробвам този варинат - хем и на малката ще й е забавно да се вози и тя с бебето или поне така се надявам

Somebody, дано да видят пола на мацката този път.
Знам колко искаш девойка и искрено ти го пожелавам
Но каквото й да е, важното да е живо и здраво.

Хайдеее, somebody, не остана, 3 наближава!

Франческа, мина ли ти мерака за домакинстване? Мен обикновено ме държи много кратко  напоследък, защото бъъързо се изморявам 

И на мен ще ми трудно да се оправям сама ама таткото и той ще помага сигурна съм . Вече нямам търпение да се роди и да го гушкам само за това си мисля и не се тревожа.Всички сме силни .КОЙ Е НАЙ СИЛНИЯ ,КОЙ Е НАЙ СИЛНИЯ.....

И аз въпреки че съм вече на възраст искам да имаме и второ дете ако може момиченце да му връзвам панделки и да го кипря с рокли.....Сега съм много щаслива че ще имаме бебе ,но нека се родим живи и здрави и всичко да е наред и тогава ще си правим второто.Дано този път стане по бързичко ако може че това бебче доста време го чакахме.

Пък и с тази подкрепа от "съфорумките" всичко ще е повече от добре  Hug ,както каза Gittanna .Дано само имаме както сега време да се подкрепяме.

Мил Кузманова и към другите мами ние долу горе от година се опитвахме да имаме бебе но все не ставаше и бях започнала да се тревожа един ден решихме с таткото да започем здравословно хранене и така се хранехме разделно и след два месеца (дори тогава просто не мислихме за бебе оставихме се по течението) хоп бебето стана та мисълта ми е че онзи ден четох че когато родителите се хранят здравословно и са спокойни така се увеличава плодовитоста....

Катеринка, не, този мой мерак за домакинстване продължава вече няколко седмици.
Все нещо ми се прави....
Чисто физическите грижите по бебето като цяло са най-лесното нещо от общото отглеждане на едно дете.
Няма нищо страшно в това да сменяш памперси, да кърмиш или приготвяш АМ, да преобличаш и переш дрехите му. Е, вярно доста уморително е, но пък е приятно задължение. Погледнете в отчетните теми на Родените през 2004 г. и вижте как се изменят родителските страхове. Сега вече почти 4 г. и половина след раждането на Кати, отглеждането на бебето ми се струва детска игра. Възпитанието обаче ми взима здравето. И макар че, детето ми, да е живо и здраво, е умно, лесно и кротко дете има неща, с които трудно се справям. А сега възрастта й е такава че, лошите неща остават за цял живот.

Насочила ли си се към определен лекар там вече?Питам, защото и аз смятам там да раждам, а все още не съм ходила да видя "на живо" как е.Имам приятелки, които раждаха там скоро и ми казаха към 6 - 7 месец да отида...

А за помагането - на мен и двете ми бъдещи баби са работещи жени(едната е доста далеч) - най много отпуска да си вземат по 10-на дена, но сме се разбрали да ми се помага от гледна точка на пазаруване и почистване в началото..бебчо ще бъде в нашите ръце с таткото.Мисля, че ще можем да се справим - и двамата сме излезли доста рано от майчините домове и се оправяме сами в живота, но малко помощ няма да откажем

Как ми се ще вече да е другия четвъртък - ще ходим на ФМ при Давидков, дано шомпалчето покаже какво има между краченцата

Здравейте момичета ,
Франческа благодарско за темата  

somebody дано да видите пола и новините да са добри  

Мен ме повали грип-а , от три дни съм със страхотна хрема , като чешма ми тече носа   , вчера от толкова напъване заради гадните сополи ме заболя и корема , все дно че съм правила коремни преси За щастие имам само хрема , главоболие и отпадналост ,С какво ли не  пробвах  инхалации , Осцинокопциум , фрешове , мед , чайчета , компреси , всичко което знам но няма резултат и днес отидох до личната лекарка , та тя ми изписа нормални лекарства , не хомеопатични и сега съм по-добре   Дано да оздравявам вече , че се притеснявам за малкото човече  

