За смисълът на Любовта...

  • 1 684
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 448

Но докато едната може да се обясни съвсем логично, за другата е много трудно.

Какво значи това?Че изглежда логично на фона на обстоятелствата не означава, че това е причината поради, която такава една безпроблемна и изглеждаща логична любов се е появила.
Никой не може да отговори защо обикваме и защо точно този човек. Не зависимо колко логичен изглежда избора на сърцето ни.

# 16
  • Мнения: 53
Според мен е много грешно, да търсим смисъл в Любовта!!!
Това много ми напомня на поговорката "Под вола - теле".
Никакъв смисъл и логика не играят, когато се влюбваме. И често - когато погледнем назад и си спомним за някои наши любови, се чудим какво аджеба ни е привлякло тогава в този човек...

Но е факт, че всички ние /особено жените/ се нуждаем от любов - да обичаме и да сме обичани, така както ни е нужен въздух за да живеем. Любовта е движеща сила. Предполагам, че е неотменна част от еволюцията ни и щом ни е дадена, трябва да я изживяваме по най-добрия възможен начин. Нищо, че в повечето случаи от нея ни боли...

# 17
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Никой не може да отговори защо обикваме и защо точно този човек.
И все пак това не значи, че няма отговор. А че просто никой не може да го даде.
Защо си го задавам тогава този въпрос ли?
Ами защото когато спра да си задавам подобни въпроси, некролога ми ще виси на входната врата  Mr. Green

# 18
  • Мнения: 22 436
Хммм, според мен в днешно време не е много умно да разчитаме само на гените и първичното привличане, за да създаваме деца, семейство и т.н.

Защо се влюбваме точно в Х.....аз лично нямам обяснение....) но това ме устройва...))))

# 19
  • Мнения: 398
 Има ли смисъл да търсим смисъла на любовта ?

 Любовта е доста разнопосочна.И аз искам някой да ми обясни защо се влюбвам , защо обичам точно този ,точно в този момент , точно по този начин?????
 А логика в любовта и да искам не мога да намеря.Защото ако открия логика то значи това вече няма да любов.

 

# 20
  • Мнения: 2 448
Отговор сигурно има, но дори и да го зная какво би променило това?
Ще промени ли любовта ти към някой, ако разбереш защо се е случила?
Ако решиш, че обяснението не те устройва ще спреш ли да го обичаш или ако те удовлетворява би правила за тази си любов повече неща, отколкото ако не знаеш?

За това не ме интересува ЗАЩО, защото не искам този отговор да промени любовта ми. Защото както в излюзионното изкуство фокуса престава да бъде интересен, когато ни разкрият тайната му, така и не искам да се повлияя от факта, че любовта не е магия за мен, а нещо напълно разгадано.
Нека да остане тайна, тайна , която ни вълнува.  Simple Smile

Ако има въпроси ЗАЩО, които ме вълнуват това са защо болести, защо нещастия , защото точно тях искам да променя.
Любовта я харесвам такава каквато е - необяснимо прекрасна.

# 21
  • София
  • Мнения: 10 329
Да кажем, че Любовта е като Вярата. Не се нуждае от аргументи и не е задължително да има някаква Причина, за да е.
Да, всичко Е, но защо Е такова каквото Е? Grinning
Затова я сравних с вярата - защото ако се облече в някакви факти, причина за самото й съществуване, вече няма да се нарича Любов, а:
- привличане на ниво феромони
- инстинкт за съхраняване на генома
- сърби ме, почесах се
- друго  Laughing

# 22
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Jade, споделям твоите виждания....Бих ти препоръчала ТАЗИ книга....На мен ми даде много.Отговорих си на много въпроси..

# 23
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 919
Добре, нека го погледнем от друг ъгъл...
В миналото, когато се е появяла комета на хоризонта хората са вярвали, че това е лош знак. Знак от Боговете, който предрича нещастие - смърт на крал, загуба на война или нещо подобно.
И ако, именно заради еволюцията не се бяха появили хора, които да си задават въпроса "Какво е това всъщност и защо се появява" и до ден днешен щяхме да приемаме събитието като такова.
Това във връзка с Вярата. Истината е, че вярваме и наричаме Божествени нещата, които не разбираме.
И въпреки това, че в днешно време никой не приема кометите като "божествен катаклизъм" хората се въодушевяват от едно подобно събитие. Вестниците пишат за него, астрономи-любители се събират по полетата извън градовете за да наблюдават красотата на това природно явление.
И пак е магично, и пак е красиво... и носи положителни емоции, въпреки, че го разбираме.

