Искрено и лично - за свекървите с "любов"

пак някой не е прочел първият пост.
1. Да и са много хубави - когато има ден в който да не звънне да се скара за нещо.
2. И сама написах - май няма такава - свободно време дал господ - а някак темите за любовниците и разводите не ме вълнуват...
3. Ще отговоря и на третия ти въпрос - да родила го е , но до там е приключила - гледали и възпитавали са го баба му и дядо му - в друг град от 2-та до 16-тата му година, затова е станал такъв какъвто го обичам.
Време за отделяне - дал Господ - скоро като се роди бебчо живот и здраве няма да имам толкова.
А пък като гледам - всеки си пише за това което го вълнува - на мен в момента това ми е болката.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща? - не си спомням, нямам особени първи лични впечатления, тя не говори почти.  
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани? -  нямахме отношения с нея преди брака ни с мъжа ми.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате? - зле, защото беше в една година със сватбата на дъщеря и и естествено мнението и беше, че сина и трябва да чака, защото жената се искала и не може да откаже, а мъжа искал и може да се ожени, когато си реши. Няма нужда да споменавам, че това нямаше значение за нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"? - Не, до последно не се знаеше дори дали ще дойдат със свекъра на сватбата.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата? - ами от никакви , станала лоши.  
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?  - Това, че не зачита сина си като син, и смята че единственото и дете е дъщеря и. И че не се обади за рождения ден на внука си тази година дори да честити, кво остава да купи подарък, при все че е кръстен на нея!!!  
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук? - Не. Но и ние почти не се виждаме. Няма за какво да си говорим.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща? Ами ходих при сина и на гости Тиха жена,много мълчи.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани? Много добри

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?Е, то след толкова години "ходене" беше съвсем нормално

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"? Всичко си подготвяхме сами, дори нямам подарък за сватбата от тях...

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата? И още как, аз станах лошата снаха пък тя жената без характер

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци? Каза ми, че детето ми не е наред защото много реве...каза ми, че сигурно има проблем защото проходи чак след годинка....Малката/на 4м/ повръщаше като фонтан и беше с температура 39гр.цял ден, а тя ходи на гости на дъщеря си....да продължавам ли...

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук? Вече просто не им говоря....

От "любов" чак се запених!

Като бъдеща свеки ще следя темата.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Не помня точно, но вече имах едно на ум. Нямало е случай, в който като гаджета да звънна и учтиво да поискам да говоря с него, да не се е изцепвала с нещо "оригинално" от сорта:"амиииии сега ще проверя дали е тук" ... Боже, та тя знае дали комшийката си е в тях!!!! или пък "Надя, ти ли си?" (а аз не съм Надя). Също така знаех, че след раздялата МУ с Надя и началото на връзката му с мен е казвала:"то не,че и Надя е стока, ама и ти много не мислиш. Остави питомното и тръгна да гониш дивото." Разбирам я напълно - взех й най-милото  
За впечатленията: Властна. Много властна. В къщата им винаги е царял матриархат  

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Ами никакви. Помня, че много й се стягах и много държах да ме хареса. Бях малка и глупава

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Това няма да забравя никога. Още повече, че мъжът ми беше сложил камера в/у ТВ-то, за да запечата този момент, неподозирайки как жената няма да се сдържи и ще каже каквото й е на душата. Каза МУ:
Моляяяяяяяяяяяяяяяяя? (с един характерен за нея фалцет)
Как така ще се жениш???? Не ти ли е рано????  (той беше на 29, бяхме гаджета 6 години преди това)
Е, как??? ти винаги си казвал, че няма да правиш грешката на баща си и да се жениш рано. (свекър ми се е оженил рано-рано ... на 30). Тук и той се изцепи:"сине, сине, двойката по ергенство ти я пиша лично аз!!!
Има ли причина да се жениш????? (и ме гледа в корема)
... и тъй - мъж ми се държа адекватно, а аз мълчах, мълчах и по едно време казах:" Абе, вие разубеждавате ли го, или само на мен така ми се струва" ... това беше първото ми надигане на главата.