Муцуна, още разглеждам снимките с новородени бебчета (и не само). Страхотни са просто! Благодаря ти!!!
Biskai, ще се справиш! Всички ще се справим, горе главата! Доста мои приятели дори умишлено търсеха такава разлика - първокласкик + бебе!
За здравословното хранене и спокойствието съм напълно съгласна.
Дари, за моето място също не са си намерили човек още - малко ми е кофти, защото така съм като с вързани ръце - нито отпуск мога да си взема, нито болнични (дано не ми се налага, де!)
Франческа, и аз така бях във вторник - овършах апартамента   А за отглеждането и възпитанието си го написала съвсем кратко, точно и ясно!  
Чакаме новини от Somebody! Хайде, да си видиш сладката и така желана госпожица!
За Сливен - бих ви препоръчала Д-р Костадинов, но доколкото разбрах, е в чужбина. Ще попитам приятелки, които са раждали скоро там и ще ви пиша по-нататък.

Танка аз смятам да съм при д-р Дичева тази жена е изродила двете ми племеници и сестра ми е много доволна така че и аз съм се насочила към нея утре ще ходя да си взема документите от Ризова и до края ще ме следи вече Дичева ако имаш и други въпроси за Евата в Сливен пиши на лични ще ти кажа каквото знам  
Somebody сигурно вече е разбрала пола ) но ние ще трябва да потраем 

Куку 
Най-накрая открадвам минутки да ви видя как сте. Радвам се, че провължаваме в същото темпо и с висок дух. Искам да ви споделя, че рядко има такава свежа група и се надявам и след раждането да си останем така   .

Аяс, приеми извиненията ми, че даже вода не се сетих да ти предложа  . Осъзнах се чак след като те закарах 

Захранването, не можах да ги кърмя дълго, но започнах захранване (доста плахо) едва към средата на 5ти месец и то с оризова каша. Пюрета (морковено, после картофено и т.н.) вкарах месец  по-късно. Плодове вкарах 7ми месец, а месо в 8ми. Много се надявам кърменето ми да е по-успешно този път и за целта се надявам да си закърмя детето по-рано от 48те часа с Воктор и 96те с Бобо  . Аз карах предимно на купешки пюрета - пробвах се да сготвя няколко пъти, но не им хареса - явно си бяха свикнали с купешките вече. Това ми срина готварското самочувствие, защото готвя с огромно желание и всички много ми харесват гозбите, а най-важната ми подправка е любов  . Бабите и детегледачката решиха, че май не готвя както трябва та почнаха и те да правят опити, ама моите деца и това отказаха  . Пробвах и детска кухня като навършиха 11м, но изхърлях 2/3 от храната. Сега обаче са почти на обща храна и от половин година им готвим супички (с много малки изключения), а от 3 месеца готвим манджи, които да стават и за тях. Много обичат царска туршия на свекърва ми - уникална е .

Ритничета, аз от месец си усещам много активно, като последните 2 седмици е футболен мач денонощно - на мен ми е кеф де, обаче надеждите ми за мацка намаляват  . Едниственото, което ме крепи е фактът, че няма 100% потвърдена пишка и че момиченцата обикновено се крият повечко. Другата седмица съм на фетална и да видим  .

Имена, дали ще ви се стори дръзко предложението да си споделяме имената, които сме намислили? Знам, че има много мами суеверни за това - аз също до последно не казах на никой как ще си кръстим децата (не че ги знаех до преди 4 дни от секциото  ), но поне за вариантите си мислех, че може да обменяме идеи. Аз още не съм започнала да мисля, защото искам да имам 100% потвърден пол - миналия път живеех с убеждението, че ще сме с две момичета и имах списък от 30 имена за шортлистване. накрая се оказа, че трябва да затрия всичко и да мисля за мъжки  . Сега мисля да си спестя излишни усилия, за да не се ядосвам после за загубеното време  .

