Един женски въпрос

по-добре не би могло и да се каже! 


милк - вика евала, на такива директиви

Благодаря Ви още веднъж. Лесно е да се каже /ИЗХВЪРЛИ МЪЖА/, ама сме имали толкова проблеми през тия години и аз съм седяла с него, ЗАЩОТО ГО ОБИЧАМ. Наистина съм правила грешки, и аз съм заплашвала, че ще го напусна, молил ме е да остана и че ще умре без мене и въпреки всички проблеми съм стояла. А сега се чувствам използвана като носна кърпичка, колкото и да е банално. Разбирате ли, той мислел, че бебето ще ни сплоти и така ще имаме втори шанс. 
Само че това не е за тая тема и за тоя форум, така че спирам до тук.

О, боже, има ли големи хора, които да вярват, че бебетата решават проблеми!?
Бебето не решава проблеми, то "създава" проблеми, мобилизира семействата, но с нищо не може да помогне на една двойка да остане заедно.
Уф, признавам си, че понякога се чудя кой решава едни семейства да имат деца и да си намират проблеми, а други никога или страшно трудно да имат дете.
Ами ако имаше проблеми - ти или той, как щеше да издържи на това, на което се полагат женигте от форума Искам дете?
Една позната имаше 12 аборта от съпруга си, защото оня не е***а за контрацепция. ПРи последния, докторът, който се занимавал с това, го вкарал в залата да гледа и оттогава-3 години няма изцепки.
Мечтая си мъжете да забременяваха, да абортираха, после да износят едно дете, за да разберат отговорността на подобно решение и ангажимента, който е до живот, а същевременно да разберат, че абортът не е просто "малък проблем".
Ей.
Аман от такива мъже.

хех, кой е казал, че е лесно!
не е. щот следват едни въпроси и чуденки дето те блъскат, ли блъскат... и все връщаш лентата - що аджеба така стана?! ма прегаря...
и банални неща няма - тва са си нещата от живота.
разликата обаче е, че ти си "седяла с него"... за мухльото - но комент.

в крайна сметка някой някога беше казал, по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай...
са искаш мъжа, ама недай си боже утре да се налага да се бориш за детето си, щото едно е да е твое, друго е да е общо на теб и на еди-си-кой.
ае. все тая кой какво - ти си знаеш най-добре


милк - нема лесно, ма след трудното е много убаво

Не само аман от такива мъже, ами аман и от такива жени, дето сами се врат между шамарите. Кой я кара да седи при подобен индивид, след оня не ебавал за контрацепция? Поне хапчета да пие. В тоя случай и жената си е виновна. За съжаление не само сред малцинствата има такива случай...
Преди години познавах едно момиче, по- голяма от мен беше, тогава да е била около 22- 3 годишна и ходеше доста години с един абсолютен боклук от типа гъзари, с БМВ, пачки, беше и готин на външен вид, не мога да си изкривя душата и работеше за една мутра в агенция за недвижими имоти, само че от тези, дето продават фиктивно имоти и още куп други измами. Абе типично "лошо момче". Той по същия начин не ебаваше за контрацепция, а тя уж пиеше хапчета, кво пиеше и аз не знам, но беше правила 4 аборта от него, докато я познавах/ при положение, че няма деца/. Даже последния път лъжеше лекарите, че и е втори аборт, за да не и създават проблеми. Егати...а беше доста умно момиче и от заможно семейство. Да не говорим, че оня най- редовно и изневеряваше с разни парцали и я спукваше от бой. Ужас...Така и не разбрах защо толкова се натискаше при него, ще кажеш, че мъжете са кът или че му е златна оная работа. А преди време я видях и бяха скъсали, него сега вятър го вее на бял кон, а тя сигурно си чука главата заради тези аборти. Ужас, някои жени също за трепане!

Със сигурност няма да останеш на тези 130лв! Първо, независимо дали бащата иска аборт или не, дали е тръгнал да се развежда или не, бебето ще се води негово, защото ще е родено в рамките на 9 месеца след приключване на брака ви. Това означава, че ще трябва да му плаща издръжка. Ако ще 1000 пъти вече да е повторил, че иска да направиш аборт, нищо не може да се направи, за да се скатае от издръжка.

После, роднините също няма да те оставят на социални помощи... Както слушам, дори неговото семейство най-вероятно ще се погрижи за внучето, въпреки идиотското поведение на татенцето. А като детенцето поотрастне, ще можеш да си намериш работа и да взимаш много повече от тези 130лв.

Дано въпреки всичко нещата се развият благоприятно за теб... Няма да е лесно, но въпреки това всичко ще е наред. Аз подозирам, че след някой и друг месец мъжът ти пак ще долети, разкаян, не можещ да живее без вас... Но друг е въпроса дали ти ще го приемеш...