4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Опитите й да даде акъл за: кумуве, рокля, було, ресторант, меню, брой на гостите от страна на булката и пр. бяха парирани.
Мисля, че избра вратовръзката на мъжа ми, но аз после купих друга и ... нейната остана "да я пазим за нова"  

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се. Лицемерно-хубави. Но малко се поукроти, когато другият син доведе другата снаха. Мисля, че тогава свеки разбра какво е да имаш лошаВА, мързелива и не много умна снаха. Все пак съм изборът на най-милото същество, а онзи другият, дето е имал неблагоразумието да се роди пак момче и читава снаха не можа да доведе. Толкоз то от него

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Компетентна е по всички въпроси. Акъл и ЦУ (ценни указания му викаме на туй в нашата къща) валят всяка вечер по телефона от 21:00 (тогава започва евтината тарифа на БТК) до към 21:30

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Никога  

В заключение:
Жената е умна и за взаимното ни нехаресване си знаем само аз и тя.
Тя обича да се меси и се опитва да налага мнението си, ние пък без притеснения й казваме, че всъщност сме решили друго. Конфликти няма.
Слава Богу - не сме зависими никак, нито от тях, нито от моите родители, които също имат много трески за дялане.
Като цяло родителите ни (понеже изживяват тежко, че нямат възможност да ни помагат материално, както много родители помагата на децата си) са всеотдайни във всичко останало.
Понякога си мисля, че аз съм твърде дребнава и много критична ....

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се на един рожден ден на сина й ( т.е. моя съпруг). Малко след това започнахме с него да излизаме по сериозно.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Служебни ( каквито са и сега).

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?

Нормално, без особен възторг , но и без неодобрение - ние ходехме около 3 години преди да се оженим, а и тя не е от най-емоционалните хора, които познавам, т.е. за нейния характер бих казала, че се зарадва.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?

Не, освен че даде част от парите.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?

Опознахме се по-добре. Разбрахме си лошите страни, посдърпахме се няколко пъти и след това установихме примирие - служебни отношение, без емоции и по-редки срещи.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?

Най-много ме дразнят няколко неща в нея:
- спори до последно, независимо дали е права или не. Все едно говориш с радиото.
- ако те кара да й свършиш  нещо и ти откажеш, тя първоначално казва "добре" и след това  прави и струва и намира начин пак да те накара да й свършиш това, което иска - дали чрез мъжа ми, или по някакъв друг начин...


7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не. Много отдавна съм минала фазата да правя напук на някого , та било то и на свеки.

До сега някак се въздържах да си излея мъката в тези темички за свекървите, но сега с удоволствие ще го направя 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се може би още в първата седмица, когато започнах да излизам със синчето и - честно казано държа се възпитано

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Доста добри всъщност. Бях първото момиче с което синът и я запознава и се държеше супер мило. Още на втория месец гаджалък спяхме 2 вечери у тях, 2 у нас и никога не сме имали проблеми в този период.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Всъщност първо разбра, че съм бременна и въпреки първоначалния шок (бяхме заедно само от 4 месеца) като че ли се зарадва. Но от там започна всичко, започна бавно да се променя - първите и реплики бяха - Детето на мен ще прилича и ако е момче ще се казва Димитър (свекъра), ако е момиче Атанаска (тя) и това при положение, че едва съм разбрала за бременоста. Казахме, че няма да се женим и тя такъв скандал вдигна, че решихме уж всичко да е нормално във взаимоотношенията ни все пак да направим сватба.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
ОООО ДА ! Започна се с датата - пролетта да било, а аз трябваше да раждам края на юни. С мъжът ми определихме 15 февруари, като най-близка и подходяща дата (бях в 5 мес), на което тя се нацупи, защото щяло да е студено.  Харесахме ресторант - уютен с битова мебелировка, тя като се разкрещя, че от село е излязла и няма на село да се връща. Каква била тая селяния, какво щели да си помислят хората - това беше първия път, когато и отговорих на висок тон също като нейният, че това е нашата сватба и ще я направим както на нас ни харесва. То бяха едни истерии, чудесии - майка ми се намеси с добро предложение и укроти страстите  После беше за менюто, после за костюма на сина и - трябвало да е черен, но понеже той предпочете да послуша мен, взе маслено зелен. После искаше да идва с мен като си купувам рокля, на което категорично се възпротивих. Изпадна в ужас, че не съм кръщавана в църква и не искам църковен брак. Има и още ама стана много дълго 