Сега ще кажете, че няма как да сравнявам Любовта с астрономически явления.
Може и да сте прави, просто исках да кажа, че разбирането на нещо не винаги означава принизяването му. Дори напротив - може да ни помогне в израстването ни, и като интелект, и като вид, и акто душевност.
В крайна сметка, ако хората не си задаваха от сложни по-сложни въпроси и не търсеха отговори, нямаше да сме мръднали много от каменната ера.

Мама на фъстъче, ще я потърся тази книга. Мерси!
 

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 133
Смятам, че любовта е нещо много повече от естествен подбор. Поне разумът би трябвало да ни отличава от животните. В този ред на мисли, аз залагам на изкуствения такъв.

# 25
  • Мнения: 17 546
Не помня кога, как и защо се влюбих в съпруга ми, но помня че първата мисъл, която ми мина през ума, когато го видях беше: "Господи, колко е красив!Сигурно би имал прекрасни деца един ден.". Embarassed
Нямам обяснение защо, но сякаш първосигнално и неосъзнато видях у него бащата на бъдещите си деца, а чак след това любимият мъж.
Peace С тази разлика, че помня кога и как, и бях съвсем убедена, че този мъж не може да не е вече женен и сигурно има красиви деца.
И мисля, че колкото и изтъркано и романтично да звучи, точно това е любов от пръв поглед.

Освен това учените твърдят, че любовта има много по практично обяснение и тя е просто една химична реакция в мозъка. Не знам обаче какво в даден човек, катализира тази реакция у нас.
Смятам, че има нещо вярно в това за химическият произход на любовта, защото понякога тя си отива точно както приключва един химичен процес. Погледът ми към любовта по този начин, вероятно идва при мен и като професионална деформация, поради естеството на работата ми - химичка съм.

# 26
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432

И аз първото нещо което си помислих беше : "Ле-ле колко е хубав.Сигурно си има приятелка"......

# 27
  • Мнения: 301
Аз не искам да знам какво е обяснението за любовта. Прекалено приземяване на чувствата - химична реакция някаква си. Не ми се иска да повярвам, че последните 12 години от живота ми, са просто резултат от някаква реакция. По-хубаво ми е да си вярвам в необяснимото, в магията, че избора си е бил мой, а не предварително програмиран.
Странно ми е, как за някои от вас при запознанството с мъжете им, първата им мисъл е била за това какви ще са децата му.  newsm78 Не ми се е случвало. Когато видях мъжа ми за първи път в главата ми кънтеше само "Мой е, мой е, мой! Боже, как искам да съм само с този мъж!" От очите му изтръпвах. И въздуха не ми стигаше. Хич не ми е минавало през ума за деца. Аз го погледнах, той погледна мен и повече не можахме да отместим погледите си. Нищо, че в това време държах ръката на негов много добър приятел.
Така разбирам аз любовта. Затова не вярвам, че любовта може да се контролира. Ако може, значи не е любов, щеше да е влюбване, увлечение. Просто се появява от нищото, без да я очакваш или търсиш дори, и няма път назад, не можеш да се скриеш или да избягаш.

# 28
  • Мнения: 1 897
Странно ми е, как за някои от вас при запознанството с мъжете им, първата им мисъл е била за това какви ще са децата му.  newsm78 Не ми се е случвало. Когато видях мъжа ми за първи път в главата ми кънтеше само "Мой е, мой е, мой! Боже, как искам да съм само с този мъж!" От очите му изтръпвах. И въздуха не ми стигаше. Хич не ми е минавало през ума за деца. Аз го погледнах, той погледна мен и повече не можахме да отместим погледите си. Нищо, че в това време държах ръката на негов много добър приятел.
Така разбирам аз любовта. Затова не вярвам, че любовта може да се контролира.
И на мен ми е странно, но наистина това бе първото, което си помислих. Никога досега не ми се беше случвало.
Дори не вярвах, че някога ще бъдем заедно, нито имах планове за общ дом и деца, защото и аз държах   ръката на негов много добър приятел по това време. Не се надявах и не разчитах на нищо.
Останалото беше точно така, както го описваш-нито можехме да се контролираме, нито да отместим погледите си един от друг. Поне аз не можех...


# 29
  • София
  • Мнения: 10 329
Jade, под Вяра нямам предвид вяра в Бог. Само да поясня.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт