Един женски въпрос

И аз се убедих вече че е това. Досега си е мълчал от страх да не ме загуби, а сега като вижда че съм му в кърпа вързана и почна да ме разиграва.
Днес ще се видим да обсъдим дали ще се събираме /от моя страна изискване ако иска нещо да продължава въобще/, ако ли не да обсъдим развода.
Вика сега не мога да мисля за теб, мисля си за други неща - за работа.... Вчера като го питах "Абе ти си търсиш нова работа, това ли искаш да чакам - да си намериш по-добра и да не ходиш нощни и тогава да се върнеш ли?" Вика "Да, отчасти". Снощи ми се обади да ми пожелае лека нощ. Казах му - или си идваш или въобще не искам да ми звъниш. За какво ми звъни всеки ден. Така бил свикнал.  Липсвала съм му.  Вече няма да му вдигам телефона, задействам развода и явно това ще е. Мамата ми е... Ама кат съм мека Мара  и му вдигам телефона, сама съм си виновна.   
Ама нещата са му у нас. Ще се опитам днес да му взема ключа, ако ли не сменям бравата...той иска да си идва докато ме няма да си ползва апартамента, че кинти ли няма да си наеме незнам. Не искал развод. Е да ама същевременно не ми дава издръжка, сама плащам апартамент, сметки, всичко. Нямам файда да не се развеждам, той вика аз не искам да се развеждам. Е да ама така не става. Утре вече ще говоря с една адвокатка за да може до зимата да се уреди въпроса и финансово да се подсигуря, поне.
Освен това - вече съм сигурна че не е в мен проблема.  Викам айде ела си вкъщи, разбрахме и двамата какво искаме сега един от друг, ще пробваме да видим дали става. Вика ама не искам. Значи просто през цялото време той е работил не за нашта връзка, а против нея. През цялото време не е дал шанс на любовта ни, а я имаше, повярвайте, имаше я...и още я има, щото всеки ден ми звъни - защо да го прави ако няма чувства.  Не, не, така не става. Има любов, оняден като го притиснах малко -казах му че много ме боли корема и беше верно-нали съм си честна, не лъжа - и ми звъня 5 пъти и единия път ми каза Обичам те. Защо да го прави ако не е така. Ама не искал да е с мене. Еми то насила пък не става. Ако иска, кат не ще взимам мерки. Но просто виждам, че не е в мене нито проблем, нито вина имам. Говорила съм и правила гадни неща, но в отговор на неговите простотии. И винаги, ама винаги съм се опитвала да оправям нещата. А сега ми вика - искам да сме отделно, защото така ми е по-лесно  Явно това е истината, знае че могат да се оправят нещата, но знае че ще трудно и не иска да му е трудно. Въпреки че го обичам, за какво по дяволите ми е такъв човек. 
Е това е, май нашта сапунка свърши, ще ви стане скучно, кво ще четете после. 

Говорих с адвокатка. Спукана ми е работата. Издръжка мога да взема като се роди детето в размер на 50 лева. Ако е по взаимно съгласие, тогава колкото даде.
Той не искал да се развежда. Защо - да го питаш.
Вчера се видяхме, говорихме - вика от началото на годината имам проблеми. Супер нервен е. Искал да ми помага, ама нямал време - много обикалял в търсене на нова работа, нямал време за мене. Като си тръгвахме отдалече вече ми каза, че ме обичал. После ми се обади да ме пита как съм. Вика имам страшни проблеми, явно съм се озлобил, станал съм страхотен егоист. Добре викам ти говориш ли с някой за тези проблеми. Вика не. Е викам с тия хора дето спиш у тях не говориш ли - той вика не. Само с тебе говоря. Е викам като съм ти очевидно единствения приятел защо се инатиш? Викам вече не съм ли важна за тебе - важна си. Нали постоянно ми казваш, че ме обичаш, верно ли е или ме лъжеш? Верно е, ама вика какво от това. Не можели сме да живеем заедно...искал да ми се обажда...да се чуваме...да се виждаме...да си говорим - един вид да сме били приятели. Можело и да се любим. Ама аз не съм някой парцал, аз съм му жена.
По едно време като му казах "Айде идвай си вкъщи някоя вечер, ще се оправим" Той вика Не искам. Вика остави ме малко да ми мине и тогава...Ама вече хич не му вярвам, през 2 дни говори различно.
Финансово искал да ми помага.
Понеже ако се разведа ще трябва да изплащам апартамента и да гледам себе си и детето с помощите на държавата  , са ми вързани ръцете, не мога и да се разведа. По-добре да му се подмазвам някакси, макар че въобще не ме бива в това...за да снася кинти, явно за друго не става.
Не си е изнесъл нещата - ами и къде да си ги внесе? Не иска да отиде при техните, те ще го побъркат. Не им вдига телефона, на мене поне това прави, щото ще му трият сол на главата. Живее по приятели.
То това ще е ден до пладне, или ще си вземе квартира накрая или ще се върне вкъщи, не може месеци да се влачи по хората. Ама как ще се върне - миналата седмица нали се беше върнал - идваше по нощите в 3 часа. Пълен кошмар.
Незнам какво да правя. Освен да пускам апартамента под наем и да ходя при наште...ама готово обзаведено чудесно жилище, какви ли не ремонти му направихме, така ли се оставя. А той защо ги прави тия ремонти да му се чудиш?
Кажете ми  1. Как може 4 години да си един, после да станеш пълната противоположност на себе си и 2. Какво значи Обичам те ама не можем да сме заедно, /бил напрегнат 4 години и му се натрупало/ - това ли чака да му мине. Наистина си търси работа, да не би да иска да започне нещо по-спокойно, че да имаме шанс. Веднъж ми каза - аз вика няма да съм добър баща-май имаше предвид сменната работа.
На вас не ви ли се случвало да се чувствате като него? Толкова ли е хахаво? Той верно че е зле с нервите, ама пък толкоз чак  Според вас знае ли какво иска? Според мен не.