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Заживяхме отделно от тях. Всеки ден проверяваше дали потниците и блузите, с които е облечен сина и са чисти  Носеше манджи с тенджерите, щото аз съм била млада булка и сигурно не мога да готвя - детенцето и гладно седяло. Един път ми пренареди посудата и щях да я убия. Звънеше всяка вечер и недай си боже да не сме в къщи - вдигаше кански скандали (Нямате ли си къща, че ходите по улиците!, Сигурно жена ти не готви, за това ходите по ресторанти! Че за какво ходихте до Метро...Пикадили и т.н!)

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?

Непрекъснато се оплаква. Всеки разговор започва с това какво я боли, колко е изморена, как сигурно е болна от някоя нелечима болест - сама си поставя диагнозите  Беше болна от рак уж, после си беше измислила някаква болест на гръбнака и т.н А относно децата, ами в състояние е да не се обажда с месеци да попита как са - живеят на 15 мин. от нас. Винаги когато съм имала нужда да ги вземе за малко, тя има някаква по-важна работа, а после се сърди, че не съм ги водела и съм го правела нарочно, за да не ги вижда.


7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не.

   

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Връщайки се от почивка, минахме през апартамента на мъжа ми, да ме запознае с майка си. Носихме снимки от почивката. Там бяхме с мои приятели. Като влязох в тях дори не ми подаде ръка, седна си и се правеше на работна с някакви тетрадки пред нея /детска учителка е/, мъжа ми й даде снимките, тя помълча, а на една от тях беше той с една моя приятелка, на което СВЕКИ възкликна: "ау, какво красиво момиче".
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Уф... Ами колкото по-рядко се чувахме и виждахме, толкова по-добри. Всеки път като й ходех на гости й носех по нещо, но не поддаваше. Игнорираше ме, а щом заговорех ме прекъсваше и почваше нова тема.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Бях бременна, така че предполагам е очаквала. Не е имала изблици нито на радост, нито на огорчение пред мен.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Да, купи бонбони. 

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Ау, да, изведнъж почна да лицемерничи.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?-Имаше един разговор веднъж, мъжа ми беше купил диня лятото и някой разправяше, че който разбира от дини, разбира и от жени, на което СВЕКИ каза, от дини да, ама от жени като гледам сина ми не разбира.
-Няма да забравя и как разправяше, че виждаш ли хората от Варна котка не си взимали, а жена ли?! /аз съм от Варна/
-Най-изнервящо ми беше обаче това, че всеки път щом се виждахме за повече от половин час започваше да говори за раждането на сина си. Колко й било трудно на милата и колко я боляло. За човек не раждал звучи странно, а за вече раждала жена, направо смешно.
Това са ми по-фрапиращите. Иначе другото са обикновенни заяждания и подмятания, колко ехидно съм говорила и сие.

-Спрямо мъжа ми, не понасях като почнеше да се лигави и да му вика "на мама момченцееееееееее" /100кила мъж/

-Спрямо детето. Уф, и това е нещо, което не знам как се стърпях да изслушам, разправяше как очите на сина ми били като копчета, а устата като кокошо дупе.    /само да вметна, че синът ми, на 8 месеца вече взима участие в много наши списания, страхотен ми е пу-пу/

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?

Не, дори съм прекалено толерантна. На лошото отвръщах с добро и си премълчавах винаги, като се чувствах засегната. Правих й комплименти и дори й звънях да я чуя как е. Което ми беше и грешката явно, тъй като нещата не потръгнаха и в момента съм пред развод с любимото й синче.


Господ да ми е на помощ и аз ще стана свекърва някой ден!