Помагането, Катеринка, първата седмица бяхме сами с мъжа ми, за да видим какво е. Аз лично помолих двете баби да се редуват, за да мога да се наспя и първите два месеца помагаха редовно. Смятам, че ако не бях толкова любопитна от живота и се примирявах по-често с дневния сън щях преспокойно да си се справя сама. Основния проблем ми е, че не мога да следвам съвета да спя с децата (много добър съвет, между другото), защото цялото ми съзнание ми крещи колко много ще проспя  . Потърси в близнашкия форум Айла (Aila) - сама си отгледа момиченцата и ги кърми година и 8 месеца (мисля), а сега е бременна и ще ражда май месец и се справя абсолютно сама. Моето мнение е, че е въпрос на организация. Както каза Франческа, физическата грижа за децата е най-лесното нещо - изисква малко усилия и време само, това е. Трудното идва, когато се започне с първите уроци по живот  .

Пак да се включа! Темата е отново прекрасна, благодарение на Франческа   !
И понеже стана дума как ще се справяме, като се появят бебенцата, да си призная, че и аз не съм много спкойна. Нищо, че ми е за втори път. Може би , защото след първото раждане не бях от най-самоуверените и жизнерадостни майки на света, както би ми се искало. През първата бременност аз толкова се притеснявах дали всичко с бебето ще е наред и дали операцията ще мине перфектно, че хич и не се замислях сериозно за нещата от битието след прибирането ни от болницата. Е, малко в повече ми дойде.  Сполетя ме и следродилна депресия, ама в от класически тип, като по учебник. Налегна ме необяснима тъга, страх, че не мога да се справя с бебето, че ще му навредя без да искам, че за нищо не ставам и на нищо не приличам..... Да не продължавам, че срам ме хваща. Имах проблеми и с кърменето, но слава богу с упоритост се получи и кърмих детенцето почти до годинката. Майка ми остана 10 дни в къщи за да ми помага, но честно да си призная не се получи. А имах нужда от помощ. Просто не се разбирахме добре с нея. Нали бях и в едно такова ревливо състояние, а тя хич не ги понася такива и ме укоряваше, което съвсем ме смачка. Добре, че беше таткото, който остана спокоен и щастлив, въпреки трагикомедиите между майка,бебе и баба. После майка ми си тръгна, а аз не исках повече помощ от нея или свекървата и като че ли нещата веднага тръгнаха към по-добро. Уморително е , но умората е сладка и се справяш. И откриваш истинското щастие. Момичета, съжалявам ако ви натоварих със спомените си . Съвсем не е задължително да се чувствате като мен след раждането, даже напротив. Имам приятелки, които са греели от щастие, така да се каже, през цялото време. А мен еуфорията ме държа само първите часове след раждането. Но пък си беше наистина еуфория от щастие и неистова радост! Дано пак ги изпитам и се надявам този път да пропусна продължението с депресията. А и сега повече ме безпокои как ще приобщим каката към новия член на семейството. Искам да попитам мамите с детенце около нейната възраст, как му обяснихте какво предстои ?! Аз се опитвам, но малката нищичко не разбира. Повтаря последните ми думи като папагал и вече иска да си говорим и играем на нещо друго. А пък да не ви описвам какъв характер проявява, направо инат да си го наречем  и май по-зле ще става. Иска ли нещо - бори се до край. Най-силния коз - рев до дупка и мятане на предмети из стаята Е, затова съм с леки притеснения как ще се справяме с плачещо бебенце и буйна кака  . Но съм оптимист. Ще има какво да си споделяме във форума, само време да остава.

За имената: Кристиян
                     Симона  

И двете са измислени от Кати и с баща й ще се съобразим с желанието й.
Съпругът ми също е измислил името на сестра си.  

И аз да ви кажа имената:
Виктор
 Нора

Фрея, моята дъщеря е на 2г.5м. Говоря й често за бебето, разбира, че съм бременна, но не съм сигурна, че осъзнава факта, че ще се появи още един член в семейството. И при нас го има проблема с ината (крещи, сърди се и хвърля разни неща), но това е нещо нормално а възрастта от 2 до 3 годинки. Най-важното е, когато бебчо се роди, да не я пренебрегваш и винаги да намираш време и за нея и да й показваш колко много я обичаш. Но аз съм сигурна, че всички ние ще се справим.

За името - много ми се иска и аз да се включа в темата, но при нас има един малък проблем относно името и не вярвам, че на някой ще му се занимава с тази история, затова няма и да ви отегчавам. Може би по-нататък ще мога да се включа и аз.