Публикувана: 23 ян. 2009, 21:00 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2009, 11:59 ч.

ца (айде вече съботна)

17 791
302
1

1
...
16
17
18
...
21
Всички

# 240 27 ян. 2009, 14:07 ч.

Дива Индия
Мнения: 624

Исках само да кажа, че най-сигурното е, че няма нищо сигурно. А също, че живота много обича да ни дава урок като ни се случва нещо, за което сме казвали "На мен ли?! - Никога!"

# 241 27 ян. 2009, 14:25 ч.

Мъжът ми беше първата ми голяма любов. Съответно беше и си остана единственият мъж с който съм правила секс. Той обаче се изживява като по-привлекателния в нашата връзка и постоянно ми натяква колко много жени го харесвали и как го задявали и как той все им отказвал. Да но докато още бяхме гаджета на няколко пъти разбрах, че е излизал и с други и му "повярвах" че са били само срещи. Оженихме се и се случи така, че започнах работа сред много мъже, голяма част от които забелязаха новата колежка. Появи се и Той. В началото не му обръщах внимание, но той беше настоятелен - днес кафе, утре пак... Никога нещо повече. През това време мъжът ми продължаваше да ми натяква как непрекъснато го канят на кафета и обеди пък той все отказва. Лошото е че разбрах, че невинаги отказва. Разбрах, че си има и колежка, с която са в по-специални отношения. Стигна се до там , че една вечер той самият ми призна, че изпитва привличане към нея... Как си мислите че трябваше да реагирам... Честно казано не помня нито какво съм казала нито какво е станало после - причерня ми и му казах да се изнася. Слава на Бога не се изнесе. Тогава реших, че трябва да му го върна - сближих се с колегата. Покани ме на гости- отидох. Пихме кафе и нищо повече. Покани ме втори път - и тогава за малко нещото щеше да се случи, но не се случи. Защото в един момент аз осъзнах, че така бих причинила на мъжа ми, който никога не съм спирала да обичам същата огромна болка, която той причини на мен. Той няма как да разбере, че съм ходила на гости на колегата. Нито пък ако разбере ще ми повярва, че никога нищо не се е случило между нас. Но аз съм чиста пред себе си. И сега като погледна мъжа си в очите знам, че не съм гузна. Междувременно той също много се промени. Разбра какви са му грешките и се поправи. Сигурна съм че ме обича, което пък за мен отнема нуждата да имам любовник.

# 242 27 ян. 2009, 14:50 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: опитала, но не издържала в вт, 27 яну 2009, 14:25

..........

Ето една любов, която не разбирам.
Не казвам, че не вярвам, че е така, но дори не бих се оженила само при намек, че видиш ли той бил по привлекателния и се въздържа заради мен, пък аз хубу че е той да ме вземе. Crossing Arms

# 243 27 ян. 2009, 15:53 ч.

Мнения: 110

Нямам и нямам никакво намерение да си имам любовник, защото съпругът ми ми дава цялата любов, от която имам нужда. Не бих си позволила да го нараня за нищо на света. Имам усещането, че и той самия за себе си е на това мнение!