 Здравей, виждам че много хора са писали по темата ти /а и има защо/.Ситуацията е много деликатна,ти явно не осъзнаваш причината за неговото поведение а, и той не ти дава ясни индикации......
 Да ти кажа "зарежи го "е най лесно от гледна точка на страничен надблюдател но ако нещата опираха до това , ако ти искаше точно това -РАЗДЯЛА-едва  ли щеше да търсиш нечие мнение.
   Не зная колко време сте живели заедно преди  бременноста ти и какви са били отношенията ви/tsiqahrah е дал добри съвети в отговор на въпроса ти/,но мисля че е много важно какво е останало от чувствата ви.Ти ,ако го искаш този човек ще трябва да спреш да го отблъскваш/отдалечаваш/от себе си,макар и нещата да  са в доста напреднала фаза.Успокой топката,спри да се самосъжаляваш ,изтрий сълзите си,покажи се пред него като една силна ,уравновесена и знаеща какво иска ЖЕНА ,покажи му че каквото и решение да вземе спрямо вас/теб и бъдещото ви  дете/"времето" за теб няма да спре и..................премини в режим на изчакване.Грижи се добре за себе си  и  прекрасното нещичко в корема ти.До раждането се опитай поне да не усложняваш отношениятя по между ви,бащинските чувства в него ще се събудят най вероятно още при първата му среща с бебко и ако това стане нещата ще се развият в много благоприятна насока и за трима ви.

Отново много ви благодаря за добрите думи. 
Вчера уж пак говорихме сериозно, много сериозно. Стигнахме до извода, че няма друг начин освен да се разделим. Решихме да се развеждаме. Казах му, че ми е омръзнал този фарс и да отиваме още в началото на седмицата да се развеждаме . Трябваше да ми звънне днес да се разберем за ден и час, а той звъни още след 1 час след разговора /очевидно мислил, леко трогнат че въпреки всичко държа на него/ и ми вика - е за къде бързаш, не е ли малко рано?
Просто на всеки разговор казва противоречиви неща и не знам наистина какво да мисля.
А колкото за любовта - ами аз го обичам въпреки всичко, защото знам че той не е такъв, имам усещане че временно е блокирал...пък и в крайна сметка 4,5 години живея с него, познавам го ... това сега не е моя мъж. Все едно една сутрин съм бръкнала в торбата и съм извадила първия срещнат и сега трябва да се оправям с него. Абсолютно различно поведение от преди 3 седмици.
А за неговите чувства - пак така - през 10 минути казва различно - обичам те, после не те обичам. Ама аз знам, че последното го прави напук. Нали знаете, те си личат тия неща, през разговор плачеше и той. Та незнам вече.
  Всеки случай си отидох при наште.
  благодаря ви

Ами предвид женския начин на поведение на твоя мъж (имам предвид, че все си мени мнението... да ме прощават дамите, ама такова поведение аз го наричам женско), очевидно е че е по-скоро объркан, отколкото наистина да иска нещата за които говори.
Много добре, че си отишла при вашите. Според мен има вероятност да му дойде скоро акъла. Както и другите в този форум, бих те посъветвал да не го приемаш от раз с отворени обятия, ако реши скоро да се върне и все още го обичаш.
Бъди жена (демек хитра): Остави го малко да се побори за теб, без нито да изглеждаш твърде радушна, нито отчайващо студена. Накарай го да осъзнае, че още не си е изпуснал шанса, но че ще е трудно да те спечели обратно.
Дръж го в течение как се развива твоята бременност - покажи му някоя нова снимка от ехографа. Направи го съпричастен към хубавите ти моменти. Ако междувременно е започнало да рита по-силно, остави го да си сложи ръка на корема ти. Всички тези неща доста засилваха бащинските чувства при мен. Предполагам, че и на него ще му въздействат положително. Дори и да не го показва, бъди сигурна, че нещо ще трепне в него, когато усети сладките ритничета в твоя корем.

Мисля, че нещата при вас ще се оправят... и браво на теб, че се реши да задържиш детето. Каквото и да става между вас с мъжа ти - ТО е много по-важно.

Успех

Ох, много ти благодаря за съветите. Много добри хора сте вие, така съм ви благодарна. Изненадващо е колко много се хора се отзовават като си в беда. Изведнъж се оказа, че не съм сама.
Това е много хубаво всъщност.
Ще се постарая да те послушам, макар че с хитростта не съм на ти. То затова дойдоха при нас проблемите, щото говоря каквото си мисля, вместо да го лъжа и да се умилквам и да премълчавам, винаги съм била искрена, а той не може да понесе това което му казвам.
Благодаря ви още веднъж и бъдете щастливи.

Подкрепям всичко написано от tsigahrah. Действай и дано резултатите са положителни!