  За да не иска да се прибере просто не му е добре с теб. Под "добре" нямам впредвид да пърха от щастие и неземна радост, а просто да му е спокойно и комфортно. Кажи сега, така ли е (скачаше ли му много по главата) или наистина е напълно изперкал?

Skachaneto po glavata se izraziava6e v slednoto:
Idva vkushti iadosan ot rabota. Pomolila sum go da mi svurshi neshto vkushti, ne go pravi. Tova vseki den. Vednuj na 1-2 sedmici mu pravia zabelejka. Vednuj na 1-2 zabelejki toi otkacha i zapo4va da se zaiajda. Az pochvam da placha, toi pochva da hodi po mene i da mi vika mlukni ma. Az pochvam da go obijdam -prostak, idiot, maloumnik. I tova primerno vednuj v meseca. Ne mu izdurjah na nervite...gadnite mu smeni osven che me ostaviha samotna vkushti go dokarvaha edva li ne do nervni pristupi.
Poiskah deteto. I toi go poiska. Sled tova pochti ne sme se karali, dokato v edin moment toi zapochna vseki den da pristiga nerven i da se zaiajda. Emi seshtai se ot vseki den az kato se udurjime 1-2 dni i posle kato se natrupa kakvo stava.
Ta tova mu se bilo natrupvalo.
I na mene sushto.
Ama ne si trugnah.
AMA NE SI TRUGNAH.
NE SI TRUGNAH ZA DA MI BUDE PO-LESNO. TIA ISTINSKATA LUBOV NE TURSI LESNOTO. TOLKOVA GODINI BIAH SAMA - PO CELI VECHERI, SEDMICI  MESECI GODINI SAMO ZA DA PREJIVEIA SLEDVASHTITE NIAKOLKO DNI  V KOITO DA SME ZAEDNO ... ZA DA POLUCHA TOVA.

Кутия цигари изпуших, докато прочета всичко!....

         Първо:  невероятни постинги, форумци.. Чудесни!! 
        Много се изприказва,  настина добри съвети  са ти дали....
         Започвам направо зле:  Каси, каква любов , бе мило?!  Привързаност, страх и обърканост?  Искаш го защото го губиш? Какво значи "Много го обичам"? Аз си го превеждам : "Много ме е страх!"
          След 5 години брак,/ повечето тук знаем, че онази "велика, силна ,неподправена любов до гроб и онова присвиване на стомаха - се размиват в битовизмите/ остава приятелство, толерантност и необходимост от другия! / и това е страхотно!/ и ти го знаеш...
            Само, че в момента затъвате И ДВАМАТА в собствения си егоизъм и чудесно развит мазохизъм/ като по учебник// кой е по- по -най виновен, невинен и ни при чем/... и забравяте бебчето.  Мъжът ти е  е ясен.. в момента е на светлинни години от проблема. А ти? :Не спиш, мъчиш се...
            Пожали го , чеденцето ! Пожали го, когато вдигаш телефона и адреналина ти се качва до небето, когато си викате и карате. и изяснявате-.../ секс - може /
Развий онзи " обратен" егоизъм. Елиминирай всичко друго и дай спокойствие на бебо... Защото неговия комфорт и здраве са най- важни. Пометнах спонтанно в 5-ия месец, преди години, ей така - от ядове, огромни , НО преходни ПРЕХОДНИ!
           Дали ще си простя?  Още смятам на колко години щеше да е. На 17.


     ЕЕЕ, че стана нравоучително,  далече не исках , това, Каси. Просто се пази, мила.


       Как ще се радвам, когато след 5 години прочетеш архива на този форум и се смееш с глас., а това ще стане. Варианти :
     1. Да  си с този мъж, да си крещите , както си знаете и да сте го приели вече + още едно детенце.
     2. Да си отгледала 5 годишно слънце + слънчев мъж до тебе и второ на път.
Няма трети вариант.
  а, на бас!!
А сега : Пазете , бебооооооо!!!

Ама вие до развода ли стигнахте????Един съвет от мен:Обръщай ртактиката.Мъжът ми като забременях,ми се накара зверски.Направо ми идваше да го убия!.Но аз спокойно му казах:"Споко аз всичко съм обмислила"Инаще ,нчмаше да позволя бременност.

А за това какво ще кажете: "Радвам се, че не махна бебето. Така нещо ще ни свързва завинаги."

Уфффф, още нещо...
Е как да го изгоня, като досега поне 10 пъти съм му казала - като не живееш тук си изнасяй скапания багаж - той не го прави. Кво да му правя партакешите? Наистина ще взема да ги събера и да ги стоваря пред входа, па циганьорите да си избират.

Не ги разбирам много тия неща, ама се пробвайте още един път. Ама се опитай наистина да му е спокойно на човека, а не да има скандали за глупости и най-вече !!! не започвай никакви тежки и сериозни разговори за бъдещето. Ако не се получи поне ще знаеш, че каквото си могла си направила.

тая седмица сме в по-добри отношения. Вчера, вече говорила с адвокатката, му казах, че като се върна от морето ако не е решил аз ще реша вместо него - и викам понеже не ми оставяш избор - викам насила не мога да те върна вкъщи - ще реша да се разделим. Казах му да си търси квартира ама сериозно, щото у нас не е хотел. Казах 4е така не става. Той май се стресна - смя ми се насреща - вика това не може да се случва на нас. По едно време не му се вярваше, ама се сепна. Дано като отида на морето се отрезви - вика ми - то това ще е края - разбирате ли че за повече от 1 ден не се бяхме разделяли до сега - а сега той го инициира - сега като почнах да му се дърпам се присети май че нещата не зависят само от него. 3 пъти се виждахме тая седмица - през деня, вечер не можел  още - за по 2 часа. Спря да повтаря че ще се разделяме. To toi taka ili inache go kazva samo kato go pitam kak shte ia karame - inache se pravi govedoto che nishto ne e stanalo. Opuva se za kvartirata - idva mi tuk vkushi kupe se, polzva Interneta...govorim si, ama to e po-malko. Dnes mi se izvini - snoshti obeshta 4e 6tial da ima 3-4 chasa svobodni...a pak izluga - i mi se izvini. Ei takiva prostotii

Уф, май се отказвам от борбата. Обсъдихме развода, викам по взаимно съгласие - горе долу се споразумяхме. Обаче вика аз общо взето не искам да се развеждам. Е то наистина закво - ще си разделим апартамента, аз трябва да му изплатя неговата част ако го взема/а аз ще го взема щото 1.аз го искам и 2. той пък не го иска/, ще се нагъзя финансово...ще си извоювам някаква издръжка. Той вика ако не се развеждаме аз ще си плащам 1/2ната вноска на апартамента /а сега живее при некъв мухльо - тъй наречения приятел/, после като се роди детето и пари за него ще ми дава. Еми като спре да ми ги дава тогава мога да мисля за развод. Вика аз искам да се виждаме, да не прекъсваме изведнъж всички връзки помежду си. Ама и мен напоследък ми е по-добре така, като не ми идва по 2-3 часа нощеска /щото това беше  ужас, 1 седмица така изкарахме, изкукуригах/ а сега като бебе си лягам в 10 и си спинкам. Пък само във вторник не сме се виждали - за по 1-2 часа на ден, обаче то и преди беше така - с тия смени, като е 2-ра примерно се виждахме сутрин за 1 час преди аз да тръгна за работа. Та да ви кажа разлика никаква. Като идва ми прави разни размествания вкъщи, че купувам нови мебели, купи ми карта за ГСМа... има желание да ми помага, говорим си вече спокойно. Току виж пък му минало.... ама се избавих от илюзиите че ще е скоро.

И кво предпочита да живее с негов приятел отколкото с теб?
Баси твоят мъж е пълно куку, сериозно.
Да не би този приятел нещо да му говори и да го настройва срещу теб? Някои мъже са много податливи на влияние и приказки от други хора.

Възможно е наистина!Помисли си какво е било отношението на този негов приятел към теб.
Отдавна не съм чела темата,но както виждам,нещата не са мръднали.Имам чувството,че дори затъвате все повече.Всеки си пее своята

Пожелавам ти да спечилиш от някоя лотария джакпота,да се изнесеш от общият Ви апартамент,да имаш достатьчно средства да живееш самостоятелно и независимо.....и тогава да го видим господина....ще има да ти се моли да се вьрне обратно .Когато една жена е независима и силна-мьжете се лепат като мухи на мед.
Пожелавам много здраве на теб и бьдещото ти дете.Пази си нервите и бьди позитивна.Точно когато човек се намира е задьнена улица-се случват вьлшебства и чудеса