Напротив, тогава ще има благодат за нови поводи, как свекървата се меси в отглеждането на бебето или пък изобщо не ходи да го вижда, подарява му златна гривна или пък пластмасова от магазин за един лев.....сагата ще е без край, докато (ако) авторката в един момент не се усети, че е пропиляла най-ценните си мигове в злоба и освен да тормози себе си и да разнася семейството на мъжа си по форуми, друго не е постигнала. А, сори, може би перверзното удоволствие, че не е сама на тоя хал.

1.Нямам спомен как сме се запознали със свекърва ми..Все пак незабравим спомен ми е как съм се запознала с мъжа ми.
2.Преди да се оженим нямахме почти никакви отношения.
3.Не знам как е реагирала,като е разбрала за сватбата,но дойдоха и тримата/със свекъра и мъжа ми/ и ми беше приятно.
4.Всичко за сватбата си го подготвихме ние с мъжа ми.Веднъж излизахме по магазините и ми купи хубаво бельо и други нещица и после ходихме и да хапнем.Дотук добре.
5.Опознахме се след сватбата,като поживяхме заедно.Тя себе си не може да търпи,та нас ли?
6.Към най-неприятните ни моменти не искам да се връщам.Забравила съм ги.Знам само,че съм имала подкрепата на МЪЖА ми и свекър ми.
7.Много съм търпелива.Не обичам да правя напук на никой.Винаги съм била толерантна към нея.

Пак ви призовавам - ако не сте снаха, която има желание да сподели - просто не пишете. Включете се в темите - "защо имам/нямам любовник?" , "много ли се овлажнявам по време на секс?", "клуб на развеждащата се съпруга" и т.н. Мен те простоне ме вълнуват. Ако вас не ви вълнуват темите за лошите свекърви - не четете!!!  Както се вижда явно има достатъчно млади жени освен мен, чиито семейства, а и нерви страдат от намесата в тях, просто защото са възпитани и търсят мирен начин за справяне със ситуацията. Не всички успяват, а и имат желание да се скарат със съкровището от първа среща, след което да я заточат вдън гори тилилейски и никога повече да не я видят и чуят. А и да ви кажа честно никой тук не знае коя съм аз, от къде съм и кое е семейството на мъжа ми. За сметка на това обаче на нормалните хора им олеква когато споделят - вместо с психоаналитик със посестрими /по-евтино е/. А ако споделянето е перверзно, то значи тук е пълно с извратени жени... А вие щом го четете явно също сте такива или пък сте поне воайорки. Ако не искате -  не четете и не пишете - това е лесно.
От всичкити ваши писания несвързани с темата става ясно, че може би не е задължително една жена да е свекърва, за да е злобна и да се заяжда без причина /и то с непознати/. Достатъчно е просто да е незадоволена...

Сега малко offtopic, а в следващия си пост ще бъда конкретна по въпросите.

Първо - разхождаща се насам-натам, хобито ти е подхващаш кампании и да атакуваш непознати произволни потребители, защото не си съгласна с тяхната позиция, начин на изразяване, пунктуация и т.н или просто конкретно katiado не ти допада, понеже не е първа любов със свекърва си? Или трябва да иска разрешение какви теми да пуска? Много въпроси задавам, ама нещо недоразбрах...

Второ, ще се разпиша в тази тема, защото ме наведе на много размисли, за които не съм и предполагала, че ще ми дойдат някога до главата... За свекървите и това, че наистина са особен биологичен подвид. Накратко, безоблачните ми отношения със свекърва ми току що взеха неприятен обрат. Приемайки поканата ми да ни гостува за десетина дни и да си види внука, забрави, че правилата за отглеждането на детето се определят от родителите. Така, че сега ще отида да се преборя за правата да нахраня детето си както аз намирам за добре и да го обелка в чисти дрешки, което - според нея, не е нужно. и

После ще се върна да отговоря на въпросите на Катя. Може би връщането назад ще ми помогне да разбера какви важни знаци, които можеха да ми подскажат такъв развой, съм изпуснала.