Ще те заболи от това, което ще кажа сега, ама вече две страници от тази тема чета (за третата не ми стигна търпение, че ме хванаха бясовете!) и не мога да се побера в кожата си: АМАН ОТ ЛИГАВИ МЪЖЕ! Направо да не повярва човек, че има такива хора, които си мислят, че бебето е като камиончето - днеска ще си играя с него, утре вече не ща, щот ми е омръзнало, пък и вече не ми харесва толкоз много. Повече няма да пиша, щото наистина съм се разбесняла сега... и кой знае какво още ще кажа...

Такива хора (и мъже, и жени) -   

Уф, без да се заяждам, ама де да бяха само мъжете лигави на тоя свят. А безотговорни към децата си майки има също в немалки количества.
Типичен случай на майка с по-заможен съпруг (за БГ това ще рече да не се налага и двамата да работят): като си роди детето и като го погледа първите 2-3 месеца и си мисли, че вече всичко е наред, че тя си е свършила нейната работа - и хоп, айде плащаме на бавачки. През това време мама ще ходи на работа, защото мама иска да се чувства независима от съпруга си, да докаже пред всички, че е съвременна и "силна" жена, която може да гради кариера и да бъде майка едновременно и всички да й се възхищават и да й викат "евала". Ей на такива ми иде да им кажа:
"Ква си ти, ма овцо. Кви кариери, кви пет лева. Оди си дома и си гледай чавето."

Втори типичен случай: майка - "човек на изкуството". Лелеееее, пък такива колко са зле. А пък ако таткото е такъв - пиши го детето без баща. Ей такива като отворят една уста и като кажат "изкуството това, изкуството онова", "творческия ми път", "тинтири-минтири". И някакси като ги гледаш им личи от 5 километра, че много си обичат детето, обаче то им пречи на изкуството и че на моменти им иде да го зарежат, да отидат на някое усамотено място и да творят, пият и пушат трева цяло лято.

Трети типичен случай: родители вегетарианци - айде и детето вегетарианец и то. Такива трябва да се дават под съд, а децата им да преминат под закрила от държавата до навършване на пълнолетие! Познавах една такава майка, дето докато беше бременна с първото си дете нито яла месо, нито яла сирене, нито каквото и да е млечно нещо. Не стига това, ами и до две годишна възраст не даваше на дъщеря си да вкуси нищо месно. А то милото като награби веднъж едно печено пиле - не можа да се спре. Добре че като забременя втория път й дойде акъла та вече не тормози нито себе си, нито децата си. А и тя самата някакси стана много по-свястна.
Природата си е природа и като вървиш срещу нея става зле. Това че некви чалнати цигани, дето се кълчат целодневно, къпят се там където си правят клизмите и не ядат месо щото живеят на 40 градуса и висока влажност на въздуха, не означава че и ние трябва да го правим, особено с нашия климат. А пък ако става дума за дете - айде моля ви се. Ескимосите като не знаят какво е растение и цял живот дъвчат сурово месо да не би да са имали нужда да си врат сламки да не казвам къде и да си правят очистителни клизми всяка сутрин.
Ми аз четох за няква индийка дето вече 50 години не се храни, а оцелява посредством медитации и молитви. Ми аре не се хранете и вие и кажете на кърмачето си, да не яде млечни храни, ами да си медитира там в кошарката.

Малко се отплеснах де, ама исках да кажа, че лигавщините и безотговорността са повсеместни, както у хората, така и у жените.  И че това си е проблем както на прекрасното ни възпитание, така и на прекрасния ни начин на живот. И за съжаление няма какво да се направи... И да викаме "аман", и да не викаме - все тая. Няма да се оправим.

нЕмаше мужда да пишеш толкова, че времето ни за четене е кът 

С две думи: жената с ролките и пеньоара пред печката, с едната ръка бърка манджата, с другата крепи детето ........ забравих и плетките   

Ей, я не спорете. Наистина има много повече жени лигави отколкото мъже. Че мойте приятелки са по-уплашени от бебеимането и от скъпия даже, щото той го направи и чак тогава се уплаши.
За развитието - днес говорихме по-нормално, ще дойде някой от тия дни да ме прибере от маминка..пък после ще му мислим.
Аз наистина съм виновна, кви глупости му говоря, ама само не ми е ясно що като не сме били един за друг сега го разбра. Аз от 3 месеца не съм се променила, е, може да съм малко по-раздразнителна, ама той въобще не се сеща да го отдава на бременеенето. Чист страх си е тва - сега вика ела си вкъщи, аз ще идвам отвреме навреме , ще ви помагам финансово, няма да се разделяме и развеждаме, само ще си излизам по повече.
Ще видим какво ще излезе - в крайна сметка много мъже хойкат, по-добре поне финансово да ми помага...тъпо твърдение наистина...незнам хора.
Не се карайте и бъдете щастливи и вие, че вижте какви неща стават по белия свят....не се ядосвайте за глупости.